Как да кажем на детето, че домашният любимец умира?

Публикувана: 12 септ. 2012, 19:26 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2012, 14:27 ч.

5 517
33

12 септ. 2012, 19:26 ч.

Здравейте, моля да ми помогнете със съвет как да реагирам и подходя към детето за лошата новина която е неизбежна да се случи.
Имаме кокер от 12 години. Кученцето беше мой подарък, но преди много години и невъзможност да го гледам поверих грижите на родителите ми, които живеят в къща. От както е родена дъщеричката ми, вече 6 г. при всяко посещение на баба и и дядо и, тя се "сблъсква" с кучето. Свикнала е с него и много обича кученцето. Винаги когато говори по телефона с баба си пита за Кейси /кучето/ и дори предава поздрави Laughing

Laughing

...

Simple Smile

Днес майка ми се обади и каза, че кучето си "заминава", тя е вече доста старичка, не вижда, а сега е започнала едва да ходи..явно краят е близо и е неизбежен.
Дали на някого му се е налаголо да обяснява за смъртен случай на дете? Как реагират децата? И моля за съвет как да подходя при съобщаването на новината?

Виж целия пост

Ф

# 1 12 септ. 2012, 19:41 ч.

Аз съм водила подобен разговор с дъщеря ми, която е една година по-голяма от твоята. Нашето куче живее в нашата къща, и въпреки че е само на 7 год (има поне още толкова да живее) сме говорили, че живота на кучетата е много по-кратък от на човека. Но дъщеря ми е запозната със смъртта и говорим открито за това. Тя знае, че нашето куче няма да е вечно с нас, казвала съм й, че един ден той ще си замине. Натъжи се от това, но разбра.
Във вашия случай, според мен зависи дали изобщо детето знае за смъртта; предполагам на тази възраст вече знае.
Кажете й, че Кейси е вече стара, че й идва времето да отиде в кучешкия рай, да стане кучешка звезда или както там обяснявате смъртта. Дъщеря ти може да реагира и по много по-спокоен начин от колкото вие очаквате. Обяснете на детето, че кучо вече трудно ходи, трудно се обслужва и е дошло време да си вземете довиждане. Наблегнете на хубавите спомени, които сте имали заедно с кучето, за веселото време прекарано заедно.

Виж целия пост

Пристрастен

# 2 12 септ. 2012, 21:12 ч.

Детето ми поне от 3-годишно знае за смъртта. За съжаление починаха двамата й прадядовци, а наскоро и прабаба й. Знае, че когато хората са много стари и болни, отиват на небето и от там ни гледат и ни се радват. Предполагам, че подобно обяснение може да мине и за домашен любимец. Дъщеричката ми понякога, докато гледа небето, маха с ръчичка на близките ни, които вече не са сред нас.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 3 12 септ. 2012, 22:47 ч.

Преди няколко години се наложи да приспим нашето куче. Казах на щерка ми, че сама е умряла, защото е била болна. Прие го емоционално, няма как. Но в крайна сметка, беше наясно с кръговрата на живота, както и че животните живеят много по-кратко от хората.

Виж целия пост

S

# 4 12 септ. 2012, 23:05 ч.

Преди година и половина ни умря зайчето. Мислех, че детето ще го приеме много зле, а всъщност накрая чак й се ядосах, защото го прие едва ли не за чудесен повод да си вземем друго зайче. Confused

Confused

А уж е чувствителна, но почти не се трогна. Rolling Eyes

Rolling Eyes

Виж целия пост

Беллора

# 5 13 септ. 2012, 09:54 ч.

Мисля, че когато неизбежното се случи, няма да го приеме толкова тежко, ако следващия път, когато отиде при баба си завари там някоя пухкава топчица- кученце, коте или др.
Преди няколко месеца, изпуснахме папагалчето на сина ми през прозореца(все се каня да поръчам комарници) и такъв рев рева детето ми, че се уплаших. Купихме ново папагалче- бебе и детето си го възпитава и се грижи за него и дори не се и сеща, че някога е имал друг любимец...
Казваш че дъщеря ти е на 6 г.. Мисля, че на тази възраст, можеш да и обясниш, че кучето е било много старо и болно и сега е щастливо, там където се намира.

Виж целия пост

Потребител

# 6 13 септ. 2012, 10:06 ч.

Аз май ще предпочета да излъжа. Например, че сме го дали на някакъв болен и самотен човек, за да му прави компания или нещо подобно.

Виж целия пост

Редовен потребител

# 7 13 септ. 2012, 10:11 ч.

Цитат на: Ая в чт, 13 сеп 2012, 10:06

Аз май ще предпочета да излъжа. Например, че сме го дали на някакъв болен и самотен човек, за да му прави компания или нещо подобно.

Колкото и да съм привърженик на честността в отношенията родители-деца, в този случай май и аз бих предпочела невинната лъжа Confused

Confused

Много боли от загубата на домашен любимец, ама много! Който не го е преживял, няма да ме разбере, но аз още помня и не го пожелавам никому. На толкова малко дете сигурно бих обяснила нещо като горното или че сме го дали в специална ферма за отглеждане, някакво такова чудо Rolling Eyes

Rolling Eyes

Макар че синът ми, като го знам колко е светнат на 8 г., не вярвам да се върже...Но все пак бих се опитала да спестя болката, докато мога Sad

Sad

Съжалявам за кученцето ви Sad

Sad

Виж целия пост

# 8 13 септ. 2012, 10:30 ч.

Да, боли много, но е част от живота.
Аз бих казала истината в омекотен детски вариант (рай, звездички и т.н.). Още повече, че имате време до случката, за да го осмисли детето.
Много пъти съм чувала/чела, че смъртта на домашен любимец е добър начин да се представи това събитие за първи път...

Виж целия пост

Ентусиаст

# 9 13 септ. 2012, 10:36 ч.

Нямате представа колко различно ще реагират децата ви от вашите очаквания. Колкото и да са малки и емоционални, ще се изненадате от здравия им разум в този момент. Те ще си обяснят много логично защо се е случило така и ще го приемат, като част от живота. Разбира се трябва да им го поднесете по правилния начин. Но не ги лъжете, не скалъпвайте истроии. Бъдете честни, поговорете спокойно. Една лъжа днес, ще доведе до следващи утре Peace

Peace

Налагало ми се е десетки пъти да го правя и всеки път съм се удивлявала на реакцията им.
Те са толкова честни и истински с вас и очакват в замяна същото Peace

Peace

Виж целия пост

Редовен потребител

# 10 13 септ. 2012, 10:42 ч.

Ох, не знам, сигурно сте прави...Аз бях твърде голяма, за да ме излъжат, кучето ми умря в ръцете ми и то болезнено...Толкова плаках, толкова страдах, с дни и седмици, че просто не мога да си представя да причиня това на децата си! Но наистина може би, ако само се обясни по подходящ начин, без да са били свидетели, няма да е чак толкова непоносимо Sad

Sad

Виж целия пост

Ентусиаст

# 11 13 септ. 2012, 10:56 ч.

Белинда, колкото човек е по- голям, толкова по- тежко приема подобна загуба. Племеницата ми рева три дни миналия месец, защото кучето и умря. Тя е на 26 години Peace

Peace

Преди 20 години, когато умря прекрасната ни овчарка съвсем не плака така. Ококори си очичките, зададе хиляда и сто въпроса, даде още толкова предположение къде е отишло кученцето и какво прави и това беше. После говореше за него, все едно е в съседен град и всичко е ок. Peace

Peace

Поговори с детенцето си, но едва когато вече е факт. Сега не го товари с информация предварително. Всичко ще е наред, не се притеснявай Peace

Peace

Виж целия пост

Светлица

# 12 13 септ. 2012, 11:03 ч.

И аз мисля, че истината е за предпочитане в този случай. Рано или късно децата ще се срещнат с идеята за смъртта и ще трябва да им се обясни. Моето обяснение в такива случаи е като на tonkabonka - близките ни са на небето и ни гледат оттам.

Виж целия пост

# 13 13 септ. 2012, 11:07 ч.

Ох, kaleia .... връщаш ме година и половина назад. През януари миналата година и нашата кокерка Шърли /малко преди да навърши 13 години/ пое към вечните ловни полета. Синът ми - тогава на почти 6 години, го възприе доста спокойно. Това и му обяснихме - полу по детски, полу като на възрастен - че кучето е болно и ще си отиде. Но нали е ловна порода, имат си вечни ловни полета, където по цял ден ще лае по птичките и ще тича на воля. Нещо като раят за хората.
Не знам кое надделя при него - това, че все още не пораснал или обратното, че възприема нещата като голям.
Пожелавам и при вас този преход да мине по-леко.

Виж целия пост

A

# 14 13 септ. 2012, 11:30 ч.

Не мога да лъжа децата си, особено за нещо такова.
И за домашни любимци, и за близки - предпочитам истината. Децата са далеч по-практични същества от възрастните. Ние не крием нищо от нашите и понякога те реагират в пъти по-зряло от нас.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Важна ли е религията в отношенията на двама души

4 222
118

Лични и семейни отношения

Искам само истината , как ?

1 066
41

Лични и семейни отношения

Ще ме помислите за луда…

408
14

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.