Имам нужда от чуждо мнение. Този път не успявам да изляза от обувките си и да погледна ситуацията от страни, а никак не ми харесва да оставям такива въпроси без отговори. Извинявам се за романа който ще излезе.
История и факти:
Имам си свекърва. С три мозъчни инсулта, едва мърдаща, по натура егоист и мързел. Такива са фактите а не защото ми е свекърва. До началото на годината живееше сама в едно не много близко село, като за нея се грижеше мъж. Да, точно мъж. Все още ми е малко странно как точно й е сменял памперсите. Предната есен, когато вече тотално отказа да става сама, подадохме док. за дом но трябваше много да чакаме, а положението ставаше неудържимо. Няма да изпадам в грозни подробности. Трябваше спешно да намерим някакъв вариант докато й излезе реда за дома.
Ранна пролет. Една съседка на баща ми гледа в апартамента си болни хора и беше свободна. Веднага отидох при нея и й изложих фактите съвсем открито. Казах й какво е здравословното състояние, че и по характер никак не е добра, както и че става въпрос за няколко месеца докато я приемат в дома. Но съседката хич не се притесни от лошия характер на моето чудо. Пък и съседката никак не е плаха или срамежлива. Оправна жена е отвсякъде и тъкмо за това сметнах че ако някой може да се справи със свекито, това ще е тя. Съгласи се да я гледа. Каза ми цената си, аз вдигнах малко. Все пак знам какво й давам. Уточнихме всички възможни подробности и дори й оставих два-три дена да си помисли. И сделката стана.
Естествено до края на първият месец двете решиха че хич не се понасят. Всеки ден слушах по тел. каква е едната и каква е другата. И двете ги утешавах че е за малко.
На вторият месец свекито взе да реве че не иска да ходи в дом а да си стои при съседката. Хубаво но съседката е с 10 г. по-голяма от свекито и ако се разболеее или вече не може да се грижи за нея, ние какво правим? съседката и тя взе да приказва че видиш ли в дома щяло да е страшно.
Началото на май. Обаждат ми се че е дошъл реда на чудото и да се захващам с док. Уведомявам и двете. Рев от едната страна, приказки колко зле щяло да бъде там от другата. Без мое знание деверът ми (брата на моя) се обажда на съседката и й предлага повече пари за да остане свекито там поне още година. Забравих да напиша че двамата с него делим разходите по свекито. Нито ме е питал, нито знае дали можем да си го позволим. Свекито гълташе повече пари на месец от колкото нас четиримата. Съседката веднага се съгласила за повече пари. И точно тя ме уведоми за промяната. Побеснях. Ще спестя тук малко подробности. Свекито остана при съседката.
И малко след това започна една лека от страна на съседката/гледачка. Колко отвратителна била свекървата, колко мързелива и едни епитети и обиди.....Уплашиха ми се ушите. Деликатно й намекнах че независимо каква е, един вид обижда човека който й плаща, и да замълчи. Как се била съгласила да я гледа а трябвало да я занесем в дома. И че за тия пари не си заслужавало да я обслужва 24-часа. Преди една седмица най-сетне събра смелост и ми заяви в прав текст че иска още иначе се отказва. Тя мн. добре знае че аз няма къде да занеса свекито. Отказахме дома и сега пак наново трябва да подавам док и да чакаме. Избор- нулев.
Още малко факти за съседката които ми се обясняват всеки път, въпреки че не ме вълнуват: Съседката все още издържа двамата си сина със семействата им и внуците им, и за там заминават много пари. Освен свекито съседката се грижи и за още една жена но 1-2 пъти в седмицата, ходи да чисти някаква къща и отделно разни други лични дейности (тя ме уведомява за всичко). От написаното става ясно че не я гледа 24 часа но пък и аз нямам претенции да стои по толкова. Не е било никога предмет на разговор колко часа трябва да я гледа.
Моите размисли и страсти: Е, изнудва ли ме съседката? Наистина няма къде да я занеса свекървата а съвестта ми не позволява да я оставя да умре в собствения й сос. От една страна, ако аз бях на мястото на гледачката щях да искам тройно за това чудо но пък от моя гледна точка аз съм й казала цялата истина, и имаме уговорка. Аз не съм виновна за огромните лични разходи който има съседката.Винаги съм била коректна с плащането и останалите дейности, както и съседката винаги ми е давала подробен отчет къде е заминала всяка една стотинка.
Пример от снощи: всяка неделя давам пари за текущите седмични разходи а два пъти в месеца й плащам "заплатата". За тази неделя имахме твърда уговорка, като дори й обещах да й платя втората част от заплата, нищо че е няколко дена по-рано. Тъкмо нямаше да се разкарвам през седмицата. Звъни ми снощи: "донеси ми парите че нямаме пари за хляб. пращах пари на сина и не ми останаха". Моля!!! Ей сега вече не позна.....
Е? Кой прав и кой крив?
