Благодарности за чудесния разказ и прекрасните снимки .
Ето и моята история за Истанбул през моя поглед .
Вечерта преди деня за потегляне от вълнение и емоции почти не съм спала . Като прибавя и бодърстването 9 часа в автобуса плюс целия ден на открито май ми се събират около 36 часа без сън. Но всичко това подплатено с моето огромно желание изобщо не ми се отрази на възприятията с които посрещнах изгрева в този така мечтан град Истанбул .
Много бях чела , разглеждала бях карти , маршрути и благодарение на ВАС К.О.Т.К.И. знаех много преди още да съм видяла дори и табелата Истанбул.
Не знам споменах ли , но за мен това е първо ходене в този космополитен град .По тази причина , а и записах стандартните за посещение обекти.
След успешното ни сутрешно настаняване в хотела , бърз душ , потеглихме със страхотната ни екскурзоводка на пешеходната туристическа обиколка .Очи и уши отворени на макс , забързала крачка след групата (защото постоянно се опитвах да снимам докато вървим ) преминахме през площад Беязид , Капалъ Чаршъ , кулата с обрачите и достигнахме площад Сулатан Ахмед. Жадният ми за гледки поглед търсеше и се спираше на всичко около мен и попиваше всяко парченце камък и история - Фонтанът на Вилхелм , Египетския обелиск , змиевидната колона ...Веднага след това се зпътихме към Синята джамия , имаше доста дълга опашка от чакащи , но бърщо дойде и нашия ред да влезем в тази прекрасна джамия .Какво да кажа , освен това че останах поразена от размера и красотата и , не може да се опише с думи ...
След като се нагледах на тази красота излязох ,аз и част от групата продължихме към Йеребатан .Това е уникално съоръжение .Малко мистично и едновремнно с това действа релаксиращо със своята хладина , едва процеждаща се светлина и приглушени звуци...
Следваща в програмата ни бе Света София .Не искам да правя сравнения , но то е по-силно от мен и го казвам само като обикновен посетител ,а не като човек разбиращ от религии и изкуство .Красотата и величието на Света София ме поразиха , буквално останах със "отворена уста " , когато влязох.Чуваше се много странно жужене , звук от който направо настръхнах .
Гледах , гледах , но то нямам насищане на сетивата , качих се и на балкона , а от там гледката беше изумителна ...
Отново излязох на дневна светлина и споделих тези свои мисли с няколко души , но част от тях категорично ми заявиха , че нищо не разбирам ... Хора всякакви както се казва )))
Топ Капъ - вече умората започна да си казва думата , провлачила крак заедно с останалите влязохме .Хареса ми , но стоенето вътре беше около 1,5 - 2 и накрая с голямо облекчение излязох и заедно с още две дами се запътихме да търсим Египетския пазар.
Отново благодрение на разясненията във форума веднага открих уликата на чешмите Суок чешеме , много сладка , много живописна , другите ми спътнички бяха също очаровани , те дори не бяха чували за нея ))
И така лека полека продължихме пътя си , седнахме в едно кафе да хапнем баклава с кафе и останахме много доволни .
Намерихме Мисир чаршъ , разгледахме , аромати всякави , но нищо не си купихме ( а аз съвсем збравих че там е магазинчето за кафе на Мехмет Ефенди , а толкова исках от това кафе ).дамите се чудеха как така се оправаям и знам къде отивам без никога до сега да съм идвала
Докато минавахме през последните сергии от външната страна на пазара се разнесе много силен звик от молитва , нали бяхаме на една крачка от Йени джами , дори видяхме как мъже си миеха обредно крака , ръце и лице на чешмичките отвън .
Продължихме и лодките за балък екмек ни се сториха много колоритни , поснимахме , помирисахме и тръгнахме по моста за да стигнем след това до кулата Галата .Пътят нагоре пак по описанията на момичетата от форума лесно намерихме и "на абордаж" до кулата .Видяхме я да се подава в края на улицата , беше внушителна по размер .Купихме си билети 12 лири и се качихме с асансьор до 7 етаж от там 3 етажа нагоре по стълбите .Чудна гледка , слънцето и то беше благосклонно към нас , така че успяхме да снимаме без проблем.
После отново детективските ни умения ни отведоха до Истиклял , видяхме веднага трамвая на носталгията , снимахме се за спомен и продължихме .
Истиклял , толкова пъти това лято гледан през камерите , вече и на живо )))Но моят изследователски дух не ще да си почива , започна да се затъмнява но аз упорито се оглеждах за отбивката по Истиклял , която води до Френч сокак .Усилията ми бяха възнаградени , ето светлините , шума и музиката от улицата направо ни заслепиха и трите .Там кипеше такъв живот , имаше толкова положителна енергия , че на нас не ни се тръгваше , но напредването на времето беше факт и ние се отправихме обратно към моста Галата от където хванаме трамвая за хотела .
Ще пусна албума със снимките , но пти качването са се омешали , за това ме извинете че не са в хронологичен ред .
Малко дълго стана
Ще продължа с разказа по-късно .
http://www.snimka.bg/?album;aid=697891
П.П. Аз съм другата котка , която пи кафе с беличката