Някой от вас ходил ли е на седмични ясли/градина?

И моята близка също води нормален живот, но спомените от това време й са неприятни. Чувствала се е изоставена.
За нея е травма и е неприемлив вариант, не би го била причинила на собствените си деца.

Не винаги е нужен личен опит. Нали не се налага да убия някого, за да съм наясно, че убийството е лошо нещо? По същия начин е близко го логиката, че малкото дете има нужда най-вече от семейството си - майка, баща, братя, сестри и т.н. и, като е откъснато от тях за дълъг период, страда.
Е, Дева, аз съм не само привърженик на реда и дисциплината, ами сигурно в предишен живот съм била началник на концлагер. Но все пак, дори аз си давам сметка, че седмичната градина е твърде наподобяваща на седмично сиропиталище. Децата имат нужда от ред и здрава ръка, но преди всичко имат нужда от любов, гушкане и усещане за уют и закрила.

Е никой не е казал, че децата ходили на седмична ясла стават социопати. Естествено, че са нормални хора, с деца и внуци.

Ясно е, че седмичните ясли и градини са били използвани, когато не е имало друга възможност или когато са били по-малкото зло.

Познавам много българи, които са гледани в такива ясли и градини и никой от тях не ми е споделял да се е чувствал изоставен или отхвърлен. Много добра приятелка и съседка е живяла, със сестра си, в такава детска градина в София, защото родителите и са живяли в четиристаен апартамент до Пирогов, заедно с родителите на мъжа, брата на мъжа и жена му и техните деца. В толкова пренаселено жилище ежедневието е нездравословно за децата. Как си представяте живот в стаичка с родителите, моткащи се други деца, баби, дядо?

У дома само щяха да страдат от липса на пространство. Пак щяха да са на градина от 7ч до 6ч, но след това щяха да се редят на опашка за банята, да вечерят на смени. Е градината са живяли в добри условия от понеделник до петък, имало е игри, веселби, бани, топла вода, уредени стаи, двор. Събота и неделя са били по цял ден със семейството. Радвали са се и на едното, но и на другото. Родителите им са работели спокойно през седмицата, без да се притесняват кой ще гледа болно дете и как да ги събуждат, хранят и обличат сутрин и са се занимавали с децата през уикенда.

Такива д за са ми споделяли, че за тях е било по-стресиращо ежедневното водене на градина сутрин отколкото живота в седмична градина.

Животът на останалите, които бяхме гледани от баби също имаше недостатъци, което не го прави лош. Там имаше самота, липса на млади хора и деца на нашата възраст, непрекъснато пращане в стаята за да не пречим на домакинската работа, претоварване с разни курсове по солфеж, пиано, арменски език, турски и какъвто се сетите, прекалено вглеждане, липса на търпение, строгост.

Майка ми е работела нощна работа, през уикендите, когато съм се родила, а баща ми е пътувал с дълги отсъствия. Ако баба ми и дядо ми не бяха поели грижата за мене тя е трябвало да ме остави на детски ясли (ако намери място), а отделно през уикендите да търси детегледачка. Тя самата е гледала деца на колежки за да помогне, но това е само ако не е на работа.

Не забравяйте, че времената са били времена на огромна вътрешна миграция, външна след 60те, универсални ранни бракове, брак и дете са били почти задължително социално, жилищна криза в големите градове, масово продължаване на образование след гимназия при жените, често в друг град, на общежития.

В седмични ясли се запазва контакт с родителите. Детето си спи у дома 2-3 нощи седмично, общува качествено с близките.

Тези травми, за които говорите, са по-скоро при деца, оставени в домове за деца без родителски грижи за известно време. Имах познати, които през 90те си бяха оставили малките деца в такива домове за да емигрират и си ги бяха прибрали чак като се бяха установили. Имаше отчуждение и трудности след като ги прибраха, но ако бяха останали в България и с детето на всяка цена щяха да са умрели от глад.

Като нямаш място за деца, не ги раждаш или излизаш на квартира. Това е абсурден довод да си оставиш най-милото в седмична ясла. Вече, ако си притисната сама жена, мога да го разбера. Но с двамата, прави родители - не! Просто едно време никой не се вживяваше в отглеждането на децата си и не се интересуваше от техните чувства и преживявания. Все едно кученца отглеждаш, а не хора. И пак ще кажа, не коментирам децата, ходили в подобни градини, а родителите им. Понякога наистина нямаш избор, а понякога просто не мислиш и гледаш от останалите не особено мислещи.

Не забравяйте , че тогава родителите бяха 20-годишни. Такива  осъзнати решения за самостоятелно родителство , излизане под наем , са присъщи в една по-зряла възраст. То и самостоятелни жилища под наем почти нямаше. Студентите наемаха стаи в обитавани апартаменти. Аз познавам нормални хора , били в такива ясли и много други,  били в нормални градини, но с проблемни семейства и те на свой ред с дефицити. Разводите, нефункционалните семейства също увреждат детската психика, но се случват. Изборите са между две злини. Така се получава и с прословутите седмични детски заведения. Малко от децата ходят там без причина, за да е просто леко на родителите.
   Малко хора имат късмет да израстнат безоблачно и да са им спестени травми от всякакъв порядък. Като погледнете тук темите за отровните родители и невъзможните майки, а има  и финансови, здравословни какви ли не проблеми, които могат да бележат децата емоционално.

Все пак родителите да се тъпчат с всички роднини, но точно за децата да няма място си е странно...знаете какви рискове и инциденти се случват с деца, да не ти е пред очите, докато е съвсем мъничко си е огромен риск. Вярно, че са си оцелявали и в седмичната ясла, но все пак просто порядките едно време явно са били други, това е. Как си лягаш спокойно до мъжа си, като не знаете децата как спят и т.н. а наоколо пълно с възрастни роднини - брррр. Но никаква мисъл за друго не ти минава?? По-добре в мазе или таван, но с децата. Колко да са били просторни тия ясли.. по 10 деца в стая вероятно поне.

За сам родител са идеално решение. Но това да си с мъжа си и с разни други роднини, но не и с децата? Друго време - друг свят.

Аз вече го писах по-напред, ама ще се повторя. Познавам само едно момиче било в такава градина, аз не знаех даже, че са съществували и бях шокирана да науча. Причината, че е била там е че се родил брат й . Тя разказваше тъжно за градината, не питаеше топли чувства. Познавам и родителите й - нормални, интелигентни хора, с висше образование (казвам го, защото в ония години беше рядкост). Като човек с две сестри с малка разлика сме и трите, лично аз недоумявам.

Явно не си живяла в това време и това, което пишеш е обидно за едно цяло поколение, може би не поколението на родителите ти, а на бабите и дядовците ти. По това време децата бяха щастливи, обичани, обгрижвани и от родителите си, и от техните родители, а дори и предходното поколение. Всички живееха като едно голямо семейство независимо натясно или с някои лишения за разлика от сегашните деца, които виждат бабите си само когата мама реши да отиде на маникюр и израстват като презадоволени егоисти.
А това с кученцата го отавям без коментар.

В това време съм живяла, затова и коментирам. Боят в училище не беше изключение, а децата нямаха права, даже възрастните по улицата можеха да ги възпитават.

А живота на 5 поколения в една къща няма какво да коментирам. По голям ужас от това, здраве му кажи.

Аз съм живяла по това време повече от достатъчно - скоро ще стана на 49. Лейди Стардъст определено е права. Гледаха ни като в казармата - да сме облечени, нахранени и да носим шестици. А да, и докато тръгнем на училище, да ни отглеждат баба и дядо, че да не спъваме личностното развитие на мама. Това, разбира се, не се отнася до всички от моето поколение, но твърде много мои съученици и познати и аз самата включително, бяхме отглеждани точно по този начин.

Такова беше времето. Няма смисъл от сегашната камбанария да осъждаме родителите или бабите и дядовците.
Пишете - да не се бутат 3 поколения в двустаен, да отидат на квартира. Но в плановата икономика нямаше толкова свободни квартири. И да имаш пари за наема няма на кого да ги дадеш. Майчинството е било 8 -10 месеца и после марш да преизпълняваш петилетката. 1983 г. се въведе 2 г. платено майчинство.

Е хубаво, ама ние и трите деца сме родени преди 83 година, с разлика от една и четири години. Как пък е съумяла майка ни да си ни гледа без въпросната седмична ясла, а масовият случай семейство с 1 или 2 деца, не са могли?

За квартирите, вероятно си права. Къде ти апартаменти под наем едно време. Предполагам са се давали стаи, което пак е вариант. Срещу нас съседите имаха в двора си освен тяхната къща, една друга малка и я даваха под наем.

Явно не си живяла щом говориш такива глупости, бой в училище, възпитание по улицата, яко ти работи фантазията.

Мен ме е удрял учител, хем баща ми беше учител в същото училище. Смятай! Фантазията не ми работи, а паметта.