Дайте съвет - как да възпитавам детето си след развод

Просто наистина мисля да се консултирам със специалист, за да ме посъветва за правилния подход, а от там нататък ние ще се опитваме и да се нагласяме един към друг и в зависимост от ситуацията да търсим нашия начин.

Syncho ,

Разбирам тревогите ти , въпреки , че съм майка на момиче .
Аз нямам опасения , че дъщеря ми ще иска да отиде при баща си , но също не искам да попива от неговото поведение и лоши навици .

Не разбрах обаче , дали вашия татко има намерения да вземе детето при себе си за постоянно .
Ако не , тогава не се притеснявай .
Ще ти е трудно , но детето няма как да отиде при баща си , ако той не иска .
Пък според мен малко бащи се наемат да гледат дете .

Правилно са ти казали Бърди и Поли - прави това , което считаш за правилно , детето постепенно ще се ориентира , кой какво прави за него . 

Явно нещата опират до търпение от моя страна и повече вяра. А дали мъжът ми иска да вземе детето... Имаше някакви претенции, когато се разделихме и аз исках да замина да поработя навън, за да си стъпя на краката. Тогава му обясних, че искам майка ми да се грижи за него, а той каза, че би го взел и че са говорили с майка му, че и тя ще иде в София и ще му помага. В този момент се отказах от идеята си. В момента правата са мои, защото Ники се роди преди брака и освен ако той не заведе дело, закона в България е такъв, че се констатира, че няма родено от брака дете и следователно то не е предмет на обсъждане при бракоразводно дело. Понеже ние се разбираме за сега, нито той, нито аз смятаме да се съдим. Винаги си имам едно на ум и се надявам то да не е основателно. Като цяло търся подхода към детето си, защото явно не е като при цели семейства или неразбити... и аз не знам как да се избера. За мен това е лед, който е много тънък и който лесно би се пропукал ако не се внимава.

Малко не ми е ясно как така детето не е предмет на обсъждане при развода ?
Моето дете е родено също преди брака , но режима на свиждане и издръжката бяха част от споразумението .
Развода ни също е по взаимно съгласие .

И нашия развод е по взаимно съгласие. Констатацията е, че няма родено от брака дете и следователно не се смесват двете дела. Или поне бракоразводното няма нищо общо с делото за попечителство, правата са изцяло на майката, като разбира се ако иска да извежда детето извън страната се иска съгласие от бащата, защото той все пак го е признал. Може двете дела да минат в едно с цел спестяване на време и разходи за адвокати, но при нашия развод в докумонтите пише точно така - "няма родени от брака деца". Аз не спирам бащата да вижда детето, дори когато е поискал извънредни срещи не съм отказвала, от своя страна бившият ми съпруг редовно изплаща издръжка, за която също не сме водили дело. Такива са ни законите. Понеже свекърва ми е адвокат, беше оформила така документите, както при нормално дело. Аз се консултирах с адвокат и ми обясниха, че в този случай детено въобще не трябва да се намесва и оформихме нови документи. Положението е следното - развода прекратява отношения, възникнали по време на брака, детето не е такова, следователно не се коментира. Имам предвид в нашия случай, ако детето си е родено по време на брака, тогава вече се обсъждат и тези отношения.

Сънчо, при случката на рождения ден исках да акцентирам не толкова на взимането на телефона, колкото на втората част - разговора с бащата по повода. Не може да не споделяш с него тези свои мисли, притеснения, несъгласия с възпитанието. Така само трупаш в теб и само се ядосваш. Ти изобщо говорила ли си с него по тези въпроси?

Не съм прочела още цялата тема, но още в началото ми направи впечатление това твое притеснение. Не смятам, че детето ти е малко за техниката, зависи разбира се в какъв вид му се поднася. Не знам ти на колко се години, но аз си спомням навремето имаше най-различни конструктори от серията "Млад техник", с които играехме непрекъснато. Сега разбира се има нови варианти - с различни опити и т.н., с които децата се запознават с физичните закони и други подобни.

Това което искам да кажа е - не го спирай детето, ако наистина му е интересно. Разбира се трябва да се съчетават нещата със спорт и други занимания, но ако му харесва техниката още от малък, просто използвай да разширяваш знанията му. А не след време една ел.крушка да не може да смени.

Здравейте!
Извинявам се за отсъствието ми, но бях малко възпрепятствана, а и компютъра ми се развали.
Ката цяло нямам против техниката, не ме разбирайте погрешно. Бащата на Ники е програмист и изкарва доста добри пари и това за което му завиждам благородно е че го прави с хобито си. Като цяло обаче не съм искала никога детето ми още в първи клас да е захласнато само по компютърни игри и да не мога да го вдигна от компютъра, за да си научи урока. Още повече колко ли в момента точно играе... съвременна техника от рода на i-pad едва ли му е полезна, та той не знае какво да прави с това устройство. За всичко си има време. Детето ми е умно, но не е вундеркинд. Някак си аз самата предпочитам прекия контакт от този в чат примерно. Всяко нещо си има предимства и минуси разбира се.
Да говоря с бащата как да прекарва времето и с какво да занимава детето.... май нямам много право, дори и да го обсъдя просто, няма да бъда разбрана.

Нямаш право или няма да бъдеш разбрана?
Това са две различни неща.
За правото - имаш право. Всъщност, имаш дори задължението да го направиш.
За разбирането - убедена съм, че няма да бъдеш разбрана. Но дори да промениш нещата на 1%, пак ще си е заслужавало.
Не се сърди, но в момента си си скрила главата в пясъка и отказваш да действаш в полза на детето си, защото те е страх от баща му. Казвам ти го, защото аз бях в същото положение и това не води до нищо добро.
Такива разговори водя общо взето непрекъснато с бащата на сина ми и макар че не е съгласен с мен и изобщо не разбира драмите ми, аз за себе си знам, че правя всичко по силите си. И дори веднъж в годината да отидат на кино/заведение/разходка вместо да са по компютрите, аз го броя за успех.
Не се отказвай заради страх!

Всъщност моя е грешката. Бях прочела само първия пост, в който беше спомената думата техника и аз я разбрах погрешно. Наистина първи клас да виси пред РС прекалено дълго време и то прекарано със съмнителни игри не е добре. Напълно те подкрепям. Много по-добре е да се прекарва навън с колелото или просто да си играе навън. В крайна сметка имаме дори и примера за атентатора от Осло, който се е упражнявал на компютърни игри преди да го реализира на практика. Аз също съм майка на момче, но по-голяма и наистина е голямо усилие да го откъсна от компа. Но въпреки това с много говорени и убеждаване засега успявам.

Така че говорене, говорене и пак говорене ...... И се надявам, че постигаме успешно възпитание!!!

Успех!!!

Компютрите са неразривна част от ежедневието ни. За съжаление се усещам и аз как вместо да прочета книга, се ровичкам насам натам и като се замисля по-скоро губя. За всяко нещо си има време и в зависимост от поднасянето на информацията ние я възприемаме. Не случайно първокласниците не изучават анатомията на човека. Всичко се прави стъпка по стъпка, и когато детето ми е пред поредната неразбрана за него игра, няма как да не се възмущавам. Той съзерцава интересни картинки, които не знае как да контролира. По-добре да гледа анимация... Затова според мен игрите, които му движат мозъчето са по-полезни, макар и за таткото ни да не са така привлекателни. Ще дойде време и да се сблъска с компютрите, но нека е когато ги разбира.

Ти като че ли имаш нужда да говориш за вредата от комшпютрите, а не за това как да помогнеш на детето 

Не Бърди, просто това е главният въпрос по който ще имам проблеми и разногласия. Изказвам мнението си както против така и за, за да не бъда разбрана, като човек, който ги отрича. Опитах се да обясня, че осъзнавам ползата им и това, че вървим ръка за ръка, но и че човек трябва да има преценката кога детето наистина разбира това, което му се дава в ръцете. Натискането на копчета не мисля, че помага. Неосъзнаването на този проблем от страна на бащата води и до други такива. Той прави нещо без да влага много мислене. Честно казано и на мен ми е ясно, че ако сложа сина си пред компа, ще разполагам с доста свободно време, но уви ако си развържа по този начин ръцете после горко ще съжалявам. Някой би казал, че времето с баща му е прекалено кратка, за да му влияе, но аз не съм съгласна. Според мен и двамата трябва да възпитаваме и да предлагаме информацията на детето в подходящото време. Баща му въобще не се допитва до мен по никакви въпроси. Има си мнение някакво, по-скоро това на майка си и действа без да влага много мислене. Едва ли не си мисли, че като си плаща издръжката и го взима за 60 часа на месец, неговата роля се е изчерпала. Опитвам се да се абстрахирам от мисли като тези, че знае кое не би ми се харесало и го прави умишлено. Вярвам, че всичко, което прави идва от незрялостта му.
Просто се зачекнахме за компютрите и като цяло затова наблегнах на тях

Сънчо, бащата като има толкова възможности, не плаща ли добра издръжка? Нормално е щом сте в добри отношения и сте се разбрали и без съд да можеш да му обясниш, че парите не ти достигат и да дава някой лев повече за сина си. Не на теб лично, а за детето. Аз поне този разговор непрекъснато го водя с нашия БНД, но той, за съжаление, не е с кой знае какви възможности в момента. Добре са ти казали, че това, че таткото има пари и се интересува от детето е голям плюс, че тук е пълно с мами, които не виждат и стотинка от бившите си.

По отношение на доброто и лошото ченге аз съм умерен оптимист... В детска възраст не се оценява родителят, който полага грижи, а този, който не налага ограничения.  Синът ти ще може да оцени какво правиш ти за него след години, но сега бъди подготвена за обвинения и неподчинение на моменти. Единственото, което може да се направи, е да градиш усилено емоционалната и духовна връзка с детето си. Защото колкото и да му е кеф при свободията на тати, детето подсъзнателно винаги ще знае, че ти си човекът, на когото може да разчита и да се опре. Рано или късно, това ще стане и съвсем съзнателно. 

A за рок феста в Каварна не съжалявай, малко е още детето за тази шумотевица. Това е много вредно и за ушите, не на последно място. Освен това баща му ходи там на купон и да се види с приятели, а не да гледа бебе. 4-годишното дете какво ще го прави вечер, като му дойде време да спи и теб те няма да се прибереш с него в хотела? Трябвада е поне на 6-7 г., за да може пълноценно да ходи сам с баща си по фестове и пак ще си изисква грижи.

Сега дочетох и друг пост...
Синът ми е на същата възраст, та, както можеш да предположиш, темата ми е много близка. Само че в нашия случай, тъй като таткото е мързелив и не му се мисли сам, следва моите насоки за възпитанието.  Факт, курдисва детето пред телевизора повече отколкото ми харесва, но за основните неща уж ме слуша. Обаче и аз не спирам да говоря с БНД и да му обяснявам и на него като на малко дете кое, защо и как, белким и той някой ден върже защо гледам сина ни по определен начин.
Както и да е. Да споделя, че аз сега правя нещо, което може да не е правилно от възпитателна гледна точка, но за мен върши работа. Обяснявам на дребното, че правилата при мама са едни и са твърди, а ако баба му и дядо му пропускат нещо, това си е за при тях само. Пиша за баба му, че таткото още не го взима у тях с преспиване, но е еквивалентно приложимо и за такъв случай. Тоест, като се върне синът ми от баба си (не свеки, моята майка) и започне да ми цитира как "ама тя баба ми разрешава да..." директно го режа със "съжалявам, баба ти може и да ти разрешава, но АЗ не разрешавам!". Край и точка. Примерно баба му позволява да й мокри цялата кухня с игри в/около мивката, а аз не. Разбира се, после говоря пак и с нея, че не обичам да има разминавания във възпитанието, както говоря нон стоп и с баща му.
Интересното е, че дребното вече си има в главата изградени едни принципи и дори сам идва възмутен да изказва баща си, че не ги спазва.    Тоест започва да му се гради някаква ценностна система и дори да не му харесват някои правила вкъщи, ги е възприел като даденост и като правилното решение.
Освен това всеки път като го оставям на баща му, това става със съответната напомнителна лекция за основните неща - кога яде, кога спи, без ТВ, да го изведе навън до еди-колко-си часа и т.н. То в един момент все нещо му остава в главата и на БНД.

За случая с телефона, аз бих действала безкомпромисно. Взимам го и пращам дребното при децата. Ако не иска, без много обяснения си тръгваме. Но ясно казвам, че няма да получи телефона и вкъщи. Така че да избира къде предпочита да стои, телефона така или иначе няма да получи. А след това навирам БНД в най-тесния кучи задник за това, че не е съобразил и си е дал телефона! 
Аз конкретно за компютрите и ел. игри категорично съм обяснила на таткото, че НЕ желая синът ми да се занимава от толкова малък. И, по-важното, обосновала съм се желязно затова си желание. Така че говори с бащата защо не искаш нещата да се случват така, да знае, че не е някоя твоя прищявка или да му правиш напук на него. Очевидно не е глупав и елементарен човек, няма как да отрече и обори очевидни истини (за вредата от телевизия/компютри в ранна детска възраст).