Имам син на 8 месеца. От началото на декември, когато беше на около 3 месеца, той започна да се буди посред нощ твърде често. В най-добрия случай през час. А доста често и през 15-20 минути. Креватчето му е залепено до нашата спалня. Започва да плаче насън, аз ставам и го гушвам, давам вода и след няколко глътки заспива. Понякога се успокоява така. В повечето случай през последните седмици започне ли да плаче, трудно може да бъде успокоен. Със супругът ми сме принудени да го събудим. Така спира да плаче и след известно време заспива отново, люлееки го на ръце. Обаче след като го оставим в креватчето той спи, но в съня си се върти, рита, проплаква, буди се... Пробвали сме да спи до мен, като го притискам силно до тялото ми за да усети топлината. В извсетен смисъл става, защото не се върти, но пак продължава да се бъди така.
Така положението продължава месеци наред, ние с баща му сме скапани от безсъние и умора, Едва се държим на краката ни. А и не мога да приема, че този сън е достатъчен за детето. Заспива към 10ч и на фона на целия този ад се буди към 6ч. През деня спи пак малко. Педиатърът твърди, че детето е съвсем здраво и това са болки от никненето на зъби. Давала съм му какви ли не обезболяващи и хомеопатични за спокоен сън, но ефект няма.
Една вечер след такъв истеричен рев го приспахме към полунощ в количката, която е в кухнята. Така той спа непробудно 6 часа. Оттогава спи в кухнята, а ние в съседната стая. Буди се за редовната порция мляко към 1ч и заспива веднага след това. Случва се да проплаква по някое време, но по веднъж на нощ и се успокоява много бързо. Отдадох го на по-свежия въздух в кухнята, която не отопляваме и проветрявяме доста по често. Като че ли хладината го ободрява. Въпреки че точната причина не знам. Върнахме се за една нощ в спалнята - пак рев. Примирихме се с кухнята - ние сме съгласни на това положение само и само да има повече спокойни нощи.
НО старата история на безсънните нощи, която се случваше в спалнята, започна да се повтаря, когато детето спи в кухнята. Така от няколко нощи насам. И не знам сега как да постъпим, защото си личи достатъчно добре, че не е от болка. Когато сме пътували, извън къщи се е случвало да спи спокойно, както и да плаче. Но като цяло нямаме голям опит със спането извън дома.
Иначе, мога да твърда за него, че е изключително усмихнато дете, радостно, жизнено и енергично, общително. Играе си, занимава се, любознателен, търси постоянно внимание. Това прави впечатление на всички, които общуват с него. Никой не може да повярва, че плаче цяла нощ. Силно плаче така, когато пътува с кола. Освен когато не спи.
Опитах се да обясня цялата ситуация подробно, за да може да добиете представа за проблема.
Много моля да пишат САМО родители, които са се сблъсквали с подобен проблем, съвети съм чувала всякакви, но е съвсем различно, когато трябва да се приложат.