Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

  • 368 240
  • 2 869
# 1 065
Здравейте, момичета,

Присъединявам се към вас Sad Съжалявам за загубата на всички .....

Преди няколко дни изпратих голямата си.любов след 20 год щастлив брак. Разбирам и съчувствам на мъката ви...

Въпросът ми е практичен - има ли мами сами в голям град?

Как организирате ежедневието на детето си?

Изпадам в паника от мисълта, че аз отивам на работа, а детето остава само у дома и трябва сам да "излезе" от ежедневната си тъга и да започне да учи и да отиде на училище... Sad

Съжалявам за загубата ти... Разбирам как се чувстваш. Съвет от мен, но не във връзка с детето - дай си време, не се насилвай да правиш различни и много неща, всичко да ти бъде стъпка по стъпка. Прекарвай време с детето, то има нужда от теб, защото само ти си му останала. Те също страдат, не го карай да прави много неща. Все още има шок от случилото се, с времето нещата се осъзнават, умът е като в мъгла. Аз например много забравях елементарни неща, но си дадох време на тялото и ума. Два месеца не ходих на работа, заминах за друг град и прекарвахме време с детето заедно. Ходехме на кино и на разходки, плачехме заедно, спомняхме си заедно... Изобщо вследствие на мъката и шока стават много промени в организма, и затова си обръщай внимание на теб и детето.... Ще се справиш, трябва да се справиш заради детето.... Когато ти се плаче, плачи. Сълзите ще тръгват сами на най-различни места, на познати места, на любими филми, мъката не пита къде се намираш в момента...
Виж целия пост
# 1 066
Здравейте, момичета,

Присъединявам се към вас Sad Съжалявам за загубата на всички .....

Преди няколко дни изпратих голямата си.любов след 20 год щастлив брак. Разбирам и съчувствам на мъката ви...

Въпросът ми е практичен - има ли мами сами в голям град?

Как организирате ежедневието на детето си?

Изпадам в паника от мисълта, че аз отивам на работа, а детето остава само у дома и трябва сам да "излезе" от ежедневната си тъга и да започне да учи и да отиде на училище... Sad
Винаги е тъжно когато нови хора се присъединяват.. . Аз тръгнах на работа 4 мес след загубата и майка ми беше първият месец с мен и децата. Не може ли някой да живее с вас за известно време? Мен мъката силно ме удари и бях на легло и ментално зле, ти щом не си, значи си много силна. Heart
Гледах да са заети с училище и следучебни занятия. Първите години нямах никакво настроение да ги водя където и да е било, за това приятели и роднини ми помагаха. Винаги ме е било страх такава сериозна травма в ранна възраст да не им се отрази зле. Понеже бяха малки, търсеха мъжка фигура. Брат ми дойде да живее с нас и това много ни помогна. Ако видиш, че нещо не е наред с детето, търси помощ. Роднини, приятели, че дори и специализирана помощ, ако се налага. Това е моят съвет. Ние сме отговорни за бъдещето на децата ни.
Виж целия пост
# 1 067
Винаги е тъжно когато нови хора се присъединяват.. . Аз тръгнах на работа 4 мес след загубата и майка ми беше първият месец с мен и децата. Не може ли някой да живее с вас за известно време? Мен мъката силно ме удари и бях на легло и ментално зле, ти щом не си, значи си много силна. Heart
Гледах да са заети с училище и следучебни занятия. Първите години нямах никакво настроение да ги водя където и да е било, за това приятели и роднини ми помагаха. Винаги ме е било страх такава сериозна травма в ранна възраст да не им се отрази зле. Понеже бяха малки, търсеха мъжка фигура. Брат ми дойде да живее с нас и това много ни помогна. Ако видиш, че нещо не е наред с детето, търси помощ. Роднини, приятели, че дори и специализирана помощ, ако се налага. Това е моят съвет. Ние сме отговорни за бъдещето на децата ни.

Teriyaki, благодаря!

Имахме помощ 10 дни и наистина беше безценно... Сега се опитваме да се справяме сами! Нямаме избор... DisappointedБлизките ни са далеч, но ни подкрепят и са с нас - това е утеха!
Има и приятели около нас, които ни подкрепят и можем понякога да ходим до тях.

