Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Как да кажем на детето, че домашният любимец умира?

  • 4 919
  • 33
Здравейте, моля да ми помогнете със съвет как да реагирам и подходя към детето за лошата новина която е неизбежна да се случи.
Имаме кокер от 12 години. Кученцето беше мой подарък, но преди много години и невъзможност да го гледам поверих грижите на родителите ми, които живеят в къща. От както е родена дъщеричката ми, вече 6 г. при всяко посещение на баба и  и дядо и, тя се "сблъсква" с кучето. Свикнала е с него и много обича кученцето. Винаги когато говори по телефона с баба си пита за Кейси /кучето/ и дори предава поздрави Laughing...Simple Smile
Днес майка ми се обади и каза, че кучето си "заминава", тя е вече доста старичка, не вижда, а сега е започнала едва да ходи..явно краят е близо и е неизбежен.
Дали на някого му се е налаголо да обяснява за смъртен случай на дете? Как реагират децата? И моля за съвет как да подходя при съобщаването на новината?
Виж целия пост
# 1
Аз съм водила подобен разговор с дъщеря ми, която е една година по-голяма от твоята. Нашето куче живее в нашата къща, и въпреки че е само на 7 год (има поне още толкова да живее) сме говорили, че живота на кучетата е много по-кратък от на човека. Но дъщеря ми е запозната със смъртта и говорим открито за това. Тя знае, че нашето куче няма да е вечно с нас, казвала съм й, че един ден той ще си замине. Натъжи се от това, но разбра.
Във вашия случай, според мен зависи дали изобщо детето знае за смъртта; предполагам на тази възраст вече знае.
Кажете й, че Кейси е вече стара, че й идва времето да отиде в кучешкия рай, да стане кучешка звезда или както там обяснявате смъртта. Дъщеря ти може да реагира и по много по-спокоен начин от колкото вие очаквате. Обяснете на детето, че кучо вече трудно ходи, трудно се обслужва и е дошло време да си вземете довиждане. Наблегнете на хубавите спомени, които сте имали заедно с кучето, за веселото време прекарано заедно.
Виж целия пост
# 2
Детето ми поне от 3-годишно знае за смъртта. За съжаление починаха двамата й прадядовци, а наскоро и прабаба й. Знае, че когато хората са много стари и болни, отиват на небето и от там ни гледат и ни се радват. Предполагам, че подобно обяснение може да мине и за домашен любимец. Дъщеричката ми понякога, докато гледа небето, маха с ръчичка на близките ни, които вече не са сред нас.
Виж целия пост
# 3
Преди няколко години се наложи да приспим нашето куче. Казах на щерка ми, че сама е умряла, защото е била болна. Прие го емоционално, няма как. Но в крайна сметка, беше наясно с кръговрата на живота, както и че животните живеят много по-кратко от хората.
Виж целия пост
# 4
Преди година и половина ни умря зайчето. Мислех, че детето ще го приеме много зле, а всъщност накрая чак й се ядосах, защото го прие едва ли не за чудесен повод да си вземем друго зайче.  Confused
А уж е чувствителна, но почти не се трогна.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 5
Мисля, че когато неизбежното се случи, няма да го приеме толкова тежко, ако следващия път, когато отиде при баба си завари там някоя пухкава топчица- кученце, коте или др.
Преди няколко месеца, изпуснахме папагалчето на сина ми през прозореца(все се каня да поръчам комарници) и такъв рев рева детето ми, че се уплаших. Купихме ново папагалче- бебе и детето си го възпитава и се грижи за него и дори не се и сеща, че някога е имал друг любимец...
Казваш че дъщеря ти е на 6 г.. Мисля, че на тази възраст, можеш да и обясниш, че кучето е било много старо и болно и сега е щастливо, там където се намира.
Виж целия пост
# 6
Аз май ще предпочета да излъжа. Например, че сме го дали на някакъв болен и самотен човек, за да му прави компания или нещо подобно.
Виж целия пост
# 7
Аз май ще предпочета да излъжа. Например, че сме го дали на някакъв болен и самотен човек, за да му прави компания или нещо подобно.
Колкото и да съм привърженик на честността в отношенията родители-деца, в този случай май и аз бих предпочела невинната лъжа Confused Много боли от загубата на домашен любимец, ама много! Който не го е преживял, няма да ме разбере, но аз още помня и не го пожелавам никому. На толкова малко дете сигурно бих обяснила нещо като горното или че сме го дали в специална ферма за отглеждане, някакво такова чудо Rolling Eyes Макар че синът ми, като го знам колко е светнат на 8 г., не вярвам да се върже...Но все пак бих се опитала да спестя болката, докато мога Sad
Съжалявам за кученцето ви Sad
Виж целия пост
# 8
Да, боли много, но е част от живота.
Аз бих казала истината в омекотен детски вариант (рай, звездички и т.н.). Още повече, че имате време до случката, за да го осмисли детето.
Много пъти съм чувала/чела, че смъртта на домашен любимец е добър начин да се представи това събитие за първи път...
Виж целия пост
# 9
Нямате представа колко различно ще реагират децата ви от вашите очаквания. Колкото и да са малки и емоционални, ще се изненадате от здравия им разум в този момент. Те ще си обяснят много логично защо се е случило така и ще го приемат, като част от живота. Разбира се трябва да им го поднесете по правилния начин. Но не ги лъжете, не скалъпвайте истроии. Бъдете честни, поговорете спокойно. Една лъжа днес, ще доведе до следващи утре  Peace

