Бременни след аборт заради тежки малформации - елате да треперим поне заедно!

Благодаря ви за рекомендациите за лекарите, момичета!

Скоро да ни се похвалиш с добри новини!

Съжалявам за загубите на всички ... Аз самата писах в тази тема преди 4 г., тогава много ми помогна една потребителка " gerda", не знам дали изобщо още поглежда в темата, но тази жена ме спаси и ми помогна да се справя психически! За съжаление при мен се получиха някои усложнения след аборта и още нямам положителен резултат. Лутах се между надеждата и отчаянието, явно не съм била готова да си простя. Вече ми се възвърна вярата, възвърна се силата ми и се моля Господ да ни дари с още едно живо и здраво детенце. Трудно е, много е трудно, но е важно да се изчака, колкото е необходимо, особено след секцио. Не прибързвайте, знам че сега ви крепи мисълта за нова бременност, но за да е наред всичко, е необходимо пълно възстановяване и физическо, и психическо. Човек няма как да избяга от съдбата си, за съжаление отговори не се получават ... Вече спрях да се питам " Защо на мен ? С какво го заслужих? " ... Вярвайте и не се предавайте. Плачете, но не се затваряйте в себе си, за да можете да изплувате и отново да изпитате щастие.

За да избегна това "защо аз" все си повтарях "а защо не аз?". Никой не е застрахован. Дано обаче сме все по-малко.
Аrven_89, не съм била в темата по твое време, но стискам палци скоро да ни се похвалиш. Аз имам едно щастие вече след аборта и се боря за още едно. През декември имах биохимична бременност и продължаваме с опитите. Дано се срещнем още другия месец в някоя отчетна тема! И не само с теб, но и с останалите, които вече правят опити. Момичета, не губете надежда. Всички ще гушкаме своите ангелчета.

Здравейте, момичета. Утре съм планувана за хорионбиопсия, но съм хремава от няколко дни, нямам температура за сега, само съм отпаднала. Казаха ми ако вдигна температура да им кажа и това е. Някоя знае ли нещо по въпроса, какво може да стане ако съм болна  усложнения, нещо.... ? Иначе хорионбиопсия съм правила и преди, но си бях здрава.

Аз съм правила и не мога да си представя нещо да стане. Поне при мен беше изключително бързо и безпроблемно. Не знам защо я правите, но аз лично не бих отлагала освен ако доктора не каже

Здравейте борбени момичета!
Съжалявам, че ,,раздвижвам" темата, но ви прочетох със огромна болка и много сълзи. Аз също преминах през ужаса на аборта в 22г.с на 12.05.23г заради тежка сърдечна малформация на нашето ангелче - хипопластично дясно сърце, диагноза за която не дадоха никакви надежди за живот, да не говорим за нормален такъв след раждането. Само вие може да си представите болката и ужаса в очите и душите ни и как трябваше да вземем най-тежкото решение в живота си и да изберем по-малко лошия вариант сред лошите.
След съмнение за сърдечен проблем след фетална морфология при местен специалист, бяхме насочени по най-бързия начин към София и др Румен Маринов. Той постави диагнозата, но поиска да направим консултация и с др Марина Михова - която за жалост също потвърди най-лошото. И така трима лекари бяха единодушни. Предложиха ни и амниоцентеза, но казаха че е доста рядка малформация и едва ли ще покаже нещо. Отказахме. В почти неадекватно състояние, уплашена и плачеща като малко дете, постъпих в Надежда,където за мен и моето детенце, нямаше такава. Реших всичко да започне и приключи в София. Силно се надявам, че съм била в добри ръце. Акушерки и санитарки плакаха с мен. Наистина направиха всичко възможно гадното изживяване да е една идея по-добро. Родих естествено след 9 часа. Просто не искаше да си тръгне и му се живееше на моето съкровище. Момента на естественото раждане е страхотен, стига да не си тръгнеш от болницата с празни ръце и сърце😭 Не можех да повярвам, че се случва точно на мен. Не мога да повярвам, че бях на половината път до мечтата да бъда майка. Физическата болка наистина се забравя още след няколко часа, но психическата... не мислех, че ще е толкова тежко. Изминаха 20 дни, силно се надявам кюретажа да е минал успешно и да успея да забременея отново. Бях на контролен преглед, уж всичко изглеждало нормално. Казаха ми, че единия яйчник е зад матката, но лекарката не реагира. Имам и известна тежест в яйчниците и режещи болки в гърдите, които се появиха преди два дни, а пих хапчета за спиране на кърмата. Много съм притеснена и уплашена, не знам коя болка е нормална. Скоро съм при моя гинеколог на преглед. Моля за съвети как да се възстановя по-бързо, какви хормони да изследвам, какви добавки мога да пия, кога да очаквам нормален цикъл.. толкова много въпроси имам в главата си. Благодаря, ако някой се включи и огромен кураж! Никоя жена не заслужава да мине през това!

