На отиване минахме по пътя за Велес и Битола - така разстоянието е по-дълго - от София излиза около 460 км. Магистралният участък е съвсем къс - около 60 км. След Кавадарци, където се отбиваме, следва 2-лентов път. После има завои, един добър участък между Битола и Прилеп и пак завои до Охрид. Все пак, като шофьор, ми се струва по-лесни, отколкото другия път - през Кичево и Гостивар, където завоите са много.
Резервирахме в небезизвестните апартаменти на Йован - http://apartments-ohrid.com/. Местоположението е супер, има подземен паркинг. Самият апартамент /за трима/ ми се стори малко тесничък, но пък си има всичко. Резервирахме през Booking за 30 евро/нощ, но си мисля, че ако се бях свързала директно с Йован, щеше да ми даде по-добра цена. Човекът е интересен тип - притежава 9 апартамента, а си кара колело и изглежда доста небрежно. Затова пък съпругата му Сузана е супер красива.
Не забравяйте, че когато сте в Македония за повече от 24 часа и не сте в хотел, е необходима регистрация в полицията. Вашият хазяин ще ви вземе паспортните данни и после ще ви донесе белите картончета със заверка от полицията. Не съм сигурна, какво ще се случи ако нямаш такава регистрация - полицаят на Деве баир ги подхвърли и нищо не каза.
Охрид е вече доста туристически, всички новости можете да прочете на http://www.ohridnews.com.mk/.
Лъха някакво спокойствие, пък и за къде да бързаш. Езерото е невероятно, булеварда покрай него е доста приятен. Контрастът с високите обграждащи планини е страхотен - на Галичица все още имаше сняг.
Разходихме се до манастира Св.Наум, уж 20-тина километра, пък какви завои, какво чудо.
Обиколихме и до другия край - към Струга - където огромните албански знамена се веят навсякъде и си мирише на Шкиперия.
Там има един хотел Бисер, до село Калища, до който е манастира Св.Богородица, с една малка черквица вкопана в скалите, доста е интригуващо.
Всички църкви са с платен вход - някои ви таксуват по 50 или 100 денара, това е доста неприятно. Единствено в Плаощник няма вход.
Всичките църкви са реновирани отвън или се ремонтират сега - Богородица Привлепта.
Заслужава си скитането из стария град, по малките улички между къщите. Обаче, почти никъде няма табели. Без GPS или карта си загубен.
Заслужаваше си и хапването на охридска пастрамка в небезизвестния ресторант на пристана. За инфо - цената на килограм е 1400-1600 денара.
Като цяло, цените на хранителните стоки са сравними с нашите, с тази разлика, че всичко е истинско и натурално - сиренето и кашкавала са си от мляко, а месните неща - от месо.
Много добра идея за 3-дневна разходка, на съвсем прилично разстояние от София.