Да, въпросът с мъжкия пример е важен... Надявам се и това някак да се подреди - близки, познати, роднини .... Надявам се образът на съпруга ми, изграден до 14 год на детето също да е много силен!

В молитвата за починал съпруг пише - цитирам по памет - "Щом Бог го е прибрал, значи сега ще помага на вдовицата и децата!" - Силно вярвам в това Gift Heart

Поздрави Flowers Hibiscus
Виж целия пост
# 1 068
Добре е, че има хора около вас да помагат. И около мен има - родителите ми, брат ми, тъща ми. Поне за битовизмите да не мисля. Големия проблем е, че все още съм емоционално опустошен. Ужасно ми липсва духовната връзка с партньора, с човека на моя акъл и години, моя пристан от грубостите на живота. Усещам почти физически празнота, навярно и децата също.  Те и родителите са друго поколение, приятелите - останаха само най-верните а и те не са 24/7 с тебе. Дано е вярно, че времето намалява болката. Чувствам се като животно хванато в капан - един омагьосан кръг от спомени и сълзи след почти година откакто я загубих. Все още търся надеждата, насилвам се да се срещам с хора извън работата и домашите ангажименти. Засега не намирам покой.
Виж целия пост
# 1 069
Teriyaki, благодаря!

Имахме помощ 10 дни и наистина беше безценно... Сега се опитваме да се справяме сами! Нямаме избор... DisappointedБлизките ни са далеч, но ни подкрепят и са с нас - това е утеха!
Има и приятели около нас, които ни подкрепят и можем понякога да ходим до тях.

Да, въпросът с мъжкия пример е важен... Надявам се и това някак да се подреди - близки, познати, роднини .... Надявам се образът на съпруга ми, изграден до 14 год на детето също да е много силен!

В молитвата за починал съпруг пише - цитирам по памет - "Щом Бог го е прибрал, значи сега ще помага на вдовицата и децата!" - Силно вярвам в това Gift Heart

Поздрави Flowers Hibiscus
[/quote]
Привет.
Незнайно по каква причина,някой от нас губят половинката си.Винаги е тежко,ама много.Оказва се,че не всички са силни в този момент,поне повечето.Аз самия не правя излключение.
Ти си целия свят за детето ти.Не позволявай мъката да те превземе,така седмиците,месеците ще минават адски трудно.
Странични занимания като тренировки,фитнес,народни танци,културни мероприятия,срещи с нови хора и каквото друго си пожелаеш и насилиш да свършиш,ще ви се отразят добре с детето.
Трябва да вярваш,че ви предстоят много хубави дни.Ще ти е трудно,то е ясно.
Виж целия пост
# 1 070
Здравейте, още едно попълнени в мое лице. Загубих съпруга ми навръх Св. Валентин. Каква ирония! Беше болен от рак, но случилото се бе внезапно - получи тромбоза и за няколко часа всичко свърши...
Останах с две момчета, голямото е почти на 13, малкото е бебе на година и половина. Те ме държат през деня, но вечер и нощем е страшно. В първите дни сякаш повече се бях мобилизирала, пълнех си деня със задачи. Но сега сме затворени вкъщи и все по-често потъвам. Утре стават 40 дни, а дори не мога да ги отбележа като хората.
Не знам как ще оцелея. С ежедневието сигурно ще се справя, нямам избор, но емоционално...
Благодаря, че изчетохте това.
Виж целия пост
# 1 071
Здравейте, още едно попълнени в мое лице. Загубих съпруга ми навръх Св. Валентин. Каква ирония! Беше болен от рак, но случилото се бе внезапно - получи тромбоза и за няколко часа всичко свърши...
Останах с две момчета, голямото е почти на 13, малкото е бебе на година и половина. Те ме държат през деня, но вечер и нощем е страшно. В първите дни сякаш повече се бях мобилизирала, пълнех си деня със задачи. Но сега сме затворени вкъщи и все по-често потъвам. Утре стават 40 дни, а дори не мога да ги отбележа като хората.
Не знам как ще оцелея. С ежедневието сигурно ще се справя, нямам избор, но емоционално...
Благодаря, че изчетохте това.

Съболезнования! Знам че е тежко и трудно, всичко ви е много прясно. Гледайте си дечицата, не се затваряйте в себе си, говорете с приятели, близки, когато ви се плаче, плачете,. Аз също съм с две момчета и знам, че мъжкото присъствие им липсва, но както каза малкия ми син станалото, станало, животът продължава. Изминаха две години, а аз все още не мога да приема факта , че го няма. Прегръщам ви и ви желая много здраве и сили!
Виж целия пост
# 1 072
Здравейте, още едно попълнени в мое лице. Загубих съпруга ми навръх Св. Валентин. Каква ирония! Беше болен от рак, но случилото се бе внезапно - получи тромбоза и за няколко часа всичко свърши...
Останах с две момчета, голямото е почти на 13, малкото е бебе на година и половина. Те ме държат през деня, но вечер и нощем е страшно. В първите дни сякаш повече се бях мобилизирала, пълнех си деня със задачи. Но сега сме затворени вкъщи и все по-често потъвам. Утре стават 40 дни, а дори не мога да ги отбележа като хората.
Не знам как ще оцелея. С ежедневието сигурно ще се справя, нямам избор, но емоционално...
Благодаря, че изчетохте това.
Просто трябва да си силна,не само заради децата,но и заради себе си.Не се знае,още какви изпитания ни очакват.Зареди се с търпение и нека малките радости ти донесат повече надежда и светлина в бъдните дни.
Виж целия пост
# 1 073
Съболезнования само това мога да кажа всичко останало ще ви се стори блудкаво и клиширано.
Откакто почина моят съпруг тръгнах по наклонена плоскост грешка след грешка....Сега животът ми и тотална разруха...няма спасение.Липсва ми прекалено много три години след смърта му се чувствам все по сама и ми е все по трудно да се намеря.Жестока шега ми изигра мъката,уязвимоста и желанието за любов.Не се оплаквам не ме разбирайте погрешно моите гршки са резултат на мои решения и сега ще си плащам за тях.Обаче въпреки тези три години,тези грешки аз помня моето момче,помня нашата любов и колко сме били сплотени.Трябва да приема,че изгубих човекът който ме е обичал и няма да има друг такъв.Може да ви е странно,но да исках само някой който да запълни тази празнина някой който да залеси тази опустушена душа.Поклон пред вас и силата Ви.
Виж целия пост
# 1 074
Благодаря за съчувствието.
AniGaSt, и мен ме ужасява самотата. Не успях да разбера, ти си се втурнала в друга връзка, така ли? Задавах си вече този въпрос, все пак съм млада, но отговорът е не, това би означавало да замеся и децата, да имат втори баща. Струва ми се немислимо, независимо че са момчета и имат нужда от баща. Едва ли някой може да замести техния, особено за големия ми син. Надявам се да имат за пример дядо си, той е край нас и поне малко ще наваксат с мъжко присъствие.
Виж целия пост
# 1 075
Здравейте, още едно попълнени в мое лице. Загубих съпруга ми навръх Св. Валентин. Каква ирония! Беше болен от рак, но случилото се бе внезапно - получи тромбоза и за няколко часа всичко свърши...
Останах с две момчета, голямото е почти на 13, малкото е бебе на година и половина. Те ме държат през деня, но вечер и нощем е страшно. В първите дни сякаш повече се бях мобилизирала, пълнех си деня със задачи. Но сега сме затворени вкъщи и все по-често потъвам. Утре стават 40 дни, а дори не мога да ги отбележа като хората.
Не знам как ще оцелея. С ежедневието сигурно ще се справя, нямам избор, но емоционално...
Благодаря, че изчетохте това.

Съжалявам за загубата ти! На теб и децата....

Загубили сте съпруга си дни след мен... Моят съпруг също имаше рак и получи тромбоза от хематом Sad

Много ми е тъжно за него! Беше голям човек и бяхме много близки.... Синът ни е на 14

До 40 дни бях много зле! Между небето и земята. Спрях работа през този период, за да съм при детето.

След тази дата, като че ли леко се надигна мъглата. Леко, но въпреки всичко усеща се .... Върнах се на работа. Това помага!

От време на време имам "дупки" и плача и тъгувам. Липсва ми много! Но покрай детето и работата гледам да се отвличам... Понякога с мъка се "завличам" до там, до където трябва да съм, само за да не стоя.

За всичко друго е много рано! Не мисля ... Не взимам решения.... Оставям времето да мине. Правя планове само за днес.

Бог да е с всички ни! Дръж се за децата Heart
Виж целия пост
# 1 076
Искам да ви попитам какво направихте с дрехите? И кога? Все още не мога да отворя гардероба, като ме лъхне парфюмът му става страшно. Но все някога... Има толкова запазени неща, какво да ги правя? И още нещо се терзая. Носите ли халката си? Аз все посягам да я сложа. Юридически не съм омъжена, но емоционално... Вие носите ли я?
Виж целия пост
# 1 077
Част от дрехите дадох на брат му. Някои аз ползвах за сън. Друга част пазех дълго и един ден ги занесох в Дом за сираци, а тези, които не ставаха за носене занесох в H&M, не заради ваучера, а да не са в контейнера, мъчно ми беше. Само бельото оставих там, т.к. нямаше как да го дам на когото и да е било. Вещите, едни още пазя, машинката за бръснене я дадох пак на брат му, онзи ден една друга, която беше останала, пратих на баща ми. Парфюмите също на баща ми дадох. Миризмите са най-силният спомен за мен. До ден днешен, като помириша любимият му парфюм ме удря в сърцето.
Халката носех много време, имахме брак. Пазя си я, харесвам си я. В момента не я нося.
Живота ми продължава, макар, че ми отне време. Изминаха 7 години от как го няма. Cry
Искам да ви попитам какво направихте с дрехите? И кога? Все още не мога да отворя гардероба, като ме лъхне парфюмът му става страшно. Но все някога... Има толкова запазени неща, какво да ги правя? И още нещо се терзая. Носите ли халката си? Аз все посягам да я сложа. Юридически не съм омъжена, но емоционално... Вие носите ли я?
Виж целия пост
# 1 078
"Мразя от дъното на душата си изрази като „всичко е урок“, ставам агресивна, като ги чуя. Страданието не е урок. Дръжте си уроците. Не ми обяснявайте. Не ни се давало повече, отколкото можем да понесем? Понасяме всичко, защото нямаме друг избор. Защото искаме да оцелеем някак. От отчаяние, не защото сме силни. Понасяме до дупка. В такива ситуации приятелите намаляват. Противно на очакванията, повече помагат хора, които не са ни били толкова близки."
Това прочетох наскоро а за който се интересува, линка е: https://maikomila.bg/%d1%82%d0%be%d0%b2%d0%b0-%d0%bc%d0%b8-%d0%b … 0%bc%d0%b8%d0%bd/
Svetli скъпа, няма измъкване от мъката. Само времето лекува, дано при теб не е дълго. Вещите връщат спомена. Хубаво е да го запазиш но символично, че аз само от една нейна шнола или блуза реввам като бебе и час ми трябва да се успокоя. След 4 дни ще стане година откакто онова нещо горе ми я взе. Мина като сън, още помня и най-дребните детайли от последните ни часове заедно. Още нося халката, не знам докога. Част от дрехите раздадох на познати и роднини (в Родопите имат такава традиция). Други запазих но избягвам да ги търся. Научих се да се пазя емоционално от спомените но понякога няма измъкване. Не сме същите хора и никога няма да бъдем, колкото и да го искаме. Факт. Аз също се плаша от самотата, но реших да не насилвам съдбата. С жена ми се намерихме чак в 4ти курс студенти и се познахме веднага, че сме един за друг. Флирт, гаджета, сватба, деца - всичко по реда си но и след 25 години с тоя човек до последно съм я гледал с влюбени очи. Беше истинско и годините не успяха да го съсипят. Затова съм благодарен че пътищата ни се пресякоха. Да, нея вече я няма но имам 3 деца за които съм единствената опора и които са ми утеха. Само като ги погледна и виждам нея. Затова се насилвам да живея пък кой знае, съдбата може да е милостива и да ми стопли душичката на стари години с нещо.
Виж целия пост
# 1 079
Халката си я нося вече 7 години и мисля да е така завинаги.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия