Плюшкин

Не обичам да задържам ненужни вещи, дрехи и обувки.
Изхвърлям всичко, което преценя, че няма да използваме. Преди месец, когато започна да се затопля изхвърлих 3 чувала дрехи и обувки.

Трупането при възрастни хора се нарича компулсивно събирателство и се отключва в третата възраст много често. Това е психично разстрайство и зад него се крие страхът от бъдещето и най-вече от бедността, на която са обречени нашите пенсионери. Психотерапевт съм и съм работила с такива пациенти. Изключително трудно се работи с тях, защото те самите нямат желание да се лекуват и винаги са ми доведени от децата им, защото примерно живеят заедно и къщата е превърната в битак, където никой нищо не може да си намери. Има го това и при млади хора,но с тях е по-лесно, защото те самите се усещат и са мотивирани за промяна. Тогава работим със специфични индивидуални страхове, които се крият зад компусивното събирателство.

О, мила...колко си.ми нужна. Майка ме обижда, нарича ме луда. А в същия момент казва няма да хвърля това и това от моя гардероб може внуците да го носят. Стигало се е и за бой. Сега съм изхвърлила около 10 -12 чувала. А в едната стая не може да се влезне жено.....загубих си документите. Тя твърди че аз съм разхвърляна. Ако ви покажа снимки на апартамента който искам да изхвърля целия и да го реновирам ще плачете за мен. Единия ден изхвърлям, другия ден така любезните приятелки и дават нови вмирисани сака и чанти. Та вече казах. Ако видя още нещо ще го запаля със всичкото, и с новата дограма. Да ми олекне. От нерви, чисти чисти от месец ми играе окото, по-скоро прецаках си нерва. Развалиха ми и режима на сън. Карат ме да им пренареждам боклуците, аз им казвам да ги намалят. И после след като съм изчистила идва ми да убия някой. Защото утре пак е ден за хорицата които им е жал да си хвърлят боклуците и не стига че от работата и дават парцалки, ами също ходим през почивките и по секънд хенд. Един път и казах, че е тотално изперкала и вече често и го повтарям. Да си намери друго занимание. Не е много чесно да че тормози. Когато има гости аз нямам личен живот, а и чистя двата апартамента. Защото единия и другия са с пълни спални. Сега ме е срсм от зета. Пример. Шкаф с ненужни вещи стари съдове го очистих за половин ден. Пожела да види нещата и сега седмица по-късно са в кухнята. Един кашон разкарва от седмицаи не е готова. Аз като се ядосам...Леле, да има камера. До тогава ми пука дали ще ми крещи после. Вземам всичко що ми видят очите. И го хвърлям. Вече нямам сили. Тя ще ме тласне към болница. И после в други теми пишат ти си луда. Ама как да не аъм. Никога не си намирам дрехите.

Аз съм виждала как дъщерята изхвърля в кофата, а после майката отива и го изравя от кофата и го носи обратно в къщи. Ако не живеете заедно, единствен начин е да не допускаш да задръстват и твоето жилище. Това е много трудно, но е възможно. Обаче винаги става с цената на скандали и сърдене. Важното е човек да не се поддава на тях, защото те най- често са манипулативно поведение.

В едно сме с цел да сме пестяли ток и вода. В другото всичко е старо. Само за седмица изчистихме 3 стаи. Дрехи и обувки се разхождаха в спалнята, така че да не мога д аотида до терасата. Днес изхвърлих 3 големи чувала. Заинати се да си ходим. Казах и сигурно в горния апартамент са ни заключили. И ме остави. Заклех и се че ако видя още нещо чуждо, ще сменя ключалката. Ще изкарам всичко от гардероба, ще го снимам за фейсбук, за да и се смеят и ще препера нейните дрехи и другите ще изхвърля. Направо ми капна кръста. А съседа отдолу твърди че го наводняваме, имало пукнато при нас. Идеше ми да го гръмна.

Не винаги е до възраст. При нас майка ми ми приготвя неща за изхвърляне, аз "ревизирам"
А най-упорит е синът ми-13 г, пращам го да изхвърля хартии, в които има някакви брошури, от тези, пуснатиэв пощата. Понякога ги преглеждам от любопитство, после му ги давам да ги изхвърли в контейнер за хартия. Винаги се връща с две, три и той не знае за какво му са.

Благодаря за информацията, че това е компулсивно събирателство! Обаче се оказва, че много хора са болни  Или така е само около мен?

Хелоу. Има прогрес у нас. С риск да ме изхвърлят, обаче се опълчих на майка. Разрязах и две чанти и ги хвърлих през терасата. Казах и да спре да ме лъже че са от приятелки. И следващия път щом открия нещо ще го изхвърля. Разбрах от къде идват парите. Покровителства бабината сметка и ще спрс кранчето. Мога да се похваля няма месец но няма нови неща. Ако забележа в новия апартамент ще и сменя вратата. И ще се преместя. Заввирх го. Нека посмее да сложи там в дома ми боклуци. И ще я остава сама да си гледа баба. И без това ме пишат по форум че съм луда, но баба реве и не може да стои и час самичка. Та мисля, че добре постъпих, макар че се поскарахме. И вие се опълчете и дайте правила.

Не правете нищо демонстративно. Ще отидат и ще си ги вземат от боклука. И ще продължат по старому. Правилното е да се очертаят граници. Например - в твоята стая трупай каквото щеш, а тук при мен не може. И това се отстоява до край. Не се позволява трупане извън определения периметър. А опити ще има и още как. Важното е да не се поддава човек на манипулации.

Тя трябва да разбере, че няма право да ме затрупва повече. Няма да и давам свободияс периметри. Напиши ми на лично данните си, когато дойдем във вашия град да се видим да поговорите с нея. И ще ви платя. Ако и кажа трупай колкото искаш....сякаш давам на дете право да изкупи  на магазина шоколадовите бонбони.

Благословена, предполагам отдавна си минала пълнолетие. Следователно би трябвало да можеш да носиш отговорност за собствения си живот. Изнеси се под наем и ги остави да се оправят.

Аз ако се изнеса тя ще се затрупа до тавана. Апартаментът ми не е готов. Иман нужда от доста неща да направя преди това.

Ох, хора здравейте. Много ми е зле. Днес не съм яла обяд. Просто след случката с бутането на моите неща и маста и леглото, при положение че е тупана кувертата, реших да сложа граници.
По 3-4 чувала от кухня, тераса, под стълбището на блок-наше е, естествено изхвърлили чужди боклуци, за да сложат техни.  
Казвам ви разбита съм. Дори най-големия ни враг,на вратата знае вече защо крещя. Баба ми е невменяема-дегенеративна с психоза от страха да не е самичка. Е в момента и го лекувам. Много ми е съвестно. Но ме обидиха страшно. Изхвърлих 20 кг стари тенжери тигани. И ме заболя далака. Напоследък и подутия лимфен в сгъвката се обажда.
Ще сменя ключалката и вече това е границата. Аз ще нося дърва. Аз ще нареждам компотите. И без това го прсвя но съм уморена от тези мишки. Мирише ужассссс. На наакано, напикано. Отврат.
Отгоре на това питам баба да и давам ли обяд или нещо друго. НЕ. След 45 минути във банята чувам неистов рев сякаш я колят. Вони. Вече и хола ни стана тоалетна. А сложихме нови матраци, нови легла. Отвращавам се. Майка Аи дава мека жилка. Иначе не може да ходи ама до терасата и да надзърта кухнята може. Изроди. Крещя, викам. Разбиха ми нервната система. Проклетници.
Ънкноу лейди. Дай телефон на лично. Искам да поговоря. Пред бърн аут съм. Изключих на баба телефона че веднага ще каже Б чисти хвърля.
Сега ме боли корема но нямам сила да ям. Изхвърлих 50-60 кг минимум сама по две чанти. Сега да ви кажа ли какво следва. Мрънкане. Ме че един ден не каза че ще ми плати да изчистя. И това мрънкане съсипа живота на баща ми. Тя е неспасяема. Захвърля с предмети, а аз аъм била хахо. Ям вит б 12. Не помага особено.
Какво да направя. Помогнете. Единствено в такава ситуация съм била всеки ден в който чистя и после трябва да лъжа че е минсло такси и съм му дала парите да ги изхвърли някъде. И ще ми е тъпо. Но тя си зяслужи. Вече съм на капката. Още една капка и да ме обидят....(че не съм ставала за нищо, че няма да ми позволи докато е жива да осиновя, че ще свърша в лудница) и ще стане страшно.
ИЛИ АЗ ЩЕ ТРЯБВА ДА НАПРАВЯ СТЪПКАТА КОЯТО ОСТАВЯХ ЗА ПКАН Н ПО РЕД-да се изнеса, Или ъе ще ме спукат от бой и аз тях, докато не видя изчистен моя апартамент няма да ги оставя. Иде ми нещо много лошо на мисъл.

От вайкане няма полза. Още колко време ти остава, докато апартаментът ти стане готов и се изнесеш?

Благословена, мислила ли си да изпратиш баба си в дом за възрастни? Знам как се гледа на това в България, но свекървата на моя роднина е в такъв дом и всички са доволни. Жената не е сама, има си компания, изкъпана, изпрана, ходят да я виждат почти всяка седмица уикенда. Иначе беше много далеч, без никакви роднини или познати дори, няма кой да я наглежда. Жилището им е безбожно малко и затова не са я взели у тях.