С теб сме май от една кръвна група, мъжо въс на кораба аз щв довърша ремонта 
, но пък нямам търпение за срещата с морския. Това ще ми е коледния подарък 
И аз предпочитам ремонтите да правя сама, финансовата подкрепа е достатъчна от страна на ММ, по добре да не е тук, и за двамата е по здравословно 
Пак съм аз - една баба от КГБ , която понякога "наднича" при вас Да си призная, не съм равнодушна към тази тема 
Еех, кога беше това? Има няма 100 години. Бях на средношколски военен лагер на Дружба. Доведоха курсанти от ВНВМУ на забава. Запознах се с едно момче, разменихме адреси и от време на време си пишехме. Някой да не си помисли нещо? Няма нищо. Само писма-приятелски. В края на м. май на следващата година, се видяхме още веднъж, в София. Аз току що бях завършила гимназия и се готвех за приемните изпити в Медицинския институт, а той преминаваше през София, на път за Враца, където випускът му щеше да получи първо офицерско звание. Е, това си и беше. Даже не знам къде са го разпределили, а аз започнах да уча стоматология и пътищата ни се разминаха. С много уважение съм към професията на вашите мъже. Смела професия! Не по-малко ви се възхищавам и на вас, жените на тези мъже. Преди 8 години се сдобихме със сват, капитан на кораб. Снаха ни е от Варна. Сватята ни също обикновено прави ремонтите сама. Какво да се прави? Орисия.Баща ми и съпругът ми са офицери, полковници от ВВС. Татко беше летец, а съпругът ми - Радиотехнически войски. И на нас не ни е било леко. Дежурства, стрелби, учения...Работа, дом, болни деца... Никога не ми е тежало.( Само понякога ) Имах примера на моята майка. Не заспиваше, докато татко не се върне от полет. Пак ще кажа: Орисия. За мен винаги е било въпрос на чест и гордост, че съм офицерска жена. Не се сърдете, че ви " гостувам" отвреме на време. Хареса ми това, което е написала VESSELAA за щастието Аз като лекар, макар и по дентална медицина , ви изписвам една рецепта за щастие. 
Бъдете щастливи!!!
..... Но някои, в частност и моряшката, са синоним на смелост и мъжество, защото натоварването на душата и тялото са в пъти повече... Независимо каква е професията, за мен най-важно е семейството, подкрепата и разбирането. За да се чувстват спокойни и щастливи моите мъже, предпочетох да зарежа кариерата и да компенсирам, доколкото мога липсата на единият....Е дали съм се справила, аз не мога да давам оценка, мисля че това ще го направи живота и развитието на моят син..... Всичко, което се стараем да бъдем и постигаме, е заради децата ни. 
Този път я облякох с коледната й рокличка и й сложих огърлицата със звънчета. Стана точно като Рудолф хаха. 
. Ма що си мислят статистическите семейства, с работно време от 8 ч до 17 ч, че живота им е доста по интересен от нашия е вероятността да намерят интересни хобита е по-голяма , или са по-позитивни, или вече не са станали невротчни и истерични, от това да мислят как да отблъскват половинката си, че им е втръснало еднообразието на делника .....Май забравят, че честичко им се налага вечер да мислят оправдания, я глава ги боляла , я щото тайничко преровят телефона на половинката си и да вдигнат някой скандал ей тъй за разнообразие или за месечните разходи дето все не стигат 
....Със сигурност е по-вълнуващ и по-интересен от нашия Нека се настроим позитивно предвид наближаващите празници и не обръщаме вниманието на ежедневното озлобление. Желая на всички топли празници с любимите хора, и да не забравяме, че всеки миг с хората, които обичаме е празник 
-mas: Надникнах в приятната ви тема и се изумих, от набега на някакво си нищожество, духовно бедно. Не заслужава вниманието ви. Още по-малко коментарите. Накажете нищожеството с презрение и го оставете да се самоизяде. Хубав ден 
Хубавия Коледен дух и празничните аромати отново ще са приготвени с любов и настроение, но и мъничко тъга......защото за пореден път любимият човек ще е далече. 
Искам вече тази година да свърши 
, ММ не иска да яде нищо купено за Бъдни вечер - не съм месила до сега питка. и каквото се сетя, че да има късмети за всичката челяд. Всичко завивам в алуминиево фолио. Правя допълнително погача с мая, но това е друга тема за разговор В дълбока купа сипвам около 300 - 350 гр. брашно. Поръсвам с около 1 чаена лъжичка сол. Правя кладенче и в него изсипвам разбитите в кофичката кисело мляко, яйцата, олиото и содата и лимонтузуто. Разбърквам с лъжица, добавям брашно и започвам да меся. Първо в купата, а после на плота. Тестото трябва да е мекичко, като висулката на ухото. Оформя се на питка, слагат се късметите, слага се в намаслена и набрашнена тавичка. ( моята е с диаметър 22 см. ) Набоцквам я с вилица и я слагам в загрята фурна. Пека на 180 градуса. Проверяваш дали е готова, с помощта на зъбна клечка. Клечката забождаш в питката и я изваждаш. По нея не трябва да има полепнало тесто. Когато е готова, я изваждам и я завивам в памучна кърпа. Опитай, никак не е трудно. На либето ти ще му се услади, защото е направена от твоите ръце Хайде, после ще рапортуваш. Кураж. И още малко указания. Ако тестото ти се лепи по ръцете, добавяш по малко брашно. Ако ти се струва, че става твърдичко, добавяш 2-3 лъжици кисело мляко. Мерките уж са точни, но зависи от брашното, големината на яйцата. Като свикнеш, даже ще спреш и да мериш, караш на око Успех! И за мен не беше особено добра, че на 31.07. паднах и за миг се потроших-счупих в глезена левия крак и изкълчих десния. Гипсираха ме и ми казват: А сега стъпвай на здравия крак. Аз отговарям: Аз да не съм стоножка? Имам два крака само, и двата са контузени. Е, мина и замина...Сега отново тичам 
Препоръчани теми
