Синът ми сънуваше разни страхотии като малък, дори динозавър, който го напада, след една детска енциклопедия.
Нашето пък детство е преминало със списание Пиф, Ну погоди и книжки с приказки, но брат ми неведнъж скачаше нощем от леглото и надничаше под него. А аз не.
Май момчетата по принцип са с по-развинтена фантазия от малки, аз в по-късни години се плашех, спомням си, че след като четох "Денят на трифидите" гледах известно време с подозрение един грамаден трилистник.
В същото време викахме духове, играехме на "Дама пика" и подобни и сами си създавахме страшки.
Явно и от това сме имали нужда.
Виж целия пост
Нашето пък детство е преминало със списание Пиф, Ну погоди и книжки с приказки, но брат ми неведнъж скачаше нощем от леглото и надничаше под него. А аз не.
Май момчетата по принцип са с по-развинтена фантазия от малки, аз в по-късни години се плашех, спомням си, че след като четох "Денят на трифидите" гледах известно време с подозрение един грамаден трилистник.
В същото време викахме духове, играехме на "Дама пика" и подобни и сами си създавахме страшки.
Явно и от това сме имали нужда.
Намерих старото издание при антиквари и с огромна радост го купих за децата. Започнахме да ги четем заедно. Такива ужасии, че настръхвах, а те не ги възприемаха така. За тях бяха просто интересни истории. Същото беше с Братя Грим, Шарл Перо и т.н. средновековни разказвачи.