Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 246 748
  • 1 030
# 1 020
Моят тинейджър тренира точно тенис на корт, баща му играеше и той тренира сега с неговата ракета.
Виж целия пост
# 1 021
Синът ми скоро има рожден ден. Първият без мама, а той е най-малкият и с нея имаха специална връзка, стигаща до глезене. Тя милата поемаше цялата организация на събитието но си казахме миналата година, че за последно сме в клубче с аниматори и торта. Сега нямам идея какво да му организрам а човека има кръгла годишнина (10). Ще съм благодарен да споделите идеи, че те днешните деца са претенциозни а на мен фантазията не ми е силна страна.
Виж целия пост
# 1 022
За тази възраст е подходящо на боулинг, кино или escape room. Ако времето все още позволява може и на басейн.
Виж целия пост
# 1 023
Ако сте от София - Арес 52 в Ринг мол - зала за скачане на батути. Миналата година там празнувахме 10 рожден ден на малкия, тази година пак бяхме там, но вече без тати.
Виж целия пост
# 1 024
Благодаря за идеите, дами! Моя юнак вече е с гипс на лявата ръка (нищо сериозно), така че май остава само идеята за escape room. Но и за това нещо не е сигурен и днес ще мисли?!? Кино с приятели не ставало - половината щели да са гледали филма и нямало да им е интересно. Абе няма угодия Simple Smile
Виж целия пост
# 1 025
.. баща му играеше и той тренира сега с неговата ракета.
Broken Heart Често си мисля, че ако нямах деца, отдавна да съм сложила край на живота си. На 25-ти стават 9 години от загубата. Не се лекува тази мъка и това е ..
Виж целия пост
# 1 026
Няма лек за тази болка. Така искам да е само сън това и като се събудя всичко да е както преди. Искам си предишния живот, искам си момчето...Вчера както си шофирах и така ясно ми изскочи в съзнанието един момент от сватбата ни, че не съм усетила как съм минала..метри ли..километри ли...Ужасно ме боли от спомените...раздира ме тази болка..Много ми липсва, много...
Виж целия пост
# 1 027
В неделя се навършиха 6 месеца от загубата на моето другарче (кака Сойка). Ние никога не сме се разделяли за повече от няколко месеца, дори когато бях на гурбет в чужбина. А сега 6 месеца минаха като сън, все едно бе вчера. Още помня гласа, погледите, милувките, мириса - щастието има толкова много имена. И аз си искам живота обратно, все още не съм се примирил с несправедливостта, все още си задавам онези безсмислените въпроси. Дано сме поне здрави заради децата, но съм като кукла на конци - ходя на работа, ям, спя, шофирам и регистрирам човешката суета около себе си. Понякога мъката ме връхлита внезапно, провокирана от някоя песен, снимка в интернет, място на което сме били, друго. Социалните ми контакти ми волно или неволно се ограниичиха. Преди ме плашеше, сега ми е все едно.
Виж целия пост
# 1 028
Болката няма да отшуми няма да спре....няма да намалее дори.Просто животът продължава...въпросът е един и толкова простичък "ЗАЩО СЕ СЛУЧИ?"А отговор няма,няма и да има.Аз също си искам момчето искам си го до нас а не там в студената земя.Липсва ми ми/ни безкрайно много едвали някога напълно ще преодолеем загубата на моят съпруг,бащата на децата ми.
Виж целия пост
# 1 029
Много овдовели след 2-3, че и по-малко години създават нови семейства, имат още деца... Аз за себе си не знам защо тъпча на едно място. Криво ми е, но не знам какво да правя. Нямам ясен план в живота. Оформя ми се идея да си осиновя момче, моите дъщери вече са големи. Никога не съм искала момче. Дали объркания ми мозък иска да обича някого, един вид като заместник, но без да има романтична връзка .. не знам.
Относно социалните контакти, аз с години нямах такива. Първите 3-4 години нямах абсолютно никакво настроение за излизане на кафе и пазаруване, камо ли тържества и събирания.
Не бъдете като мен. Не си пропилявайте живота, не бъдете сами, не се давете в мъка.
Виж целия пост
# 1 030
Много овдовели след 2-3, че и по-малко години създават нови семейства, имат още деца... Аз за себе си не знам защо тъпча на едно място. Криво ми е, но не знам какво да правя. Нямам ясен план в живота. Оформя ми се идея да си осиновя момче, моите дъщери вече са големи. Никога не съм искала момче. Дали объркания ми мозък иска да обича някого, един вид като заместник, но без да има романтична връзка .. не знам.
Относно социалните контакти, аз с години нямах такива. Първите 3-4 години нямах абсолютно никакво настроение за излизане на кафе и пазаруване, камо ли тържества и събирания.
Не бъдете като мен. Не си пропилявайте живота, не бъдете сами, не се давете в мъка.
Имам нещо като семейство,но не е същото имам човек до себе си,но не е мъжът ми....Имам нещо в сърцето си,но не е любов....Болката и шока действат различно при различните хора аз реших,че загърбвайки всичко възможно най бързо ще ми помогне да се съвзема по бързо.Да ама не...грешка...лъжа...аз гледам човека до себе си и това не е той...не е мой мъж а просто някой...какъв и аз не знам.Искам да съм щастлива искам и децата ми да са спокойни и щастливи искам,но дали ще се справя.Минава времето и си мисля,че думите на съпругът ми са верни-"Никой няма да те обича както те обичам аз!"😢😢
Имам човек до себе си,но не съм забравила моят съпруг няма и да го забравя,няма и как да обичам друг няма как и друг да ме обича.Аз пък бях в другата крайност двърде рано и това не бъдете.От това също боли когато не си готов,когато просто искаш да избягаш от шока от болката се втурваш в грешната посока.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия