Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 204 648
  • 1 542
# 1 515
Аз изтрих телефона...но понякога, когато ми е много тежко, си пускам мелодията , с която ми звънеше....не ми става по-леко, ама си рева....
Истината NANA, е че времето не лекува, просто дупката в сърцето, става част от самия теб и ти продължаваш.....четох една мисъл, "Как оцеля, след всичко това, човекът, който бях, не оцеля" ако не се лъжа на Блага Димитрова е....
Виж целия пост
# 1 516
Аз не можах да закрия номера ѝ, просто не можех да си представя, че някой друг ще го ползва, че друг глас ще отговаря на него. С хиляди разправии с мобилния оператор аз го взех за ползване и закрих моя номер, който беше със специална комбинация от цифри. Но по-скъп ми беше нейният, вече мой, обикновен номер. Понякога ми се обаждаха нейни далечни познати или от маркетинга на някоя банка, и много се разстройвах като трябваше да обясня, че вече я няма...
Виж целия пост
# 1 517
Мили момичета силно ви прегръщам, никога не минава мъката, просто става по-поносима. Тази година , през юни станаха 30 години откакто мама си отиде ненавършила 50. Дълго време , месеци, се стрясках, че я виждам , там по улицата , че върви пред мен, походка, силует, за секунди надежда и после се осъзнаваш, така е завинаги.
Виж целия пост
# 1 518
Здравейте, да попитам въпрос извън сънищатата. Татко почина преди 2год и 8 месеца. Сега съм му събрала дрехите в чували. Евентуално ще правим ремонт и си мисля да ги изхвърля или да ги дам на някого ли? Незная как да постъпя. Много ми се иска да ги оставя, но няма място в къщи, всичко е едно върху друго. Вие как сте постъпвали в подобна ситуация. Мъчно ми е ..Било ли ви е гузно на съвестта после?
Виж целия пост
# 1 519
Не бих ги изхвърлила, но не бих и пазила, освен нещо за спомен евентуално, ако има дреха, която ти е особено мила, навява спомени или нещо такова. Има благотворителни организации, има и магазини, които приемат и рециклират употребяван текстил (ХМ и Зара се сещам на първо четене). Бих ги предала на някое от тези места.
Виж целия пост
# 1 520
Щом се замисляш, значи вече е време да се разделиш с тези вещи. Би било най-добре да ги дариш на някого, който ще има полза от тях. Прегледай кои стават. Останалите - аз занесох във фирма за рециклиране на текстил. Защо да пазиш тези дрехи - мен само ме натъжаваха. Но изпитвах ужас от мисълта да ги занеса до кофата и клошари да ги разпръснат наоколо.
Виж целия пост
# 1 521
Аз ги дарих на БЧК:

https://www.redcross.bg/campaign/active_campaigns/humanita_campaign
Виж целия пост
# 1 522
Аз, което можах раздадох, другото изгорих. Ако искате в социален дом да ги дадете ще искат да са минали през химическо и да с бележка. Това излиза доста скъпо.
Виж целия пост
# 1 523
Част от дрехите на баща ми дадох на негови приятели. Друга част отнесох в хосписа на Донка Паприкова - там приемат пижами, фланелки, чаршафи и подобни неща, подходящи за болни хора, разбира се - изпрани. Останалите малко неща сложих в ракла за събиране на стари дрехи.
Виж целия пост
# 1 524
Майчицата ми има рожден ден. Не броя на колко би станала. Такава е каквато се опитвам да я запазя в съзнанието си. Опитах да не унивам, да изляза нагласена, както тя все ме караше и да почерпя, но не ми се получи- душата ми иска да потъгува. Липсва ми много. Липсва ми с всеки един ден, в който осъзнавам колко много е жертвала без никога да го демонстрирала, колко много е надмогвала себе си, за да постави децата си на първо място, колко е разбирала, прощавала, премълчавала, преживявала, преглъщала без дори да си давам сметка. Няма такова майчинско себеотрицание като нейното и такава безусловна любов! Толкова страдам, че не мога да се отблагодаря, че не успях да й помогна,  да й върна вече като пораснала дъщеря подкрепата и опората, които тя заслужаваше. И вероятно с всеки един ден ще проумявам какво и е коствало да бъде този благороден човек и тази всеотдайна майка, която никой и нищо, нищо не може да замени. Много я обичам и нямам утеха!
Виж целия пост
# 1 525
Днес трябваше да започна деня с "Честит рожден ден , майка!" .....................никога , никога няма да приема тази липса....
Виж целия пост
# 1 526
Днес трябваше да започна деня с "Честит рожден ден , майка!" .....................никога , никога няма да приема тази липса....

Purple Heart
Виж целия пост
# 1 527
На тези "празници" е най-тежко. А на моя рожден ден ми е най - гадно, вече не го приемам по същия начин...
Виж целия пост
# 1 528
Минавам през това... Беше тежка година. Изпълнена с много надежда, която приключи преди 40 дена....
Няма нужда да казвам как се чувствам. Не подлежи на обяснение, а и знаете..
Имам сила, утеха и вяра, че сега вече е наистина на едно прекрасно по-добро място. Просто Господ си я прибра ..Няма я при нас, защото е там при Него в Небесното царство.
И тази вяра и увереност ме държи. Но ... не мога по никакъв начин да го предам на другите около себе си -баба ми (погреба дъщеря си),баща ми ... сестра ми.
Не гледам скорошни снимки-беше болна. От времето, когато беше здрава не се разстройвам. И... хем искам да говоря само за нея, хем не ми се говори изобщо затова.
Мъчно ми е за децата ми, че загубиха прекрасната си баба...
Откъм всичките й вещи подходихме практично-дадохме ги на хора, които имат нужда. Не слугувахме на обичаи, ритуали и прочие (евангелисти сме).
Все се надявам, че е сън...
Виж целия пост
# 1 529
И аз съм от скоро и без майка и бе татко, няма още 40 дни , а ми липсват ужасно, кошмар е, сякаш сънувам, не вярвам, яд ме е ,че ме оставиха. С майка все бяхме на нож, но не сме се делили, това ни е първата раздяла, все още тръгвам да им нося нещо и се разплаквам. Надявам се да са по- добре там горе и да са ми простили. Сега се чувствам не успяла в отговорността и грижите си към тях, че ги изгубих от новата болест   ,не успяха да се преборят
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия