знам, че не тук е мястото на тази тема, но тук май най-много четем и за това помествам възмущението си тук.
Тази сутрин като си гледахме през балкона с бебо, до кофите за боклук съзрях купища изхвърлени бебешки и детски неща, на които би завидял нашият любим "Штъркел" - зимна и лятна колички, велосипедчета - няколко броя, сакове най-вероятно с дрешки, и още куп прекрасни неща, от които не точно аз, но много от нас биха имали нужда. Алармирах съседката да ходим и да ги събираме - домове има, самотни майки, които отглеждат децата си, а не са ги оставили на "държавата", въобще - нуждаещи се бол, ще се обадим някъде, ще им се радва някой... Да, ама не. Целият този арсенал окупиран от 2-ма възрастни роми (да не употребявам други думи) и не дават и да се припари там. В това лошо няма - те от това живеят. Нищо, че само техните деца получават детски - аз не, защото и двамата с таткото работим и брутният ни доход е над 600 лв?! Нищо, че не само техните първолаци имат нужда от по 80 лв., без да доказват, че ходят на училище?! Лошото е, че тези пари ще отидат да ракия и семки.
Възмутена съм от състоятелното семейство, което лесно се е освободило от непотребните бебешки неща... Може и да не съм права - всеки може да прави с вещите си това, което сам си пожелае. Не мисля обаче, че това е разумният начин.