За съня на бебето – моят опит

Абе не знам колко не ѝ се занимава на майката да го приспива, но на мен ми е по-лесно да го понося 10-15 мин отколкото да го слушам да реве 1час. Но след като тя е преценила, че така ще си го възпитава, кои сме ние да я обиждаме (цитатът ти си е направо обида) или пък да предричаме какви ще пораснат децата ѝ.
Ясно е, че детето рано или късно ще почне да се приспива само (не познавам 20 годишен дето майка му още да го приспива на ръце), но пък напоследък стана много модерно "детето само да си покаже кога е готово". И това много често е извинение за липсата на каквото и да е желание за възпитание. Не става дума само за приспиването. Затова реагирах така на цитата ти, защото ми се стори доста краен.
Момичето беше достатъчно добронамерено да сподели собствения си опит и, въпреки че не съм съгласна по някои точки, е много грубо така да и отговаряме. Никой няма 100 % гаранция, че неговия метод на възпитание е най-добър и всеки се стреми да прави най-доброто за детето си  

Хубаво де, ама монетата винаги има две страни.
Затова написах още в началото МОЕТО мнение - подчертано, че си е лично мое. Къде пише, че трябва да се пишат само постове, в подкрепа на първия 
Като не ви харесва - учете ги с рев. Аз моите деца да реват зорлен не обичам.

Видяхме подчертаното,че е ТВОЕ мнение,но въпросът е,че преувеличаваш и нападаш без особена причина.Съвсем добронамерено,потребителката е искала да е полезна и е систематизирала нейния опит с цел всеки следващ да сподели своя,а не да бъде удряна по достойнството си като майка.
Къде видя,че това е начинът й да го учи?Искам да ти обясня,че този прословут плач,за който говориш,си е просто плач,за който нищо не е могло да бъде направено,а не оставено на произвола дете.И ако ми кажете,че децата ви са плакали,а вие винаги сте успявали да ги успокоите бързо,няма да ти повярвам. Ако беше прочела по-внимателно,нямаше да се хващаш така за плача,но..

Съвсем внимателно четох.

Ревът е след като е дремнал и го мъчат да го приспят пак - явно, че не му се спи още на детето за "дългия сън". Още повече, както тя пише, там бебетата се приспиват в 6-7 вечерта.
Просто родителите са искали да научат бебето да заспива тогава. А не че то е ревяло безсмислено.

Дъщеря ми се будеше доста често по нощите да си играем - еми играехме си. За миг не съм си помислила да я оставя да се нареве, че да се научи кога се спи... И този период отмина.
Може пак да ме събуди нахилена до уши в 2 през нощта, наспана и готова за игри - и ще играем. Няма да я оставя да се дере час и нещо с възпитателна цел, щото тогава трябвало да се спи.

И да, винаги съм успявала да си успокоя децата и никога не са ревали повече от минута-две и с най-злобните колики. Говоря за малки бебета, че да не намесите тръшкането от инат, което няма нищо общо.

Duhi_puhi, честно казано не мислех да си правя труда въобще да отговарям на поста ти, за да не изглежда като заяждане, но след като ти явно държиш да разтълкуваш на всички поведението на МОЕТО бебе, тъй като явно имаш много ясна представа какъв е НЕГОВИЯ характер и навици, в резултат на МОЕТО гледане сякаш ни познаваш или си била някога в МОЯ дом на базата на ЕДИН пост във форум – еми не мога да се сдържа 

- Явно твоите деца са били доста различни бебета от моeto щом се успокояват с няколко минути носене, това обаче не е било никога за нас така, както съм писала горе сме имали и случаи където близо 6 часа сме носили и бебето си е плакало (когато беше на няколко седмици де). Дори и сега МОЕТО бебе се успокоява повече, когато някой е просто в стаята при него или си играе с него, отколкото да го носи, както и си реве понякога без (за нас поне очевидна) причина, каквото и да правим. Това че е ревял час и нещо в някакви моменти не е било нито изключение, нито ежедневие за нас, нито през това време съм лежала на дивана в съседната стая, гледайки телевизия (както явно ти си представяш) – напротив, успокоявали сме го с други методи и по друг начин, носенето не е единственото нещо, от което едно бебе има нужда.

- Ако беше прочела по-внимателно, щеше да видиш, че никъде не твърдя, че когато бебето се буди през нощта (примерно 3-4 сутринта) готово за игра, а такива случаи имаше много, когато беше по-малък, сме го оставяли да реве, за да заспи. Напротив, винаги един от нас е стоял с него да му прави компания, а често и двамата. Това, за което говорех, е буденето на бебето около 30-40 минути след първоначалното нощно заспиване, което няма нищо общо с това да не му се спи (вярвай ми, познавам си МОЕТО бебе и мога добре да преценя това), а е просто резултат от фактa, че при преминаването в дълбокия цикъл на съня се будеше и не можеше сам да се приспи отново, ревейки именно защото много му се спи а не може. И поради тази причина, когато сам се научи да заспива, без носене, а като сам си пее, започна да спи много по-добре и или въобще да не се буди в този цикъл, или ако се събуди да се приспиwa сам за 3-4 минути.

- Колкото до ранното лягане „в 6-7 часа”, ако пак беше прочела щеше да видиш, че той си ляга в 8 сега и даже много си му се спи тогава. Ако на ТВОЕТО бебе тогава хич не му се спи, аз не съм тръгнала да ти обяснявам как си тормозиш детето с късни вечерни часове, въпреки че всички знаем, че малките деца, особено бебетата, имат нужда да спят много повече от възрастните, и че сънят преди 12 вечер е най-полезен, нали?

- И последно, не мога да се сдържа, но твоя дебел намек за моят стил на майчинство, оприличавайки бебето ми на част от интериора, наистина ме кара да се чудя – така ли говориш и с приятелките и познатите си, бърза да раздаваш морални оценки и крайни мнения на базата на две думи, които те споделят?? Или само в онлайн форум решаваш да се вихриш с крайните си възгледи? Ами ако бях добавила как детето ми беше изцяло на кърма първите 6 месеца, и на ден съм го кърмила по 10-12 пъти понякога, как от 10 месеца няма нощ, в която да съм спала повече от 4 часа подред, как досега не съм хранила детето си с един купен буркан храна, как го целувам по сто пъти на ден и си играем с часове, как то е най-усмихнатото и щастливо дете, което е боледувало само два пъти досега за по ден – ако бях добавила всичко това, и ме познаваше наистина, пак ли щеше да обявиш, че детето ми е роботизиран елемент в моя дом, и аз съм мързелива майка? Ако отговорът ти е да, може би просто замълчи занапред в този пост, а ако е не – може би щеше да е добре да беше замълчала от самото начало.

Да, така говоря с познати и не съвесем
Приятелките ми споделят моето мнение и не се налага да им го рецитирам  

И ако беба заспи в 11-12 вечерта, спи на другия ден до обяд - не я будя в 7 сутринта. Спи си колкото й се спи. На сега си играем и се занимавам с глупости да ти отговарям 

Не съм казала, че детето ти е роботизиран елемент в твоя дом, но начинът на "възпитание" с плач с часове не ми се връзва с "привързаното родителство" за което претендираш.
Щом се е получило - ОК Дано и занапред ти се получава така, че много научно гледаш на бебетата с тия цикли

А кърменето какво общо има - това геройство ли трябва да е? И аз кърмя и давам домашни пюрета, но за мен това е най-естественото нещо, а не повод за заяждане.

Темата си е твоя, пиши си каквото искаш, аз си казах каквото имам още в първия пост, нямам намерение да споря изобщо повече.

Че къде въобще съм претендирала за "привързано родителство"?? Нито в слинг го нося, нито в едно легло спим, нито дума за това съм отваряла... Но че съм привързан родител, да, така е, всички за такива се смятаме, не само тези, които ти явно определяш. И айде вярно стига вече с глупости 

Честно казано се чудя как са ти останали още приятелки,ако и на тях им казваш какви лоши майки са,а пък ти- най-добрата на света.
Много ниско падна..Аз спирам до тук. 

И моето мнение съвпада напълно с Духи. Странно ми е гледането на бебе под час и с режим за всяко нещо. Не казвам, че не може, напротив, хората са дресирали и Царя на животните    в цирка да прави номера с топки и т.н., но това е друга тема.
Истината е, че всеки си намира най-приемливият начин за себе си и си вярва. Това, че някой са по-докачливи и сензитивни, си е техен проблем.
Няма начин да събудя бебе, защото минало часа за спане. Нито пък да го натискам с рев, защото е време за сън. Моето винаги е спяло до 10-11, че и до обяд. Тогава закусва, какво като е време за обяд. Излизахме на разходка, когато другите се прибират да спят, а обядва следобяда. Случва да следобедния сън да продължава до 6-7, няма проблем, после има време и да си играем и с баща си да се видят. Понеже сме нощни птици, а никой никъде не я е гледал, си ляга с нас след 12. През нощта при пробуждане и давах да суче в полусън, всички сме в едно легло. Не сме имали ревящи нощи, носене на ръце, тя и не обичаше, единствените такива са били около настинка и хрема. В къщи не сме ходили недоспали или изнервени, защото имаме бебе. Това е моят ритъм, и понеже не давам друг да я гледа, ясно е, че и детето ми ще е с такъв. Не знам на колко трябва да стане, за да я изпратя да спи извън вкъщи, а и не разбирам тези родители, на които децата им пречат 1-2 пъти седмично.

Много е хубаво че твоето дете спи до 10-11,но за някои това е мечта.Много сте крайни с тези изрази от сорта на дресиране,интериор и т.н.,но разберете че това е начин да научиш бебето да заспива само ,защото има такива които не могат сами и когато на всеки 40 минути се буди (поради преминаване  от един цикъл в друг) се налага отново преспиване и това според вас до кога?До сутринта..... и това ден ....два....месец......два.....три....... разбирате ли че е нечовешко.Иначе коя майка не обича да си гушка детето.Просто  разбираш че няма начин след като опиташ всичко.

Мхм... Точно така си е. Моят син  заспваше сам до около 9-месечна възраст, оттогава не му се е случвало.

Някои бебета сигурно имат нужда от режим и сами си го създават, но моите не са били от този модел. И преди със сина ми, и сега с бебка всичко е когато, както дойде. През деня си заспива сама, а вечер на ръце, нощем суче по един-два пъти в полусън. Но аз така предпочитам, повечето днешни деца от преди да навършат две години са хвърлени по ясли и градини, където ги гледат с казармен режим и така цял живот... Предпочитам моите деца, когато са си вкъщи сами да решават кое, кога и как. Но аз съм си такъв човек, на по-организираните жени сигурно им е трудно да не могат да си планират деня.

Не знам дали е нормално за другите, но докато я кърмех, вечер заспиваше със сучене. Значи до 1,6 г. легнем ли си това значи, че ще се спи. Ако случайно се откаже преди да е заспала ние си говорим, а тя си побърбори на тавана между нас и заспива. И до сега заспива късно, 11 и нататък, а сутрин става за градина 8. С баща и се заговорим нещо и тя заспи ненадейно, ми чака си детето шум, на тихо и е по-трудно. Забелязвам, че другия метод е на тъмно, запалила ли съм лампа да чета, тя ми говори, загася ли, заспива до 5 мин. Но темата е за друго. Сетих се, че понеже практикувахме ЕБХ, София ревеше, или по-точно преди да ревне я събувах, защото иска да свърши нещо. За пишкане плачат по-големите деца, но за акане от 3-4 месечна ревеше. Предполагам не важи за всички деца, но определено ги мъчи акането в лежаща поза. Може да има доста причини да реве нощем, и да не е проблема в съня.

Без да се намесвам в спора, само ще разкажа при нас как са нещата до момента. Казвам до момента, защото сме още на 5 месеца и не знам какво ме очаква в бъдеще Малкият като се роди караше жълтеница и спеше постоянно, като не се будеше да си поиска да яде. Съответно аз пък се притеснявах и на всеки 3 часа си го будех, за да го нахраня. Може да каже някой, че ако съм го изчакала, е щял да се събуди...еми и това съм го пробвала на няколко пъти, ама повече от 5 часа не съм посмяла да чакам Оказа се после, че жълтеницата вече е преминала, ама нашият си е просто поспалив повечко Обаче с храненето под час, въпреки поспаливостта си, той постепенно свикна да се буди за храненията като по часовник-бедеше се, ядеше и веднага заспиваше. Още си спи доста през деня - поне по половин час между всички хранения.
За нощния сън: имаше само един период от около 2-3 седмици може би, когато имаше колики и сме се разнасяли посред нощите. Иначе от както направи 2 месеца сам си отказа храненията в 00 и в 3, макар няколко пъти да пробвах да го храня, защото си мислех, че е малък  за минаване на 6 хранения и то да отказва 2 в рамките на 2 седмици От тогава заспи ли в 9 и нещо след или по време на ядене, си се буди между 5 и 6. Като хапне около 6 и си поиграва и пак заспива до към 9. Спи си в отделна стая от самото раждане
Да уточня само, че аз така и не успях да се справя с кърменето и в началото се цедях и си го хранех от шише, а от 2 месеца насам е на изкуствено хранене

Моето пък почти не спеше до 1г.и нещо - спеше по 40мин.през деня,през нощта се будеше постоянно,а сутрин спеше до 7ч.Имаше колики почти 6м. и сме го носили по цели нощи.
 
Да,нечовешко е,но минава.Моят опит е носене,гушкане,пак носене и пак гушкане.Не съм го оставяла да плаче и 5мин.,освен с коликите,когато почти нищо не го успокоявяше.Не съм му и създавала режим за абсолютно нищо.


За мен тук няма място за спор - нека всяка майка си гледа детето както иска и както и е удобно.

Аз пък подкрепям стремежа да се изработи (не насилствено и стремейки се да следваме детето, но все пак в някакви разумни граници) някакъв нормален режим за хранене и сън на детето още в съвсем ранна възраст. Не е нормално да се спи до 10-11 ч. след което закуската да е направо обяд, следобедния сън пак да премине в ранен нощен съН, а вечерята да е след 8 ч. Доказано е че един от основните фактори за затлъстяването е липсата на нормален режим на храненето и вечеря след 18 ч. Всичко това зависи от волята и желанието на родителя да създаде някакви нормални навици на детето си, а не просто да го остави да следва режима на родителя. Когато родителя става в 11 ч. и си ляга в 24 ч. е съвсем нормално и детето да го прави, ако родителя не му наложи друг режим. И тук изобщо не става въпрос за дресиране или използване на още по пресилени термини, които са смешни по мое мнение. Много е лесно и мързеливо за родителя да не си променя собствения режим и да свикне детето си с него без да се съобразява с факта дали е полезен и здравословен за детето и с факта, че това ще са навиците му до края на живота му. А и изобщо не се мисли колко е стресово за детския организъм рязко да си променя навиците когато дойде яслата, градината, училището.

Давам пример с моето детето:
Недоносена, родена 1.600 кг. За съжаление нямаше как да я кърмя. Сама си изработи режим на храненето (на 3 ч., без да я насилвам, нуждите и бяха такива). Сама се отказа от нощно хранене още на 2-рия си месец. Аз съм доста поспалива и нощна птица, но ми се наложи да променя собствения си режим поради факта, че биологичния часовник на детето работеше нормално и трябваше да ставам в 8 ч. заедно с нея. Ако я бях оставила на самотек щеше много бързо да свикне с моя режим и да ставаме в 11 ч. както на мен ми е удобно. Никога не сме имали драми нито с режима на сън, нито с режима на хранене.
Не приемам и трайното спане в родителското легло. Моето дете е много и изключително гушкано, но си знае че когато дойде време за заспиване си има нейно легло. Даже не дава никой да и ляга в леглото. Спането в родителското легло за мен е мързел на майката да става и да го обгрижва нощем (което често ми се случва и в момента). Всеки си има завивки и това е принцип на елементарна хигиена.

Освен това съм от родителите, които поне веднъж на 2 месеца оставят детето да нощува при баба си и дядо си. Дъщеря ми чака с крайно нетърпение тези моменти защото е свикнала от ранна детска възраст с това и защото при баба си и дядо си получава друг тип общуване, който явно и доказано й е необходим. Тя не ми пречи по никакъв начин, но мисля така ние родителите имаме мъничко време само за себе си (което ни се случва изключително рядко, а e в нуждите на всеки нормален човек), а от друга страна детето се радва на баба си и дядо си. Освен това ние живеем самостоятелно, нямам кой да се грижи ежедневно за домакинството ни (баба, която да си е постоянно в къщи). Всички, и дребни, и едри задачи са на нашия гръб след изключително стресов работен ден и за двамата. Така, че оставяйки детето при родителите ни можем да съчетаем приятното изживяване за него, а ние да свършим някоя задача.

Медала има 2 страни, но е много лесно родителя в опит да оправдае собствения си мързел да започне да го представя за нормални нужди за режима на детето (които всъщност никак не са нормални и здравословни).