"Смешно" ли е раждането? - 3

Моето второ раждане беше леко шокиращо да кажем, но пак имаше смешни моменти. Това май на (поне) половината родилки се случва: вкъщи между контракциите напълно убедено заявих така леко виейки “Не искам да раждааам”, само дето не казах ПЪК и да тропна с краче. А мъжът ми беше голяма комедия как ме гони из стаите да ми обува панталони и да тръгваме към болницата, пък аз го пъдя

Показват ми дребен след като го изваждат от корема и аз очаквам да е син, лилав, смачкан.. И през сълзи "Ама той не е сбръчкан и грозен, много е хубав" Екипът съответно услужливо ми предлага да потърси из корема някой по-сбръчкан

Явно всичко е до нагласа,защото,да ти кажа,твоята история хич не ми се стори смешна,даже малко ме изплаши
Но пък снимката,ах снимката!
Тя изкарва на лицето ми ееееееййййййййййййййййййййййййййй такава голяма усмивка!От нея направо като лавина излиза посланието:"всяка болка,всяка сълза,всяка тревога и страх си заслужават!" .
Благодаря ти!

И аз се върнах да погледна беба няколко пъти. Толкова сладко, сърдито, новичко, голямо и перфектно бебе 😍

И да вземе да се роди на рождения ми ден...

Всеки път като се сетя за моите раждания ми става носталгично.
За мен бяха прекрасни изживявания, абсолютно безболезненни, споделени, щастливи... И малките ми бебета чудо.. Оххх бих минала през това още безброй пъти...

И аз да ви заредя с позитивизъм оказа се, че е много приятно да раждаш в майчин дом през нощта. Посреща ме една много мила жена в спешното. Някак се държеше с мен, все едно съм й дъщеря. Пита мъжа ми дали ще пробваме четвърти път за момче, и го съветва по-добре да не аз се чувствам добре, защото този път тръгнах навреме. Вторият път имаше много екшън, родих го 15 мин след като постъпих, лекарите ми повтаряха да не напъвам. И жената изведнъж се завайка, че не може да ме регистрира като пациент. Вика как ще ти пускат кръв, като не си регистрирана. Излизат там някакви неща с червени букви. Аз се притесних да не би предното ми плащане нещо да не е отчетено. Помоли ме, да погледна и аз дали нещо не изпуска. Не става и не става. Някаква смотана грешка даваше, а аз си мисля - боже имам регулярни контракции, а 30 мин седя на това столче и гледаме  грешката. Накрая жената вика - качвам те, горе да се оправят. Явно ме съжали, защото и клизмата пропусна. Разпънаха ме горе, една ми взима кръв, друга не знам какво правеше. Аз тамън реших, че това повече не се търпи и ще ставам да си ходя, а то взе, че се роди. Най-прекрасното бебе моето бебе:) и аз възкликвал - боже, няма ли епизотомия този път. А лекарят вика- оплакваш ли се ? Добре, че нямаше - оказа се, че след ваканционно няма лидокаин и трите пъти бях готова да скоча да си търся бебето два часа след като родих изглеждала съм явно много свежа защото и лекарите ми се чудеха на следващия ден. Момичета, природата си знае работата. Ако ви е страх от болката - има упойки. Просто се усмихвайте, мислете позитивно и всичко ще е наред.

Изчетох цялата тема и се записвам да следя. Добре ми действа хумора за това иначе така мистично преживяване

Хайде и аз отново да се разпиша, макар и 7 месеца след раждането. Този път нямаше кой знае колко комични ситуации, тъй като бях приета в болницата 2 дни преди да родя заради висок пулс. Та, както и при първото раждане, посред нощта започват контракции. Засичам аз, 15 минути, 10 минути. Сутринта на визитацията казвам това на дежурната сестра, извика тя лекарката и хоп - 5 см разкритие. Обаждам се на бъдещия татко, че имам контракции, а той "Е, то няма да родиш днес, така или иначе" 😁 😁 😁 Това се случва в 7 сутринта. След половин час пак преглед за разкритие и ме изстреляха към предродилна зала. В 9.50 бях родила. Пак с 2 напъна 😂 И отново без шевове. И така. Пожелавам на всички бъдещи майки леки раждания като моите.

Когато мама ме е раждала е дочула следния разговор между друга родилка и доктора:
Док: Отвори си краката
Родилка: Нееее няма
Док: абе отвори си краката ти казвам.
Родилка: нее не искам
Док: така ли си викала като си го правила това дете

Отвратително!

Този разговор лекарите в БГ го провеждат често.
На мен са ми разказвали следното:

- Докторе, боли ме!
- Айде сега, чак толкова.
- Докторе, БОЛИ МЕ!!!
- Еееей като го прави това дете не вика, че те боли,нали?

Няма толкова вулгарни и невъзпитани и нетактични лекари като в БГ...., Но нека не сменяме идеята на темата...

Термина ми е след 5 дни.
Много,много се смях на вашите истории.
Точно от това имах нужда. Благодаря!💗
Извинявам се за спама.

Това са ми го разказвали, но пак е весело.
Влиза мама да си ражда първата рожба по спешност и спешно се прооблича и ляга да я преглеждат. Влиза доктора, мамата поздравява и изведнъж се сеща нещо и бързо започва да си маха бижутата от себе си. Доктора пита защо прави това.
- Ами когато изпадна в безсъзнание някой да не ми ги открадне...
- Моля кажете защо и кога смятате да изпадате в безсъзнание, за да се подготвим.
Отделно се чудя къде е това сигурно място където ще си оставите бижутата от тук нататък.

Привет и от мен! Още една мама, която се успокояваше и развеселяваше (направо си се смеех с глас и голям корем) четейки темата! Горещо я препоръчвам и до днес на всички бременни!
Имах бързо и леко раждане, няма и 8 часа от до и само 2-3 часа от тях бях в черна дупка от болка, но като цяло с много положително усещане за раждането, като такова. Дължа това на нагласата, характера си и доверието и спокойствието в доктора ми. И на темата, след всяко четене така се нахъсвах, че нямах търпение да раждам вече!
Малко ще е дълго(сори) и започвам с това, че цяла бременност бучах на ММ, че жена му е бременна и трябва веднага след работа да бърза да се прибира! И естествено както си лежах на дивана и си гледах кунг фу панда 3 се чу пук, водите ми изтекоха, беше 18ч делничен ден, чак пик в София и ММ беше на коледен банкет....
Не знам как, но от далечен микрорайон на Люлин до билата на бул. България стигна за 20мин. Потен. Вика ми в насрещното няма задръстване
А мене нищо не ме боли, къпя се, бръсна се, последни щрихи на багажа, предлагам му даже той да си земе душ, че е потен той само гледа като изцъклена жаба и седи до входната врата.
Стигнахме спокойно приеха ме и в 20ч седнах да чакам разкритие (но реално чаках да ме заболи щото нищо не ме болеше и беше ту гуд ту би трю). Приеха ме с 1см и изтекли води и моя доктор направо ме отписа до сутринта и си тръгна. Да, обаче към 21ч и нещо зе полека да ме наболява и до 22ч вече бях тресяща се на леглото в агония, приключила на бързо и безславно с всякакви опити да се чекна и гъзуря с цел по-бързо разкритие. Помня разни неща макар да ми е черно петно, няма да лъжа, че повече в живота ми не ме е боляло, но е факт и истина, че минава, заминава, забравя се и толкова си заслужава, че думи нямам. Та така, изсъсках на ММ “не ме пипай” и имам спомен, че седеше на един стол в ъгъла на стаята видимо потиснат докато не дойде ред за магарето. Той обаче твърди, че се разхождал(да бе!), ходил до тоалетната и видял разни жени на магаре да напъват. Както и да е, някъде в тоя момент настана бесен екшън в родилното, родихме 8 жени в рамките на 2-3 часа и дежурния беше истерясал. Викаше по коридора “Да спрат да звънят сякви майки, баби и идиотки да разпитват, тука на конвейр по 2 на куп израждам” и съответно до мене не можеше да стигне. Звъня аз на моя док, той някак си се добира до дежурния, онзи влиза да ми провери разкритието и...не е мъж, а мечка и ръцете му ЛАПИ. Поглежда и сигурно за 1837354 път в историята на болницата констатира “А, вие сте с бельо. “ аз обеснявам на пресекулки, че щото не искам да изцапам с водите бла бла. Разкритие 3-4см. Ура! Моя док ми звъни, че идва аз повтарям като мантра упойка, упойка, и истински нищо друго не ме интересува. Идва док, гледа ме развеселено и загрижено как тихо си страдам и се треса и се опитва да развесели с разкази за как майка му го родила, бивша акушерка. Не му се получава, само повтарям упойка, упойка. Той ми предлага да си повикам ако имам нужда, обаче изобщо нямах сили да викам и не виждах никаква преспектива в това. Чакаме 6-7см разкритие, нищо друго не съществува освен болката ей богу в 24ч имаме 6-7см. Док гледа да ми повдига духа обяснявайки как супер бързо правя разкритие, без никакви медикаменти (според мен го дължа на чая от листа на малина) и че така било, боляло си раждането, пък аз помнела ли съм как съм искала без упойка да раждам хихихаха. Аз повтарям упойка, упойка и алелуя влиза анестезиоложката. Боднаха ми упойка, родих се! Аз, не бебето. Доктора мърмори “е тва е тука по цели нощи седим и накрая влезне анестезеолога за 1мин и най-обичания човек. “
Питат ММ дали иска да остане за тази част. Той отговаря, че неговото куче той го е израждал и няма проблеми. Акушерката гледа 😳 щото нали егати сравнението. Аз вече под упойка съм супер ларж и искам да си лафя с всички, да ама те си имат работа хората. Та така, напъвах аа уу и в 01:40ч имахме беба, която определих на малка наденичка, но всъщност е най-прекрасното, влудяващо, красиво и обично човешко същество. Не се страхувайте мами, давам си сметка, че може би съм имала късмет, но цената е безкрайно ниска за наградата накрая.

Разпнали са ме на масата спешно да ме транжират. Аз с изтекли води, 6см разкритие, без пукната контракция слава богу, и бебе поело смело по пътя към живота с краката надолу. Направо се бях вдървила от шубе. Правя каквото ми кажат и да става каквото ще. Анестезиоложката учтиво пита "искате ли да свалим очилата?"
Аз потресена, че въобще имам очила на главата, отсичам "не, как ще си видя бебето!?", жената "ама ще ви ги сложим после"... Свалиха ги, наистина ги сложиха като ми показаха наследника. Тогава чак се усетих, че диоптъра ми е твърде малък и без очила ще го видя като го поднесат под носа ми точно толкова добре като с тях...

Каква хубава тема.
Моето раждане беше уникален микс от емоци.
Влязох да раждам на рождения си ден, малко след полунощ, със сънения за спукан мехур. Прекарах си, поспах си, на другия ден се черпихме, веселихме по коридорите, засякох се даже с една прияятелка в кафетерията. Нагоре-надолу по стълбите на Токуда... И нииииищо. Понеже ми оставаха 3 дни до термин, лекарката ми реши да ме подпомогне. И беше чудесно, че тя дойде за нощна, мушнаха ми една хубава упойчица за през нощта и сутринта, всички с нови сили (не знам тя и екипа й с колко са били) започнахме да чакамеееееее.
Разхождах се, забавлявахме се. Оглеждаха ме студентите.... И в един момент болка, ви казвам, страшна. Направо ми изскочиха очите. Аз съм си мислела, че имам контракции, а то какво било. Много далеч съм била от истината.....
Като почнаха едни ми ти писъци, всичкото студенти минаха да ме проверят. Аз се гърча като червей там.... Лекарката ми дойде, легна си до мен и започна да ме успокоява, как видиш ли ей сега като родя, долу имало чудесна пицария... ще ходя да се почерпя.
Вика ми : Мисли си за пицата, не за болката

Аз по едно време даже я попитах дали не може по-бързо да го махаме това бебе или да го връщаме, чене издържам
Тя ме гали и ми вика - пицата, пицата, не си мисли глупости сега. Ей го, още малко
И така, няколко часа по-късно и при мен дойде най-обичаният човек - анастезиолога. Ей, как ми олекна. Седя там, чекна се, надрусана, хич ми не дреме.
В един момент ми казват - айде, готова си, разходи се сега надолу по коридора и да раждаш. Аз гледам недоумявайки - не знам защо си мислех, че ще си родя в стаята, те ме разхождат до магарета разни... САМА?
Представях си направо как бебето пада.
Влачех се там по коридора, сядам на магарето, напъни тук, напъни там и ей го на! Готово е!
И тук идва забавното: Дадоха ми бебето, погушках я, целунах я и... тръгнах да си ходя
Акушерката ме бута обратно на магарето и ми вика: Стой, жено, упоена си.

А то, те ми сложили малко още от магическия еликсир, за да ме зашият.... Аз буквално си скочих от магарето.
Легнах, после имам малко бели петна, помня мъжа ми, помня бебето и... след това часове по-късно тргвам да ставам до тоалетна, вече с нови сили. Като се засилих, нещо ме поведе надолу - а то шкембето виси Усещането беше много странно.
Всички ми честитиха подаръка за рождения ден, все пак се разчу за мен по коридорите.
А на другия ден едната акушерка и студентите като ме видяха в коридора да си припкам весело и засмяно бяха все едно виждат призрак. Едната даже заяви: Ти ли си момичето, което се чу чак във Варна?