Винаги ми се свива сърцето, като видя нов отговор тук, но теб те прегръщам много силно и знам какво е да чуеш тая диагноза. Поне си попаднала при д-р Маринов, който е Човек.
Дъщеря ми беше със синдром на хипопластично ляво сърце...
Знам, че каквото и да ти кажа няма да те успокои, така че минавам на въпросите ти.
1. Като свършат лохиите, след около месец до макс 45 дни очаквай цикъл.
2. Гарантирано си била в добри ръце. Добре, че си избрала тази болница. Аз отидох в бившата Тина Киркова и преживях същински кошмар, но пак съм благодарна, че не попаднах в Майчин дом, де.
3. Добавките - някакви комбинирани витамини може да пиеш, омега 3... Аз взимах и колаген. Храни се здравословно, балансирано. В момента сезонът е такъв, че имаме богат избор на хубави храни.
Дай си време, всичко ще се нормализира, тялото ще се възстанови.
Сега надеждата - искам да ти дам кураж. 3 месеца след моя аборт-раждане (бях в 16г.с) ми дадоха зелена светлина за нови опити. На 4-месец след аборта забременях. Износих и родих здраво бебе. По ирония на съдбата синът ми се роди на същата дата, на която направих аборт, точно една година по-късно. Едното дете не заменя другото, но времето притъпява леко болката и се научаваш да живееш със случилото се. Аз се научих и да съм благодарна, че видяха проблема по-рано, а не когато съм стигнала до финала и да ми умре в ръцете.
Поплачи, говори за случилото се, недей да го таиш в себе си. И когато си готова, чудото ще дойде. Прегръщам те и съм насреща, ако и когато имаш нужда да поговориш.

Bobby_g Толкова много благодаря за окуражаващите думи. За съжаление ни свързва толкова лоша диагноза, която никой родител не заслужава да чуе😔Опитвам се да мисля, че наистина нямаше друг изход и сме направили, това което е било по-правилно според лекарите. Но успяхте да ми върнете частица от надеждата, че има светлина в края на тунела. Вярвам, че може би ще срещнем някога нашите момичета в друго тяло или на друго място 🕊️💗 Прегръщам ви, не сте сама в болката и дано скоро мога тихичко да се похваля с щастлив финал. 🙏

Здравейте, не съм писала от много време тук!!!!
Съжалявам за загубата ви, изчетох последните коментари, при мен беше също през месец май, но миналата година, 31.05.2022 , не се забравя такъв ден!!!!
Мина година, не сме правили опити, аз имах нужда от време, може би ще започнем този месец, дори не толкова с “опити”, а просто няма да се пазим
Няма да лъжа , че много ме е страх! Но, каквото ни е писано! Каквото се изисква от мен , ще го направя
 Мисля за пренатален тест, макар, че той не открива такива структурни аномалии, но открива генетични и хромозомни! Все е някакво успокоение !
Искам да ви кажа,че не се забравя, но с времето болката се притъпява, има много групи и във Фейсбук! Ще потърся и ще кача линк
Вчера попаднах на една такава и научих нещо интересно, че бебчета родени след тежка такава загуба, ги наричат Рейнбоу Беибис, бебе Дъга! Прочетете. Много интересно
И помнете, имате си Ангел-пазител на небето! Моето момче е при моя дядо, любимата ми леля и кучето ми !!!!! Знам,че те са добре и почиват в мир! Аз ги пуснах само физически! Иначе детето винаги е с мен! Винаги ще мисля как ли щеше да изглежда, дали щеше да стане лекар или учител, много тежко е , знам!
Но намерете сили, книги, музика , филми!!!!!
Прегръщам ви! Не сте сама! И не забравяйте : Господ ни дава изпитания, само през които сме достатъчно силни за да преминем!
Аз много се промених след тази случка
Бях твърде емоционална и приемах всичко лично и навътре, дори някоя продавачка да е груба с мен, аз цял ден се чудех защо така ми е отговорила
Сега е друго! “Пука ми “ само за семейството ми, не се ядосвам за глупости и си карам живота! Никой не е вечен, вярвам,че най-доброто предстои! Успех! ❤

Здравейте. Не сте сама. Всички тук разбираме болката ви. 6 месеца минаха и няма ден, в който да не се сещам, но постепенно се свиква с болката. При мен имаше същите болки в гърдите и яйчниците и левият ми яйчник се оказа зад матката, дори сраснал с матката, но докторите казват че не е проблем. Разликата е, че аз имах усложнение след аборта - ендометрит. Лежах в болница на АБ, но всичко се нормализира. Цикъла ми дойде на 35 ден след кюртажа и беше по-обилен. Следващите бяха по-леки от нормално, едва на 4-тия месец имах нормален цикъл. Пих витамини Огестан и от А до Я. Имах същите болки в гърдите около месец, след което отминаха. Хранете се добре и се опитайте да не мислите постоянно за случилото се. Тялото се променя много след такова хормонално и емоционално сътресение. Пожелавам ви скоро да се възстановите и да се похвалите с добър резултат.

Момичета, не сте сами. Чета ви. Всеки ден. Благодарение на вас и на вашата подкрепа се съвзех. Февруари загубих бебето в 24 седмица по-скоро лекарите ме принудиха да прекъсна бременността. Плода изоставаше, това беше причината...След толкова много опити, вече не ги броя, бях като в сън от щастие, но всичко се превърна в ад. Няколко месеца десетки лекари ми казваха как бебето ще се родяло по-рано и по-малко и как тяма да оцелее т.н. Всеки ден бях по прегледи, хорионбиопсии, амниоцентези, фетални и какво ли не. Търсех капка надежда, търсех някой да ми каже че има шанс, но не..казваха ми да взимам аз решение и да действам по-бързо, а аз всеки ден отлагах, лутах се, търсех шанс..
Този Февруари никога няма да го забравя, докато повече от 11 часа се мъчех, лекарките и сестрите в съседните кабинети вечерта празнуваха и се смееха и веселяха, беше 14-ти Февруари. Искаше ми се да бях умряла по-добре.
Искам да ви кажа, че макар и да ме съдите, че не е минало достатъчно време, преди 4 дни направих ЗЕТ. Разбира се след много прегледи и разговори, доктора разреши. Сега ще се моля и ще треперя до теста. Всичко в мен се счупи и срина на този 14 Февруари, сърцето ми се разби, душата ме боли но остана едничката Надежда и съм се вкопчила в нея.

Привет,силни момичета!
След 6г борба 2019 забременях с мечтаното момиченце…. И така до 17 гс,когато се наложи да я родя(аборт по мед.причини). Съобщиха ми резултатите от амниоцинтезата по тел на връх рождения ми ден…. Мислех,че съм силна и не показах слабост(плачех тайно),докато в един прекрасен слънчев ден (бяхме на екскурзия в Атина 15 дни след това) не ме сполетя най-ужасното чувство,че умирам-отключих паник атаки,кръвно 197/140,пулс 160… линейки и т.н. Изживях ад от 2,5 часа… и така до днес си имам зловещи паник атаки в съня.
Не се отказах от мечтата за дете…. 13 стимулации, над 10 операции(у нас и в чужбина), хиляди добавки, физиотерапии, боуен терапии, йога и т.н. И сега с огромен страх споделям с вас,зада ви дам съвет и надежда-бременна съм още само в 10 гс с еднояйчни близнаци,ще треперя до първа фетална,а дано и до щастлив финал,но чудото се случва и то двойно….дано е до края🤞🤞🤞 След 11 г живот по болници!
Не се отчайвайте,но не го задържайте(като мен) в себе си-плачете, крещете, чупете…. Излейте мъката си! Няма да забравите тази жестока загуба,но когато видите пак 2те чертички ще ви олекне!

Мила Sivona , щом докторът е преценил и е направил трансфера,значи си се възстановила.От сърце ти желая всичко да е наред и този път всичко да е успешно !
Вие потърсихте ли причина за това,което се случи предния път?

zvezda98 много ме притеснява това с яйчника и срастванията 😭 при Вас колко време след аборта се видя?