Налагало ми се е десетки пъти да го правя и всеки път съм се удивлявала на реакцията им.
Те са толкова честни и истински с вас и очакват в замяна същото Peace

Виж целия пост
# 10
Ох, не знам, сигурно сте прави...Аз бях твърде голяма, за да ме излъжат, кучето ми умря в ръцете ми и то болезнено...Толкова плаках, толкова страдах, с дни и седмици, че просто не мога да си представя да причиня това на децата си! Но наистина може би, ако само се обясни по подходящ начин, без да са били свидетели, няма да е чак толкова непоносимо Sad
Виж целия пост
# 11
Белинда, колкото човек е по- голям, толкова по- тежко приема подобна загуба. Племеницата ми рева три дни миналия месец, защото кучето и умря. Тя е на 26 години  Peace Преди 20 години, когато умря прекрасната ни овчарка съвсем не плака така. Ококори си очичките, зададе хиляда и сто въпроса, даде още толкова предположение къде е отишло кученцето и какво прави и това беше. После говореше за него, все едно е в съседен град и всичко е ок.  Peace

Поговори с детенцето си, но едва когато вече е факт. Сега не го товари с информация предварително. Всичко ще е наред, не се притеснявай  Peace
Виж целия пост
# 12
И аз мисля, че истината е за предпочитане в този случай. Рано или късно децата ще се срещнат с идеята за смъртта и ще трябва да им се обясни. Моето обяснение в такива случаи е като на tonkabonka - близките ни са на небето и ни гледат оттам.
Виж целия пост
# 13
Ох, kaleia .... връщаш ме година и половина назад. През януари миналата година и нашата кокерка Шърли /малко преди да навърши 13 години/ пое към вечните ловни полета. Синът ми - тогава на почти 6 години, го възприе доста спокойно. Това и му обяснихме - полу по детски, полу като на възрастен - че кучето е болно и ще си отиде. Но нали е ловна порода, имат си вечни ловни полета, където по цял ден ще лае по птичките и ще тича на воля. Нещо като раят за хората.
Не знам кое надделя при него - това, че все още не пораснал или обратното, че възприема нещата като голям.
Пожелавам и при вас този преход да мине по-леко.
Виж целия пост
# 14
Не мога да лъжа децата си, особено за нещо такова.
И за домашни любимци, и за близки - предпочитам истината. Децата са далеч по-практични същества от възрастните. Ние не крием нищо от нашите и понякога те реагират в пъти по-зряло от нас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия