Шофьорски изпит

Как ще се отказваш така? После много ще те е яд.
Ще внимаваш повече и ще го вземеш. Пък после ако щеш карай.

Много държат на знак Стоп, така, че гледай за него. Аз засякох трамвай, но ме пуснаха.

П.С. Другото от което ме е страх и от това най-вече идват грешките и притеснението ми е, как ще реагират другите шофьори на пътя като се туткам и бавя, дали ще ми надуват клаксони след това и викат какво правя, може би заради това правя сумати нарушения, а и ме е страх да не ми изгасне двигателя по средата на пътя, на момчето преди мен така стана, но мина, ако е в рамките на допустимото, де. Знам за 30 часа така и не се научих, но наистина ми е трудно.

Много добре те разбирам - аз съм същата свита, страхлива, несъобразителна. Но и аз съм се навила да изкарам курсовете, не толкова заради себе си, а защото ще зарадвам детето си и ще му покажа и на него и на мен, че не трябва да се отказва и да не казва - не мога, както го правя аз от години. Отивай на изпит и ако не стане, пак иди. Имам познати и от 3 път са взимали книжка. Пък после ще му мислиш
Мен никак не ме влече шофирането, даже е по-сложно за мен да се кача, да изкарвам кола, да се чудя къде да паркирам, да чакам по задръствания, свикнала съм си пешачката, но заради детето ще го направя, пък дори и да не карам всеки ден след това.
От друга страна - наистина като опре ножа до кокала се научава всичко - моя приятелка има книжка от 10 г., но никога не е карала, не й се отдава, но след един инцидент в семейството и като единствения шофьор й се наложи доста да върти из града и да видиш как се научи. Е, може да не умее да паркира и ред други неща, които на опитните шофьори им се струват елементарни, но си върши работата. Тя ми даде стимул, че и аз ще успея Но засега съм в процес на събиране на средствата
Успех и на теб!

Другите въобще не ги мисли. Те много добре виждат, че си учебна кола и са наясно с възможностите ти. Естествено винаги има опасност да попаднеш на някой кретен, който да те притесни.

Аз също бях много притеснена на изпита, даже си изгасих колата на 2 пъти, един след друг. Човекът видя, че е от нерви и каза да се отпусна, че се справям добре.

А и 30 часа не са чак толкова много, особено ако се качваш на кола за пръв път.

В никакъв случай не се отказвай, ако имаш възможност покарай малко с някой или вземи допълнителни часове, за да свикнеш и да добиеш повече самоувереност. Не забравяй, че никой не се е родил научен, макар някои да го твърдят 
Аз на първия изпит се качих на тротоара на един завой и даиаджията ми спря колата, всичко по таблото светеше като коледна елха 

За 30 часа шофьор не се става. Разбира се, че няма да се отказваш. Ще вземеш изпита, в началото шофирай с някой опитен за да си по-сигурна. Като натрупаш опит ще видиш, че излишно си се притеснявала. Какво ще мислят другите на пътя не те интересува.

Djina благодаря ти много за подкрепата. И на мен не ми се отдава шофирането, а и не ме влече, но ще изкарам книжката. Най-вече може би заради пътната обстановка в Б-я, поведението на шофьорите, никой не се съобразява с теб, че си начинаещ шофьор, даже и с учебните автомобили не се съобразяват, а какво остава за другото. Интензивния трафик и движение, разбитите улици и най-вече липсата на места за паркиране. Говоря за София. Това наистина може да ти вгорчи живота и да те накара да се откажеш. В друга страна ако бяхме сигурно щях да се чувствам по-уверена, нз, а може би не. Но факт е, че едно е да стоиш на съседната седалка и да си се любуваш на гледката, а съвсем друго на шофьорското място, където трябва да мислиш за хиляди неща по колата в момента на движение, примерно светлинните, сигнализиращи указатели, скоростите и т.н., отделно пътната обстановка спрелия, потеглящия или спиращия автобус/кола, знаците, светофарите, някой мангал излезнал на пътя, бибиткащите коли отзад, а едновременно с това и пешеходните пътеки, които са много важни и стоповете. Изскачащите маршрутки и наперените шофьори, спрелите таксиджии по средата на лентата и трябва да ги заобикаляш. Може би половината от тези неща ти стават навик след опр. време шофиране, а другите просто трябва да ги усещаш, и най-вече предусещаш на пътя, кой участник в движението какво ще направи във всеки един момент от шофирането. Това не е шега работа и тр да имаш голям усет за нещата (напр габаритите на колата, пространството за паркиране и т.н.) и най-голямата трудност- да взимаш бързи решения за части от секундата. Шофирането е свързано с постоянно, ежесекундно взимане на самостоятелни решения (е освен когато висиш на светофара). Това е най-трудното, поне за мен. Докато разгадаеш понякога редицата от пътни знаци и светофари, отнема секунди все пак, не винаги, но при мен се случва и т.н., т.н.  . Голям анализ му направих на всичко това, хаха. .

Това все едно аз съм го писала Точно това са и моите опасения. По принцип съм съсредоточен човек, но когато съм под напрежение блокирам. А това е неизбежно по българските пътища - всеки бърза, свирка, минава отляво, отдясно, не спазва знаци. И аз си мисля, че ако не живея в БГ, а в европейска страна няма да имам проблем, просто защото там и другите са дисциплинирани, както съм аз. А тук да спазваш правилата и ограниченията е направо наказуемо. Всички свиркат, псуват, викат. Но се надявам, че все някой ден ще влязат в час. Повече глоби трябват. И то реални, а не само на документ.
Аз съм решила ако взема книжка  да си търся кола автоматик. Това със скоростите никога няма да го схвана
Абе действай смело 

За 30 часа шофьор не се става, но става ясно ще стане ли или не.
Днес имах три /3!/ екстремни ситуации хора зад волана, на които или книжките са купени, или притесненията на авторката не са им идвали на ум. А е трябвало.

Щом си задавш тези въпроси, значи ще се научиш.
Вземи си допълнителни часове, като накараш инструктора да караш по непознат маршрут (обикновенно инструкторите обикалят маршрутите за изпита) да видиш как ще се справиш. Като тръгнеш по непознат маршрут, сама ще се учудиш колко повече внимаваш и по-бързо реагираш, като ти кажат "завии на ляво" в последния момент.
На моя изпит влязох в насрещното за да избегна удар. Аз завивам наляво на Т образно кръстовище, а  един от дясно мина на червено със не знам каква скорост  Видях го в последната частица от секундата и навих рязко наляво(добре, че имаше къде да отида) оказвайки се в насрещто разбира се. Даяджията тръгна да ми хване волана да ме върне в лентата, задържах го здраво, пък и той пусна, като оня профуча от дясната му страна толкова бързо, че не разбра откъде е дошъл.И за седалката се хвана  Той изобщо не го видя преди това. Спря ме на следващото кръстовище и каза, че не нужно да обикалям повече. Взех си изпита, макар и с голям стрес
Беше и петък 13 

Ма Ко, е добре, кажи ми в такива стресови ситуации как да искаш да шофираш и най-вече да изкараш един прост изпит ПО ПРАВИЛАТА, като всички около теб се движат неправомерно и не спазват никакви знаци. Понякога и аз се обърквам в такива ситуации. И аз по-принцип съм концентриран и праволинеен човек, робот както се казва, но такива неща наистина ме изкарват от релси, а и не само тях и шофирането се превръща в напрежение за мен, да не кажа мъчение, а не спокойствие.

На пътя се чувствам буквално като в някакъв лабиринт, където всеки кара кой както може и иска. Единстено що-годе май светофарите се спазват и знаците за предимство (отчасти). Всичко друго е един малък хаос и въпрос на доразбиране с отсрещния шофьор. И едновременно с това трябва да слушаш командите на инструктора/даиаджията, които просто си вършат работата. Много отговорности накуп просто. Като слушам за какви груби грешки късат курсистите на пътя, аз се притеснявам за себе си и как ще мина изпита. Наистина ми е трудно обаче да правя хиляда неща едновременно, но покрай тези шоф. курсове се понаучавам.

curse, ще се научиш, но ти трябва време и опитност, а това става след като си вземеш книжката  и се пуснеш из софийските улици. Бъди бавна, защо трябва да бързаш, а и защо ти трябва да се съобразяваш с другите шофьори. Ти си карай, пък те както си искат и колкото си искат да бързат,... ти бавничко. А , ако ти свиркат...изобщо да не те интересува. Да ти кажа и аз понякога свиркам яко, защото се дразня от някои досадници и нагледци, които искат да ми взимат предимството.   Важното е да спазваш : стоп, предимство на кръстовище , предимство на десен, регулировчик и предимство на трамвай. Това са ти основни знаци, другите вероятно ги знаеш. С времето ще добиеш и усет и ще можеш да предвиждаш дадена маневра от някой шофьор още преди да е извършена , ще ги усещаш тези неща с времето и навъртените километри. Всички пътуваме за някъде например в тройна лента и усещаш, че един от дясно е много близо до теб, ааа,а  да влезне в твоята лента. Какво означава това,...че иска да влезне наистина, но е забравил мигача, ей такива работи.. ще ги усещаш. Успех и не се отказвай! Шофьорската книжка си е важна и необходима .

Да... това ми е мисълта. Все още.. като приближа даден обект на пътната лента, забавям значително за секунди докато разбера какво ще прави. Може да е таксиджия, а може и автобус от градския. Докато видя аварийките дали е спрял или мигач, че тръгва или пък тъкмо спира.. това не мога да го предусетя в движение и спирам и чак след това решавам какво ще правя. Дали да го чакам или да го задмина ако няма кола в съседната лента. Също и със спирките на градския имам проблем. В движение