Как се оправяте с две деца? Аз вече изперках!

Навън е спасението според мен. Децата не скучаят ако има с кого да играят, та ако можете предиобедите да се събирате по площадки, паркове и т.н. хем ще се забавляват, хем ще се поуморят и евентуално ще си починете наобед. А след това - пак навън.  Нас това ни спасява през лятото. 

Направо ти завиждам. Така копнея да съм по цели дни с децата. Дано другото лято имам късмета да съм с бебе по време на ваканцията на девойките.
А решението е да го караш спокойно - разходки, игри с децата, гледане на анимации, боричкане и т.н.
И да не си даваш зор да си перфектната домакиня или модна икона.
Нещата се подреждат сами.
Пък и голямото дете е на възраст, на която перфектно може да помага и за някои домашни задължения. Предполагам, че таткото също помага.
Остава само да откриеш хубавата страна на общуването с децата и да се научиш на моменти да изключваш за малко.

Докато са малки е голяма лудница. Частично спасение ми бяха компютъра и телевизора- игри, филмчета, клипове. Водех ги и по детски площадки, клубове, Патиланци.
Всеки период си има хубави и лоши страни, наслаждавай се на всеки момент с децата си, защото отминава безвъзвратно

Оправяме се,къде ще ходим...Този месец всички сме си в къщи-таткото в отпуска,аз лятото не работя,деца два броя и те в къщи,лудницата е пълна.Добре поне,че стават късно и тримата,че поне сутрините  са само за мен.По цял ден щерките се карат и разправят за нещо,звуковият фон наистина много дразни.Аз одавна не им крещя,просто по слух преценям кога да се намеся и кога да си трая,обикновено сами се оправят.Но пък много ме изморява домакинстването-това закуска,обед,сл.закуска,вечеря...постоянно съм или на печката или на мивката Излизането при нас  не е решение,децата(на 9 и на 6г.)вече им е скучно по площадки и кафета,трябва задължително да има и други деца,тогава може и да се заформи игра.Сутрин не излизаме, едно че спят до късно,и друго в10.30ч.вече е ужасно горещо и не става.Вечер ги водя на една площадка,където се събират и други деца,това ни е развлечението.Нямаме села,няма къде да ги заведем,за да се разнообразят.Спасението е единствено градския басейн, там много се забавляват и не им омръзва.Другата седмица заминаваме за 7 дена на море,но като се върнем ежедневието ни ще си остане същото  като сега.Но аз го приемам от другата страна-понеже цяла година работим на смени и често се налага някой друг да гледа децата,сега се наслаждавам на безделието,на времето,прекарано с тях и на това,че не се налага да правя схеми и да ги пращам да нощуват извън къщи.Да,трудно е,изнервящо е на моменти,но пък са си при нас,ние си ги гледаме и не се налага да ходя на работа Всяка ситуация има и положителни страни все пак.А,някой вече го е казал преди мен

С възобновяеми енергийни източници - коктейли.

Като разделям един час на четвъртинки. Голямото ти е достатъчно голямо, за да може да те разбере. Казвам на синът ми, че сега той трябва да играе сам докато аз свърша нещо. За 15 мин успявам да простра или подредя малко стаята. После 15 мин играем заедно. След това пак ставам да свърша нещо и така. Ако се заиграе по-продължително, се възползвам и лягам да почивам в същата стая. Ако предусещам инфарктен ден откъм жизнените ми сили, пия енергийни напитки. 

Отиди да ти направят изследване на щитовидната жлеза! Съвсем сериозно. Откакто пия хапчета не забравям чак толкова много и не истерясвам както преди!

Моите сега са екстрадирани при бабите, но когато малкият още не ходеше на ясла, ясно си спомням как беше, не ходех на работа и си ги гледах вкъщи. Ами лудница си е. Аз все гледах да са навън, да играят, да не скучаят и да не се изкушават да виснат пред телевизора. Лошото на тази схема е, че като се приберете, децата лягат каталясали, а тебе тепърва те чака домакинската работа Колкото и да не се престарава човек, има неща, които не можеш да си спестиш.
Шумовия фон наистина смазва зверски. За съжаление с времето не става по-добре. Моите сега като по-големи са още по-шумни. Опитвам се да гледам философски и да се радвам на жизнеността им, защото като са болни и легнат, ми се иска някой да вдига шум, ама няма И така - търсиш във всичко положителното и това ще те крепи

По-скоро е изморена и изнервена.Едното дете си е бебе и иска доста обгрижване,но пък голямото би могло да се занимава и само.Колкото до чистенето и подреждането -аз вкарвам къщата в ред  сутрин,и това е за цял ден На другия ден пак.Децата в движение си оправят стаята,не е чак толкова плачевно положението.Сега,като не ходя на работа,всичко ми е подредено и не ме затрупва домакинска работа.Само пустото готвене много ме мори

Аз съм само с един разбойник, но когато се случи да взема за няколко дни и племенниците ми стават 3 бр. на по 4, 3 и 1,5 г. Тогава спасението е на село! Особено през лятото се чувстват перфектно - животни, пространство, свобода. Пускам ги голи да се цапат на воля, да бягат и играят, а вечер окапват като круши и заспиват за нула време. Друг вариант е някоя местност извън града, достатъчно широко място да се налудуват без да ги ограничавам. Така правя и когато съм само със сина ми - той играе, аз си почивам и двамата сме доволни и се справяме без баби и дядовци, щото си нямаме такива под ръка

Ех, тези БГ лекари! За най-малкото нещо - лексотан и антидепресант. Нормален лекар ще ти изпише магнезий с витамин В, хомеопат ще ти изпише няколко гранулки, нормален психолог ще ти даде диск с упражнения за релаксация и ще си здрава и спокойна.
И аз съм с две деца вкъщи, при това не спя вечер - от няколко седмици бебето ме буди през два часа нощем. Общо взето съм спокойна, а ако се усетя, че съм пред кипване - пия един магнезий и светът отново става розов. Ако ти си спокойна и децата ще са спокойни.
Повече забавления навън също е добра идея.

Верно ли толкова успокоява магнезия ?
Аз го пиех като бременна , не съм забелязала някакво чудотворно спокойствие от него ?

По темата - на мен също шума ми действа убийствено !
Моето дете от бебе е много шумно и досега си е така ...

L'Agent , не е добре това с лексотана , казвам ти го от личен опит !
Никога не бих посегнала отново към него !

За този един месец гледай повече да сте навън , пък после като тръгнат на ясли и градина , ще отдъхнеш малко !

Опитвам се да гледам философски на нещата, колкото и изтъркано и неефективно да звучи.
Моите щурчета са на 1 година и на 3.5 години. Лудницата е на 10-та степен, понякога наистина изкрейзвам, малко фуча, трещя, крещя, после ми минава и така  Малко помощ от бабите от време на време, мъжа ми вечер ги занимава по час-два и балансът се връща.
Е, не е лесно в никакъв случай, но според мен психическата нагласа е най-важна. Единственото, което наистина ме кара да психясвам, полудявам и откачам е, когато се разболеят. На ежедневната лудница не позволявам да ме подлуди.
Но съм много далеч от мисълта за антидепресанти (някой валериан от време на време), виж един два сеанса при психолог няма да ми се отразят зле - ама от къде време.
Та гледам да се контролирам колкото мога и да намирам начини за успокояване. 

Всеки има такива периоди дали с децата,мъжа или работата и колегите.
Докато ги поема дори и за малко бабата,направи си нещо за душата,ти си знаеш какво.
Не взимай тези лекарства,ще станеш като парцал.Казвам ги от опит.за едно главоболие ми бяха изписали слаби антидепресанти,но нямах сили да стана от леглото и едва си гледах децата.
Важното е да са здравички.Какво да пишат родителите,които гледат болни деца? Направо ще ти завидят за кахърите.
Успех,ще ти мине!Явно си много изморена.

Как се оправям лии? Трудно! особено като бяха малки, направо изперквах! Единственото спасение са бабите, особено през ваканциите! Сега ужким децата са големи, ама пак си искат занимавка, нищо че дават вид на самостоятелни. Като излязат ги мисля по пътищата, като са вкъщи все намират за какво да се драчат. Хапчетата не помагат - ни червени, ни зелени, ни никакви.