да получиш истинско писмо....

  • 4 466
  • 48
# 15
Последните писма /не знам кое от двете е последното/ ги получих преди 6 години може би.
Едното от една приятелка, а другото от родителите ми. По случайност пазя и двете и понякога си ги препрочитам.
Наистина в днешно време все повече се използва електрониката за писма, книги, снимки и т.н.
Виж целия пост
# 16
Последното е от преди 14 г някъде ....
Стои сред едно тесте хубави спомени.
Сега не бих писал, краснописа липсва.
Виж целия пост
# 17
Имам доста кутии с писма, обичах да пиша и получявам. Първите ми месеци, като студентка, денят ми не беше смислен/щастлив, не бях ли получила писмо Mr. GreenОсвен писмата , си пазя и разни други мили спомени, обичам понякога да ги разглеждам.
Виж целия пост
# 18
 Последното си писмо получих преди  около 10 год.  Crazy
Много обичах да пиша и получавам писма, чувството от това да видиш почерка си или този на скъп човек, вида и миризмата на хартията е страхотно, но вече само спомен ....
Виж целия пост
# 19
Аз редовно кореспондирам с близки и приятели  , И по Хартиен път!
Не само по празници -тогава си изпращаме картички , мартенички ...... Heart Eyes

Запалих и детето  , той още не може да пише добре  ,  но си разменя писма ( разбирай картички , рисунки и малко смешен текст - все пак е на 5 години)  с две приятелчета от съседен град( те пък са на по 7 и 8 години) ... Peace

 
Виж целия пост
# 20
Последно съм писала писма преди 13-14 години. Нямам никакъв спомен кога последно съм получавала, защото не ги пазя, не съм особено сантиментална личност.
Нямам против и съвременния начин на комуникация, тъй като мога в реално време да кажа всичко, което ме вълнува, без да завися от работата на пощите.
Виж целия пост
# 21
Не си спомням кога за последно съм писала изобщо, не писмо.  И когато ми се наложи, установявам, че съм позабравила.  Освен да си слагам подписа, друго май не правя.
Виж целия пост
# 22
рових из едни документи преди няколко дни и намерих едно старо, истинско писмо. стана ми някак мило и приятно. хартията беше пожълтяла, ръбовете попрегънати, но съдържанието беше устояло на над 20 годишната забрава. изведнъж си дадох сметка, че от много години истинско писмо в плик не съм получавала. като изключим тази пролет една картичка. обаче писмо,  в шумолящ хартиен плик и написано на ръка, а не някоя сметка  Mr. Green, адресирано лично за мен, не ми се е случило. скоро имам рожден ден и изведнъж си помислих - колко прекрасно би било да получа поне едно истинско писмо Flutter.

кога получихте вашето последно писмо, в хартиен плик? лично за вас , и/или романтично такова. отваряте ли го да го препрочитате? пазите ли такива спомени изобщо? или електронният свят ни поглъща бавно, но настъпателно и безусловно. място за емоциите не остава сякаш.... имаме по  един куп телефони, налага ни се да помним  пин кодове, пароли и номера на сметки, а съвсем скоро открих , че пиша ужасяващо грозно на ръка  Rolling Eyes. а писмо на ръка не съм писала от цяла вечност  Rolling Eyes



Има голяма романтика в това. Поне за мен.
Получих последно преди 2 години. Не можах да го за пазя, защото беше пълно с чувства. Плюс няколко картички за празници.
Виж целия пост
# 23
Обичам да пиша на на ръка. Самия начин на обмисляне на думите е по-различен, когато няма Backspace и Delete, организацията на мисълта е съвсем друга.

Пиша писма, пиша си впечатления, пиша какво ли не... Писането ме успокоява. Особено КРАСИВОТО писане. Понякога взимам тетрадка с тесни и широки редове, и просто ПИША - не толкова заради текста, колкото заради самото изписване на буквите и свързването им в думи...

Обожавам тетрадки, тефтери, химикалки... Бях на 13, когато ми подариха първата ЛИЧНА пишеща машина, но въпреки нея, въпреки навлизането на компютрите после, РАЖДАНЕТО на един текст върху хартия за мен е магия, която не мога и не искам да заменя...

Уважаема авторке, аз на твое място бих наела една пощенска кутия - виж колко съфорумки с удоволствие ще те поздравят по случай рождения ти ден  Heart Eyes
От мен гарантирано имаш едно, само кажи къде.
Виж целия пост
# 24
Не разбрах ся знае ли се адреса на бъдещата рожденичка и има ли съфорумски план по въпроса?

 Laughing

И аз си пазя 2-3 писма от преди 10 години. Понякога си ги препрочитам.
Виж целия пост
# 25
Последно получих такова писмо преди....около 10-на години.От приятелка.
ЛИпсват ми.Обичам да получавам такива писма,но ...уви.   Wink
Аз също обичам да пиша на ръка.В момента имам ....4 бележника,за различни предназначения.   Laughing
Постоянно правя списъци,планове....имам си и дневник.   Grinning

слънчева* ,ако дадеш местополучаване,с най-голямо удоволствие бих ти изпратила ръчно написано писмо.Много ме бива!  
 Peace
Виж целия пост
# 26
Последно писах писмо на моята приятелка и съквартирантка от общежитието, когато бях във втори курс студентка.
Като ученичка в гимназията водех много усилена кореспонденция  Grinning То бяха японци, сърби, немци, българи, но най-любима ми беше една финландка, с която си пишехме в продължение на 4 години и си пращахме редовно подаръци. А един японец бая време го мислех за момиче, понеже имената им едни такива - не мож резбереш мъж ли е, жена ли е... Та тя/той ми прати колетче с подарък, в който си беше сложил и снимката, а отзад пишеше - I`m a boy  Mr. Green
Пазех си всички писма в един голям кашон, докато майка ми един ден просто решила да ги изхвърли  Close До ден днешен й се сърдя за "усърдието" да ми разчисти стаята, барабар с един мой дневник-шедьовър от 7-ми клас.
Виж целия пост
# 27
Съвсем скоро получих такова писмо. От чужбина, от човек, който беше влюбен в мен преди десет години.  Heart Eyes
Много е хубаво усещането, не може да се опише. Същото е като когато съвсем случайно пеперуда кацне на ръкава или рамото ти - вълнуващо.
Виж целия пост
# 28
Отпечатвам си мейлите, които харесвам и така остават като писма. Иначе последно получих преди около година и две около рождения ден, имат си предимство гел-химикалите в искрящо розово с брокат пред простия черен шрифт... Laughing
Виж целия пост
# 29
Изпращам истински писма на роднините си. Гледам да е по-често. Сестра ми отговаря с картички. За съжаление, другите рядко ми пишат.

Имах една много дълга връзка в България и когато въпросното момче отиде в казармата, му изпращах по едно писмо всеки ден, в продължение на половин година. Пред останалата 1, през 2-3 дена. Той пази тези писма и съм го питала дали ще ми ги даде, защото не искам други да ги четат (твърде тъжни моменти съм описвала там). Не иска да ги даде.  SunglassesНе съм, обаче, сигурна, че искам всичко да препрочета.

Мама ми чете това лято писмо от дядо ми от времето, когато сестричките й са били живи (на по 4-5 годинки). Все едно се докоснах до дядо ми и тях (а не ги познавам) ....

Хубаво нещо са писмата....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия