Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
Последно мнение: 22 апр. 2024, 22:55 ч.

373 322
2 891

# 1 050 1 ян. 2020, 20:06 ч.

Ужас, толкова млади... Живеем във времена на постоянен стрес и отрови.
И аз на 28 овдовях, децата бебета, мъжът ми беше на 36, от лекарска грешка при махане на камък в бъбрек почина.
Даниела, бъди силна, мила. Heart

Heart

Може да пробваш някакво хоби, курс или подобни. Самотата побърква. Повечето поне имаме малки деца и сме заети. На мен домашните любимци ми действат добре, дават ми комфорт и ме успокояват.

Успешна година на всички!

Виж целия пост

# 1 051 3 ян. 2020, 21:07 ч.

Мили мои, при нас не е инфаркт ули лекарска грешка. Аз обаче, с времето не мога да се оправя. По-зле става. Всички ми казват ти си умна, силна ше се справиш... Хора аз не мога, потъвам емоционално и психически. Не мога да се справя, трябва ми ръка, за която да се хвана иначе, ще се пропия и загубя като човек... Не знам какво да правя. Нямам хоби, работата ми не е е ексайтед, какво да направя, за да се спася?

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 052 5 ян. 2020, 10:47 ч.

Цитат на: titi111 в пт, 03 яну 2020, 21:07

Мили мои, при нас не е инфаркт ули лекарска грешка. Аз обаче, с времето не мога да се оправя. По-зле става. Всички ми казват ти си умна, силна ше се справиш... Хора аз не мога, потъвам емоционално и психически. Не мога да се справя, трябва ми ръка, за която да се хвана иначе, ще се пропия и загубя като човек... Не знам какво да правя. Нямам хоби, работата ми не е е ексайтед, какво да направя, за да се спася?

Трябва ти време ... за да приемеш, за да те погълнат ежедневните задължения и т.н. Времето не лекува, но ни научава как да живеем с болката. За мен най-трудни бяха първите две години. През първата се чудя как съм оцеляла, как не съм полудяла.
Опитай през това време да не злоупотребяваш с лекарства и алкохол.
С времето ежедневието ще те погълне.. не пропускай покани от приятели/познати за излизане, почивка и подобни.
В началото е непосилно, но ТРЯБВА.

Виж целия пост

# 1 053 5 ян. 2020, 19:33 ч.

Цитат на: titi111 в пт, 03 яну 2020, 21:07

Нямам хоби, работата ми не е е ексайтед, какво да направя, за да се спася?

Аз лично заминах за друга държава. Такава драстична промяна ми трябваше. Иначе тъпчах на едно място и най-хубавите години от живота ми изминаха в депресия. Сега си имам планове и действам. Гледам да нямам два почивни дена, защото ако съм за по-дълго вкъщи започват черните мисли. Надявам се да намериш твоят начин. Purple Heart

Purple Heart

Виж целия пост

Ентусиаст

# 1 054 6 ян. 2020, 12:25 ч.

Аз също обмислях подобна драстична промяна. Един вид пълен рестарт. Едното ми дете тогава беше много малко . Дъщеря ми беше само на година и два месеца, а и синът ми тогава 10 тиклас нямаше как да оставя...Но за хора , които могат да си го позволят е вариант .. откъсване от всичко.

Виж целия пост

# 1 055 2 фев. 2020, 18:00 ч.

Нямам възможност за драстични промени. За съжаление. Самотата, обаче ме изяжда. Не знам какво да правя. Извинявайте, че ви натоварвам.

Виж целия пост

R

Новак

# 1 056 2 фев. 2020, 19:16 ч.

Здравейте! Преди време бяхме говорили за среща, дали все още има желаещи? Може да се организираме за по едно кафе.

Виж целия пост

Milena_Kolarova

# 1 057 3 фев. 2020, 13:15 ч.

Аз съм за. В удобно за всеки желаещ, време и място!

Виж целия пост

# 1 058 3 фев. 2020, 15:07 ч.

Цитат на: titi111 в нд, 02 фев 2020, 18:00

Нямам възможност за драстични промени. За съжаление. Самотата, обаче ме изяжда. Не знам какво да правя. Извинявайте, че ви натоварвам.

Не се извинявай. И мен самотата ме разкъсва.

Виж целия пост

# 1 059 7 фев. 2020, 16:02 ч.

Ами за среща, да. Само това не съм пробвал. Най-гадния страничен ефект от загубата е (само)изолацията и апатията, въпреки усилията на приятели и семейство. Все едно съм опаковка без съдържание, чак на моменти действителността ми се струва нереална. Само болката е реална, раздира сърцето и пълни очите със сълзи.

Виж целия пост

M

# 1 060 8 фев. 2020, 18:39 ч.

Почти три години , но става по самотно , по- трудно и непоносимо . Много ми липсва .

Виж целия пост

G

girlinblue182

# 1 061 9 фев. 2020, 14:01 ч.

На 11.02 ще се навършат 7 години, вчера се събираха, аз не можах да ида, т.к. съм в друг град и има доста неща, които ме възпрепятстват.
Живота си върви, но месец преди годишнината ми е много тъжно. Колкото и време да мине, това си остава за цял живот.
Това, което научих за изминалото време е, че човек не бива да остава сам. Децата порастват и си поемат по пътя, няма да са ни постояннен другар, а и не бива. Нищо не става на сила, разбира се, но живота не дава много шансове и пропуснем ли ги, няма да ни стане по-светло в душите.
Моля се всички около мен да са живи и здрави, моля се и за себе си, това ни пожелавам.
Моля се съпругът ми да бди над сина ни, той толкова много го искаше и обичаше, а дори не успя да го види. Но винаги ще живее в очите му и в сърцето ми! Heart

Heart

Виж целия пост

# 1 062 9 фев. 2020, 21:16 ч.

Цитат на: girlinblue182 в нд, 09 фев 2020, 14:01

Моля се съпругът ми да бди над сина ни, той толкова много го искаше и обичаше, а дори не успя да го види. Но винаги ще живее в очите му и в сърцето ми! Heart

Heart

Disappointed Relieved

Много мъка, много. Моите деца и двете приличат на баща си, особено по-малкото е копие. Даже преди да почине си говорехме, как образът му винаги ще е с мен каквото и да се случи. Heart

Heart

Относно самотата, аз целенасочено си смених кариерата, за да съм винаги заета и да работя с хора в пряк контакт. Беше много трудно в началото, но сега е по-добре.

Виж целия пост

G

girlinblue182

# 1 063 10 фев. 2020, 09:39 ч.

Трябва да има движение, изолацията е ужасен враг, потъваш тотално. Когато човек е ангажиран, вниманието му се насочва и в друга посока.
Научих се, че щастието обича тишината, за жалост по трудния начин. Сега живота ми е "тайна" за много хора. Нямам желание да споделям, мразя въпроса "Как си?", близките ми хора се усещат и не го задават, като цяло.
Децата са нашето спасение, но не бива да ги задушаваме с нашата мъка. Те растат, тяхното ежедневие е различно от нашето, вълнуват ги много неща. Моят син не усеща мъката, т.к. не позна баща си, нямаха този шанс, но и не му набивам всекидневно в главата. Не разбира, за него това беше даденост. Знае, не пита, ако пита му говоря.
Човек трябва да опита да продължи, да си даде време, та дори да опита да бъде щастлив. Нима не бихме искали същото за половинките си, ако ние бяхме там, а те тук?

Виж целия пост

КераЦудка

# 1 064 14 фев. 2020, 19:06 ч.

Здравейте, момичета,

Присъединявам се към вас Sad

Sad

Съжалявам за загубата на всички .....

Преди няколко дни изпратих голямата си.любов след 20 год щастлив брак. Разбирам и съчувствам на мъката ви...

Въпросът ми е практичен - има ли мами сами в голям град?

Как организирате ежедневието на детето си?

Изпадам в паника от мисълта, че аз отивам на работа, а детето остава само у дома и трябва сам да "излезе" от ежедневната си тъга и да започне да учи и да отиде на училище... Sad

Sad

Виж целия пост

Препоръчани теми

Как да продължим

782
16

Родители, отглеждащи сами децата си

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

315 189
4 023

Лични и семейни отношения

Неуместно отношение от лекар

2 001
65

Здравни заведения, специалисти

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.