Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

глупаво ли ми е детето или просто е с дислексия?! Как да се помогне!

  • 4 357
  • 10
Преди дни в предаването на Гала - "На кафе" се разискваше темата за децата с дислексия. Страхотно е. За съжаление все повече деца имат такъв проблем. Лошото е, че рядко се диагностицира на време и детето се мъчи и не рядко му се лепва етикет "глупчо". Не всеки учител го разпознава, не всеки родител иска да признае, че има проблем ..............и така до училище. И там, при ограмотяването проблема се задълбочава. А колко лесно би било- своевременна работа с логопед.
Виж целия пост
# 1
ами... принципно логопедите би трябвало да преглеждат децата в детските градини ежегодишно - има си логопед за даден набор от градини и всеки септември минава по градините и преглежда всички деца. Това принципно - нашата градина пак принципно отваря врати масово за деца вече три години ... на 1 октомври, през останалото време, т.е. септември са сборни групи и правят всичко възможно да убедят родителите да не си дават децата. За практиката с логопедите научих миналата година зимата, когато се заинтересувах, кой е кварталния логопед - от там разбрах, че детето ми вече 3 години би трябвало да е преглеждано. Би трябвало, ама не е... Това касателно организацията на профилактичните прегледи при логопед.

Касателно отговорността на родителите - това е друга тема, по която не съм готова да дам мнение  Peace
Виж целия пост
# 2
Не си спомням точно откъде съм запазила файл за дислексията, затова ще го постна тук без автора му.
Със сигурност е взето от тук някъде, от форума.

           "Дислексия" е първият и основен термин, който се използва, за да бъдат назовани най-различни проблеми, свързани с овладяването на учебния процес.
           У нас обаче се говори малко за проблема, което не означава, че той не съществува, пише информационният седмичник за Северна България "Форум", цитиран от Econ.bg.
          В световен мащаб е доказано, че всеки 10-и (а в някои публикации се говори и за всеки седми) човек развива симптоми на дислексия.
         Първоначално изследователите са смятали, че хората с дислексия имат някакъв вид мозъчно или неврологично увреждане, или вродена дисфункция, която възпрепятства нормалния умствен процес при овладяване най-вече на четенето и писането.
          Всеки случай е различен.
          Няма двама души, които да развият абсолютно еднакви форми на дислексия. Това, което е важно да се знае, е, че тя не е резултат от умствено или неврологично увреждане, нито е причинено от мозъчна малформация.
          Дислексията е продукт на мисленето и на особения начин, по който някои хора реагират на чувството на объркване.
         Широко разпространено е мнението, че хората мислят по два начина:
                "словесно" - чрез звука на думите,             и
                "безсловесно" - чрез въображаеми картини и идеи.
           Словесното мислене следва структурата на езика и се осъществява със скоростта, с която човек говори - приблизително 150 думи в минута. Безсловесното е еволюционно - картината "се разраства", докато мисловният процес добавя нови детайли. Този начин на мислене е много по-бърз, може би хиляди пъти по-бърз. То е несъзнателно, човек не може да си наложи да мисли или да не мисли по този начин.
               Словесно мислещият всъщност води вътрешен монолог от звучащи в ума му съждения, въпроси и отговори.
              Дислектиците обаче не водят вътрешен монолог. Те не могат да "чуят" това, което четат например (освен ако не четат на глас). Вместо това "рисуват" мислена картина, добавяйки към нея значението (или образ на значението) на всяка следваща дума, която се появява пред погледа им.
               По света има вече множество разработени техники и програми, които да помогнат на хората с дислексия да преодолеят в по-малка или по-голяма степен проблемите си, а децата да се справят задоволително в училище.
                Но това, което е важно да се каже, че такива хора не биха се измъчвали в голяма степен, ако тяхното състояние не беше толкова погрешно възприемано и тълкувано от околните.

             Ако учителите и родителите не наказват (по какъвто и да е начин) децата с дислексия заради проблемите им, ако останалите деца не им се подиграват заради трудностите с четенето и писането, дислектиците пак ще трябва да работят многократно по-упорито от съучениците си, но няма да страдат.
               Няма друга област (освен четенето и писането), където хората да са третирани така презрително заради затрудненията, които изпитват.
             Ако не можете да рисувате добре, ако не бягате достатъчно бързо, ако имате проблеми с усвояването на чужди езици, ако пеете фалшиво, никой няма да ви се подиграва за това и да ви третира като "умствено изостанал".
              Приемането на състоянието не само като проблем, но и като дарба,  ще ни даде по-задълбочено разбиране на същността му и е предпоставка за повече толерантност, за разработване (и прилагане!) на по-добри образователни програми, които да подпомогнат децата с дислексия в учебния процес.

