Забременяване след мъртво раждане

  • 227 431
  • 1 439
# 1 005
Безкрайно съжалявам за загубите ви, мили майчета.
Много отдавна не бях влизала в темата, но пет години след мъртвото раждане на моето второ детенце продължавам да се чувствам длъжна - някак и в негова памет - да давам кураж и да чета, ако не да успокоявам, че не ме бива много. Аз съм от щастливките, защото само година по-късно се роди третото ми дете и ми помогна да продължа напред, макар и бавно, много бавно.
Понеже нямам фейсбук, не знаех какво става с Макове за Мери. Така се радвам, че продължават да подкрепят и да дават надежда, след като постигнаха тези огромни законодателни промени.
Някоя от вас беше писала, че ще си прави тестове за цитомегаловирус и за още някакъв вирус. Предполагам, че е парвовирус - безобиден за всички освен за бебетата в утробите на майките. На малките деца причинява нещо като лек грип, придружен със силно зачервени бузи, заради което го наричат и синдром на наплясканите бузи. После пък се появява характерен обрив. Този грип върви обаче с анемия, която за неродения плод е почти винаги фатална, тъй като еритроцитите му са много незрели. Грях ми на душата, но гинеколозите масово не го познават, и в БГ, и навън.
Не се предавайте, мили момичета, заредете се с търпение, знайте, че за всичко трябва много, много време.
Прегръщам ви!
 
Виж целия пост
# 1 006
Момичета, прегръщам ви и много съжалявам... Надявам се да имате кураж и да продължите напред, въпреки болката! Стискам ви палци! Не съм влизала тук отдавна - влизам, за да ви окуража задължително да потърсите помощ, за да преодолеете трайно болката. Аз загубих детето си - живя само 16 дни. Струва ми се сякаш е било в друг живот. След пет години успях да забременея и имам 12-годишно момиче. Тук всички много ми помогнаха, една приятелка психолог също - особено тежко ми беше по време на втората бременност. И уж всичко беше наред, старая се да не съм майка-орлица и да не задушавам детето си с моите страхове. Но миналото лято, виждайки я как ще падне, получих паническа атака - вцепених се и 10-тина минути буквално не можех да мръдна. Това ми показва, че травмата стои някъде скрита - дълбоко и съм си обещала да взема мерки и да се обърна към психолог. Прегръщам ви отново и ви желая късмет, кураж и сили!!!
Виж целия пост
# 1 007
Съжелявам за загубите на всички вас. Не съм вярвала, че сме толкова много.
За съжаление се присъединявам и аз. На 22 години съм и родих първото си бебенце мъртво, в края на 34-та г.с., точно преди 10 дни. Безпроблемна бременност, нито съм повръщала, нито съм имала оплаквания от нещо. Единственото, което не ми беше наред беше хемоглобина, който беше нисък, но доколкото знам на почти всяка бременна й е нисък. Ходех на консултации всеки месец, в частна клиника, правила съм абсолютно всяко изследване, което ми е казал следящият ме лекар и всичко беше добре. Бебчо все изоставаше, беше по-мъничък, отколкото трябва, но лекарят казваше, че е защото имам по-дълъг МЦ (между 29-34 дни) и просто овулацията ми е била по-късно съответно и по-късно е настъпила бременността и затова изостава по размери. И така моята безпроблемна, първа бременност приключи една седмица преди да вляза в 9ти месец. На 30ти април в 20:20 часа, след 25 часа вливане на окситоцин, вагинални таблетки и какви ли още не хапчета за предизвикване на рабдането, родих моето момченце с размери 1900 гр., 44 см. Както повечето от вас не го видях и не го взех в ръцете си. Питаха ме няколко пъти, но отказах. Бил е много хубаво, бяло бебенце, без никакви видими причини да се случи така. Очаква се от аутопсията, която ще е готова в края на май месец, евентуално да разберем защо се получи така. Сега всеки ден съжелявам, че не видях бебенцето си. Не знам дали щях да го понеса психически, но все пак съжелявам, че не го погледнах, не го докоснах, а го изоставих като непотребна вещ.
 Сърцето ми е разбито на безброй пърчета. Говоря за това само с майка ми, мъжа ми и свекърва ми. Ако не бяха те изобщо не знам как щях да продължа да живея.  Общо взето не ми се общува с никой друг освен с тях. Лекарите, които бяха на раждането на бебчо за сега само предполагат, че вероятната причина може би е била инфекция, на която не е било обърнато внимание от наблюдаващия ме лекар, но докато не излезе аутопсията никой нищо не твърди със сигурност. На последните две кръвни изследвания, които са ми правени през март и април съм имала повишени левкоците, но никой не им обърна внимание. Имах  "бяло течение", което явно също е било индикация за инфекцията. Казах му за него, когато си занесох последните излседвания, а именно 3-4 дни преди бебчо да почине, а неговият отговор беше "Спокойно, всяка бременна има "бяло течение", няма проблем." И аз си тръгнах. Спокойна. Защото ходех на консултация в частна клиника, при най-добрия лекар в града, правех си всички изследвания и си плащах... Нали щом си плащаш ти обръщат внимание!? Е, явно не било съвсем така. Наложи се и да родя в държавна болница, нищо, че се следях в частна. Оказа се, че когато спрях да усещам бебето и отидох да ме прегледат, акушерката не беше сигурна дали чува или не тоновете на бебето. Извади телефона, повика дежурния АГ и той ме гледа на видеозон. 15-20 минути гледаше и не беше сигурен има или не пулс. После последва реплика към акушерката - "Аз моА ли разбера нещо на тоо умрЕл апарат!?". Накарая стана и ми каза - "Виж к'во, не съм сигурен, но мисля, че има слаб пулс. Тук обаче нямаме реанимация и дори и да го извадим живо - ще умре. Отиди там да те видят. Второ мнение. Ако бебето е мъртво ела утре в 8:00 часа, ще те оперираме и ще го махнем. Ще си платиш като за нормално раждане." Аз в шок. Не помня как стигнах. Прегледаха ме в държавната болница и се оказа, че бебчо няма пулс. Приеха ме и започнаха да предизвикават нормално раждане, защото секциото е опасно за мен, когато бебето е мъртво, но в частната щяха да ме оперират, защото е по-бързо и по-лесно. Нямаше да им се налага 25 часа да ме чакат...
Сега съм физически добре, но съм празна изцяло. Ходих на преглед онзи ден, матката ми се прибира много добре и бързо. Лекарката беше изненадана. Изписа ми витамини, които подготвят организма ми за бъдеща бременност. Казаха ми, че можем след 3 месеца да започнем опитите. Мисълта за друго бебе ме крепи, но ме е много страх дали няма да се случи същото. Sad А бебчо толкова ми липсва. Толкова ми липсват ритничетата му и да го усещам в себе си... Cry
Виж целия пост
# 1 008
Без съмнение ще ти липсва... Но, повярвай ми ще станеш майка! Ще дойде този момент, тогава ще бъдеш истински щастлива!
Но тази гробна тишина в болничната стая ще се застопори в душата ти и дълго няма да я напуска.Ще ти напомня този момент, вместо бебешкия плач, който е редно да се чуе. Празнотата е ужасна...Изхвърлянето на кърмата в мивката като непотребна е болезнено мъчна.
Но... имай надежда! Имай вяра! Имай тласък за по- нататък! Преминава се и през това, но с много болка.Всички тук сме го изпитали.
 Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 1 009
Sweety много съжалявам, че и ти минаваш през това .
Моята история е същата ,в същата седмица 40 часа нормално раждане и аз не я видях,но мен не ме И питаха.
Вече се радвам на момченце на 1 година и 9 месеца .
И при теб ще се случи .
Прегръщам те
Виж целия пост
# 1 010
Скрит текст:
Съжелявам за загубите на всички вас. Не съм вярвала, че сме толкова много.
За съжаление се присъединявам и аз. На 22 години съм и родих първото си бебенце мъртво, в края на 34-та г.с., точно преди 10 дни. Безпроблемна бременност, нито съм повръщала, нито съм имала оплаквания от нещо. Единственото, което не ми беше наред беше хемоглобина, който беше нисък, но доколкото знам на почти всяка бременна й е нисък. Ходех на консултации всеки месец, в частна клиника, правила съм абсолютно всяко изследване, което ми е казал следящият ме лекар и всичко беше добре. Бебчо все изоставаше, беше по-мъничък, отколкото трябва, но лекарят казваше, че е защото имам по-дълъг МЦ (между 29-34 дни) и просто овулацията ми е била по-късно съответно и по-късно е настъпила бременността и затова изостава по размери. И така моята безпроблемна, първа бременност приключи една седмица преди да вляза в 9ти месец. На 30ти април в 20:20 часа, след 25 часа вливане на окситоцин, вагинални таблетки и какви ли още не хапчета за предизвикване на рабдането, родих моето момченце с размери 1900 гр., 44 см. Както повечето от вас не го видях и не го взех в ръцете си. Питаха ме няколко пъти, но отказах. Бил е много хубаво, бяло бебенце, без никакви видими причини да се случи така. Очаква се от аутопсията, която ще е готова в края на май месец, евентуално да разберем защо се получи така. Сега всеки ден съжелявам, че не видях бебенцето си. Не знам дали щях да го понеса психически, но все пак съжелявам, че не го погледнах, не го докоснах, а го изоставих като непотребна вещ.
 Сърцето ми е разбито на безброй пърчета. Говоря за това само с майка ми, мъжа ми и свекърва ми. Ако не бяха те изобщо не знам как щях да продължа да живея.  Общо взето не ми се общува с никой друг освен с тях. Лекарите, които бяха на раждането на бебчо за сега само предполагат, че вероятната причина може би е била инфекция, на която не е било обърнато внимание от наблюдаващия ме лекар, но докато не излезе аутопсията никой нищо не твърди със сигурност. На последните две кръвни изследвания, които са ми правени през март и април съм имала повишени левкоците, но никой не им обърна внимание. Имах  "бяло течение", което явно също е било индикация за инфекцията. Казах му за него, когато си занесох последните излседвания, а именно 3-4 дни преди бебчо да почине, а неговият отговор беше "Спокойно, всяка бременна има "бяло течение", няма проблем." И аз си тръгнах. Спокойна. Защото ходех на консултация в частна клиника, при най-добрия лекар в града, правех си всички изследвания и си плащах... Нали щом си плащаш ти обръщат внимание!? Е, явно не било съвсем така. Наложи се и да родя в държавна болница, нищо, че се следях в частна. Оказа се, че когато спрях да усещам бебето и отидох да ме прегледат, акушерката не беше сигурна дали чува или не тоновете на бебето. Извади телефона, повика дежурния АГ и той ме гледа на видеозон. 15-20 минути гледаше и не беше сигурен има или не пулс. После последва реплика към акушерката - "Аз моА ли разбера нещо на тоо умрЕл апарат!?". Накарая стана и ми каза - "Виж к'во, не съм сигурен, но мисля, че има слаб пулс. Тук обаче нямаме реанимация и дори и да го извадим живо - ще умре. Отиди там да те видят. Второ мнение. Ако бебето е мъртво ела утре в 8:00 часа, ще те оперираме и ще го махнем. Ще си платиш като за нормално раждане." Аз в шок. Не помня как стигнах. Прегледаха ме в държавната болница и се оказа, че бебчо няма пулс. Приеха ме и започнаха да предизвикават нормално раждане, защото секциото е опасно за мен, когато бебето е мъртво, но в частната щяха да ме оперират, защото е по-бързо и по-лесно. Нямаше да им се налага 25 часа да ме чакат...
Сега съм физически добре, но съм празна изцяло. Ходих на преглед онзи ден, матката ми се прибира много добре и бързо. Лекарката беше изненадана. Изписа ми витамини, които подготвят организма ми за бъдеща бременност. Казаха ми, че можем след 3 месеца да започнем опитите. Мисълта за друго бебе ме крепи, но ме е много страх дали няма да се случи същото. Sad А бебчо толкова ми липсва. Толкова ми липсват ритничетата му и да го усещам в себе си... Cry
Много съжалявам миличка аз също загубих бебето си сега събирам сили да разкажа тук подробно за да ми олекне. Все пак искам да те попитам ако е удобно какви витамини ти изписаха за подготвяне на организма за нова бременнос?
Виж целия пост
# 1 011
Скрит текст:
Съжелявам за загубите на всички вас. Не съм вярвала, че сме толкова много.
За съжаление се присъединявам и аз. На 22 години съм и родих първото си бебенце мъртво, в края на 34-та г.с., точно преди 10 дни. Безпроблемна бременност, нито съм повръщала, нито съм имала оплаквания от нещо. Единственото, което не ми беше наред беше хемоглобина, който беше нисък, но доколкото знам на почти всяка бременна й е нисък. Ходех на консултации всеки месец, в частна клиника, правила съм абсолютно всяко изследване, което ми е казал следящият ме лекар и всичко беше добре. Бебчо все изоставаше, беше по-мъничък, отколкото трябва, но лекарят казваше, че е защото имам по-дълъг МЦ (между 29-34 дни) и просто овулацията ми е била по-късно съответно и по-късно е настъпила бременността и затова изостава по размери. И така моята безпроблемна, първа бременност приключи една седмица преди да вляза в 9ти месец. На 30ти април в 20:20 часа, след 25 часа вливане на окситоцин, вагинални таблетки и какви ли още не хапчета за предизвикване на рабдането, родих моето момченце с размери 1900 гр., 44 см. Както повечето от вас не го видях и не го взех в ръцете си. Питаха ме няколко пъти, но отказах. Бил е много хубаво, бяло бебенце, без никакви видими причини да се случи така. Очаква се от аутопсията, която ще е готова в края на май месец, евентуално да разберем защо се получи така. Сега всеки ден съжелявам, че не видях бебенцето си. Не знам дали щях да го понеса психически, но все пак съжелявам, че не го погледнах, не го докоснах, а го изоставих като непотребна вещ.
 Сърцето ми е разбито на безброй пърчета. Говоря за това само с майка ми, мъжа ми и свекърва ми. Ако не бяха те изобщо не знам как щях да продължа да живея.  Общо взето не ми се общува с никой друг освен с тях. Лекарите, които бяха на раждането на бебчо за сега само предполагат, че вероятната причина може би е била инфекция, на която не е било обърнато внимание от наблюдаващия ме лекар, но докато не излезе аутопсията никой нищо не твърди със сигурност. На последните две кръвни изследвания, които са ми правени през март и април съм имала повишени левкоците, но никой не им обърна внимание. Имах  "бяло течение", което явно също е било индикация за инфекцията. Казах му за него, когато си занесох последните излседвания, а именно 3-4 дни преди бебчо да почине, а неговият отговор беше "Спокойно, всяка бременна има "бяло течение", няма проблем." И аз си тръгнах. Спокойна. Защото ходех на консултация в частна клиника, при най-добрия лекар в града, правех си всички изследвания и си плащах... Нали щом си плащаш ти обръщат внимание!? Е, явно не било съвсем така. Наложи се и да родя в държавна болница, нищо, че се следях в частна. Оказа се, че когато спрях да усещам бебето и отидох да ме прегледат, акушерката не беше сигурна дали чува или не тоновете на бебето. Извади телефона, повика дежурния АГ и той ме гледа на видеозон. 15-20 минути гледаше и не беше сигурен има или не пулс. После последва реплика към акушерката - "Аз моА ли разбера нещо на тоо умрЕл апарат!?". Накарая стана и ми каза - "Виж к'во, не съм сигурен, но мисля, че има слаб пулс. Тук обаче нямаме реанимация и дори и да го извадим живо - ще умре. Отиди там да те видят. Второ мнение. Ако бебето е мъртво ела утре в 8:00 часа, ще те оперираме и ще го махнем. Ще си платиш като за нормално раждане." Аз в шок. Не помня как стигнах. Прегледаха ме в държавната болница и се оказа, че бебчо няма пулс. Приеха ме и започнаха да предизвикават нормално раждане, защото секциото е опасно за мен, когато бебето е мъртво, но в частната щяха да ме оперират, защото е по-бързо и по-лесно. Нямаше да им се налага 25 часа да ме чакат...
Сега съм физически добре, но съм празна изцяло. Ходих на преглед онзи ден, матката ми се прибира много добре и бързо. Лекарката беше изненадана. Изписа ми витамини, които подготвят организма ми за бъдеща бременност. Казаха ми, че можем след 3 месеца да започнем опитите. Мисълта за друго бебе ме крепи, но ме е много страх дали няма да се случи същото. Sad А бебчо толкова ми липсва. Толкова ми липсват ритничетата му и да го усещам в себе си... Cry
Много съжалявам миличка аз също загубих бебето си сега събирам сили да разкажа тук подробно за да ми олекне. Все пак искам да те попитам ако е удобно какви витамини ти изписаха за подготвяне на организма за нова бременнос?

Премама дуо са витамините. Simple Smile
Виж целия пост
# 1 012
Скрит текст:
Съжелявам за загубите на всички вас. Не съм вярвала, че сме толкова много.
За съжаление се присъединявам и аз. На 22 години съм и родих първото си бебенце мъртво, в края на 34-та г.с., точно преди 10 дни. Безпроблемна бременност, нито съм повръщала, нито съм имала оплаквания от нещо. Единственото, което не ми беше наред беше хемоглобина, който беше нисък, но доколкото знам на почти всяка бременна й е нисък. Ходех на консултации всеки месец, в частна клиника, правила съм абсолютно всяко изследване, което ми е казал следящият ме лекар и всичко беше добре. Бебчо все изоставаше, беше по-мъничък, отколкото трябва, но лекарят казваше, че е защото имам по-дълъг МЦ (между 29-34 дни) и просто овулацията ми е била по-късно съответно и по-късно е настъпила бременността и затова изостава по размери. И така моята безпроблемна, първа бременност приключи една седмица преди да вляза в 9ти месец. На 30ти април в 20:20 часа, след 25 часа вливане на окситоцин, вагинални таблетки и какви ли още не хапчета за предизвикване на рабдането, родих моето момченце с размери 1900 гр., 44 см. Както повечето от вас не го видях и не го взех в ръцете си. Питаха ме няколко пъти, но отказах. Бил е много хубаво, бяло бебенце, без никакви видими причини да се случи така. Очаква се от аутопсията, която ще е готова в края на май месец, евентуално да разберем защо се получи така. Сега всеки ден съжелявам, че не видях бебенцето си. Не знам дали щях да го понеса психически, но все пак съжелявам, че не го погледнах, не го докоснах, а го изоставих като непотребна вещ.
 Сърцето ми е разбито на безброй пърчета. Говоря за това само с майка ми, мъжа ми и свекърва ми. Ако не бяха те изобщо не знам как щях да продължа да живея.  Общо взето не ми се общува с никой друг освен с тях. Лекарите, които бяха на раждането на бебчо за сега само предполагат, че вероятната причина може би е била инфекция, на която не е било обърнато внимание от наблюдаващия ме лекар, но докато не излезе аутопсията никой нищо не твърди със сигурност. На последните две кръвни изследвания, които са ми правени през март и април съм имала повишени левкоците, но никой не им обърна внимание. Имах  "бяло течение", което явно също е било индикация за инфекцията. Казах му за него, когато си занесох последните излседвания, а именно 3-4 дни преди бебчо да почине, а неговият отговор беше "Спокойно, всяка бременна има "бяло течение", няма проблем." И аз си тръгнах. Спокойна. Защото ходех на консултация в частна клиника, при най-добрия лекар в града, правех си всички изследвания и си плащах... Нали щом си плащаш ти обръщат внимание!? Е, явно не било съвсем така. Наложи се и да родя в държавна болница, нищо, че се следях в частна. Оказа се, че когато спрях да усещам бебето и отидох да ме прегледат, акушерката не беше сигурна дали чува или не тоновете на бебето. Извади телефона, повика дежурния АГ и той ме гледа на видеозон. 15-20 минути гледаше и не беше сигурен има или не пулс. После последва реплика към акушерката - "Аз моА ли разбера нещо на тоо умрЕл апарат!?". Накарая стана и ми каза - "Виж к'во, не съм сигурен, но мисля, че има слаб пулс. Тук обаче нямаме реанимация и дори и да го извадим живо - ще умре. Отиди там да те видят. Второ мнение. Ако бебето е мъртво ела утре в 8:00 часа, ще те оперираме и ще го махнем. Ще си платиш като за нормално раждане." Аз в шок. Не помня как стигнах. Прегледаха ме в държавната болница и се оказа, че бебчо няма пулс. Приеха ме и започнаха да предизвикават нормално раждане, защото секциото е опасно за мен, когато бебето е мъртво, но в частната щяха да ме оперират, защото е по-бързо и по-лесно. Нямаше да им се налага 25 часа да ме чакат...
Сега съм физически добре, но съм празна изцяло. Ходих на преглед онзи ден, матката ми се прибира много добре и бързо. Лекарката беше изненадана. Изписа ми витамини, които подготвят организма ми за бъдеща бременност. Казаха ми, че можем след 3 месеца да започнем опитите. Мисълта за друго бебе ме крепи, но ме е много страх дали няма да се случи същото. Sad А бебчо толкова ми липсва. Толкова ми липсват ритничетата му и да го усещам в себе си... Cry
Много съжалявам миличка аз също загубих бебето си сега събирам сили да разкажа тук подробно за да ми олекне. Все пак искам да те попитам ако е удобно какви витамини ти изписаха за подготвяне на организма за нова бременнос?

Премама дуо са витамините. Simple Smile
Благодаря много
Виж целия пост
# 1 013
Мила, с всеки изминал ден се убеждавам, че тази болка не минава. Мисълта, че видях моето дете за няколко секунди и не си я поисках ме изяжда. Но понякога си мисля, че щях да рухна, ако я бях взела. Мисълта, че има гроб или урна, би ме погубила. Това го казвам лично за мен. Както и друг път съм казвала - в такъв момент няма правилно или грешно решение. Мисля, че подсъзнанието ни в този момент ще вземе най-правилното решение, за да ни предпази от "бърн аут". А това дали си в частна или държавна - няма никакво значение, ако докторите не могат да вземат адекватно решение. Аз си изпратих и от едните и от другите. Моята болка все още е толкова огромна, но засега намирам утеха в Бога, в църквите и в молитвите. Всяка вечер се моля на Богородица да я закриля на небето. Така се чувствам близо до дъщеря си...
Скрит текст:
Съжелявам за загубите на всички вас. Не съм вярвала, че сме толкова много.
За съжаление се присъединявам и аз. На 22 години съм и родих първото си бебенце мъртво, в края на 34-та г.с., точно преди 10 дни. Безпроблемна бременност, нито съм повръщала, нито съм имала оплаквания от нещо. Единственото, което не ми беше наред беше хемоглобина, който беше нисък, но доколкото знам на почти всяка бременна й е нисък. Ходех на консултации всеки месец, в частна клиника, правила съм абсолютно всяко изследване, което ми е казал следящият ме лекар и всичко беше добре. Бебчо все изоставаше, беше по-мъничък, отколкото трябва, но лекарят казваше, че е защото имам по-дълъг МЦ (между 29-34 дни) и просто овулацията ми е била по-късно съответно и по-късно е настъпила бременността и затова изостава по размери. И така моята безпроблемна, първа бременност приключи една седмица преди да вляза в 9ти месец. На 30ти април в 20:20 часа, след 25 часа вливане на окситоцин, вагинални таблетки и какви ли още не хапчета за предизвикване на рабдането, родих моето момченце с размери 1900 гр., 44 см. Както повечето от вас не го видях и не го взех в ръцете си. Питаха ме няколко пъти, но отказах. Бил е много хубаво, бяло бебенце, без никакви видими причини да се случи така. Очаква се от аутопсията, която ще е готова в края на май месец, евентуално да разберем защо се получи така. Сега всеки ден съжелявам, че не видях бебенцето си. Не знам дали щях да го понеса психически, но все пак съжелявам, че не го погледнах, не го докоснах, а го изоставих като непотребна вещ.
 Сърцето ми е разбито на безброй пърчета. Говоря за това само с майка ми, мъжа ми и свекърва ми. Ако не бяха те изобщо не знам как щях да продължа да живея.  Общо взето не ми се общува с никой друг освен с тях. Лекарите, които бяха на раждането на бебчо за сега само предполагат, че вероятната причина може би е била инфекция, на която не е било обърнато внимание от наблюдаващия ме лекар, но докато не излезе аутопсията никой нищо не твърди със сигурност. На последните две кръвни изследвания, които са ми правени през март и април съм имала повишени левкоците, но никой не им обърна внимание. Имах  "бяло течение", което явно също е било индикация за инфекцията. Казах му за него, когато си занесох последните излседвания, а именно 3-4 дни преди бебчо да почине, а неговият отговор беше "Спокойно, всяка бременна има "бяло течение", няма проблем." И аз си тръгнах. Спокойна. Защото ходех на консултация в частна клиника, при най-добрия лекар в града, правех си всички изследвания и си плащах... Нали щом си плащаш ти обръщат внимание!? Е, явно не било съвсем така. Наложи се и да родя в държавна болница, нищо, че се следях в частна. Оказа се, че когато спрях да усещам бебето и отидох да ме прегледат, акушерката не беше сигурна дали чува или не тоновете на бебето. Извади телефона, повика дежурния АГ и той ме гледа на видеозон. 15-20 минути гледаше и не беше сигурен има или не пулс. После последва реплика към акушерката - "Аз моА ли разбера нещо на тоо умрЕл апарат!?". Накарая стана и ми каза - "Виж к'во, не съм сигурен, но мисля, че има слаб пулс. Тук обаче нямаме реанимация и дори и да го извадим живо - ще умре. Отиди там да те видят. Второ мнение. Ако бебето е мъртво ела утре в 8:00 часа, ще те оперираме и ще го махнем. Ще си платиш като за нормално раждане." Аз в шок. Не помня как стигнах. Прегледаха ме в държавната болница и се оказа, че бебчо няма пулс. Приеха ме и започнаха да предизвикават нормално раждане, защото секциото е опасно за мен, когато бебето е мъртво, но в частната щяха да ме оперират, защото е по-бързо и по-лесно. Нямаше да им се налага 25 часа да ме чакат...
Сега съм физически добре, но съм празна изцяло. Ходих на преглед онзи ден, матката ми се прибира много добре и бързо. Лекарката беше изненадана. Изписа ми витамини, които подготвят организма ми за бъдеща бременност. Казаха ми, че можем след 3 месеца да започнем опитите. Мисълта за друго бебе ме крепи, но ме е много страх дали няма да се случи същото. Sad А бебчо толкова ми липсва. Толкова ми липсват ритничетата му и да го усещам в себе си... Cry
Виж целия пост
# 1 014
Здравей sweety :* Съжалявам много за теб Cry Аз съм една от "ангелските майки" Вече мина половин година,болката не намалява просто свикваш да живееш с нея :/ На нашата аутопсия излизе"минимални нива на хидроцефалия" Можело да е от инфекция,генетично(може и да е от това,че 2 3 дни беше починало в мен и 4 дни като теб ме мъчиха да родя с окситоцин) Ходих след раждането на преглед,но изследвания не съм правила(доки каза да влезе организма в релси 3 4 месеца).сега ще пускам вагинален секрет,всичко което кажат.И аз искам да си имаме бебче,но смятам да се изследвам за каквото мога и да дам време на организма.Не се отчайвай,ти вече си майка просто детенцето не е с вас.Аз така го възприемам,че сме родители и ще сме заедно но след време :* прегръщам те силно.PS аз съм пила тези витамини  доста преди да забременея,нз дали са помогнали честно казано.
Виж целия пост
# 1 015
Здравейте и от мен, не съм си представяла, че и аз ще пиша тук, мили мои сестри по съдба. На 30.04. родих със секцио моето момченце.
Вечерта той беше транспортиран в друга болница, в неонатология, на другия ден в НКБ София . Изобщо не ми го дадоха, видях го за секунди след операцията.
Установи се тежък сърдечен дефект, хипоплазия на лявото сърце. Отказаха да го оперират и го преместиха в неонатология на 1 градска болница. Там малкия боец се бори месец и няколко дни за живота си, след което почина. Сърцето ми се късаше, когато го посещавах и не можех нищо да направя за него. Само плачех и му повтарях колко много го обичам и че си го искам в тоя живот и на тоя свят. Но никой не се нае да оперира толкова увредено сърце. ...
За изхвърлената кърма в мивката няма да говоря. , която от вас го е преживяла, знае какво е.
Иначе изкарах лека бременност, нямаме в семейството сърдечни пороци, а наблюдаващият гинеколог   не беше видял нищо. Това ми беше първа бременност. Дойде ни като някакъв ужасен кошмар, от който ми се ще да се събудя и да разбера, че не се е случвало ......
Сега душата ми е болна, а сърцето кървящо и празно. Да , знам, че не съм единствена, но болката е опустошителна. Знам, че трябва да се науча да живея с нея и че животът ми се разделя на две - преди и след този ужас. ..
Прегръщам ви, изстрадали майчета!
Виж целия пост
# 1 016
Много съжалявам за това, което ви се е случило Sad
Прегръщам те и много кураж!
Виж целия пост
# 1 017
За съжаление много късно разбрах, че е трябвало да си направя фетална ехокардиография, но тя не е задължително, а препоръчително изследване. Сега мисля че всяка бременна трябва да го прави и най добре в София, в 3 градска болница.
А моя гинеколог ако е видял нещо съмнително е трябвало да ме прати да го направя. Да, ама не. ... И трябваше да направя аборт по медицински причини. . . . Този сценарий също ми изглежда ужасен,
не знам как бих махнала толкова дълго чакано и обичано дете. Аз съм на 34г и срещнах баща му преди 3 години. ... но каквото и да мисля и предполагам вече всичко свърши.
Сега мечтая за нова бременност, но със секциото ще трябва да чакам поне година. Дано всички тук сбъднем своята мечта да прегърнем един ден своите живи и здрави рожби.

Виж целия пост
# 1 018
За съжаление много късно разбрах, че е трябвало да си направя фетална ехокардиография, но тя не е задължително, а препоръчително изследване. Сега мисля че всяка бременна трябва да го прави и най добре в София, в 3 градска болница.
А моя гинеколог ако е видял нещо съмнително е трябвало да ме прати да го направя. Да, ама не. ... И трябваше да направя аборт по медицински причини. . . . Този сценарий също ми изглежда ужасен,
не знам как бих махнала толкова дълго чакано и обичано дете. Аз съм на 34г и срещнах баща му преди 3 години. ... но каквото и да мисля и предполагам вече всичко свърши.
Сега мечтая за нова бременност, но със секциото ще трябва да чакам поне година. Дано всички тук сбъднем своята мечта да прегърнем един ден своите живи и здрави рожби.


 Здравей миличка знам много добре какво ти е и как тежи загубата на дете. Тази болка не минава но щете посъветван да се консултирам и с др. Аг по въпроса със забременяването, че може и по рано след секцио аз също родих по този начин и ни препоръчаха минимум 6 месеца ние вече минахме периода но излязоха други здравословни проблеми и ще почакаме още 1 месец не повече. Така че спокойно и ти и аз ще имаме някой ден мечтаните рожби. Прегръщам те и те целувам.
Виж целия пост
# 1 019
За съжаление много късно разбрах, че е трябвало да си направя фетална ехокардиография, но тя не е задължително, а препоръчително изследване. Сега мисля че всяка бременна трябва да го прави и най добре в София, в 3 градска болница.
А моя гинеколог ако е видял нещо съмнително е трябвало да ме прати да го направя. Да, ама не. ... И трябваше да направя аборт по медицински причини. . . . Този сценарий също ми изглежда ужасен,
не знам как бих махнала толкова дълго чакано и обичано дете. Аз съм на 34г и срещнах баща му преди 3 години. ... но каквото и да мисля и предполагам вече всичко свърши.
Сега мечтая за нова бременност, но със секциото ще трябва да чакам поне година. Дано всички тук сбъднем своята мечта да прегърнем един ден своите живи и здрави рожби.




Много съжалявам за случилото ти се! Няма по-голям ужас от това да гледаш детето си да се бори за живота си! Прегръщам те силно!
Ще се присъединя към съвета на Ai-djini за консултация с друг АГ. Аз ходих при д-р Дяволов в МД, при доц. Марков (брат на ФМ проф. Марков), също и при проф. Марков тъй като той беше в течение на нещата, след като се откриха проблемите и при моето бебе.
И тримата бяха категорични, че след шестия месец е ОК да се забременява, при все че на мен ми беше второ секцио. Аз не се престраших на 6-тия, забременях от първия опит на 9тия месец, нямах никакви проблеми (освен паническия ужас да не се повтори същото) и сега малката принцеса е вече на 6 месеца.
Когато загубих втората ми дъщеря бях на 35 години, третата я родих на 36 и половина, ако те притесняват годините го казвам.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия