Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 373 404
  • 2 892
# 1 350
Моят съпруг почина на имения си ден, на Антоновден, като преди това го водихме в големите софийски болници. Не го приеха щото няма Ковид.
И на края го приеха в Александровска болница с линейка.
И от какво е починал... От Ковид.
Не съм на себе си.
Наели сме адвокат да види какви мизерии са извършени, не ще го върна, но стават безумия по болниците.
Виж целия пост
# 1 351
Трудно се преживява. Остава празнина и просто се свиква да се живее с нея. Тази празнина става като част от теб. Не се забравя, но и не ти пречи. Мил спомен.
Виж целия пост
# 1 352
Колкото и време да мине, дори и доста години да отминат....винаги ще си я има тази празнина и спомена за любимия човек. Винаги една душевна празнина остава, която никой не може да запълни. Гледайки сега 10 годишната ни дъщеря - пълно негово копие и отражение, която тогава беше на 2 годинки...ей така ме пробожда нещо в душата и сърцето и ми идва да ревна..
Виж целия пост
# 1 353
На последния 14 Февруари заедно (преди 2 години) моята любов ми подари 2 сърчица (от онези стиропорените, едно в друго, на клечка). Толкова им се радвах, нищо друго не ми трябваше. Както всяка година започва суетата около предстоящата дата 14.02 и пак се чуствам толкова не на място - цялата тази показност и то за какво. Ако истински обичаш и един поглед и една дума стигат и не само веднъж в годината.
Виж целия пост
# 1 354
И вчера отмина поредният 11.02, който отбеляза 8-мата година, откакто той си отиде. Не мога да ида на гроба, т.к. съм в друг град. Помолих близки да занесат 4 розички от наше име и да запалят 2 свещички. Аз заведох синът ми на училище и отидох в църквата. Запалих свещ, помолих се. В ежедневието си имам не малко други тревоги и някак нещата се размиха. Не ме съдете! Почти всяка година февруари месец някой от семейството ми е болен, тези грижи доста ме натоварват физически и емоционално. Вчера не казах на синът ни, че стават 8 години откакто баща му го няма, т.к. той приема различно ситуацията. Натъжава се, плакал е, но не го познава и връзката му с него е различна. Детето е разстроено, защото баща ми е тежко болен, а те двамата имат много силна и специална връзка. Моли се дядо да оздравее. Дядо бе първият човек, който го гушна на изписването ни от болницата. Реших че щом тати го няма, ще го подам на дядо му. От онзи миг, баща ми осъзна, че той е най-голямата му обич и слабост. Той дори нас с брат ми не е поемал на ръце, а гушна тридневно бебе и трепереше, като лист над него, страхувайки се да не го нарани. Такива, човешки тревоги и мисли. Съжалявам, че размих темата, но ми е тежко, че човекът, който винаги ме е държал и в онзи миг преди 8 години не ме пускаше, защото го беше страх да не падна, днес лежи безпомощен в болница и не знам какво ще е утре и ще го има ли... Моля се!
Виж целия пост
# 1 355
girlinblue182, изпращам цялата полложителна енергия към баща ти! Дано се справи и остане физически с вас! За неходенето на гроба .. и аз съм в друг град, а и честно казано нямам желание да ходя по гробищата. Не го усещам по този начин! Пожелавам ти сили, ще отминат и тези трудни дни!
Виж целия пост
# 1 356
girlinblue182, изпращам цялата полложителна енергия към баща ти! Дано се справи и остане физически с вас! За неходенето на гроба .. и аз съм в друг град, а и честно казано нямам желание да ходя по гробищата. Не го усещам по този начин! Пожелавам ти сили, ще отминат и тези трудни дни!


Благодаря! Дано! Моля се да има още светли дни на този свят, за да се радва на внуците си. Да може за себе си. Господ е Милостив, вярвам, че помага! Hands Pray
Виж целия пост
# 1 357
Много благодаря на всички за подкрепата, милите думи, куража и съветите, които ми дадохте. Днес стават 3 месеца и 8 дни. Успях да отида до гробищата, въпреки студа и снега. Миналата година точно на Свети Валентин забременях и го приемам, като наш си личен празник, а не толкова, като общия ден на влюбените. Всеки ден си бяхме влюбени и беше празник, когато си беше с мен. Времето си минава, но липсата и празнотата стават все по-непоносими. Вие успяхте ли да отбележите днешния ден по някакъв начин. Моите съболезнования на новодошлите!
Виж целия пост
# 1 358
Изпращам отлично здраве, кураж и положителна енергия на всички, които пишат в тази тема и са загубили ненавременно половинките си. Най-вече пазете здравето си заради децата, които имат нужда от вас, бъдете позитивни и им помагайте да откриват хубавите страни на живота. Например, тази седмица е добро време за ски/шейни с децата.
Виж целия пост
# 1 359
Изпращам отлично здраве, кураж и положителна енергия на всички, които пишат в тази тема и са загубили ненавременно половинките си. Най-вече пазете здравето си заради децата, които имат нужда от вас, бъдете позитивни и им помагайте да откриват хубавите страни на живота. Например, тази седмица е добро време за ски/шейни с децата.
Охо,бяхме вече синът ми не беше се парзалял с шейна и беше много смешен все едно управлява мощен джип....Толкова ошашкан беше,но бързо установи контрол над тази безпощадно бърза машина...😂Хареса му на младежа а каката не мога да я изкарам от апартамента...само поглежда на вън пуфти,че има сняг и е студено.Времето минава децата растът и проблемите по тях изместват малко по малко мъката в някое "кюше" на душата.Онзи ден когато забирах синът си класната му ръководителка ме започна с думите "Упражнявайте повече контрол над детето разсеян е не пише в занималнята закача се с другите и все той не е виновен!"Аз и отвръщам,че постоянно му повтарям за слуша да внимава да не обръща внимание на другите.А тя ми отговаря "Ами наказвайте го!" Разберете,че аз се чувствам безсилна вече правя каквото мога с него,но всичко е от ден до пладне.Когато го попитах какво е станало той отговори,че имало едно момиче което го е дразнило.Той опитал да не отвръща,но накрая взел и хвърлил нещо нейно на земята а това момиче го ритнала в кракът.Имаше доста голяма рана.Попитах го казал ли е на госпожата тя изобщо не го била изслушала а го изгонила....Повечето случаи са такива и си приличат аз също виждам,че се изнервя когато го дразнят и не съумява да се овладее...Но честно си мисля вече,че и учителката не действа правилно в тези ситуации и е по лесно да обвини детето ми...Дайте съвет какво да правя?
Виж целия пост
# 1 360
Тази учителка с това нейното "Ами наказвайте го!" да вземе да си го навре.........  Извинявам се. С наказание освен да му се смачка самочувствието на детето, друго едва ли ще се случи. Посъветвай сина си да отговаря пропоционално. Момичето го дразнело в час, ами да я дразни и той. Когато тя го обиди, той да направи същото. Не е правилно при провокация от нейна страна той да хвърля разни  нейни неща по земята. Така процеса само ще ескалира, както и се е случило между другото. Другия вариант е да се контролира и да пропуска нещата между ушите си. Много малко го могат, а деца такива аз не познавам изобщо.
Виж целия пост
# 1 361
Тази учителка с това нейното "Ами наказвайте го!" да вземе да си го навре.........  Извинявам се. С наказание освен да му се смачка самочувствието на детето, друго едва ли ще се случи. Посъветвай сина си да отговаря пропоционално. Момичето го дразнело в час, ами да я дразни и той. Когато тя го обиди, той да направи същото. Не е правилно при провокация от нейна страна той да хвърля разни  нейни неща по земята. Така процеса само ще ескалира, както и се е случило между другото. Другия вариант е да се контролира и да пропуска нещата между ушите си. Много малко го могат, а деца такива аз не познавам изобщо.
Аз му говоря точно това да пропуска тези неща покрай ушите си и да не се контролира,но не успява.Казвала съм му ако някой те обижда или се опитва да те провокира кажи на учителката.Не знам как да постъпвам хем се опитвам да съм строга хем не съм съвсем.Имаше респект от баща си от мен няма страх ме е,че няма да го възпитам добре.Друго което ми прави впечатление е от преди баща му да почине.Все стои при големите бърка се в разговорите на големите "философства" по въпроси които него не го засягат пряко най вече не му отговарят на възраста.А откакто почина баща му се опитва да  командва сестра си която е с 8 г по голяма от него.Сякаш се опитва да "поеме" ролята на баща си.Затова също му е говорено и обяснявано хиляди пъти,че е дете и трябва да прави детските неща и да остави на възрастните това е което е нужно да се прави.Започвам да се замислям за психолог,но близките ми ме гледат като изпаднала от луната!Знам,че и аз бъркам някъде не се оправдавам,но явно не съм добра майка аз имах него и се справяхме отлично.Дъщеря ни е дете мечта ученолюбива,отличничка в 10 клас и първа по успех в училище....докато със синът ми и сама ще се проваля.А от това ме боли най много...
Виж целия пост
# 1 362
Anigast, разбирам те, и аз имам 2 момчета. Големият седмокласник определено се възползва, че съм по-мека от баща му и умее да ми се качва на главата.
Малкото е в началото. Вчера правихме година откак го няма баща им. За пръв път каза "иска тати доди" (на 2 и половина е). Не знам как ще обяснявам защо не може да дойде и къде е. Познава го, вижда го на снимките. И после?
Виж целия пост
# 1 363
Вчера ходихме с малкия да се пързаля, носле и ва психолог.  Беше ми криво, ама много криво. Не, че другите дни ми е много добре, но от време на време се появява светъл период. Та на финала се напих като кирка и ревах цяла вечер. Даже мислих да си купя букет от рози все едно е от него, защото той винаги, ама винаги ми подаряваше. После реших, че е безмислено и още повече ще се сдухам. Сега на 23 стават три месеца от смърта му, а аз още не го осъзнавам. Все едно вчера беше тук до мен. За съжаление започна да ме напада брат му, приживе нямаше да посмее, но сега нещо се окрили. Реших, че няма смисъл заради свекърва ми да се пъна да съм добра към него и просто няма да общуваме вече , простих едно две неща, но той прекали. Та така...
Виж целия пост
# 1 364
Вчера ходихме с малкия да се пързаля, носле и ва психолог.  Беше ми криво, ама много криво. Не, че другите дни ми е много добре, но от време на време се появява светъл период. Та на финала се напих като кирка и ревах цяла вечер. Даже мислих да си купя букет от рози все едно е от него, защото той винаги, ама винаги ми подаряваше. После реших, че е безмислено и още повече ще се сдухам. Сега на 23 стават три месеца от смърта му, а аз още не го осъзнавам. Все едно вчера беше тук до мен. За съжаление започна да ме напада брат му, приживе нямаше да посмее, но сега нещо се окрили. Реших, че няма смисъл заради свекърва ми да се пъна да съм добра към него и просто няма да общуваме вече , простих едно две неща, но той прекали. Та така...
Има ли някакъв ефект от тези психолози или ще е по добре да идем на врачка? Интересно ми е какъв съвет дава и дали е съпроводено с антиндепресанти
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия