Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 377 205
  • 2 920
# 2 790
Как сте по празниците?
На мен ми е особено мъчно тези дни.
По Коледа бяхме при майка и баба и си изкарахме добре. Пак ми беше мъчно, но някак като усещах тяхната енергия, а и децата и беше по-добре.
Нова година се очертава доста самотна. Баткото ще празнува с приятели и ние ще сме си с малчо двамата.
Виж целия пост
# 2 791
Ние сами, тези са ни втори.
Децата така искат, чувстват се добре. Аз също.
Виж целия пост
# 2 792
Бяхме за Коледните празници в провинцията. Сами. Сменихме обстановката, добре беше.
За НГ баткото е на гости, ние с малката вкъщи, ще дойде братовчедка ми. Вчера беше 1г от датата. Нарочно се написах да работя цял ден. На 01.01 също съм цял ден. Продължавам да осъзнавам нови аспекти на загубата.
Виж целия пост
# 2 793
Да, аз смея да кажа, че, времето не лекува.
Напротив по-близко и реално става.
Виж целия пост
# 2 794
И на мен по празници ми е много тежко и самотно-това вече третата Коледа сами...
Виж целия пост
# 2 795
Втори коледни и новогодишни празници без него. Миналата ми беше много прясно, бяха минали по-малко от два месеца и ми беше като насън, но интересното беше, че Коледата мина някак, дори незабелязано бих казала, но на Нова година получих паник атака. Започваше Нова година, в която него вече го няма. 2022 г беше последната от общия ни живот на земята и не исках да я пусна. Почти цяла вечер се криех някъде и ревях. Бяхме у нашите, само семейството.  Тази година пак не искам да се събирам с хора. Добре че детето още е малко и не издържа до 12:00 часа, че да иска да ходим по "партита".
Тази година ми е вече много по-осъзнато и още по-болезнено.  Нищо не лекува времето, само затвърждава ужасната истина и отдалечава от времето, когато сме били по-щастливи от сега.
Виж целия пост
# 2 796
Така е и на мен тази година ми беше по-тегава от миналата. За миналите коледно-новогодишни празници месеци наред си мислех колко ще е ужасно и може би, защото не очаквах хубаво, не бях изненадана. Сега си очаквах да е по-добре, но не беше. На 26-ти пък имах грипни симптоми и си направих тест за ковид и показа бледа втора черта. Усъмних се понеже колежка до мен идва много болна цялата последна седмица преди отпуската, а аз почивните дни не се бях срещала с почти никой и изведнъж  симптоми след повече от 3 денонощия. И за 2 дни мъката ми отстъпи място на паниката да не съм заразила баща ми, защото само с него се събирахме на Бъдни вечер и Коледа. Слава богу, той е добре за сега и дано и занапред да е добре, а аз имах симптоми само 2 дни. На втория ден пак правих тест и втората черта беше още по -бледа. Вероятно съм го изкарала почти безсимптомно, все пак няколко пъти го карах досега и всички пъти леко. Утре мисля да си направя още 1 тест.                                              Притеснявам се и за детето, тя продължава да е затворена в себе си и да не общува с връстници. Продължава да се страхува сутрин да стои сама в стаята, от тъмното, от болести, да не умре тя, да не умра аз, да не стане война. А с козирогския си имат не желае да отиде на психолог, не желае да работи върху характера си и очаква всичко да се промени към добро сякаш с вълшебна пръчица.
Виж целия пост
# 2 797
И на нас са ни втори празници без него. И двете години сме с моето семейство вкъщи. Неудобно ми е да помоля нашите да не идват на НГ, все пак толкова много ми помагат. Знам, че искат по някакъв начин да ни разведрят, но от друга страна това желание за помощ ме натоварва. Не мога и не искам отново да вляза в ролята на детето.

От 2000 година празнувахме с моето момче заедно. На 31 декември ми предложи и да се оженим, спомените връхлитат със страшна сила и много боли ...
Последните празници, когато беше жив, бяха много тегави - беше започнал да се влошава, само лежеше, след Коледа вече не искаше да шофира. На връх Нова Година до 2 следобед го държаха в болницата, защото всички показатели изведнъж се сринаха и се опитваха да го стабилизират. Тогава и лекуващата лекарка ми каза "И една кофа лекарства да изсипем, не можем да помогнем. Бъдете силна, колкото му е писано". 6 месеца се измъчихме всички, най-вече той. Не мога да си представя какво му е било в душата Cry

Времето не лекува, напротив, става все по-болезнено и страшно, особено като знам каква е била връзката ни. Работеща жена+обслужващ персонал на децата, това остана от мен. Жената с главно Ж, любимата, единствената остана в един минал живот, който вероятно няма да се повтори.

На прага на новата година да ви пожелая да сте живи и здрави и да продължавате напред в името на децата. Да се радваме, че сме имали нашите момчета в живота си, някои жени нямат този късмет.
Виж целия пост
# 2 798
Времето  не лекува ама никак, обаче с времето, което минава почваш да приемаш истината и да живееш с нея. Жестоко е Cry
И на мен ми е тежко, децата стаха  големи ще празнуват на вън НГ.
Аз ще съм сама.
Ще станат три години от както го няма моя Тони. Отиде си на Антовден.
Виж целия пост
# 2 799
То и мен малкият ме пита майките умират ли. Как да отговориш на 4 годишно дете на такъв въпрос. Няма да лъжа, страх си ме е и мен. Ако мога да живея докато станат самостоятелни хора да си ги отгледам, ще съм най-щастливият човек на света.
Виж целия пост
# 2 800
Аз нямам проблем с празниците, а с хората. Напоследък са се наговорили да ме убеждават да не оставам сама. Как? Снощи пак го сънувах... И малкият нещо е прихванал, все пита тате как така умря, липсва ли ти... Ужас
Виж целия пост
# 2 801
Дано новата година е по-хубава от предходната и дано ни донесе повече спокойствие и притъпяване на болката.
Като четох последната страница видях колко сме обърнати назад и колко малко очакваме от напред. Виждаме основно проблеми, които трябва  да решим. Дано пък има и хубави неща.
Виж целия пост
# 2 802
Първата Коледа мина ... Бяхме на местата, на които сме били винаги, най-тежко ми беше да отидем при родителите му. Бяхме там на 26-ти заедно със семейството на брат му и племенниците ни, но него го нямаше ... Благодарна съм, че имам изключително любящо семейство и невероятни приятели, които ме обичат много, те ми дават сила, любовта им! На 24-ти отидохме заедно с детето на гробищата, той не беше стъпвал там от погребението. Гледката беше жестока за мен, да виждам как едно 10 годишно момче стои до гроба на баща си на Бъдни вечер, вместо да е в трепетно очакване на подаръците, които ще получи от него. Тази болка няма забрава, няма минаване, просто живея с нея, усещам как на моменти не мога да дишам от мъка, но се усмихвам и продължавам, няяямам друг избор. Трябва да съм силна заради детето ни, заради себе си. Липсата на това да го усетя е изпепеляваща. Бях обожавана жена от своя любим, наистина боготворена ... Толкова привилегирована съм била, че умът ми не го побира! За 15 години минахме през такава въртележка, през която хората не минават за цял живот ... Само на 37 си отиде, а толкова много направи и постигна пред очите ми, сам от нулата, само с моята любов ... Знам, че той би искал да съм щастлива, да бъда обичана, аз също го искам. Сърцето ми ще си остане счупено, никога няма да е отново цяло, осъзнавам го.
Виж целия пост
# 2 803
Празниците са най-тежки , най-вече за мен - не мога да приема истината , не мога да свикна , не мога да приема злобата и омразата на хората към едно осакатено семейство , не искам да продължавам така....не искам...Много пъти просто искам да избягам - много далеч , да се махна от всичко и от всички....Дупката в която съм изпаднала напоследък става все по -дълбока и голяма...страх ме е да не повлека и децата...те не заслужават ...Често си мисля че това беше грешка и трябваше аз да си ида   - не той....Знам че щеше да се справи много по -добре....Моля се , моля се всичко това да свърши...осъзнаването и времето не ми помагат..по скоро обратното.....Какво да ви пожелая мили хора ....Нека идващата година ни донесе спокойствието и силата да продължим напред , надежда  и вяра до колкото е възможно и здраве за децата ни....Бъдете уверени в себе си , в силите си , грабнете хубавите възможности и опитвайте да продължите , колкото и трудно е ....Аз също ще опитам...
Виж целия пост
# 2 804
И аз осъзнах колко много ми е помагал в домакинството-чистене,готвене,пазаруване,плащане на сметки чак когато си отиде-20г съм си го приемала,за  даденост...
При нас лошото е,че няма по-възрастни хора от мен роднини живи и няма на кой да се опра и разчитам освен на приятели,но се справяме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия