Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

При мен като има, аз си се оправям сама.
Девер ми за Коледа дори не се обади.
Здрави да са  всички.
Мъката и болката е за нас.

Аз се опитвам да бягам от всякакви такива саморазрушетелни мисли кой е трябвало да си замине. И без тях е достатъчно тежко. И от всякакви форми на самообвинения. Няма смисъл. Каквото е имало да става, е станало.
Но тъгата, усещането за безкрайна липса и откриването на смисъл отново в най-простите неща, но вече без любимия човек, това са нещата, с които се опитвам да се справям аз ежедневно.

С неговите роднини и аз не контактувам. Девер ми също спря да се обажда. Не че и аз искам да го чувам.

Здравейте.
Как я карате?
Днес се престраших да отидем с малкия в парка, в който бяхме на разходка, докато мъжът ми си е заминавал без да знам. Просто вчера минахме покрай него и малкият поиска да отидем.
Моят живот продължава да е интензивен на 300% спрямо преди. Продължавам да работя почасово на моята си работа и да се занимавам с фирмата през другото време. Шофирам по-умело вече.
Това, което ме притеснява, че от всичко, с което се негърбвам, през много от дните изпитвам тревожност, която е като цялостно състояние на стрес и е трудна за описване, но да речем, че се усеща все едно ти е свит стомаха и душата и тя. Ако не намеря начин да го преодолявам, ще се наложи да премисля решението си за фирмата.
Вчера станаха 5 месеца. Ще излъжа, ако кажа, че съм успяла особено да го осмисля и възприема. Това, че го няма завинаги, от веднъж, просто ей така. Просто гледам да съм по-ангажирана и да не го мисля, доколкото е възможно.

zazu1 , о при мен минаха почти три години и още не съм сигурна че съм го приела .
Ангажиментите и адреналина покрай тях те държат ,но ще трябва да забавиш темпото по някое време .
Четох ви предколедно ,но нещо не посмях да пиша ,че бях влязла в дупка .
Братовчедите ми от Австрия обаче казаха хич да не го умувам ами да тръгвам ,това и направих .Пътуванията ме зареждат много .На нова година исках да съм сама у дома ,ама синът ми каза ,че щом съм щяла сама да бъда щял да остане с мен ,да бе на 17 г. с мама ?!Освободих терен да си направят купон и отидох при родителите си на село ,ами ...да няма начин отново да не минем през версиите какво се е случило с братчето ми .... в нощта на катастрофата. ... но беше хубаво да сме заедно
Много ги напрягам с моите пътувания , майка вика спри се вече,няма да спра живота е да се живее  .Аз  шофирам -10-12-20 часа хубаво ми е

Тази година съм решила да празнувам рожденият си ден , просто  не знам, трябва ,,време е
Свекърите , зълва ми -отвратена съм ,тежи ми .
Може и да съм споделяла ,ама едва ли ,докато мъжът ми беше в болница 14 дни ,нито един път не му се е обадила свекърва ми ,на мен всеки ден ,но него нито веднъж . трябваше кръвна плазма ,моите родители висяха няколко часа в кръвния център ,а баща ми с една камара заболявания .Те си седяха в къщи и се пазеха да не ги хване ковид и тях .На погребението не дойдоха ,свекър имал пулс 180 и сутринта свекърва ми ми звъни на телефона на мъжът ми .... отивам след погребението ми ок си беше човека .Толкова много  хора имаше ,въпреки че молех да не идват ,а майка му и баща му голямо пазене .Никаква подкрепа ,а винаги сме били в страхотни отношения ,никога не сме имали проблеми ,никога не сме ги занимавали с нищо ,само сме помагали .Тя и свекърва ми ,ми благодари ,че продължавам по същия начин .
Оф, съжалявам  ,че мрънкам
Озъбете му се на тоя живот ,усмихнете му се и отсвирете всичко , което ви влияе зле и  отворете път на нещо ново ,което да ви дадете живец

И мен пътуванията ме държат и зареждат...

Мен пък обратното,не мога да се реша да пътувам,да отида на почивка.Последните 15 години свързвам всяко пътуване с него.Не ми се ходи никъде.Не знам дали ще се реша лятото на море.А детето иска.Ще се опитам ,дори само заради нея.

Аз пътувам, децата обичат, това обичаше и той, а и нося от прахта му и оставям.

Колкото по-ангажирана, толкова по-добре, поне според мен. Зазу, справянето не те ли кара да усетиш удовлетвореност? Да ти даде стимул да продължиш нататък? Определено се справяш, от това, което пишеш. Довери си се. Отпусни топката в стомаха.
Следващия месец ще си оперирам и другото око, ще си подновя книжката и мисля и аз да почна да карам кола. Може да е отвличащо занимание.
За т.нар роднини.... май масово ставаме персона нон грата.
Не знам дали бях споделяла- от лятото се установи, че свекървата е с множествени метастази от неясно първично огнище. Девер ми ходи, обикаля, прави справки, консултации с дисковете. На майка си не каза нищо, тя не знае какво има. Каза, че никой не се навил за биопсия. Каза, че личната казала, че на тая възраст никой нямало да й прави химиотерапия, и да се докаже. Говорих с личната- каза, че е абсурд да си помисля, че го е казала. Познавам я от 30 г, приятелка ми е. И докато се подмоткваше, тя падна и си счупи крака. Двамата със сина ми бяхме в СФ, отидохме, поехме, пирогов, хоспитализация и т.н. Той дойде на другия ден. След изписването син ми отиде да покаже какво и как, за проходилка и гледане /има опит със счупен крак- майка ми, преди няколко години/- казали му, че не може да е както казва и той си тръгнал. После девер ми се обаждал той да поеме поне една събота и неделя, да иде на село. Син ми отказал. Той много тежко понесе серията гледане на баба си-изправи се, гледане на дядо си- почина, гледане на баща си- почина. Едва в последно време е започнал да се свестява.
Ноември дъщерята на девер ми се жени- бяхме поканени, настанени на маса с далечни техни семейни познати, които не познаваме, дори не и роднини. Казах му, че ако иска помощ- да се обърне към мен, а не към детето ми. Казах му, че в състоянието, в което е, не може да носи и мога да го заместя. Отговори ми, че съм чужда и към мен няма как. И че оставя майка си без диагностика, без лечение и на доизживяване.  /Купил е апарат за синтез на водород- да диша майка му, като лечение на рак?!!!/ От този разговор не общуваме. По никакъв повод - празници, рожденни, именни дни- нищо. Нещо е говорено с техни роднини, защото и те се отдръпнаха. Не че ми е зор за тях.
В петък синът на девера се обадил на моя син, че бабата е в болница, намерена неконтактна, "ракът бил много напреднал, ама ако прескочи, ще я настаним в хоспис". Разстрои се.  Той утре има изпит, аз лежа с гаден вирус. Не съм в състояние да отида за сведения. И изобщо не е ясно жива ли е. И ако нещо се случи, дали изобщо ще разберем, ако не потърсим сами активно някакви сведения?! Ей такива, май като навсякъде.

Ужас. Хората за съжаление на моменти се показват в целия си блясък. Аз не мога да се оплача. Единствено свекървата лови сигнали, но засега вътрешно я оправдавам с това, че е изгубила единия си син, на когото на практика разчиташе на стари години да я гледа. Дано премине. Ако не, просто няма да общуваме.

А моите си бяха гнили и преди това.
Мило й напомних, че нейните гени са били в него все пак.

Здравейте мили момичета, имам един въпрос?Онзи ден идва на детето писмо от МТД за плащане на данъци (онаследихме 3 коли и един мотор)Има ли и други дечица със писма от общината??Аджаба това дете на 5 години откъде на къде ще плати на общината, ощетени сме и от съдбата и от държавата!!!

Ние също имаме наследствена кола и имоти-по-малкото ми дете ще направи след 10 дни 18г-от 3 г си получаваме такива писма за дължими данъци от него и съответно ги и плащам де.

Да, децата ми са данъкоплатци. Малкото още на 2 години дължеше данъци. Плащам всичко аз, естествено. Всичко, което сте предекларирали като онаследени дялове, се води вече на партидите на всеки наследник. Тъпо, но това е законът.

Няма нищо тъпо.
Законни наследница са.