Малко факти

               В края на 20-те години на ХХ век д-р Самуел Т. Ортън дава ново определение на състоянието: "разменени (пресичащи се) функции на двете полукълба на мозъка", но много скоро се отказва от тази теория и предлага нова, според която дислексията се дължи на "смесване на функциите на мозъчните полукълба". Което означава, че понякога дясното полукълбо извършва дейности, присъщи на лявото, и обратно.
               Днес вече съществуват множество теории, които описват симптомите на дислексията и се опитват да обяснят какво ги поражда.
               Обикновено се свързва с проблеми с четенето, писането и математиката, които детето има в училище; с факта, че дислектиците виждат буквите разместени или обърнати с краката нагоре; или с това, че бавно и трудно усвояват учебния материал. Но трудностите в училище са само част от проявленията на дислексията.
             И в миналото, и днес има много известни личности, които са били дислектици:
              Леонардо да Винчи,          Ханс Кристиян Андерсен,           Алберт Айнщайн,
                Александър Бел,               Уолт Дисни,                               Нелсън Рокфелер,
               Куентин Тарантино,           Том Круз,                                Упи Голдбърг,
                Гуен Стефани,              дори американкският президент Джордж У.Буш ...
         Гениалността на повечето от тях се е проявила не въпреки дислексията, както смятат някои, а благодарение на нея.
            Естествено, състоянието само по себе си няма да направи никого гений, но за самочувствието на дислектиците е важно да знаят, че техните умове действат по същия начин като умовете на много гении.
             Важно е също да знаят, че проблемите, които имат с четенето, писането или математиката в никакъв случай не означават, че са тъпи или умствено изостанали.
              Преди 20-ина години се появява една нова теория, разработена от американеца Роналд Дейвис (самият той дислектик), според която функцията на мозъка, пораждаща дислексията, е дарба.
              Не всички дислектици развиват едни и същи умения, но всички те притежават тази изключителна функция на мозъка.
              Качествата, които са им присъщи, могат, според теорията на Дейвис, да се обобщят така:
                1. Дислектиците могат да използват умствените си способности, за да променят и създават възприятия.
                2. Те са изключително възприемчиви към заобикалящата ги среда.
                3. Много по-любопитни са от обичайното.
                4. Мислят основно с картини, вместо с думи.
                5. Имат изключително добре развита интуиция и са много проницателни.
                6. Мислят и възприемат нещата многопланово като използват всичките си сетива.
                7. Могат да преживяват мислите си като реалност.
                8. Имат живо въображение.

               Ако тези качества не са потискани, омаловажавани и дори разрушавани от родителите и от начина на преподаване в училище, те ще доведат до развиването на две основни характеристики - интелигентност над средната и изключителни творчески способности.


А що се отнася до дислексията - ето тема от форума, където дискутират родителите:
Проблеми с ученето или какво знаем за дислексията! - 3 ДИСЛЕКСИЯ
Виж целия пост
# 3
Здравейте, скъпи мами!

Голямата ми дъщеря е на 15 години и завършва срока със 7 двойки. Борбата с учението ни е съпътствала от самото начало. Всъщност, когато детето ми беше на 5 години, установих, че не е като другите деца. Случи се на тържество в групата по английски език.
Едва днес осъзнах, че има такова състояние, когато проучих цялата възможна информация (след посещение при директора на училището).
Едва днес осъзнах, че аз самата го имам.
Дъщеря ми има IQ 150, а аз съм член на Менса с IQ 156, но въпреки това към момента тя е със 7 двойки за срока, а аз в 9-ти и 10-ти клас, както и в университета, съм държала поправителни по математика.
Е, тогава остава въпросът - глупави ли сме, или имаме дислексия (и сходните с нея състояния)?
Виж целия пост
# 4
Има тема на родителите на деца с дислексия - http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=513780.0 Аз също съм се чудела за моите деца, пък и за мен - дори и сега понякога прочитам дума като размествам буквите и понеже не прави смисъл или изречението звучи абсурдно прочитам втори път. Никога не са ме диагностицирали, нямаше навремето кой да се сети, но пък и децата ми го преодоляват някак си от само себе си. Може би при нас е в доста лека форма. С математиката нямаме никакви проблеми. Знам че освен дислексия има и дисфигурия - тя е за разчитането на цифри.
Виж целия пост
# 5
Хората с дислексия  изобщо не са глупави , а напротив- много са креативни и изобретателни.
Виж целия пост
# 6
Да, но при тях е налична т.н. "компенсаторност".Те трудно четат, а в същото време може да са перфектни математици! Но трябва на време да им се помогне. Лошото е, че някои родители отказват да признаят за проблема, а и някои учители не са компетентни и се губи ценно време.
Виж целия пост
# 7
Хората с дислексия  изобщо не са глупави , а напротив- много са креативни и изобретателни.
  Peace И не само това. Интелектът им е над средното ниво, но учат и възприемат по различен начин. Само трябва дислексията да се установи на време - между 5 и 10г. и да се намери специалист, който да работи с тези деца (което у нас не е лесно). Нов Български Университет вече има специална програма за работа със студенти дислектици, а според мен трябва да има и в училищата, и в ДГ.
Виж целия пост
# 8
Не видях от кой град си, но мога да ти препоръчам хубав център за работа с деца с този проблем, (ако сте от София). Ако искаш ми пиши на ЛС.
Виж целия пост
# 9
Не видях от кой град си, но мога да ти препоръчам хубав център за работа с деца с този проблем, (ако сте от София). Ако искаш ми пиши на ЛС.

Ако може да ми препоръчаш и на мен.Моя син е в трети клас и в началото на годината,го прегледа логопед,за първи път.Заключението му беше ,че вероятно има дислексия,но той не бил достатъчно компетентен ,за да преценни на 100 % и ни препоръча да се свържем с център "Помпелина".Но в процеса на работа с този логопед ме подразниха,някои неща,в маниера на работа ,пък и това изказване ,че не бил компетентен..............,както и да е.Като гледах интервюто с проф.Радонова ,реших да отидем,но после хванахме грипа............и ще гледам до края на месеца да се насоча на някъде.за това всяка информация ще ми е полезна.
Виж целия пост
# 10
Грозденце, доколкото знам проф. Матанова е най-добра в тази област. И побързай, защото сте на горната граница. Добре е ако дислексията се хване между 5 и 10 години. Иначе се пропуска много време и по-трудно се наваксва.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия