Забременяване след мъртво раждане

Бела, прегръщам те! ВСИЧКО, което описваш, е нормално. Болката няма да изчезне, не и веднага. Много малко време е минало от всичко все още. Дай си ВРЕМЕ! Тъгата и болката имат нужда от време, за да се преживеят.
Недей да правиш още сега планове за следваща бременност - и за това ще дойде време, но още е рано. Концентрирай се върху това да се възстановиш, чисто здравословно и най-вече - психически. Помисли за отношенията с мъжа ти - това е ключово за преодоляване на загубата и не забравяй, че той също е загубил детето си.
Едно от първите неща, които мъжът ми ми каза още в реанимация, беше "Отказваме ли се?" - идеше ми да го удуша, защото просто не виждах как ще продължим и как ще се откажем. Същевременно знаех колко време трябваше да чакаме след секцио, знаех, че едва ли лекарите ще ми дадат зелена светлина за трета бременност, знаех на колко години ще бъда, изобщо беше много отчайващо положението. Да, обаче нещата продължиха и имахме успех години по-късно. Тогава нямаше как да го видя.

Ако ти е трудно да се справиш сама, може да потърсиш и помощ на психолог - аз не го направих, но повечето момичета писаха, че им е било полезно. Фондация "Макове за Мери" имаха много добри психолози, не знам сега как е.

Бела, всичко, което си описала е нормално! През тези неща минава всяка майка загубила детето си. Много добре разбирам и знам какво е чувството, че си предал мъртвото си бебе, защото не си поискала да я видиш. Аз изпитах същото и ако трябва да съм честна още се обвинявам. Аз също не бях добре психически. Никой не е подготвен за такъв финал и инстинктът ни за самосъхранение явно се задейства в такива ситуации, като ни предпазва от тази гледка. Мен ме питаха няколко пъти искам ли да го видя. Помня, че след последният напън, когато той излезе, си стисках очите, обърнала на другата страна главата, и повтарях, да го махнат, че не искам да го виждам. После съжалих, защото за всяко едно новородено се редят на опашка, за да го видят, а моето никой не поиска, дори аз - собствената му майка. Лекарката искаше мъжът ми или майка ми да го видят, но те същото не пожелаха. Мъжът ми е тръгнал, но майка ми го е спряла, вероятно и по-добре, защото не знам дали щеше да го преживее. Тези деца са наши, независимо от всичко, и аз вярвам, че те са с нас, въпреки, че не сме ги видели и в момента ги няма! Както са ти казали вече, незабравяй, че
мъжът ти също е загубил дете. Моето мнение, към момента, също е, че не трябва да забременяваш. Ти просто не си готова! Забременей тогава, когато свикнеш със загубата и болката от нея! Не случайно казвам свикнеш, а не забравиш, защото това никога няма да забравим и преодолеем. Учим се да живеем така. Аз, също като теб, мислех, ме няма да мога да говоря за бременността си, когато забременея отново. Мислех, че ще ме е страх и ще изпитвам ужас. Мислех, че за да не кроя нови надежди ще се правя, че не съм бременна и няма да го споменавам. Няма да искам да купувам нищо бебешко. Е, все още нищо бебешко не съм й купила, но пък говоря и страхът не е толкова голям, колкото преди да забременея. Дори се успокоих. Странно е дори за мен. Наистина, дай си време! Няма да те излекува, но ще ти помогне да се научиш да живееш с това! ❤

На 13.12.2020 г родих преждевремено водеха ме 7-8 месец... Термина ми беше за 09.04.2021г .. Получих болки на 12.12.2020 на 13 в 7:30 постъпих в родилното нямах течения нищо само болки... Слижиха ме на системи ... После започна зелено течение... И накрая кръв... Биха ми и инджекция + системите за кръвта накрая и но шпа... Но контракциите зачестиха... Тъй като беше неделя генеколжката ми пристига след второ обаждане... Видя ме в 15:30 бръкана ме и каза че излиза малкия алекс... Но за жалост се роди мъртъв след упоика и кюртаж .. Станах и тръгнах да го търся ... За жалост знаех че е починало .. Влязох и го видях .. Чакам аутопсията още нямам резултат .. Нито цикъл .. Чакам 20 дата и Още се възтановявам психически мъжа ми има дете от първи брак... Изживява го но избягва темата.. Но за мен беше първа рожба ... Много ми е тежко но вече не споделям с никой имам чуството че никой не разбира загубата ми държа се мълча но останали сама салзите не спират ... Моля даите ми савет как да се справя по лесно .. И след колко време можем пак да правим опити

Мисля,  че беше в групата на априлските бебета във ФБ. Аз също съм от там. Един по един на въпросите, които се въртят в главата ти..
1. Болката ти няма да мине, както не минава при никоя от нас. Ще се научиш да живееш с нея.
2. Аутопсията ще излезе най-рано след 40 дни, а имайки предвид много празнични дни през декември, може и повече. Виж какво ще излезе там и когато разбереш причината, до някъде ще ти олекне, защото поне ще имате отговор каква е причината.
3. Моят мъж също има по-голямо дете от друга жена, но повврвайте ми, изживява го точно толкова, колкото и аз. В момента той е човекът, който най-добре разбира какво ти е на теб. Това дете не е само твое, а и негово, нищо, че не му е първо.
4. За да се справите с мъката си, моят съвет е да говорите. Друг начин няма. На мен поне много ми помага. Макар да чакам вече друго, не спирам да говоря за първото. Просто смятам, че не е редно, а и не желая да го забравям!
5. За опитите - слушайте лекарите. Те най-добре ще кажат, защото знаят състоянието ти. Аз родих нормално, в 9-ти месец, и след 3 месеца имах разрешение за нова бременност, но забременях година и три месеца след раждане, защото психически не бях готова, а и исках да отстраня и разуча всичко, което причини загубата.

Съжалявам, че още една майка е в Ада, в който живее всяка една от нас, загубила детето си...
Това не се преживява-то е нашият белег за цял живот и до последния си дъх ще живеем с тази празнина, която е оставило всяко едно починало бебе.
До болка разбирам ужасът, през който преминаваш. Струва ти се, че времето е спряло-заспиваш насила и се будиш, не искаш да се будиш, но трябва.... просто, за да мине поредния ден.
Утре ще станат 2 месеца, откакто моята прекрасна Христеа я няма... Вече плача по-рядко, върнах се и на работа, но такава празнина остана в мен, че все едно ме горят с въглени... Копнея да я усетя на гърдите си, да я притиснат, макар и бездиханна, но това няма как да се случи... Живея със спомена от бременността ми, някак ми е по-лесно.
Родих нормално в 36 г. с на 10ти ноември-последното й движение го усетих на 8ми и след това тишина... чаках, чаках да се раздвижи, но това не се случи... След това ми казаха, че няма сърдечна дейност... По-назад съм разказала подробно.
Стискам палци след аутопсията да стане ясна причината за загубата на твоето бебе... При мен не се установи от какво е настъпила асфиксията-няма следи от задушаване, няма тромби или прочие по плацентата... Това, което при мен бяха написали е морфологична незрялост на някои органи, което според АГ е нормално в тази седмица.. (тук искам да отбележа, че бебето ми нямаше забавяне в растежа, вървеше със седмица напред, килограмите, с които я родих също отговаря ха на 37 г. с)
Това, което бяха написали като вероятно усложнение е аспирация на околоплодна течност от дробчетата й.
На 36тия ден след раждането ми дойде първия цикъл-обилен, не болезнен, продължи 5 дни (такъв не ми е бил никога). След него възобновихме половия си живот-лека полека, но и аз физически бях и съм добре. Нямаше никаква физическа болка...
 Дойде и обстойният преглед при АГто ми-за щастие матката си е върнала първоначалната форма, яйчниците си функционират-дори имах доминантен фоликул, както и лигавица, отговаряща на размера му... За мое притеснение обаче ми откри малка миома 1,5 см от външната страна на матката (субсерозна).. Тя ме увери, че не би била проблем при следваща бременност, но аз се притеснявам...
Споделям това, защото предполагам, че много жени като мен са се притеснявали от това как и дали ще се възстанови организма... Разбира се зависи и от самото раждане, но все пак той работи и се възстановява... Дори може да започне да функционира по-добре след бременност... Според АГ-то ми се "рефрешва" и започва да работи така, все едно ти е първи цикъл... Времето ще покаже..
На мен ми казаха след 3тия цикъл да възобновим опитите, но при всеки е много индивидуално!
Съветвам те да направиш изследвания-знам, че е тежко, но поне на мен това ми дава някакъв път поне да тръгна отнякъде. Аз настоях и пуснах изследвания за тромбофилия, ще изследвам витамини, хормони и ми предстои час при доц. Конова от Плевен, вероятно ще назначи и други неща, но съм готова да мина през всичко!
Знам, че ние майките сме сила и това, което искаме и се молим за него-то ще се случи! Просто няма как да не бъдем майки и да не прегърнем скоро силно ревящи бебенца! Това пожелавам на себе си и на всички майки, които всяка минута живеят в ужаса по загубена рожба!

Кураж и силни, силни прегръдки!

Здравейте!

Прочетох историите ви и се замислих,че човек винаги си мисли :Защо на мен?
Задавах си този въпрос хиляди пъти.Аз съм с две загуби,като втората ми бременност беше с усложнения,но вярата ме крепеше и си казвах,нее няма как да ми се случи пак... Е има как.Тогава се чувствах като най-голямата нещастица на този свят.Казвам тогава, защото мина време.На 05.06.2020 се роди и отлетя в небето нашето ангелче. Заради усложнения (изтекли води) в 27 г.с. се наложи да предизвикат раждане,като ми казваха,че шансовете са 50/50. Молех се на Господ,но знаете ли някак си усещах , фаталният край. Поне всичко стана много бързо,успях да зърна за миг момиченцето ми,което отведоха много бързо, за да се борят за живота ѝ.Мен ме приспаха ,тъй като плацентата не излизаше и трябваше да ме изчистят.Помня,че преди да заспя погледнах в родилната зала иконата на Дева Мария и я помолих да спаси бебето ни. Събудих се и около мен тъжни погледи на лекари,акушерки.. знаех преди да ми кажат.Няма да забравя думите много съжалявам миличка,но не успя да се пребори.Мъчила се е 55мин да живее,но Господ я взе.Обичам я много, ходим при нея на гробчето ѝ , казваме й колко ни липсва и колко я обичаме. Всеки ден моля Господ и нашият ангел да ни пазят и да ни дари с здраво бебе. Вярвайте! И знайте ,че Господ праща изпитания на добрите и силни хора.Небето е пълно с нашите звездички.Бъдете търпеливи и смирени. Прегръщам ви!

Бела, малко извън темата, но тъй като видях, че ще ходих при доц. Конова, искам да ти препоръчам, ако имаш възможност, преди, а и по време на следващата бременност, да посетиш д-р Бодурска, в същата клиника. Аз, в момента, се следя при нея, по препоръка на доц. Конова. Изключително доволна съм! Невероятен лекар и човек е! И освен всичко, най-важното е, че ина много опит в следене на рискови и проблемни бременности.

Благодаря много, дай боже съвсем скоро и моята бяла лястовичка да кацне на рамото ми... Най-вероятно ще мина на консултация и при нея, малко ме притесняват пътуванията по време на бременност, т. к съм от Варна, но каквото се наложи, ще направя, само за да гушна здраво ревящо бебенце!
🙏🍀

Да знаеш, че доц. Конова преглежда и в Бургас, в такъв случай.

Сърцето ми се свива, когато видя, че в тази тема има писано...
Но искам да ви вдъхна кураж, вяра, желание да продължите борбата за рожба.
Изминаха точно 2 години, 2 месеца, 2 седмици и 6 дни, докато сбъднах мечтата си за рожба. След загубата ни през 2018 заради лекарска грешка или по-скоро бездействие, преминах през какво ли не. Заради некадърно зашиване имах вагинално срастване, толкова сериозно, че новият ми АГ не можа да ми направи преглед след раждането. Наложи се операция, за която също не беше сигурно, че ще ми помогне да имам нормален полов живот. В онзи момент, не стига, че загубихме дъщеря си, а и не се знаеше дали щях да съм пълноценна жена. Минаваха ми мисли, че мъжът ми може да ме остави за това. За щастие мина успешно. Последва обаче най-трудно период- да правим опити. Уви, цикълът ми изчезна. Появяваше се през 70-80 дни, понякога не засичах и овулация. Минах през всякакви лекари, а всеки казваше, че е стрес и трябва да се успокоя. Лесно да се каже, когато не си загубил детето си. И така до една майска сутрин, когато след поредния тест видях двете черти. Щастие и страх, неописуем страх до самия край, когато на операционната маса чух плача на втората ми дъщеря! Какво ли не преживяхме, какво ли не видяхме, къде ли не се молихме и ето, че Бог и нашето ангелче на небето ни пратиха този дар! Не спирам да благодаря на Бог, че ме опази жива и здрава физически и психически и че сега изживявам най-прекрасните безсънни нощи. Защото знам безсънните нощи, удавени в тъга. Безкрайни, безвременни...
Болката никога няма да мине, сега също плача за загубеното ми дете. Но имам стимул да продължа напред, едно вързопче стимул, обичано като за две деца!
Не спирайте да се борите! Всичко звучи далечно и химерно, знам, защото и на мен така ми звучеше. Но денят на щастието ще дойде!

Здравейте. Искам и аз са споделя моята история. И аз съм една от майките, които никога няма да могат да прегърнат своето дете, да го виждат как расте и става голям човек. Случи се много скоро и все още има моменти, в които всичко ми се струва нереално и че това не се случва на мен. Първите дни се надявах да се събудя от този кошмар, но уви това беше жестоката действитвлност. След един мисед и една биохимична бременност успях да забременея. През цялата бременност бях на НМХ, защото имам генна мутация на MTHFR. Всичко вървеше добре с изключение на леко кървене в началото на бременността, което ми докара ужасен стрес и нисък хемоглобин към края на бремеността .  На всиките фетални морфологии всичко беше наред. Така до денят на планираното секцио 4.01. През деня усетих по-малка активност от страна на бебо, но знам че около термин вече не са толкова активни, пък и той беше голям (роди се 4100) и вече му беше доста тясно. Тъй като се наложи да направят спешно секци на друга жена, моето вместо в 10 започна в 14 ч., а на тоновете които ми направиха в 12, всичко беше наред с него. Операцията беше с пълна упойка и след като излязох от нея чух най- страшната новина за една майка, че бебето е мъртвородено. За 1-2 часа нещо се беше случило с него, което преобърна живота ми завинаги. Болката е голяма и трябва да се науча да живея с нея, защото имам и друго дете, което има нужда от мен. Сега чакаме епикриза и резултат от аутопсия, според лекарите е имало тромбче в пъпната вена. Иска ми се да опитам пак, но ще трябва да мина през много страхове и притеснения. Знам, че трябва да мине година, но не знам дали мога да чакам толкова време. Знам, че друго бебе не може да го замени и никога няма да го забравя и спра да мисля за него. Дано е на по-хубаво място и някой да се грижи за него. Съчувствам на всички минали през този ад и им пожелавам по-добри и щастливи моменти в живота и да бъдем много силни!

Моите съболезнования, Аши ;-(

Съжалявам Аши Толкова е ужасно да си на една ръка, на 2 часа или няколко мига от един друг живот, който никога няма да бъде. Чакането е тежко и бавно, но си заслужава в името на дечицата ни. Надявам се следващият път всичко да е наред. Вашето малко ангелче ще пази следващите дечица.

Аши, съжалявам!
Извинявам се, че бъркам в раната, но и аз съм на терапия с НМХ в момента, както и аспирин, та въпросът ми е - не правеше ли изследвания на хемостаза, д- димер? Знам, че се разбира по изследванията, ако има следи от тромби... Всеки ден ли поставяше НМХ? Ужас! Как въпреки терапията са се объркали нещата...

Боли ме... къса ми се сърцето, когато прочета за поредния нелеп случай, в който невинно бебе си отива. 😭😭😭Прегръщам те силно!
Ако си била само с тази мутация тя уж не е от високо рисковите.... защо тогава се случва това... отказвам да го приема, как така на час-два до най-прекрасната среща... Силно те прегръщам..

Съвсем загубих и малката надежда... вчера излязоха моите резултати и съм с Лайден 5 хетерозигот и PAI хомозигот...
Сега, четейки за поредната загуба с уж ниско рискова мутация и на терапия... не знам какво да мисля...
😭😭😭😭