"Песен за огън и лед" - 6

Гласът на краля беше изпълнен с гняв.
 - Ти си по-лош пират и от Саладор Саан.
Теон Грейджой отвори очите си. Раменете му се бяха схванали и не можеше да си движи ръцете. За част от секундата той се изплаши, че е отново в тъмниците под Дредфорт, че кашата от спомени в главата му не е нищо повече от трескав сън. „Заспал съм”- осъзна той. Или е припаднал от болката. Когато се опита да се раздвижи, се залюля наляво-надясно и гърбът му застърга в камък. Висеше на стената в кулата, а китките му бяха оковани в ръждясали железни пранги.
Въздухът вонеше на горящ торф. Подът беше отъпкана пръст. Дървени стълби се виеха от вътрешната страна на стените до покрива. Не видя нито един прозорец.  Кулата беше влажна, тъмна и неудобна, единствените й мебели бяха стол с висока облегалка и разнебитена маса, останала с три крака. „Не са оставили никакво уединение“- помисли си Теон, виждайки нощно гърне в една тъмна ниша. Оскъдната светлина идваше от свещите на масата. Краката му висяха на 6 фута от пода.
 - Дълговете на брат ми – мърмореше кралят.  - на  Джофри също, макар че това гадно копеле не ми беше никакъв роднина.
Теон се усука във веригите. Познаваше този глас. Станис.
Теон Грейджой се задави. Тръпки полазиха ръцете му, от раменете до китките. Всичко което беше направил и болката, която беше изстрадал, Ровът Кайлин, Бароутън и Зимен хребет, Абел и неговите перачки, Вранояда и Ъмбърите, пълзенето  през снеговете, всичко това беше за да  замени един мъчител с друг.
 - Ваше величество - заговори тихо втори глас. - извинете, но мастилото Ви е замръзнало.
 „ Браавосецът“- сети се Теон. „ Как му беше името? Тайко…… Тайко нещо си…..“
 - Може би малко топлина…..?
 - Знам по-бърз начин. - Станис издърпа камата си.
За момент Теон си помисли, че  възнамерява да прониже банкера. „Никога няма да можете да вземете и капка кръв от този, милорд”, май му беше казал. Кралят натисна с острието на камата, върха на левия си палец и го поряза.
 - Така. Ще подпиша със собствената си кръв. Това би трябвало да зарадва вашите господари.
 - Ако това удовлетворява Ваша Светлост, ще се хареса и на Желязната банка.
Станис потопи перото в кръвта, която капеше  от палеца му и написа името си върху пергамента.
 - Ще си тръгнете днес. Лорд Болтън може да ни връхлети скоро. Не искам битката да ви застраши.
 - Това щеше да бъде и моето предложение.  - Банкерът пъхна навития на руло пергамент в дървена тръба.      
 - Надявам  се, че ще имам честта да Ви нарека Ваше Величество отново, когато седнете на  Железния трон.
 - Искате да кажете, че се надявате да си получите златото. Спестете си  любезностите. От Браавос искам да получа пари, а не фалшива вежливост. Кажи на стража отвън, че ми трябва Джъстин Маси.
     - За мен ще е удоволствие. Желязната Банка винаги е доволна да е на Вашите услуги. - Банкерът се поклони.
Когато  напусна, влезе друг, рицар. Рицарите на краля влизаха и излизаха цялата нощ, смътно си спомни Теон. Този изглежда беше близък на краля. Мършав, с тъмна коса и с жестоки очи, лицето му беше обезобразено от шарка и стари белези, носеше избеляла връхна дреха с избродирани три молеца.
 - Сър - обади се той, -майстерът е отвън. И Лорд Арнолф ни извести, че за него ще е удоволствие да закуси с Вас.
 - И синът ли?
 - И внуците. Лорд Вул помоли за аудиенция. Той иска….
 - Знам какво иска. - Кралят посочи Теон. - Вул го иска мъртъв. Флинт, Норей……всички те ще го искат мъртъв. Заради момчетата, които уби. Отмъщение за безценния им Нед.
 - Ще им го позволите ли?
 - Засега Обърни-плащът ми е по-полезен жив. Знае неща, които ще са ни от полза. Доведи този майстер. - Кралят издърпа един пергамент от масата и присви очи над него „Писмо.“- помисли си Теон. Счупеният печат беше от черен восък - твърд и лъскав.
 - Знам какво пише вътре. - изкикоти се Теон.  Станис погледна нагоре.
-  Обърни- плащът се размърда.
 - Теон. Името ми е Теон. - Трябваше да запомни името си.
 - Знам името ти. Знам и какво си направил.
 - Аз я спасих. - Външната стена на Зимен Хребет беше висока 80 фута, но там, където беше скочил, се беше натрупал сняг на повече от 40 фута. Студена бяла възглавница. Но момичето отнесе най-лошата част. " Джейн, името й е Джейн, но тя никога няма да им каже." Теон се беше приземил  върху нея и й счупи няколко ребра.
