Моят тинейджър тренира точно тенис на корт, баща му играеше и той тренира сега с неговата ракета.
Виж целия пост
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2024, 22:55 ч.
# 1 020
11 авг. 2019, 17:12 ч.
# 1 021
5 септ. 2019, 14:48 ч.
Синът ми скоро има рожден ден. Първият без мама, а той е най-малкият и с нея имаха специална връзка, стигаща до глезене. Тя милата поемаше цялата организация на събитието но си казахме миналата година, че за последно сме в клубче с аниматори и торта. Сега нямам идея какво да му организрам а човека има кръгла годишнина (10). Ще съм благодарен да споделите идеи, че те днешните деца са претенциозни а на мен фантазията не ми е силна страна.
Виж целия пост
# 1 022
6 септ. 2019, 22:22 ч.
За тази възраст е подходящо на боулинг, кино или escape room. Ако времето все още позволява може и на басейн.
Виж целия пост
# 1 023
7 септ. 2019, 16:38 ч.
Ако сте от София - Арес 52 в Ринг мол - зала за скачане на батути. Миналата година там празнувахме 10 рожден ден на малкия, тази година пак бяхме там, но вече без тати.
Виж целия пост
# 1 024
10 септ. 2019, 10:22 ч.
Благодаря за идеите, дами! Моя юнак вече е с гипс на лявата ръка (нищо сериозно), така че май остава само идеята за escape room. Но и за това нещо не е сигурен и днес ще мисли?!? Кино с приятели не ставало - половината щели да са гледали филма и нямало да им е интересно. Абе няма угодия 
Виж целия пост
# 1 025
6 окт. 2019, 15:50 ч.
Често си мисля, че ако нямах деца, отдавна да съм сложила край на живота си. На 25-ти стават 9 години от загубата. Не се лекува тази мъка и това е ..
Виж целия пост
.. баща му играеше и той тренира сега с неговата ракета.
Често си мисля, че ако нямах деца, отдавна да съм сложила край на живота си. На 25-ти стават 9 години от загубата. Не се лекува тази мъка и това е .. 
# 1 026
7 окт. 2019, 11:19 ч.
Няма лек за тази болка. Така искам да е само сън това и като се събудя всичко да е както преди. Искам си предишния живот, искам си момчето...Вчера както си шофирах и така ясно ми изскочи в съзнанието един момент от сватбата ни, че не съм усетила как съм минала..метри ли..километри ли...Ужасно ме боли от спомените...раздира ме тази болка..Много ми липсва, много...
Виж целия пост
# 1 027
8 окт. 2019, 12:24 ч.
В неделя се навършиха 6 месеца от загубата на моето другарче (кака Сойка). Ние никога не сме се разделяли за повече от няколко месеца, дори когато бях на гурбет в чужбина. А сега 6 месеца минаха като сън, все едно бе вчера. Още помня гласа, погледите, милувките, мириса - щастието има толкова много имена. И аз си искам живота обратно, все още не съм се примирил с несправедливостта, все още си задавам онези безсмислените въпроси. Дано сме поне здрави заради децата, но съм като кукла на конци - ходя на работа, ям, спя, шофирам и регистрирам човешката суета около себе си. Понякога мъката ме връхлита внезапно, провокирана от някоя песен, снимка в интернет, място на което сме били, друго. Социалните ми контакти ми волно или неволно се ограниичиха. Преди ме плашеше, сега ми е все едно.
Виж целия пост
# 1 028
9 окт. 2019, 20:53 ч.
Болката няма да отшуми няма да спре....няма да намалее дори.Просто животът продължава...въпросът е един и толкова простичък "ЗАЩО СЕ СЛУЧИ?"А отговор няма,няма и да има.Аз също си искам момчето искам си го до нас а не там в студената земя.Липсва ми ми/ни безкрайно много едвали някога напълно ще преодолеем загубата на моят съпруг,бащата на децата ми.
Виж целия пост
# 1 029
11 окт. 2019, 20:26 ч.
Много овдовели след 2-3, че и по-малко години създават нови семейства, имат още деца... Аз за себе си не знам защо тъпча на едно място. Криво ми е, но не знам какво да правя. Нямам ясен план в живота. Оформя ми се идея да си осиновя момче, моите дъщери вече са големи. Никога не съм искала момче. Дали объркания ми мозък иска да обича някого, един вид като заместник, но без да има романтична връзка .. не знам.
Относно социалните контакти, аз с години нямах такива. Първите 3-4 години нямах абсолютно никакво настроение за излизане на кафе и пазаруване, камо ли тържества и събирания.
Не бъдете като мен. Не си пропилявайте живота, не бъдете сами, не се давете в мъка.
Виж целия пост
Относно социалните контакти, аз с години нямах такива. Първите 3-4 години нямах абсолютно никакво настроение за излизане на кафе и пазаруване, камо ли тържества и събирания.
Не бъдете като мен. Не си пропилявайте живота, не бъдете сами, не се давете в мъка.
# 1 030
17 окт. 2019, 17:57 ч.
Имам нещо като семейство,но не е същото имам човек до себе си,но не е мъжът ми....Имам нещо в сърцето си,но не е любов....Болката и шока действат различно при различните хора аз реших,че загърбвайки всичко възможно най бързо ще ми помогне да се съвзема по бързо.Да ама не...грешка...лъжа...аз гледам човека до себе си и това не е той...не е мой мъж а просто някой...какъв и аз не знам.Искам да съм щастлива искам и децата ми да са спокойни и щастливи искам,но дали ще се справя.Минава времето и си мисля,че думите на съпругът ми са верни-"Никой няма да те обича както те обичам аз!"😢😢
Имам човек до себе си,но не съм забравила моят съпруг няма и да го забравя,няма и как да обичам друг няма как и друг да ме обича.Аз пък бях в другата крайност двърде рано и това не бъдете.От това също боли когато не си готов,когато просто искаш да избягаш от шока от болката се втурваш в грешната посока.
Виж целия пост
Много овдовели след 2-3, че и по-малко години създават нови семейства, имат още деца... Аз за себе си не знам защо тъпча на едно място. Криво ми е, но не знам какво да правя. Нямам ясен план в живота. Оформя ми се идея да си осиновя момче, моите дъщери вече са големи. Никога не съм искала момче. Дали объркания ми мозък иска да обича някого, един вид като заместник, но без да има романтична връзка .. не знам.
Относно социалните контакти, аз с години нямах такива. Първите 3-4 години нямах абсолютно никакво настроение за излизане на кафе и пазаруване, камо ли тържества и събирания.
Не бъдете като мен. Не си пропилявайте живота, не бъдете сами, не се давете в мъка.
Относно социалните контакти, аз с години нямах такива. Първите 3-4 години нямах абсолютно никакво настроение за излизане на кафе и пазаруване, камо ли тържества и събирания.
Не бъдете като мен. Не си пропилявайте живота, не бъдете сами, не се давете в мъка.
Имам човек до себе си,но не съм забравила моят съпруг няма и да го забравя,няма и как да обичам друг няма как и друг да ме обича.Аз пък бях в другата крайност двърде рано и това не бъдете.От това също боли когато не си готов,когато просто искаш да избягаш от шока от болката се втурваш в грешната посока.
# 1 031
21 окт. 2019, 17:37 ч.
Това преди е друг живот, когато бяхме като всички останали, нормални хора, съпрузи, съпруги, родители. Няма да се върне, въпреки че неистово го искаме. Защо точно нас съдбата избра да преживеем партньорите си и да страдаме по миналото и какво можеше да бъде? Въпрос без отговор и смисъл. Важни са фактите. Да не се самоизмъчваме и самосъжаляваме поне мъничко, че предизвикателствата пред самотния родител и човека без опора и сродна душа до себе си са повече от достатъчни. А как ми се иска да се прибера в къщи и да има с кой да споделя как е минал деня ми, какво ми е на душичката, да се пошегувам, да пием по чаша вино, да кроим планове за бъдещето, някой да ме погали по плешивата тиква и да ми каже, че съм неговото момче и годините нямат значение. Но стискам зъби и продължавам, нямам избор, деца, родители - всички разчитат на мен. Дано сме здрави, да издържим повече и всеки да намери поне мъничко утеха за себе си - където и да е тя.
Виж целия пост
# 1 032
23 окт. 2019, 08:21 ч.
Наближава годишнината от смъртта на половинката ми, но все още не мога да приема и да повярвам, че две години вече го няма. Няма на чие рамо да положа глава, няма кой да ме прегърне, няма в кой да се сгуша през нощта 
Виж целия пост
# 1 034
1 ноем. 2019, 13:01 ч.
Поплаках си доста. Поне разбрах, че не работи тази схема и да не се самоизтезавам.
.. много тъжно и болезнено.
Виж целия пост
Имам нещо като семейство,но не е същото имам човек до себе си,но не е мъжът ми....Имам нещо в сърцето си,но не е любов....Болката и шока действат различно при различните хора аз реших,че загърбвайки всичко възможно най бързо ще ми помогне да се съвзема по бързо.Да ама не...грешка...лъжа...аз гледам човека до себе си и това не е той...не е мой мъж а просто някой...какъв и аз не знам.Искам да съм щастлива искам и децата ми да са спокойни и щастливи искам,но дали ще се справя.Минава времето и си мисля,че думите на съпругът ми са верни-"Никой няма да те обича както те обичам аз!"😢😢
Имам човек до себе си,но не съм забравила моят съпруг няма и да го забравя,няма и как да обичам друг няма как и друг да ме обича.Аз пък бях в другата крайност твърде рано и това не бъдете.От това също боли когато не си готов,когато просто искаш да избягаш от шока от болката се втурваш в грешната посока.
Имам човек до себе си,но не съм забравила моят съпруг няма и да го забравя,няма и как да обичам друг няма как и друг да ме обича.Аз пък бях в другата крайност твърде рано и това не бъдете.От това също боли когато не си готов,когато просто искаш да избягаш от шока от болката се втурваш в грешната посока.
Поплаках си доста. Поне разбрах, че не работи тази схема и да не се самоизтезавам.
..Няма на чие рамо да положа глава, няма кой да ме прегърне, няма в кой да се сгуша през нощта
Препоръчани теми