Старая се да върша нещата редовно, така не се натрупват и е по - лесно. Улеснение е, че у нас липсват почти мебели с рафтове, лавици и т.н., всичко е прибрано по шкафове, чекмеджета, дрешници, гардероби и само минавам да вдигна на дребното играчките, после една прахосмукачка, парцал и накрая обираме заедно праха. Той лази, а аз чистя. Така се придвижваме в тандем. С гладенето същата работа, а ако започне много да пречи - т.е. да се катери по гладилната дъска или пък да си прави купчинки от изгладените дрехи, го слагам в кошарата за игра. Понякога протестира, но като се изправи и ме види, започваме да си "говорим" и се укротява. С готвенето ми е по - зор, готвя само когато мъжът ми си е вкъщи и според неговите смени правя план - график и меню. А и дори да няма сготвено, все има яйца и други продукти за един омлет.
Не ми остава време за мен самата, но дори и да не домакинствам, пак няма да остава, просто защото вниманието ми е ангажирано изцяло с дебнене и ходене подир бебето. Даже може да се каже в този смисъл, че разните домакински дейности (ужас ) ми идват като разнообразие Ще отмине и това, живи и здрави да сме, и ще имам повече време за себе си.
Но пак казвам - това моето не е нормално.
А за обичането на две или повече деца - има хора, които си делят децата, да. Но според мен общото положение е, че се намира достатъчно любов в майчиното сърце за всички. Мисля, че може би е възможно едното дете да ми допада повече като темперамент и характер, но това не означава, че другото няма да е обичано.
Ох, не знам, сложно ми е да отговоря на този въпрос. Аз до преди месеци се чудех дали и как да успея да съчетая толкова роли, че и толкова различни чувства - към съпруга, към детето, към себе си. Но ето, че нещата си дойдоха на мястото. Сигурна съм, поне за себе си, че и с второто дете, а може и третото , живи и здрави, ще е така.