Любители на Котки Тема 75

Благодаря на MissNellie за новата тема. Котетата на броя са много сладки, а Малечка Палечка е истински бонбон.

Влизам колкото да благодаря на MissNellie за прекрасната нова тема и да намачкам семейството на броя, както и щедро предложените оранжеви прелести.

Данъци - утре, че трябва тепърва да разчиствам кутии и качвам нови снимки.

  за Мис Нели!
И снимков материал

                                 

                                 

Благодаря Мис Нели   

Голям мързел ме гони мен за снимките, а и в къщи лап топа се прецака...
да се запиша и да кажа за драскалките.
Понеже предвид елементарното им устройство и нищожната цена на вложения материал крайната цена на драскалките в зоомагазините ми се струваше безумна, когато взехме Руби помолих майка ми и тя и направи 2 драскалки:
1. Канап навит на картонен цилиндър и залепен за него със силикон.
2. Парче от конопен чувал също закрепено със силикон на картонен цилиндър.
Цилиндрите бяха надянати на краката на един кухненски стол.
Руби повече харесваше № 1 и всяка сутрин, докато аз сипвам гранулите яростно я дереше. За няколко месеца я беше скапала, но продължаваше да я напада. Междувременно чрез подаръци се сдобихме с две картонени драскалки от Карфур (представляват гредички велпапе в кутия). Отворих и окачих едната, но не беше дори погледната. Другата не я и отворих.
Преместихме се и №1 беше толкова разкапана, а и поради по-малкия си диаметър не можеше да се надене на краката на столове и маси в новата квартира и беше зарязана. На прицел дойде №2, която редовно ядеше бой. Картонената и тя нямаше къде да се закачи и лежеше на пода пак пренебрегната. Тогава взехме Чопър, той на бързо видя сметката на №2, ако не забравя ще ви я снимам и ще ви покажа нейните останки, които още са на крака на масата и от време на време ядат бой. Той откри картонената драскалка и нейното предназначение. Сега картонените драскалки се ползват за усилено драскане след всяко ставане от сън (тайната не трябвало да са закачени, а да са положени на пода), освен това върху тях се лежи на пода (така хем сме на пода, хем не сме на студените плочки). Доста се амортизираха и те, но поне са евтини и като се скапят ще си вземем нови. Имат 1 лошо качество, като се дере усилено върху тях пускат парченца хартия, но пък този боклук е нищо на фона на тоновете косми и зрънцата от котешката тоалетна.

Боже какъв сладур... С тези сини очи е наистина много оригинален, за първи път виждам така сини очи при котка! Да ти е жив и здрав и да те радва много години!  На колко месеца е?

Записвам се във новата темичка !
Малечка - заслужено е коте на броя  Много сладки очички има!
А майка и татко и са същите сладури 

MissNellie, благодаря за темата  
И аз не мога да реагирам с бързо плащане на данъка, затова по-късно

Сутринта попаднах на история, която трябва да сподели: SavingRoyalCats - такава всеотдайност и грижи за котките. От снимките си харесах един Лъчезар  , който е бил парализиран и е проходил.

А "данъка" в подписа ти? Толкова много ли е пораснало нашето братче? Какво стана с него? Знаеш ли, често се сещам за него, много го мисля това черничкото - дали няма да се озове на улицата. Но като гледам снимката, май не е на улицата 

B l a n k a, дааа, толкова е пораснал, чак се учудих! Малко плашлив и недоверчив към непознати, но като се "подушихме" се успокои, замърка и позволи да го милвам. Обаче има интересна муцунка, една издължена и с големи уши - ще литне  
Не е на улицата. Жената е с голямо сърце и още е у тях. Има и друго - понеже като взехте вашия Фреди, братчето му започнал да го търси и да мяука постоянно, не искал да остава сам. Проблемът бил решен с още две котета-бебета, които жената намерила навън и ги приютила  

Фреди е абсолютно същият. Ако се абстрахираш от разликата в цвета и  гледаш формите, двамата са едно към едно Ще го снимам да видиш колко е пораснал (а имам и данък да давам). Много е ведър, постоянно в добро настроение, игрив, весел, винаги гладен и нищо не може да го натъжи. Снощи го заварих с глава в тавата с яденето и добре го насолих, но след 2 минути той пак ме гледа с любовен поглед, въобще не ми се разсърди.
Радвам се за братчето му. Поздрави на жената, която го гледа 

Ох, аз си имам грижи с големия. Нещо е зачервен и подут на главичката, а на врата има дупчица като от ухапано.

Здравейте, и прощавайте, че нахлувам в темата ви.
Имам следният въпрос, на който се надявам да дадете отговор като собственици на котета.
Влюбих се в една писана, обаче е дворно-къщна.  Женска, родена на 6 май 2012-та. Вече е и майка на едномесечни котета, две на брой, на които за моя радост намерих дом за след някой и друг месец.
Дали, ако взема след това майката у дома ще привикне към живот в апартамент, без да излиза навън? До този момент само зимата е пускана вътре в големите студове.

Ето я, моята Пух 
https://fbcdn-sphotos-e-a.akamaihd.net/hphotos-ak-prn1/625422_62 … 4_837993666_n.jpg
https://fbcdn-sphotos-h-a.akamaihd.net/hphotos-ak-ash4/482353_62 … _1907807340_n.jpg

Ауу, че е красива   
Това котка за двор ли е 

По въпроса не смея да се изказвам с малкия си опит, но като човек ще кажа, че във всички случаи за една котка да бъде гледана, обгрижена, кастрирана най-важното, обичана и галена в един дом е прекрасен живот, който не може да се сравнява с несгодите на улицата. В пек и студ, кога яла, кога не, какво ли яла, болести, паразити... и всичко това срещу една доста спорна свобода.  А и казваш, че си се влюбила.. какво по-хубаво, ще си донесете радост една на друга.

Котаката и нейната сестричка са обезпаразитени, редовно хранени и с подслон в предверието на къщата целогодишно, а в големите студове и в самата къща. Не ме е страх, че гладува. Напротив. Направо бяха затлъстели с другото коте и майка им преди да забременее.
А не е само едностранна любов. Като кученце ме следва, целува ме, седна ли, веднага скача в мен и т.н.
Обаче, когато зимата е пускана вътре, бърза да излезе, плаче жално до вратата и особено не й допада явно да е затворена.
Аз се уповавам на това че много се обичаме двете и бихме си живели заедно вътре от любов една към друга. 

Мисля, че ще тъгува вътре и само ще седи на перваза на прозореца жадувайки за навън. Щом е гледана и хранена, можеш и да й се радваш и навън. Аз обаче мисля, че е най-добре да продължи старият си начин на живот. Иначе е много красива и сладка!