Блазе ви! Ако решите да се събирате на морето във Варна, тук съм 
Виж целия пост
Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2
- Публикувана: 1 март 2011, 21:29 ч.
- Последно мнение: 19 апр. 2024, 11:42 ч.
# 1 275
12 септ. 2020, 18:34 ч.
# 1 276
13 септ. 2020, 08:37 ч.
Не бяхме много, но така може би стана по-добре. Побъбрихме за това онова и времето мина неусетно. Покрай грижите за децата и борбата с ежедневието, това беше едно от нещата, които смятам че дължа и на себе си.
@svetli - сл.лято сме във Варна. Ако имаш път към София предупреди по-рано. Може да станеш повод за поредната среща на групата.
Виж целия пост
@svetli - сл.лято сме във Варна
. Ако имаш път към София предупреди по-рано. Може да станеш повод за поредната среща на групата. 
# 1 277
24 септ. 2020, 15:19 ч.
Тези дни ми е депресирано.. мислех, че съм се отърсила, че съм влязла в ритъм. Последните дни разбрах, че са починали 2 ма млади мъже. Познати.. Не са ми близки, но така или иначе оставят семейства, деца, близки ... Оставят рани.. Стана ми много болно, съпреживявам мъката на близките им. И отново нахлуват онези изпепеляващи чувства, онази безумна болка .. Въпросите. Какво по дяволите се случва с този свят.. толкова млади хора си отиват, толкова родители погребват децата си . Това са момчета в разцвета на живота си на по около 40 години!?
Да споделя нещо.. имам много страхове. Най- силнитят сред тях е от възможността отново под някаква форма да мина през ада на загубата. Страховете от загубата на близък направо ме побъркват. Вие имате лли подобни страхове? Някъде назад из темата бях попадала на споделена история от жена загубила двама партньори. Тази история отново нахлу в ума ми ... Как се справяте със страховете си?
Виж целия пост
Да споделя нещо.. имам много страхове. Най- силнитят сред тях е от възможността отново под някаква форма да мина през ада на загубата. Страховете от загубата на близък направо ме побъркват. Вие имате лли подобни страхове? Някъде назад из темата бях попадала на споделена история от жена загубила двама партньори. Тази история отново нахлу в ума ми ... Как се справяте със страховете си?
# 1 278
24 септ. 2020, 19:10 ч.
Ако кажа, че нямам този страх, трябва да излъжа. Имам го, да и най-вече ме е страх за децата. Как се справям ли, гледам да се разсея чрез нещо приятно и да не мисля за това, но не винаги се получава. Трудно е, признавам, че не винаги се справям и успявам да разсея страховете си.
Виж целия пост
# 1 279
24 септ. 2020, 19:27 ч.
Моят най-голям страх е, че нещо ще ми се случи и децата ми ще останат сами на този свят.
Аз имам пък друг проблем. Минаха 7 месеца. И когато остана насаме с мислите си, все се връщам към трите дни - когато почина, двата дни след това и погребението. Отново и отново преживявам всичко. На кого какво съм казала, кой как е реагирал. Нормално ли е това? Мина доста време. Миналата нощ сънувах, че иска да го местя в друг гроб... Не знам вече какво да мисля
Виж целия пост
Аз имам пък друг проблем. Минаха 7 месеца. И когато остана насаме с мислите си, все се връщам към трите дни - когато почина, двата дни след това и погребението. Отново и отново преживявам всичко. На кого какво съм казала, кой как е реагирал. Нормално ли е това? Мина доста време. Миналата нощ сънувах, че иска да го местя в друг гроб... Не знам вече какво да мисля
# 1 280
25 септ. 2020, 10:19 ч.
Да, напълно разбираеми са тези мисли, тези страхове. Всички по-чувствителни и интелигентни хора ги имат. Мисля, че човешка подкрепа, окуражаване, разсейване, ободряване, позитивно мотивиране, биха помогнали доста. Но от кой да ги получим, това е въпроса?
Рядко срещани са хората, които са били "очукани" или "обрулени" от живота и, на които вече почва да им сработва чипа колко важна е човечността, протегнатата ръка, предложеното рамо. В последните дни се убедих за пореден път, че има хора които са сами, мъчно им е сами и вероятно ще си останат сами, защото живеем в "ерата на самотата", на придирчивостта, на глупостта и материалната консумация. Никога на света не е имало толкова много човеци, апропо и в София, но съзнателна любов към останалите човешки същества или човещина липсва. Така, че сме сами и ни остават медикаменти, пороци и материални заместители. За разсейване от мрачни мисли.
Виж целия пост
Рядко срещани са хората, които са били "очукани" или "обрулени" от живота и, на които вече почва да им сработва чипа колко важна е човечността, протегнатата ръка, предложеното рамо. В последните дни се убедих за пореден път, че има хора които са сами, мъчно им е сами и вероятно ще си останат сами, защото живеем в "ерата на самотата", на придирчивостта, на глупостта и материалната консумация. Никога на света не е имало толкова много човеци, апропо и в София, но съзнателна любов към останалите човешки същества или човещина липсва. Така, че сме сами и ни остават медикаменти, пороци и материални заместители. За разсейване от мрачни мисли.
