Невъзможните хора в живота ни

Страхотна тема Записвам се набързо за да не я изгубя.
Моите невъзможни хора в живота са БНД, майка му, родителите ми.Като все още се мъча да определя ЛР на родителите си и си мисля, че са на границата на две или три ЛР.

Те почти винаги съвместяват няколко. И имат черти и на биполярност, и на бордърлайн, и т.н.

Да, за съжаление. А чувствате ли се раздвоени, ако човекът с ЛР си е намерил нова жертва-в смисъл-бихте ли я предупредили или с се радвате, че ще тормози друг и фокусът няма да е върху вас?

Искам да предупредя всеки, който би могъл да се замеси с този човешки боклук, нарцисиста. Жал ме е, мъчно ми е за тези хора, за потенциалните жертви.
Ама като знам, че това пак ще ме вкара във въртележката и ще бъда под някаква форма насилена ... се отказвам.


Истината е no contact Пълен игнор отвсякъде (освен ако не делите деца, тогава е друго)

Аз не съм за предупрежденията, принципно ще ви приемат като злепоставяйки, лъжейки. Би било по-хубаво да има повече хора с характер.

По- скоро облекчение. Бих казала само на хора, които са наясно с девиацията. Другите няма да повярват и ще решат, че злепоставяш.

Сто пъти съм казвала на брат ми да се изнесе. Има хубава работа, има възможност, но не го прави. Негова си работа.
Също така, бих предупредила колега, приятел.

Не бих. Около моят човек така или иначе не се задържат дълго, с изключение на роднините. По младите съм предупреждавала,да, някои  не вярваха... известно време. Но се опариха. Дискутираме си между нас, наложили сме игнор дружно.

Сигурна ли си за толкова отровни гора с ЛР около теб? Струва ми се малко вероятно, по скоро са си простаци.

Защо да е ненормално? Напълно закономерно си е?
Ако е имала тормозещи родители- попада на тормозещ мъж. А всичките подобни винаги винаги имат лоша майка. Така че аз смятам ситуацията й за често срещана.
Стронгър,  ако искаш да предупреждаваш нова жена, недей, няма смисъл. Ще те помисли за "откачената бивша, която много го иска", както така или иначе те е представил вероятно.

Между другото, като се замисля за себе си, аз някак отблъсквам такива хора. Прекалено съм честна, първична и като усетя манипулация, просто вдигам скандал иши бягам.
Имала съм може би кратка подобна връзка, но аз загубих интерес и се разпадна.

Понеже членувам в разни групи на жени преживели насилие и там се пропагандира да не се мълчи, един вид за да няма нови жертви, затова ме зачовърка...обаче наистина ще ме изкарат мен лудата. :mrgree
Въпреки че отдавна не ми пука за ничие мнение, което докарва пък нашите до бяс, защото те цял живот се съобразвят с "какво ще кажели хората". А мен наистина отдавна не ми дреме за никой и нищо, освен за мен и детето.

Моя човек не е партньор.
Просто като си знам човека, определено е различен от средностатистическия простак. Срещала съм още един такъв човек и сме контактували дългосрочно. Май по принцип и аз ги надушвам и избягвам, но понякога се налага и нямаме избор.  Та затова си мисля, че не са чак толкова много, но може и да са много. Не знам.

На мен собствените му майка и сестра са ми говорили какъв е - и аз им се усмихвах с влюбени очи. Какво остава някой страничен да ми говори! Няма смисъл. Аз дори доскоро не вярвах, че има лоши хора - за всеки можех да намеря оправдание.
Но е много важно да не оставаме апатични, когато станем свидетел или ни се разкаже ситуация на тормоз. Това е, което можем да направим - да заявим твърдо, ясно и категорично, че това поведение е недопустимо! Да покажем и кажем, че такова поведение не трябва да се толерира и търпи.

Скоро открих темата и тя всъщност ми отвори очите за много неща. Някои вече ги бях установила без да съм чела за нещо подобно и без да разбирам от психология. За други, които са ми се случвали през годините сега си давам обяснение и честно казано се ужасявам. Сега разбирам защо баща ми се е държал по този начин с мен в детството ми, а и по-късно. За съжаление попаднах и на такъв партньор. Прави сте, че с такива родители, попадаме на същите партньори. Прекратих тази връзка след 26-годишно съжителство, последните 4 от които непрекъснат психически тормоз, накрая и физически. Или поне се надявам да съм сложила наистина край. Налага се да се виждаме и чуваме заради сина ни, който е при него. Блокирала съм му телефоните, фейсбук, вайбър, звъни ми по 10 пъти на ден и по 20 пъти вечер. Понякога след много настоятелно звънене, го набирам, да не се е случило нещо лошо, знам ли, особено с детето...., но той ми звънял да ме чуе, да провери какво правя, как съм - "ми не може ли да те питам как си?". Честно казано 25 години не ме е питал как съм, сега се загрижи... Преди 3 месеца се изнесох, знам, че трябва напълно да го игнорирам, за да се спре, но не мога за момента.... Чета книгата "Енергийни вампири", може би в тази тема някой я препоръча, и го откривам почти във всяко личностно разстройство, не знам дали си въобразявам... Най-лошото е, че близките ми, които в момента са около мен, не го виждат по същия начин, какъвто е с мен, пробват да ме убедят да се върна при него, макар че съм категорична, че повече няма начин да се върна. Единствено синът ми ми казва никога да не се връщам. Но той е пряк свидетел на всичкия тормоз. Постоянно си припомням неща, които ми е причинил и колко съм страдала, един вид, за да си припомням защо не съм с него, но тези постоянни мисли съвсем ме побъркват. И най-лошото е, че за тези години заедно, той успя да ме направи зависима от него, най-вече финансово, и сега ми е много трудно в това отношение, но се надявам да се справя. Кандидатствах за работа в град, доста далече от моя, но не ме взеха, а и вече годините ми са в повечко... Та не знам как ще се оправя. Исках да отида колкото се може по-далече и наистина да започна на чисто, засега не става, макар че съм в друг град, но пак съм близо.
Съжалявам, стана много дълго и объркано, но поне излях малко от душата си.

А защо си оставила синът ти там? При мен положението преди години беше- всички се спасиха, само аз останах с човека. Отнесох голяма част от хм, драмата, докато сама не се махнах. Когато е родител, е много трудно. А когато другият родител се е спасил, и те е зарязал, е и доста обидно. Независимо на колко години си