Още един път се извинявам за романа
Виж целия пост
История и факти:
Имам си свекърва. С три мозъчни инсулта, едва мърдаща, по натура егоист и мързел. Такива са фактите а не защото ми е свекърва. До началото на годината живееше сама в едно не много близко село, като за нея се грижеше мъж. Да, точно мъж. Все още ми е малко странно как точно й е сменял памперсите. Предната есен, когато вече тотално отказа да става сама, подадохме док. за дом но трябваше много да чакаме, а положението ставаше неудържимо. Няма да изпадам в грозни подробности. Трябваше спешно да намерим някакъв вариант докато й излезе реда за дома.
Ранна пролет. Една съседка на баща ми гледа в апартамента си болни хора и беше свободна. Веднага отидох при нея и й изложих фактите съвсем открито. Казах й какво е здравословното състояние, че и по характер никак не е добра, както и че става въпрос за няколко месеца докато я приемат в дома. Но съседката хич не се притесни от лошия характер на моето чудо. Пък и съседката никак не е плаха или срамежлива. Оправна жена е отвсякъде и тъкмо за това сметнах че ако някой може да се справи със свекито, това ще е тя. Съгласи се да я гледа. Каза ми цената си, аз вдигнах малко. Все пак знам какво й давам. Уточнихме всички възможни подробности и дори й оставих два-три дена да си помисли. И сделката стана.
Естествено до края на първият месец двете решиха че хич не се понасят. Всеки ден слушах по тел. каква е едната и каква е другата. И двете ги утешавах че е за малко.
На вторият месец свекито взе да реве че не иска да ходи в дом а да си стои при съседката. Хубаво но съседката е с 10 г. по-голяма от свекито и ако се разболеее или вече не може да се грижи за нея, ние какво правим? съседката и тя взе да приказва че видиш ли в дома щяло да е страшно.
Началото на май. Обаждат ми се че е дошъл реда на чудото и да се захващам с док. Уведомявам и двете. Рев от едната страна, приказки колко зле щяло да бъде там от другата. Без мое знание деверът ми (брата на моя) се обажда на съседката и й предлага повече пари за да остане свекито там поне още година. Забравих да напиша че двамата с него делим разходите по свекито. Нито ме е питал, нито знае дали можем да си го позволим. Свекито гълташе повече пари на месец от колкото нас четиримата. Съседката веднага се съгласила за повече пари. И точно тя ме уведоми за промяната. Побеснях. Ще спестя тук малко подробности. Свекито остана при съседката.
И малко след това започна една лека от страна на съседката/гледачка. Колко отвратителна била свекървата, колко мързелива и едни епитети и обиди.....Уплашиха ми се ушите. Деликатно й намекнах че независимо каква е, един вид обижда човека който й плаща, и да замълчи. Как се била съгласила да я гледа а трябвало да я занесем в дома. И че за тия пари не си заслужавало да я обслужва 24-часа. Преди една седмица най-сетне събра смелост и ми заяви в прав текст че иска още иначе се отказва. Тя мн. добре знае че аз няма къде да занеса свекито. Отказахме дома и сега пак наново трябва да подавам док и да чакаме. Избор- нулев.
Още малко факти за съседката които ми се обясняват всеки път, въпреки че не ме вълнуват: Съседката все още издържа двамата си сина със семействата им и внуците им, и за там заминават много пари. Освен свекито съседката се грижи и за още една жена но 1-2 пъти в седмицата, ходи да чисти някаква къща и отделно разни други лични дейности (тя ме уведомява за всичко). От написаното става ясно че не я гледа 24 часа но пък и аз нямам претенции да стои по толкова. Не е било никога предмет на разговор колко часа трябва да я гледа.
Моите размисли и страсти: Е, изнудва ли ме съседката? Наистина няма къде да я занеса свекървата а съвестта ми не позволява да я оставя да умре в собствения й сос. От една страна, ако аз бях на мястото на гледачката щях да искам тройно за това чудо но пък от моя гледна точка аз съм й казала цялата истина, и имаме уговорка. Аз не съм виновна за огромните лични разходи който има съседката.Винаги съм била коректна с плащането и останалите дейности, както и съседката винаги ми е давала подробен отчет къде е заминала всяка една стотинка.
Пример от снощи: всяка неделя давам пари за текущите седмични разходи а два пъти в месеца й плащам "заплатата". За тази неделя имахме твърда уговорка, като дори й обещах да й платя втората част от заплата, нищо че е няколко дена по-рано. Тъкмо нямаше да се разкарвам през седмицата. Звъни ми снощи: "донеси ми парите че нямаме пари за хляб. пращах пари на сина и не ми останаха". Моля!!! Ей сега вече не позна.....
Е? Кой прав и кой крив?
Още един път се извинявам за романа
Господи,все едно става дума за куче 
И с тези "пожелания" , които отправяш също даваш вид на много добър човек 