# 1 281
25 септ. 2020, 11:10 ч.
Напълно нормално е да се връщаш в онези страшни дни в които животът ти се е сринал.Много често се връщам в последните ни дни преди случилото се и днине през които се молех на чудо да се върне при нас и всичко да си продължи както преди.Когато търся някакви документи и попадна на неговата епикриза всеки път се разтройвам и не се чувствам на себе си.
Страх ли изпитвам го ежедневно за толкова много неща...но най вече ме е страх да съм щастлива.Всеки път когато имам повод и нещо хубаво ми се е случило не смея да се зарадвам.Страх ме,че когато се радвам и се чувствам добре ще се случи нещо страшно.И забелязвам как сама си правя тревоги само и само да не чувствам добре.Изминаха три години и половива почти...може да съм нечовечна или как се пишеше по назад в темата...неморална и безчувствена.Обаче аз не съжалявам,че допуснах човек до себе си даде ми урок от който имах нужда и така оцених много аспекти от живота си сега и преди.Не съжалявам за малката ми дъщеря тя е моето върнато слънчице с нея отново чувствам семейството си цяло.Няма начин някой да замени нашият човек просто съм убедена в това и страшно много ни липсва.Все повече осъзнавам колко много съм го обичала и колко много болка има в душата ми след неговата загуба.
Аз все още съм си с умерената депресия не знам как да постъпя не искам медикаменти.Дали да ходя на психолог?
Виж целия пост
Страх ли изпитвам го ежедневно за толкова много неща...но най вече ме е страх да съм щастлива.Всеки път когато имам повод и нещо хубаво ми се е случило не смея да се зарадвам.Страх ме,че когато се радвам и се чувствам добре ще се случи нещо страшно.И забелязвам как сама си правя тревоги само и само да не чувствам добре.Изминаха три години и половива почти...може да съм нечовечна или как се пишеше по назад в темата...неморална и безчувствена.Обаче аз не съжалявам,че допуснах човек до себе си даде ми урок от който имах нужда и така оцених много аспекти от живота си сега и преди.Не съжалявам за малката ми дъщеря тя е моето върнато слънчице с нея отново чувствам семейството си цяло.Няма начин някой да замени нашият човек просто съм убедена в това и страшно много ни липсва.Все повече осъзнавам колко много съм го обичала и колко много болка има в душата ми след неговата загуба.
Аз все още съм си с умерената депресия не знам как да постъпя не искам медикаменти.Дали да ходя на психолог?
# 1 282
25 септ. 2020, 11:40 ч.
Психолог помага, но зависи от психолога, разбира се. Препоръчвам препарати на основа на билката Златен корен, доста помагат при стрес и тревожност.
Виж целия пост
# 1 283
25 септ. 2020, 15:05 ч.
При мен от битовизми не остава много време за размисъл, но депресията си я има, като постоянен фон. Много от нормалните човешки радости на семеен човек вече ги няма, за останалите сетивата ми са притъпени. Донякъде ме спасява страстта ми към народните танци - 2 пъти седмично забравям поне за час, колко жесток е живота. Мисля краткосрочно, забраних си да мечтая за да не страдам (а колко само обичах да кроим планове за бъдещето - нашето и на децата).
Вече 5 месеца ме размотава един "неуловим", препоръчан майстор на надгробни паметници. Реших, че ми стига толкова чакане още повече, че 1 година от смъртта на жена ми мина още през април. Ако някой има опит и впечатления от добра фирма за София с разрешение за работа в Орландовци ще съм благодарен.
Виж целия пост
Вече 5 месеца ме размотава един "неуловим", препоръчан майстор на надгробни паметници. Реших, че ми стига толкова чакане още повече, че 1 година от смъртта на жена ми мина още през април. Ако някой има опит и впечатления от добра фирма за София с разрешение за работа в Орландовци ще съм благодарен.
# 1 284
26 септ. 2020, 13:01 ч.
Аз съм на фаза мразене, мразя всичко и всички... Избухвам и при най малкия проблем, карам се дори с майка ми, която всячески се старае да ми угоди. Другият ми проблем е чувството за вина, което не ме напуска нито за миг, убеден съм, че аз съм предизвикал рака на жена си, макар изследванията да сочеха чисто генетичен проблем.
Виж целия пост
# 1 285
28 септ. 2020, 19:55 ч.
И аз имам много страхове. Най-големият е да не ми се случи нещо и децата да останат сами. Особено напоследък. Започнах да вдигам кръвно, съпроводено с някаква голяма тревожност, страхотно сърцебиене. На няколко пъти си помислих най-лошото и мислех да викам бърза помощ, но с валидол се оправях. Правих изследвания, ходих на кардиолог и естествено нищо ми няма, всичко е на нервна почва.
И аз обичам народните танци, но не съм ходила откакто се случи. Но мисля скоро да започна пак. Малко ще ми е трудно с организацията в къщи за пазаруване и готвене, но ще се справя някак.
Виж целия пост
И аз обичам народните танци, но не съм ходила откакто се случи. Но мисля скоро да започна пак. Малко ще ми е трудно с организацията в къщи за пазаруване и готвене, но ще се справя някак.
# 1 286
29 септ. 2020, 09:13 ч.
Вероятно получаваш паник атаки и тревожност, което е нормално в нашата ситуация. Когато получавам паник атаки или вдигам кръвното, имам чувството, че умирам. Най-често се случва през нощта, докато спя и си мисля, че съм спокойна. Много пъти свършвах в бърза помощ. Ходих на кардиолог и на какво ли не. Структурно нищо ми няма, но явно нервната ни система и психиката ни е разбита от това, което ни се е случило. Кардиоложката ми каза да взимам деанксит сутрин в 6 ч. и следобяд в 14 ч., но не по-късно. От време на време си правя такива тримесечни курса с деанксит. За сърцебиенето /имам синусова тахикардия/ ми е изписан бетаблокер, за да стопира адреналина и кортизола, който бълваме вследствие на стреса, който сме преживели. Дори и външно да усещаме понякога спокойствие, тялото ни се е сринало от изживяното.
Виж целия пост
И аз имам много страхове. Най-големият е да не ми се случи нещо и децата да останат сами. Особено напоследък. Започнах да вдигам кръвно, съпроводено с някаква голяма тревожност, страхотно сърцебиене. На няколко пъти си помислих най-лошото и мислех да викам бърза помощ, но с валидол се оправях. Правих изследвания, ходих на кардиолог и естествено нищо ми няма, всичко е на нервна почва.
И аз обичам народните танци, но не съм ходила откакто се случи. Но мисля скоро да започна пак. Малко ще ми е трудно с организацията в къщи за пазаруване и готвене, но ще се справя някак.
И аз обичам народните танци, но не съм ходила откакто се случи. Но мисля скоро да започна пак. Малко ще ми е трудно с организацията в къщи за пазаруване и готвене, но ще се справя някак.
Вероятно получаваш паник атаки и тревожност, което е нормално в нашата ситуация. Когато получавам паник атаки или вдигам кръвното, имам чувството, че умирам. Най-често се случва през нощта, докато спя и си мисля, че съм спокойна. Много пъти свършвах в бърза помощ. Ходих на кардиолог и на какво ли не. Структурно нищо ми няма, но явно нервната ни система и психиката ни е разбита от това, което ни се е случило. Кардиоложката ми каза да взимам деанксит сутрин в 6 ч. и следобяд в 14 ч., но не по-късно. От време на време си правя такива тримесечни курса с деанксит. За сърцебиенето /имам синусова тахикардия/ ми е изписан бетаблокер, за да стопира адреналина и кортизола, който бълваме вследствие на стреса, който сме преживели. Дори и външно да усещаме понякога спокойствие, тялото ни се е сринало от изживяното.
# 1 287
29 септ. 2020, 10:47 ч.
Robbie и verche и аз имам подобни проблеми и страхове. Особено, това което описва Robbie все едно съм аз. И аз съм на Деанксит и други медикаменти. Но най-неприятни са нощните тахикардии, имаш чувството, че сърцето ще ти изскочи от гърдите, не можеш да спиш, а функционално си горе-долу добре. Миналата седмица бяха брутални тахикардии с ниско кръвно и си направо като зашеметен. И това при минимум 1,5 л течности дневно, понякога повече.
Но, сериозно, пробвайте Витанго, може да ви помогне.
Виж целия пост
Но, сериозно, пробвайте Витанго, може да ви помогне.
# 1 288
29 септ. 2020, 21:19 ч.
И аз пия деанксит и всяка нощ се будя към 4 със сърцебиене. Най-вероятно е от силния стрес ,който сме преживели.Мен ме е страх най-вече да не загубя и детето, особено сега, като я пуснах на градина. Толкова е пусто и празно без него. Понякога се чудя защо живея. Толкова ми е мъчно. Може би и аз ще започна да ходя на психолог. Не виждам друго решение.
Виж целия пост
Robbie и verche и аз имам подобни проблеми и страхове. Особено, това което описва Robbie все едно съм аз. И аз съм на Деанксит и други медикаменти. Но най-неприятни са нощните тахикардии, имаш чувството, че сърцето ще ти изскочи от гърдите, не можеш да спиш, а функционално си горе-долу добре. Миналата седмица бяха брутални тахикардии с ниско кръвно и си направо като зашеметен. И това при минимум 1,5 л течности дневно, понякога повече.
Но, сериозно, пробвайте Витанго, може да ви помогне.
Но, сериозно, пробвайте Витанго, може да ви помогне.
# 1 289
1 окт. 2020, 19:45 ч.
Аз от самото начало до сега през известно време изпитвам задух и страшна тежест в гърдите.Обикновенно се случва когато съм спокойна,но е ежедневно и се отключва след преживян стрес.Напоследък ми беше много притеснено и стресово,но за радост всичко се нареди по най благоприятният начин,но от тогава насам този задух и тежест са всеки ден по цял ден и включваме разбира се почти нулев сън.Сърцебиене нямам...
Виж целия пост
Препоръчани теми