Да, но има социални хора, за които затварянето е полусмърт. Особено на клубове и барове. Нищо чудно някой такъв да се затръшка колко празен е животът му и как не издържа. Има страшни драма куин (и кинг)
Виж целия пост
За самоубийците
- Публикувана: 22 юни 2011, 19:23 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2021, 17:56 ч.
# 585
26 окт. 2020, 12:05 ч.
# 586
26 окт. 2020, 23:50 ч.
Cuckoo, заведенията са ни най-малкия проблем, но има и такива които не могат без. Тук някои хора наистина много се уплашиха и си работят от вкъщи и с никой не комуникират на живо, познавам доста такива. При нас пътуването между различни щати беше забранено и още е до някои определени. Опитвам се да съм позитивна, но цялата тази обстановка ми е ужасно подтискаща.
Олга, много отчаяно звучиш, но наистина животът е пред теб! Майка ми на 40 години замина за друга държава с нов мъж, на 42 роди (с другия ми брат бяхме пълнолетни) и животът и стана прекрасен. Не спрай да излизаш, да се срещаш с хора, да правиш неща които обичаш. Дори и в най-тежките си моменти съм използвала всяка възможност за излизане, на концерти и събития съм ходила дори сама и ми е помагало.
Виж целия пост
Олга, много отчаяно звучиш, но наистина животът е пред теб! Майка ми на 40 години замина за друга държава с нов мъж, на 42 роди (с другия ми брат бяхме пълнолетни) и животът и стана прекрасен. Не спрай да излизаш, да се срещаш с хора, да правиш неща които обичаш. Дори и в най-тежките си моменти съм използвала всяка възможност за излизане, на концерти и събития съм ходила дори сама и ми е помагало.
# 587
27 окт. 2020, 08:46 ч.
Ако знаеш колко са ми познати мислите ти... че няма да родя още едно дете, защото ми забраниха, че трябва да почна нова работа след майчинството, а дори нямам идея на къде да се насоча.. сякаш нищо не ми е интересно. И аз съм почти на 40 и много ме плаши почването отначало...а повече ме плаши липсата да хъс, липсата на идеи..
Виж целия пост
В нашата страна е нямало строга карантина. Дори и носене на маска не е задължително за хората (все пак аз лично я нося на работа, в магазини, в транспорта). Разбира се има някакви ограничения ама не толкова както в повече от други страни. За почивката бях резервирала Созопол през юли обаче заради коронавирус не се е случило. Е, езеро Нарочь в Беларус е също много добро място за една почивка 
Затова не мога да кажа че тази ситуация с коронавирус много ми повлия. Просто имам усещане че животът вече няма смисъл. През ноември ще бъда на 40. Вече няма да срещна любовта. Вече няма да родя още дете. Вече няма да сменя работа (не че е моята не ми харесва - обратно е. И все пак тъжно да зная че е завинаги). На теорията бих могъла да променя нещо. Ама зная че няма как да стане наистина. Животът е вече приключен колко и да остават години още. Понякога става ми толкова тъжно че дори не ми се иска да живея нататък.
Затова не мога да кажа че тази ситуация с коронавирус много ми повлия. Просто имам усещане че животът вече няма смисъл. През ноември ще бъда на 40. Вече няма да срещна любовта. Вече няма да родя още дете. Вече няма да сменя работа (не че е моята не ми харесва - обратно е. И все пак тъжно да зная че е завинаги). На теорията бих могъла да променя нещо. Ама зная че няма как да стане наистина. Животът е вече приключен колко и да остават години още. Понякога става ми толкова тъжно че дори не ми се иска да живея нататък.
# 588
9 ноем. 2020, 21:52 ч.
След 40 живота тепърва започва. Я си гледайте кефа и се забавлявайте. Не ви трябват мъже, а с едно дете не е като без хич....
Виж целия пост
# 589
14 ноем. 2020, 17:08 ч.
Така е. Както в знаменития руски филм "Москва не вярва на сълзи".
.
Горе главата. 🤗
Виж целия пост
.
Горе главата. 🤗
# 590
14 ноем. 2020, 23:36 ч.
На мен ми се струва че на 40 "животът само започва" само в случай ако човекът вече е досегнал нещо важно за себе си. Връзка ли (дори и тя е приключена в момента), семейство, пораснали щастливи деца, собствен недвижим имот, успех на професионално ниво... Може и ще промени живота си и започне всичко от нула. Ама все пак вече има живи спомени за предишни години. И това е много силна психологична подкрепа. Обратно е ако миналото на му изглежда като едно голямо нищо, съответно няма и никакво желание за бъдущето. А и много ниска вероятност нещата да променят "изведнъж". По-скоро човек просто няма начин да направи нещо различно от предишния си живот. Иначе нямаше да чака до 40...
Виж целия пост
# 591
16 ноем. 2020, 15:28 ч.
Някъде четох: "На 40 не се питай накъде си тръгнал, защото вече си там."
Виж целия пост
# 592
20 ноем. 2020, 11:16 ч.
Здравейте,
Попаднах на темата и прочетох последните мнения... Депресията не е за подценяване, така си е. Майка ми е с такава от доооста години. Брат ми си отиде заради психично разстройство, много млад ...
Но има едно нещо, което винаги съм си мислела, че поне малко би могло да помогне, а именно излизането от зоната на самосъжалението, защото да, понякога това си е точно това. Вместо да се фокусира човек в собствените си усещания, би могъл да се огледа и да види дали пък някой няма нужда от помощ. Мен това ме извади навремето от опасността да изпадна в ступор от нещата, които ми се случиха ... необходимостта, да поема юздите в свои ръце. Малко заобиколно говоря, но се надявам, да е било разбираемо, това, което искам да кажа.
Виж целия пост
Попаднах на темата и прочетох последните мнения... Депресията не е за подценяване, така си е. Майка ми е с такава от доооста години. Брат ми си отиде заради психично разстройство, много млад ...
Но има едно нещо, което винаги съм си мислела, че поне малко би могло да помогне, а именно излизането от зоната на самосъжалението, защото да, понякога това си е точно това. Вместо да се фокусира човек в собствените си усещания, би могъл да се огледа и да види дали пък някой няма нужда от помощ. Мен това ме извади навремето от опасността да изпадна в ступор от нещата, които ми се случиха ... необходимостта, да поема юздите в свои ръце. Малко заобиколно говоря, но се надявам, да е било разбираемо, това, което искам да кажа.
# 593
20 ноем. 2020, 14:40 ч.
Така е, депресията си е нещо сериозно и трудно се преодолява. Ако човек се чувства ненужен и безполезен е невъзможно да се реши проблема. Трябва да е ангажиран с нещо и по-малко да мисли за самосъжаление. Например деца или внуци. Работа или хоби. Дори домашен любимец може би. Нещо.
Виж целия пост
# 594
20 ноем. 2020, 15:27 ч.
Темата е доста болезнена. Преживяла съм, преди доста години, депресия с опит за самоубийство (можеше и по-лошо да бъде).
Все едно се наблюдаваш отстрани - знаеш, че трябва да се събереше, разбираш, че проблемите са маловажни, но си в такава черна дупка, че не виждаш никаква светлина. Знам, че исках помощ от семейството, роднини, но никой не подаде ръка. Решиха, че се глезя, че всичко ми е наред, нямам проблеми, какво толкова, имам прекрасни деца, с които трябва да се гордея, материално обезпечена и т. н.
Трябва специализирано лечение, не помага ангажирането с работа, хоби и др. подобни - може дори да се влоши състоянието (за съжаление го казвам от личен опит, знам в мислите си докъде бях стигнала).
Възстановяването беше доста тежко. Спомням си, че първия месец се учих наново на елементарни неща от бита (хапчета пих само седмица-две).
Виж целия пост
Все едно се наблюдаваш отстрани - знаеш, че трябва да се събереше, разбираш, че проблемите са маловажни, но си в такава черна дупка, че не виждаш никаква светлина. Знам, че исках помощ от семейството, роднини, но никой не подаде ръка. Решиха, че се глезя, че всичко ми е наред, нямам проблеми, какво толкова, имам прекрасни деца, с които трябва да се гордея, материално обезпечена и т. н.
Трябва специализирано лечение, не помага ангажирането с работа, хоби и др. подобни - може дори да се влоши състоянието (за съжаление го казвам от личен опит, знам в мислите си докъде бях стигнала).
Възстановяването беше доста тежко. Спомням си, че първия месец се учих наново на елементарни неща от бита (хапчета пих само седмица-две).
# 595
21 ноем. 2020, 12:11 ч.
Преживяла съм го с близък човек. В депресия беше, нямаше свое семейство. С родителите си не се рзабираше и доколкото познавам тези хора, там майката имаше вина за това, че той изпадна в такова състояние. Години наред депресивно състояние, невъзможност за нормален социален живот, което си имаше причини от детството и младежките му години. Малко преди да се самоубие го видях. Около него сякаш имаше сиво черна мъгла, не знам как да ви го опиша и дали ще ме разберете, но е истина. Вероятно болката му е била толкова голяма и вече е бил решен да го направи. Иначе на думи и действия не личеше какво смята прави.Усетих го, че отива на зле, но с нищо не можех да му помогна. После в намереното предсмъртно писмо стана ясно че три години го е обмислял. Шокът за близките е огромен и няма справяне с мъката.
Виж целия пост
# 596
21 ноем. 2020, 13:12 ч.
Все едно се наблюдаваш отстрани - знаеш, че трябва да се събереше, разбираш, че проблемите са маловажни, но си в такава черна дупка, че не виждаш никаква светлина.
Много точно е казано. Напълно разбираш всичко и все пак не можеш да направиш нищо нито със своето усещане, нито за да промениш сериозно нещо в живота си. Точно сякаш отстрани наблюдаваш.
Виж целия пост
Все едно се наблюдаваш отстрани - знаеш, че трябва да се събереше, разбираш, че проблемите са маловажни, но си в такава черна дупка, че не виждаш никаква светлина.
# 597
6 дек. 2020, 00:33 ч.
Уейв, доста често ми се случва като те чета да си кажа "все едно аз съм го писала". Коя зодия си?
Виж целия пост
Скрит текст:
И на мен ми се случва да си го мисля. Не знам дали е болест, някакъв дисбаланс в химичните вещества в мозъка, но рядко мога да го контролирам. Дори не е нужно да се е случило нещо кофти. Според мен се дължи на много неща, дори и генетични фактори. Имам доста голям комплекс за малоценност, почти постоянно усещане за безсмислие, за самота, апатия към неща, които преди са ми доставяли удоволствие. Често се чувствам и добре, дори щастлива. Но винаги се хлъзгам обратно към негативните чувства. Мисля, че като цяло имам малко изкривена представа за света, много се самообвинявам и упреквам за неща, които са нормални, но аз не ги регистрирам като такива, а все си мисля, че съм ненормална, смотана и т.н. Имам склонност да виждам ситуациите много по-лоши, отколкото реално са и това много допринася за депресията ми. Нямам решение. Човек цял живот си живее с това и не мисля, че хапчета или психолози биха помогнали. Финансова стабилност би ми донесла спокойствие, а ако нямам пари състоянието ми би се обострило. Но подобни външни фактори не са панацея. И милионер да си пак може да си нещастен. В някакъв момент като години живееш с подобни чувства ти идва в повече и искаш да спреш да страдаш вече. Не оправдавам самоубийствата, нито ги смятам за решение, но разбирам хората, които го правят. Изпитвам и съчувствие, защото, за да пренебрегнеш инстинкта си за самосъхранение и да посегнеш на живота си изисква много, много голяма решителност. Няма да кажа смелост, защото не смятам, че това е за смели хора. По-скоро е за хора, които мислят, че са изчерпали всички ресурси, за да са щастливи и друг изход не виждат вече.
Трудно се живее така и е нормално хора като Кристина да не го разбират. Не ги упреквам.
Трудно се живее така и е нормално хора като Кристина да не го разбират. Не ги упреквам.
Уейв, доста често ми се случва като те чета да си кажа "все едно аз съм го писала". Коя зодия си?
Скрит текст:
И бих искала да те последвам в инста, ако имаш и ако искаш де.
# 598
1 ян. 2021, 16:22 ч.
Гадна история, с гаден край. Наш съсед, израстнал пред очите на майка ми и баща ми, със стабилно семейство и дете на около 10 години, избра дните преди Нова година да сложи край на живота си. Никой никога не е имал повод да си помисли, че в това семейство има нещо нередно. Мъж със собствен бизнес, помня жена му бременна, помня детето му в количката. След като се изнесох не съм ги виждала много, но няма случай, в който да не са ме поздравили. Блокът е до ЖП линията. От малки сме свикнали с шума на влака, аз дори го обичах като дете, приспиваше ме. Този човек избра да се хвърли под влака, в другия край на града, защото знае, че жена му щом погледне през прозореца, ще вижда мястото на смъртта му. Поне това е спестил на всички.
Едно дете остана без баща и една жена остана без мъж. Видяхме жена му часове преди инцидента, усмихната, както винаги, закачаше се със сина ми. За смъртта му разбрахме по некролога, а за причината - почти случайно, явно за самоубийците не се говори открито.
Виж целия пост
Едно дете остана без баща и една жена остана без мъж. Видяхме жена му часове преди инцидента, усмихната, както винаги, закачаше се със сина ми. За смъртта му разбрахме по некролога, а за причината - почти случайно, явно за самоубийците не се говори открито.
# 599
22 ян. 2021, 23:02 ч.
Суицидните мисли не се появяват, защото си слаб, егоист и т.н., а защото си болен. Човек, който не страда от депресия не може да я разбере. Депресията не е просто лош период, трудна година и пр., а променени биохимични процеси в мозъка, които водят до грешки в мисленето. Тези грешки довеждат до грешно интерпретиране на ситуациите. Затова за хората отстрани често подбудите на някой самоубиец са били незначителни, а за него всъщност са били много сериозни. Толкова, че не е намирал изход от ситуацията.
Затова и някои мнения в темата са абсурдни. Не можете рационално да анализирате побдудите на някой самоубиец и да го обвинявате, след като не сте наясно със същината на депресията и на други психични заболявания. За съжаление, в съвременното общество хората неглижират страдащите от депресия, дори се величаят как те се справят с трудностите, а другите - не и редовната реплика е "стегни се". Чувала съм и подигравателни реплики относно следродилната депресия, как нямало такова нещо, майките се глезели. Обществото, в което живеем е жестоко и част от коментарите тук го доказват.
Виж целия пост
Затова и някои мнения в темата са абсурдни. Не можете рационално да анализирате побдудите на някой самоубиец и да го обвинявате, след като не сте наясно със същината на депресията и на други психични заболявания. За съжаление, в съвременното общество хората неглижират страдащите от депресия, дори се величаят как те се справят с трудностите, а другите - не и редовната реплика е "стегни се". Чувала съм и подигравателни реплики относно следродилната депресия, как нямало такова нещо, майките се глезели. Обществото, в което живеем е жестоко и част от коментарите тук го доказват.
Препоръчани теми