 -  Аз спасих момичето.- каза той - Ние полетяхме.
 - Ти се провали. Ъмбър я спасиха.- изсумтя Станис. -  Ако Морс Вранояда и неговите мъже не бяха от другата страна на замъка, Болтън щяха да ви върнат обратно на момента.
Вранояда. Теон  помнеше. Стар мъж, огромен и як, с румено лице и рошава бяла брада. Яхнал гарон, заметнат с кожата на огромна бяла мечка и с качулка на главата. Имаше бяла  кожена превръзка на окото, което напомни на Теон за чичо му Юрон. Искаше му се да я изтръгне от  лицето на Ъмбър, за да се увери, че отдолу се крие само една празна дупка, а не блестящо от злоба черно око. Вместо това, той изхленчи през счупените си зъби, „Аз съм……. „
„Обърни-плащ и родоубиец” – довърши Вранояда.  „Ще си държиш лъжливия език или ще го загубиш.”
Но Ъмбър беше огледал момичето от долу до горе с едното си око. „Ти ли си по-младата дъщеря?”
И Джейн беше кимнала. „Аря. Името ми е Аря.”
„Аря от Зимен Хребет, да. Когато последно бях в замъка, готвачът ви ни сервира пържола и пай от бъбреци. Приготвени с хмел, най- добрите, които някога съм опитвал. Как беше името на готвача?”
„Гейдж”, веднага отговори Джейн. „Той беше добър готвач. Приготвяше лимонов сладкиш за Санса винаги, когато имахме лимони.”
Вранояда опипа брадата си. „Предполагам, че сега е мъртъв. Ковачът ви също. Човек, чиито мечове се разпознаваха. Как беше неговото име?”
Джейн се поколеба. „Микен,“ помисли си Теон. „Името му беше Микен.“ Ковачът на замъка никога не беше приготвял лимонов кейк за Санса и затова не беше толкова важен, колкото  готвача, в малкия сладък свят, който двете момичета споделяха. „Запомни, дявол да те вземе. Баща ти беше стюардът и беше отговорен за цялото домакинство. Името на ковачът беше Микен, Микен, Микен. Осъдих го на смърт преди мен самия.“
„Микен”, каза Джейн.
Морс Ъмбър изпръхтя. „Така е”. Какво беше казал или направил след това, Теон така и не разбра,  защото тогава  едно момче  побягна, стискайки копие в ръка и викайки, че решетката на главната врата на Зимен хребет се вдига.  И как Вранояда се беше изхилил на това.
Теон се усука във веригите си и намигна на краля: - Да, Вранояда ни намери и ни изпрати тук при теб, но все пак аз бях този, който я спаси. Попитай я лично.  - Тя ще му каже.
„Ти ме спаси”-  прошепна Джейн, докато я беше носил през снега. Беше пребледняла от болка, но погали с ръка лицето му и се усмихна. „Аз спасих лейди Аря”, прошепна й Теон. А след това всички  копия на Морс Ъмбър ги обградиха.
 - Това ли е благодарността, която получавам? -  Теон попита Станис, ритайки немощно стената. Раменете му го боляха ужасно. Собственото му тяло ги измъкваше от ставите им. От колко време висеше тук.? Все още ли беше нощ навън? Кулата нямаше прозорци и той нямаше как да знае.
 - Освободи ме от оковите и аз ще ти служа.
 - Както служи на Рууз Болтън и Роб Старк ли? – изсумтя Станис. - Няма да стане. Подбрали сме ти по-интересна съдба, Обърни-плащ. Но не и преди да сме приключили с теб.                                                                                                    
„Той има намерение да ме убие.“  Тази мисъл беше странно успокояваща. Смъртта не беше забравила за Теон Грейджой.  Смъртта би означавала край на страданията.
 - Тогава приключвай с мен. - подтикна    той краля. - Отрежи ми главата и я забий на прът. Аз плених синовете на Едард Старк, би трябвало да умра. Направи го бързо. Той идва.
 - Кой идва? Болтън?
 - Лорд Рамзи, - изсъска Теон. - Синът, не бащата. Не трябва да му позволяваш да ме отведе. Рууз……Рууз е в безопасност зад стените на Зимен хребет с дебелата си жена. Рамзи идва.
 - Имаш предвид Рамзи Сняг. Копелето.
 - Никога не го наричай така! -  слюнки се разхвърчаха от устата на Теон. - Рамзи Болтън, не Рамзи Сняг, никога Сняг, никога, трябва да запомниш името му или той ще те нарани.
 - Добре дошъл е да опита. Независимо с кое име ще дойде.
Вратата се отвори и вътре нахълта студен черен вятър и вихрушка от сняг. Рицарят на молците се беше върнал с майстера, чиято сива  роба беше покрита с тежка меча кожа. След тях влязоха още двама рицари, които носеха по един гарван в клетка. Единият от тях беше мъжът, който беше с Аша, когато банкерът го отведе при нея – як мъж с крилато прасе на връхната си дреха. Другият беше по-висок, широкоплещест и масивен. Нагръдникът на големия мъж беше инкрустиран с мед и сребро, и въпреки че беше очукан и надраскан,  блестеше на светлината на свещите. Плащът, който носеше върху него беше закопчан с медальон изобразяващ горящо сърце.  
- Майстер Тибалт. -  обяви рицарят на молците.
Майстерът коленичи. Беше червенокос и закръглен, с присвити очи, които не спираха да следят Теон, който висеше на стената.
 - Ваше величество. Как мога да съм ви от полза?
Станис не отговори веднага. Прецени с поглед човека, който стоеше пред него и челото му се набръчка.
 - Стани. Ти си майстерът на Дредфорт. Какво се случи, че се озова тук при нас?
Майстерът се надигна.
- Лорд Арнолф ме доведе да се погрижа за раните му.
- За раните му? Или за гарваните му?
- И за двете, Ваше величество.
- И за двете, - сопна се Станис. - Гарванът на един майстер лети само до едно единствено място. Така ли е?
Майстерът забърса потта от челото си с ръкава си.
- Н-не точно, Ваше величество. Повечето - да. Някои могат да бъдат научени да летят до два замъка. Такива птици са много ценни. И понякога, по изключение намираме гарван, който може да научи имената на три, четири или пет замъка и да лети до всеки от тях по зададена команда. Толкова умни птици се появяват веднъж на сто години.
Станис кимна към черните птици в клетките им.
- Тези двете не са толкова умни, предполагам.
- Не, Ваше величество. Само да беше така…...
- Кажи ми тогава докъде са обучени тези двете да летят?
Майстер Тибалт не отговори. Теон Грейджой размърда немощно крака и се засмя. „Пипна те!“
- Отговори ми. Ако бяхме загубили тези птици, щяха ли да се върнат в Дредфорт?  Кралят се наклони към него. - Или може би вместо това щяха да отлетят към Зимен Хребет?
Майстер Тибалт се напика в робата си. Теон не можеше да види от там откъдето висеше, но вонята на напикано беше остра и силна.
- Майстер Тибалт си глътна езика.- Отбеляза Станис пред рицарите си. - Годри, колко клетки открихте?
 - Три, Ваше величество.- каза рицарят с посребрен нагръдник. - Едната беше празна.
 - В-Ваше величество, заклел съм се да служа, ние…
 - Знам всичко за вашите клетви.  Това, което искам да знам е какво пишеше в писмото, което изпратихте до Зимен хребет. Може би сте казали на Лорд Болтън къде да ни намери?
 - С-Сър.-  Закръгленият Тибалт се изпъчи гордо.
 - Правилата на ордена ми забраняват да разкривам какво е съдържанието на писмото на Лорд Арнолф.
 - Изглежда повече държите на клетвите си, отколкото успявате да удържите мехура си.
  -  Ваше величество трябва да разбере….
 - Трябва ли? - Кралят сви рамене. - Щом казвате. Вие сте учен човек все пак. Имах майстер в Драконов камък, който беше почти като баща за мен. Изпитвам голямо уважение към вашия орден и към клетвите ви. Но изглежда сър Клейтън не споделя моите чувства.  Той е научил всичко, което знае от уличките в Квартала на бълхите. Ако ви поверя на него, той може да ви удуши с вашите собствени вериги или да ви извади очите с лъжица. „
 - Само едното, Ваше величество.- изяви желание плешивия рицар, този с избродираното летящо прасе. - Ще му оставя другото.
 - От колко очи има нужда един майстер за да чете писмо? - попита Станис. - Мисля, че едно е достатъчно. Не ми се иска да ти попреча да си изпълняваш задълженията към твоя лорд. Хората на Рууз Болтън може да се готвят да ни атакуват в този момент, така че трябва да проявиш разбиране, ако не съм достатъчно учтив. Ще  попитам още веднъж. Какво беше съобщението, което изпрати до Зимен Хребет?
Майстерът потръпна.
 -К-карта, Ваше величество.
Кралят се облегна на стола.
Изведете го оттук. Оставете гарваните. - изкомандва. Една вена пулсираше на врата му. - Задръжте този нещастник в една от колибите, докато реша какво трябва да правим с него.
- На Вашите заповеди - потвърди големият рицар. Майстерът изчезна във вихрушката от студ и сняг. Само рицарят на трите молеца остана.
Станис погледна сърдито висящия Теон.
 - Не си единственият обърни-плащ тук, както изглежда. Де да можеше с един удар да ви премахна всичките. - Той се обърна към рицаря си. - Сър Ричард, докато закусвам с Лорд Арнолф, вие ще обезоръжите мъжете му и ще ги задържите. Повечето ще спят. Не ги наранявайте освен ако не се съпротивляват. Възможно е те да не знаят. Разпитайте ги за това, но вежливо. Ако нямат  нищо общо с това предателство, ще имат възможност да докажат  лоялността към мен.  Щракна с пръсти в знак, че са свободни. - Изпратете ми Джъстин Маси.
"Друг рицар", си помисли Теон, когато Маси влезе. Този беше светъл, с добре подрязана руса брада и гъста права коса, толкова светла, че изглеждаше по-скоро бяла, отколкото златиста. Неговата туника беше избродирана с тройната спирала, древен знак на древен род.
- Беше ми съобщено, че Ваше величество има нужда от мен. - каза той, коленичейки.
Станис кимна.
- Ще ескортираш браавоския банкер обратно на Вала. Избери си шестима добри мъже и 12 коня.
- За яздене или за ядене?
Кралят не се разсмя.
- Искам да сте тръгнали преди полунощ, сър. Лорд Болтън може да се появи всеки момент, а е наложително банкерът да се завърне в Браавос. Ти ще го придружиш през Тясното море.
- Ако ще има битка, моето място е тук, до Вас.
- Твоето място е там, където аз кажа, че е. Имам 500 меча също толкова добри като твоя или по- добри, но ти имаш подобаващи маниери и добър изказ, а тези твои качества ще са ми много по-полезни в Браавос, отколкото тук. Желязната банка отвори ковчезите си за мен. Ще прибереш парите им, ще наемеш кораби и мечове. Дружина с добра репутация, ако можеш да намериш такава. Златната дружина ще е първия ми избор, ако все още не са ангажирани от друг. Търси ги в Спорните земи. Но първо наеми колкото можеш повече мечове от Браавос и ги прати при мен през Източен страж. Стрелци също, имаме нужда от лъкове и стрели.
Кичур от косата на сър Джъстин покри едното му око. Той го отметна и каза:
 - Водачите на свободните дружини ще се присъединят с повече готовност към някой лорд, отколкото към един обикновен рицар, Ваше величество. Аз не притежавам нито земя, нито титла, за какво им е да си продават мечовете на мен?
 - Иди при тях с пълни шепи златни дракони, – каза кралят с кисел тон. - Това трябва да е достатъчно убедително.
20 000 мъже трябва да стигнат. Не се връщай с по- малко.
 - Сър, ще ми позволите ли да говоря свободно?
 - Само ако говориш бързо.
 - Ваше величество трябва да отиде в Браавос с банкера.
 - Това ли е твоят съвет? Трябва да бягам ли? -  Лицето на краля помръкна. - Спомням си, че ми даде същият съвет и на Черна вода. Когато късметът се обърна срещу нас, позволих на теб и на Хорп да ме натикате обратно в Драконов камък като някое страхливо псе.
- Битката беше загубена, Ваше величество.
- Точно това ми каза и тогава. Битката е загубена сър. Оттеглете се сега, за да можете да се биете отново. И сега искаш да офейкам през Тясно море….
- … за да съберете армия, да. Както Горчивата стомана направи след Битката при  полето на Червената трева, където Демън Блекфир падна.
- Недейте да ми бръщолевите за история, сър. Демън Блекфир беше бунтовник и узурпатор, а Горчивата стомана - копеле. Когато той  избяга се закле, че няма да се върне, за да качи сина на Демън на Железния трон. И така и не го направи. Думите са вятър, а този вятър, който отвя изгнаниците отвъд Тясно море рядко ги довява обратно.  Визерис Таргариен също говореше за завръщане. Изплъзна ми се между пръстите на Драконов камък, само за да прекара живота си, подмазвайки се на наемници. Кралят- Просяк, така го наричаха в Свободните градове. Аз не прося и няма да избягам отново. Аз съм наследникът на Робърт, единственият крал на Вестерос. Моето място е при моите хора. Твоето е във Браавос. Ти върви с банкера и прави каквото ти се казва.  
- Както заповядате – отвърна сър Джъстин.
- Може и да  загубим тази битка – намръщи се кралят. - В Браавос може да чуеш, че съм мъртъв. Може дори да е истина. Въпреки това ти трябва да намериш наемниците.
Рицарят се поколеба.
- Ваше величество, ако сте мъртъв...
- Ти ще отмъстиш за смъртта ми и ще сложиш дъщеря ми на престола. Или ще умреш, докато се опитваш.
Сър Джъстин  сложи ръка на дръжката на меча си.
- Заклевам се в честта си на рицар, имате думата ми.
- Вземи и момичето на Старк с теб. Заведи я при Лорд командир Сняг по пътя си към Източен страж. - Станис отпусна ръка върху пергамента, който лежеше пред него. -Истинският крал винаги плаща дълговете си.
„Плаща ги, да,“ - си помисли Теон. Плаща ги с фалшиви монети. Джон Сняг веднага ще прозре измамата. Сърдитото копеле на Лорд Старк познаваше Джейн Пули и винаги е бил привързан към малката си полусестра Аря.
- Черните братя ще те придружат до Черен замък.- продължи краля. - Железните хора ще останат тук, предполагам , за да се бият за нас. Още един подарък от Тайко Несторис. Те само биха те забавили. Железните хора са обучени за корабите, не за конете. Лейди Аря ще има нужда и от женска компания. Вземи Алисън Мормон,
Сър Джъстин отново отметна косата си назад.
- А лейди Аша?
Кралят обмисли предложението за момент.
- Не.
- Един ден на Ваше величество ще у се наложи да завземе и Железните острови. Това може да стане много лесно, ако дъщерята на Бейлон Грейджой е Ваша пленничка и омъжена за някой от Вашите най- верни мъже.
- Ти?- кралят се навъси. - Жената е вече омъжена Джъстин.
- Фиктивен брак, който никога не е бил консумиран. Лесно е да го пренебрегнеш. Плюс това младоженецът е старец. Ще умре всеки момент.
„От меч в корема, ако всичко се нареди както ти искаш, червей.“- Теон знаеше как мислят рицарите.
Станис присви устни.
- Ако си свършиш добре задачата за наемниците, може да получиш това което искаш.  Дотогава, тази жена ще остане моя пленница.
Сър Джъстин сведе глава.
- Разбирам.
Това изглежда подразни краля.
- Нямам нужда от разбиране. А само от твоето подчинение. Тръгвайте веднага, сър.
Този път, когато рицарят напусна, светът отвън изглеждаше по- скоро бял, отколкото черен.
 Станис Баратеон закрачи по пода. Кулата беше малка, влажна и тясна. Само няколко крачки бяха необходими на краля, за да се доближи до Теон.
Колко мъже има Болтън в Зимен Хребет?
- Пет- шестстотин или повече. - Теон се озъби на краля в ужасяваща усмивка, с потрошените си зъби. - Повече от теб.
- Колко от тях са способни да се изправят срещу нас?
 - Не повече от половината. - Това разбира се беше предположение, но за на него си беше истината. Рууз Болтън не беше човек, който сляпо щеше да се хвърли в снега, с карта или без. Той щеше да държи армията си като резерв, щеше да остави най- добрите си хора при него, надявайки се, че масивните двойни стени на Зимен хребет ще издържат.
 - Замъкът беше твърде претъпкан. Хората бяха на нож, особено Мандърли и Фрей. Точно тях Лорд Болтън изпрати срещу вас, тези от които иска да се отърве.
- Виман Мандърли. - устата на краля се изкриви от презрение. - Лорд-твърде-дебел-за да-стои-на-кон. Твърде дебел, за да дойде при мен, така че отиде в Зимен хребет. Твърде дебел, за да коленичи пред мен и да ми закълне меча си и за това подчини меча си на Болтън. Изпратих Луковия си лорд да се договори с него и лорд Твърде-Дебел  го обезглави и постави главата и ръцете му на стените на Бял Пристан, за да злорадстват  Фрей. А тези Фрей……да не би Червената сватба да е вече забравена?
- Северът помни. Червената сватба, пръстите на лейди Рогов лес, плячкосването на Зимен хребет, Дълбоки лес и Тореново поле, те помнят всичко това. „ Бран и Рикон. Те бяха просто момчетата на мелничаря.“ - Фрей и Мандърли никога няма да обединят сили. Те ще дойдат за теб, но поотделно. Лорд Рамзи няма да е много далеч след тях. Той си иска булката обратно. Иска своя Смрад. -  Смехът на Теон беше нещо между хленч и кикот. - Лорд Рамзи е единственият, от който Ваше величество трябва да се бои.
Станис се ядоса на това.
- Аз разбих чичо ти Виктарион и неговата желязна флота от Светлия остров, когато за пръв път баща ти се провъзгласи за крал. Аз удържах една година Бурен край срещу силите на Предела и взех Драконов камък от Таргариените. Смачках Манс Райдър на Вала, въпреки че имаше с 20 пъти повече хора от мен. Кажи ми, Обърни-плащ, каква битка е спечелил някога копелето на Болтън, че трябва да се страхувам от него?
- Не трябва да го наричаш така! - Болезнени тръпки преминаха през цялото тяло на Теон Грейджой. Той затвори очите си и направи гримаса. Когато отвори очите си отново,каза: - Не го познаваш.
- Не повече отколкото той познава мен.
- Познава ме, – изграчи един от гарваните на майстера. Размаха черните си криле през решетките на клетката си.
- Познава- изграчи отново.
Станис се обърна.
 - Спри с този шум.
Зад него вратата се отвори. Карстарките бяха пристигнали.
Кастеланът на Кархолд беше напрегнат и се подпираше тежко на бастуна си, докато си проправяше път до масата. Плащът на лорд Арнолф беше от тънка сива вълна, избродиран в траурно черно и стегнат със сребърна избухваща звезда. „Скъпа одежда,“ помисли си Теон, „но носена от отрепка“. Беше виждал този плащ и преди, точно както беше виждал и човекът, който го беше носил. В Дредфорт. Помня.
Той беше вечерял с Лорд Рамзи и  Ъмбър Курвенската напаст, в нощта, в която хвърлиха Смрад в тъмницата.
Мъжът зад него трябва да е синът му. Теон прецени, че е около петдесетте, с кръгло и меко лице като на баща си, преди Лорд Арнолф да надебелее. След  него влязоха трима млади мъже. Внуците, предположи той. Единият носеше ризница. Останалите бяха облечени като за закуска, а не за битка. Глупаци.
Ваше Величество. - Арнолф Карстарк поклони глава. - За мен е чест. - Той се огледа за стол. Вместо това обаче погледът му попадна на Теон. - Кой е това? - Разпозна го секунда по-късно. Лорд Арнолф пребледня. Тъпият му син остана спокоен. - Няма столове, - забеляза идиота.
Един от гарваните изграчи в клетката си.
 - Само моят. - Крал Станис седеше на него. - Не е Железният трон, но при тези обстоятелства - става. Дузина мъже изпълниха вратата на кулата, водени от рицаря на молците и големият мъж с посребрен нагръдник.
 - Разбираш ли, че си мъртвец, – подхвана  кралят. - Остана да се определи само начина, по който ще умреш. По-добре ще е да не ми губиш времето с подробности. Признай и ще получиш същата бърза смърт, която Младият вълк даде на Лорд Рикард. Излъжи и ще бъдеш изгорен жив. Ти избирай.
- Избирам това.- Единият от внуците хвана дръжката на меча си и го издърпа. Това се оказа лош избор. Острието на внука не успя дори да излезе от ножницата си преди двама от рицарите на краля да му се нахвърлят. Всичко свърши бързо,  ръката му падна тежко в мръсотията, кръвта му шуртеше от раната, а един от братята му се препъваше по стълбите, стискайки раната на корема си. Клатушка  се шест стъпала, преди да рухне на пода.
Нито Арнолф Карстарк, нито синът му помръднаха.
- Изведете ги оттук - даде заповед краля. - Само като ги гледам и ми се повръща. Веднага  петимата мъже бяха вързани и изведени. Този, който беше загубил ръката си,  изгуби съзнание от кръвозагубата, но другият брат с раната в корема крещеше и за двамата. - Ето как се разправям с предатели, Обърни-плащ – уведоми Станис, Теон.
- Името ми е Теон.
- Както кажеш. Кажи ми, Теон, колко мъже имаше Морс Ъмбър с него в Зимен Хребет?”
- Николко. Нямаше мъже.-  Ухили се на собственото си остроумие. - Той имаше момчета. Видях ги. - Освен шепа наполовина осакатени новобранци, хората които Вранояда беше взел от Последно огнище, едва ли бяха достатъчно големи, за да се бръснат. -Копията и брадвите им бяха на повече години  от тях самите. Курвенската напаст Ъмбър беше този, който имаше мъже, вътре в замъка. И тях ги видях. Стари мъже, всичките. -  Теон се изкикоти.  - Морс взе младоците, а Ходър взе белобрадите. Всички истински мъже отидоха с Големия Джон и умряха на Червената сватба. Това ли искахте да знаете, Ваше величество?
Крал Станис игнорира подигравката.
-Момчета,- това беше всичко, което каза с  отвращение. - Момчетата няма да изкарат дълго.
- Няма да е за дълго.- съгласи се Теон. -Никак даже.
-Не за дълго,- изграчи гарванът от клетката си.
Кралят погледна гарвана с раздразнение.
- Браавоският банкер твърдеше, че сър Енис Фрей е мъртъв. Някое момче ли го е убило?
- Двадесет младоци с лопати,- каза Теон. -Снегът валеше обилно с дни. Толкова силно, че не можеш да видиш стените на замъка от 10 ярда, а мъжете горе на бойниците не виждаха какво се случва отвън стените. Та Вранояда нареди на момчетата си да изкопаят ями пред портите на замъка и наду рога си, за да привлече Лорд Болтън навън. Вместо това обаче той получи Фрей. Снегът беше покрил ямите и те паднаха в тях. Енис си счупи врата, както чух, но Сър Хостийн загуби само коня си за жалост. Сигурно е много ядосан сега.
Необичайно, но Станис се усмихна.
- Ядосаните врагове не ме притесняват. Гневът прави хората глупави, а Хостийн Фрей беше достатъчно глупав, за да започне  всичко, ако половината от това, което съм чул е истина. Нека да дойде.
- Ще дойде.
- Болтън направи груба грешка,-  обясни кралят. -Всичко, което трябваше да направи е да си стои вътре в замъка, докато ние гладувахме. Вместо това, той изпрати част от силите си напред, за да влязат в битка с нас. Неговите рицари ще са на коне, а нашите трябва да се бият без. Неговите хора ще са добре нахранени, нашите ще влязат в битка с празни стомаси. Но това няма значение. Сър Тъпак, Лорд Твърде-Дебел, Копелето, нека да дойдат. Ние ще удържим тази земя и имам намерение това да се превърне в наше предимство.
- Тази земя?- възкликна Теон. - Каква земя? Тук ли? Тази чужда кула? Това малко окаяно селце? Нямате хълмове тук, нямате стени зад, които да се скриете, нито друга защита.
- Все още.
- Все още -  двата гарвана изкрещяха едновременно. Единият изграчи, а другият измърмори „Дърво, дърво, дърво.”
Вратата се отвори. Отвън светът беше побелял. Рицарят на трите молеца влезе, а краката му бяха обвити със  сняг. Затропа с крака, за да падне снега и каза:
- Справихме се с Карстарките. Някои се опитаха да се противопоставят и умряха заради това. Повече бяха твърде объркани и се предадоха безшумно. Всички тях ги натикахме в дългия коридор и ги заключихме там.
- Добра работа.
- Тези, които разпитахме, казаха, че нищо не са знаели.
- Ще разберат.
- Може да ги поразпитаме по- настоятелно….
- Не. Аз им вярвам. Карстарк не може да се е надявал да запази това предателство в тайна, ако го беше споделил с всяко копеле, което му служи. Някой пиян копиеносец щеше да се изпусне някоя вечер, докато се излежава с някоя курва. На тях не им е нужно да знаят. Те са хората на Кархолд. Когато моментът настъпи те ще се подчинят на лордовете си, както са го правили цял живот.
- Както заповядате сър.
- Твоите загуби колко са?
- Един от мъжете на Лорд Пийзбъри е бил убит, и двама от моите са ранени. Ако позволите Ваше Величество, безпокойството в хората нараства. Стотици от тях се събират около кулата, чудят се какво става. Мълвата за предателство се разпространява. Никой не знае на кого да се довери или кой ще бъде следващия задържан. Особено северняците.
- Трябва да говоря с тях. Вул  още ли чака?
- Той и Артос Флинт. Ще ги приемете ли?
- За кратко. Но първо кракена.
- Както заповядате.-  Рицарят напусна.
Сестра ми“, помисли си Теон, „сладката ми сестра.“ Въпреки че беше загубил чувствителността на ръцете си, той почувства как се свива стомахът му, по същият начин, по който се сви, когато онзи блед Браавоски банкер го представи като подарък на Аша. Тази мисъл все още го човъркаше. Пълният плешив рицар, който тогава беше с нея започна веднага да крещи за помощ, затова те успяха да се видят само за кратко преди Теон да бъде завлечен да се изправи пред краля. Но това време  беше достатъчно. Мразеше изражението на лицето на Аша, когато осъзна кой е той, шокът в очите й, съжалението в гласа й, начинът по който устата й се изкриви от отвращение. Вместо да побърза да го прегърне, тя направи крачка назад. „Копелето ли ти причини това?”- го беше попитала.
„Не го наричай така.” Думите започнаха да се провлачват, заради треската, която го облада. Той се опита да й разкаже всичко, относно Смрад и Дредфорт, и Кира, и ключовете, как Лорд Рамзи никога не взима нищо повече от кожа освен ако не го помолиш. Каза й как е спасил момичето, скачайки от стените на замъка в снега. „Полетяхме. Нека Абел изпее песен за това как полетяхме.” Тогава трябваше да каже кой беше Абел и заговори за перачките, които всъщност не бяха перачки. Тогава Теон осъзна колко странно и несвързано звучеше всичко това, но някак си думите не спираха. Той беше премръзнал и болен, и изморен….. и слаб, толкова слаб.
Тя трябва да разбере. Тя е моя сестра. Никога не е искал да навреди на Бран и Рикон. Смрад го накара да убие онези момчета, не той самият като Смрад, а другият. „Аз не съм родоубиец,” настояваше той. Каза й как е спял с хрътките на Рамзи, предупреди я, че в Зимен хребет е пълно с духове. „Мечовете изчезнаха. Четири или пет мисля. Не се върнах повече. Каменните крале бяха ядосани.” Той вече се тресеше, трепереше като  есенно листо. „Дървото на сърцето знаеше моето име. Старите богове. Теон, чух ги да шепнат. Нямаше вятър, но листата мърдаха. Теон, казаха. Моето име е Теон.” Беше хубаво да си казва името. Колкото повече го казваше, толкова по-трудно щеше да го забрави. „Трябва да си помниш името,”- каза той на сестра си.
„Ти….ти ми каза, че името ти е Есгред, но това беше лъжа. Името ти е Аша.”
„Така е,”, каза сестра му, толкова тихо, че той се притесни, че тя може да се разплаче. Теон мразеше това. Мразеше, когато жените хленчеха. Джейн Пули беше хленчила през целия път от Зимен хребет дотук, хленчеше докато лицето и не полилавя като цвекло и сълзите й не замръзнаха по бузите й и всичко това, защото й беше казал, че трябва да бъде Аря, иначе вълците щяха да ги изпратят обратно. „Обучили са те в бордей,” напомни той на Джейн, шепнейки й в ухото, за да не могат другите да го чуят. „Джейн е почти курва, затова трябва да продължиш да бъдеш Аря.” Той не искаше да я засегне. Беше за нейно добро,  за негово също. Тя трябва да запомни името си. Когато върхът на носа и почерня от измръзване и един от ездачите на Нощния Страж и каза, че може да изгуби част от него, Джейн захленчи и заради това. „Никой не го е грижа как изглежда Аря докато тя е наследник на Зимен Хребет,”- уверяваше я той. „Стотици мъже ще искат да се оженят за нея. Хиляди.” Спомените изоставиха Теон и той се  загърчи в оковите си.
- Пуснете ме,- умоляваше се той. - Само за малко, след това пак ще можете да ме оковете.
 Станис Баратеон го погледна, но не му отговори. „Дърво,”- изграчи гарван. „Дърво, дърво, дърво.”
Тогава друга птица каза „Теон,”- ясно като ден, когато Аша прекрачваше прага. Карл Девицата и Тристифер Ботли бяха с нея. Теон познаваше Ботли още от времето, когато бяха още момчета в Пайк. Защо си е довела любимците? Дали възнамерява да ме освободи. Те ще свършат по същия начин като Карстарк ако опитат.
Кралят също не беше очарован от присъствието им.
- Пазачите ти могат да чакат отвън. Ако искам да ти навредя, хората ти не могат да ме спрат.
Железородените се поклониха и се оттеглиха. Аша коленичи.
- Ваше величество. Нужно ли е брат ми да е окован по този начин? Не ми изглежда като отплата затова, че ви доведе момичето на Старк.
Устата на краля се изкриви.
- Имате дързък език милейди. Не е като на вашия брат обърни-плащ.
- Благодаря ви, Ваше величество.
- Това не беше комплимент.-  Станис се взря в  Теон продължително. - Селото не разполага с подземен затвор, а аз имам повече затворници, отколкото възнамерявах, когато спряхме тук.- Той махна с ръка към Аша.
Можеш да се изправиш.
Тя стана.
- Браавосецът откупи седем от моите мъже от Лейди Глоувър. С радост ще платя откуп за брат си.
- Няма достатъчно злато на всичките ви Железни острови. Ръцете на брат ти са пропити с кръв. Справедливостта ме подтиква да го дам на Р‘хлор.
- Клейтън Съгс също, без съмнение.“
- Той, Корлис Пени и всички останали. Дори Сър Ричард, който обича Господаря на светлината само, когато му е изгодно.“
- Хорът на Червения бог знае само една единствена песен.
- И тя е толкова дълга, колкото на божиите уши им е приятно да слушат, така че нека пеят. Хората на Лорд Болтън ще са тук по-скоро, отколкото ни се иска. Само Лорд Морс Ъмбър е помежду ни, а твоят брат ми казва, че бойците му са напълно неопитни. На мъжете им харесва, когато знаят, че техният Бог е заедно с тях, когато отиват на битка.
- Не всичките ти мъже се прекланят на един и същ Бог.
- Наясно съм с това. Не съм такъв глупак, какъвто беше брат ми.
- Теон е последният оцелял син на майка ми. Когато братята ни умряха, това я съсипа. Неговата смърт ще довърши това, което е останало от нея...но все пък не съм дошла да те моля за живота му.
- Мъдро. Съжалявам за майка ви, но аз не пощадявам живота на обърни-плащовете. Особено този тук. Той уби двама сина на Едард Старк. Всеки северняк, който ми служи в момента би ми обърнал гръб ако аз проявя дори капка милост. Брат ви трябва да умре.
- Тогава го направете лично, Ваше величество. - Студенината в гласа на Аша накара Теон да потрепери във веригите си. - Изведете го навън през езерото на острова, където се извисява язовата гора и му отсечете главата с магическия меч, който носите. Точно това би направил Едард Старк. Теон уби синовете на Лорд Едард. Дайте го на боговете на Лорд Едард. Старите богове на Севера. Дайте го на дървото.
И изведнъж гарваните на майстера започнаха диво да подскачат и махат с криле вътре в клетките си, черните им пера хвърчаха във въздуха, докато те се удряха в решетките, грачейки шумно и дрезгаво. „Дървото“ – изграчи едната, „дървото, дървото, дървото“, докато втората изкрещя само „Теон, Теон, Теон.“
Теон Грейджой се усмихна. Те знаят името ми.

Превод: gangnam style