Елисавета Багряна 🌷🌼
Обичате ли стихове? - 10
- Публикувана: 9 фев. 2014, 16:33 ч.
- Последно мнение: 25 фев. 2021, 14:18 ч.
# 511
21 апр. 2020, 06:42 ч.
Как чудесно се успах…
Мария Донева
Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
Виж целия пост
Мария Донева
Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
# 513
25 апр. 2020, 07:47 ч.
Сънят е още тук и ме притихва
с една прегръдка време за събуждане.
Душата ми душата ти усмихва.
Така целуват само пеперудите...
С крилете си докосват, като вятър,
а след това отлитат. Неизбежно е.
След тях са много сини небесата.
Денят е друг. И обещава нежност...
И аз така. Ще обещая всичко,
А после ще се сбъдна. Като чудо.
Повтарям в тишината ти: „Обичам те.”
Така целуват само пеперудите...
И пак ще се измъкна, заедно с вятъра,
нарамила торбичката с копнежи.
А виж, след мен небето във душата ти
е синьо. И е обич. И е нежност.
Мира Дойчинова - irini
Виж целия пост
с една прегръдка време за събуждане.
Душата ми душата ти усмихва.
Така целуват само пеперудите...
С крилете си докосват, като вятър,
а след това отлитат. Неизбежно е.
След тях са много сини небесата.
Денят е друг. И обещава нежност...
И аз така. Ще обещая всичко,
А после ще се сбъдна. Като чудо.
Повтарям в тишината ти: „Обичам те.”
Така целуват само пеперудите...
И пак ще се измъкна, заедно с вятъра,
нарамила торбичката с копнежи.
А виж, след мен небето във душата ти
е синьо. И е обич. И е нежност.
Мира Дойчинова - irini
# 514
28 апр. 2020, 18:22 ч.
Какво ти липсва, за да си честит?
Що още искаш, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно да си сит-
отвънка- залък хляб, мечта- отвътре!
И нищо друго. Другото е смърт,
лъжовна лакомия, празна жажда.
Мечтата да е мека, хлябът- твърд!
Такива само ще ти се услаждат.
Не искай нищо повече! Помни:
човекът е устроен толкоз жалко,
че колкото и земни благини
да има, вечно му изглеждат малко!
Какво ти липсва още, братко , та
се чувстваш все самотен и ограбен?
Май всичко имаш. Само не мечта?
Май си забравил сладостта на хляба,
та за това те мъчат скръб и глад?
Ако е тъй, знай- един е лекът:
раздай се цял на този беден свят!
Пак беден си стани! Че най-богат е
в своето раздаване човекът!
Дамян Дамянов
Виж целия пост
Що още искаш, лакомнико смъртен?
Тъй малко ти е нужно да си сит-
отвънка- залък хляб, мечта- отвътре!
И нищо друго. Другото е смърт,
лъжовна лакомия, празна жажда.
Мечтата да е мека, хлябът- твърд!
Такива само ще ти се услаждат.
Не искай нищо повече! Помни:
човекът е устроен толкоз жалко,
че колкото и земни благини
да има, вечно му изглеждат малко!
Какво ти липсва още, братко , та
се чувстваш все самотен и ограбен?
Май всичко имаш. Само не мечта?
Май си забравил сладостта на хляба,
та за това те мъчат скръб и глад?
Ако е тъй, знай- един е лекът:
раздай се цял на този беден свят!
Пак беден си стани! Че най-богат е
в своето раздаване човекът!
Дамян Дамянов
# 515
28 апр. 2020, 21:36 ч.
Слага въпросителни живота,
а пък ти желаеш просто точка.
Удивителни така ти се налагат
всеки ден без право на отсрочка.
Между другото добавяш запетая
и правиш пауза във времето с лъжи,
отваряш скоба, просто да избягаш
с едно тире към своите мечти...
Две точки и без жал цитира те живота,
а диалога много пъти става монолог.
Затварям скобата и тръгвам да живея
по петолинието на оставащия ми живот......
Анелия Дойчева
Виж целия пост
а пък ти желаеш просто точка.
Удивителни така ти се налагат
всеки ден без право на отсрочка.
Между другото добавяш запетая
и правиш пауза във времето с лъжи,
отваряш скоба, просто да избягаш
с едно тире към своите мечти...
Две точки и без жал цитира те живота,
а диалога много пъти става монолог.
Затварям скобата и тръгвам да живея
по петолинието на оставащия ми живот......
Анелия Дойчева
# 517
30 апр. 2020, 12:08 ч.
Багряна е любимата ми поетеса.
Харесвам поезията на Ян Кохановски:
"Аз споменавам името ти, пани,
и то го срещаш в много мои песни;
бих искал то над другите да блесне,
над всички твоят образ да застане.
И статуя от злато да направя
(достойна за такава добродетел
и красота) - сам бог ми е свидетел:
към тях не мога нищо да прибавя.
Египетските гробници от камък
не са безсмъртни, щом над тях премине
или порой внезапен, или пламък,
или в галоп ревнивите години.
А славата в словата ми ще свети,
без да изпитва страх от вековете."
Преводът е на Стоян Бакърджиев.
Виж целия пост
Харесвам поезията на Ян Кохановски:
"Аз споменавам името ти, пани,
и то го срещаш в много мои песни;
бих искал то над другите да блесне,
над всички твоят образ да застане.
И статуя от злато да направя
(достойна за такава добродетел
и красота) - сам бог ми е свидетел:
към тях не мога нищо да прибавя.
Египетските гробници от камък
не са безсмъртни, щом над тях премине
или порой внезапен, или пламък,
или в галоп ревнивите години.
А славата в словата ми ще свети,
без да изпитва страх от вековете."
Преводът е на Стоян Бакърджиев.
# 518
1 май 2020, 12:37 ч.
Честит Ден на труда!
Отдавна в шантавия свят
Труда окичен е със слава,
а мързеливия му брат
не иска никой да възпява.
Но нашият световен строй
не е с божествена намеса,
че Мързела е, братко мой,
основен фактор на прогреса.
И трябва да си много луд,
да се наемаш по баира,
защото само с честен труд
не може да се просперира.
Затуй добрият депутат,
наместо да пасе овцете,
почесва мързеливо врат
и чака вий да ги пасете.
Не е от вчера този смут –
светът така си е направен:
Труда се блъска като луд,
а Мързела го управлява.
И не че имам интерес
от трудовата орисия,
обаче само с гол прогрес
света от глад ще се затрие.
автор Ники Комедвенска
Виж целия пост
Отдавна в шантавия свят
Труда окичен е със слава,
а мързеливия му брат
не иска никой да възпява.
Но нашият световен строй
не е с божествена намеса,
че Мързела е, братко мой,
основен фактор на прогреса.
И трябва да си много луд,
да се наемаш по баира,
защото само с честен труд
не може да се просперира.
Затуй добрият депутат,
наместо да пасе овцете,
почесва мързеливо врат
и чака вий да ги пасете.
Не е от вчера този смут –
светът така си е направен:
Труда се блъска като луд,
а Мързела го управлява.
И не че имам интерес
от трудовата орисия,
обаче само с гол прогрес
света от глад ще се затрие.
автор Ники Комедвенска
# 519
2 май 2020, 18:24 ч.
МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ НЕЩО.
То тръгва към брега и пак се връща.
Припряно мачка синята си дрешка,
джобовете си трескаво обръща.
И ето че на пясъка се пръсват
вместо стотинки - мидени черупки.
Но магазините отварят късно,
а в тях какво ли може да се купи...
Човекът е море. Но той не знае
и в себе си да плува се опитва.
Ветрец, мечта и лодка взел под наем,
безгрижно плъзва се по мисъл плитка.
Животът е море. Но и смъртта е.
С морето вече всичко е сравнено.
Разкриха вече всичките му тайни.
А пък морето хич не го е еня,
защото е човек, забравил нещо.
Все тръгва към брега и все се връща.
...С кого и в колко утре имам среща?
Заключих ли добре вратата в къщи?
Къде отивам? Кой съм аз? Забравих.
Морава, мор, морал, морфин, умора...
Мърморя ли? Е, спирам. Но тогава
кой ще усети тихата ми м о р е с т ?
Бях бурно вчера, казвате? Не помня.
Обърнах кораб?!? Как успях самичко!
...Въздъхва то, оглежда се бездомно.
МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ ВСИЧКО.
Красимир Обретенов
Виж целия пост
То тръгва към брега и пак се връща.
Припряно мачка синята си дрешка,
джобовете си трескаво обръща.
И ето че на пясъка се пръсват
вместо стотинки - мидени черупки.
Но магазините отварят късно,
а в тях какво ли може да се купи...
Човекът е море. Но той не знае
и в себе си да плува се опитва.
Ветрец, мечта и лодка взел под наем,
безгрижно плъзва се по мисъл плитка.
Животът е море. Но и смъртта е.
С морето вече всичко е сравнено.
Разкриха вече всичките му тайни.
А пък морето хич не го е еня,
защото е човек, забравил нещо.
Все тръгва към брега и все се връща.
...С кого и в колко утре имам среща?
Заключих ли добре вратата в къщи?
Къде отивам? Кой съм аз? Забравих.
Морава, мор, морал, морфин, умора...
Мърморя ли? Е, спирам. Но тогава
кой ще усети тихата ми м о р е с т ?
Бях бурно вчера, казвате? Не помня.
Обърнах кораб?!? Как успях самичко!
...Въздъхва то, оглежда се бездомно.
МОРЕТО Е ЧОВЕК, ЗАБРАВИЛ ВСИЧКО.
Красимир Обретенов
# 520
2 май 2020, 23:46 ч.
Мимоза, благодаря ти, че ми напомни за Красимир Обретенов.
Мой любим поет от студентските години.
Виж целия пост
Мой любим поет от студентските години.
# 521
3 май 2020, 15:13 ч.
Не ви прощавам за нищо господа,
за хубавата просешка тояга,
за дрипавата скъсана торба,
която елитът сръчно ни надяна!
Не ви прощавам за нощите без сън,
нали очите гладни не заспиват.
Не ви прощавам хаоса навън,
където ни насилват и убиват!
Не ви прощавам за лудите сред нас,
които са щастливи без причина,
усмихват се, говорят си на глас.
Не ви прощавам затова, че са мнозина!
Не ви прощавам за тия дето с вик
политат от високите етажи,
от бедността спасили се за миг,
размазвайки се долу на паважа!
Не ви прощавам за скъпите коли
и за откраднатите милиони,
за пищните ви мраморни дворци,
дори за наглостта да сте спокойни!
От името на нашия народ,
одрипавял и гладен, не ви прощавам!
А дали ще ви прости Бог?
Съмнявам се, дълбоко се съмнявам!
Автор: Никола Статков
Виж целия пост
за хубавата просешка тояга,
за дрипавата скъсана торба,
която елитът сръчно ни надяна!
Не ви прощавам за нощите без сън,
нали очите гладни не заспиват.
Не ви прощавам хаоса навън,
където ни насилват и убиват!
Не ви прощавам за лудите сред нас,
които са щастливи без причина,
усмихват се, говорят си на глас.
Не ви прощавам затова, че са мнозина!
Не ви прощавам за тия дето с вик
политат от високите етажи,
от бедността спасили се за миг,
размазвайки се долу на паважа!
Не ви прощавам за скъпите коли
и за откраднатите милиони,
за пищните ви мраморни дворци,
дори за наглостта да сте спокойни!
От името на нашия народ,
одрипавял и гладен, не ви прощавам!
А дали ще ви прости Бог?
Съмнявам се, дълбоко се съмнявам!
Автор: Никола Статков
# 522
14 май 2020, 21:33 ч.
Скъсана нишка
Когато късаш нишката със някого,
недей да плачеш, даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи,
а нишите във твоята душа
не, не са изпълнени с предателства,
ни с черна злъч, а с бяла светлина.
Изтрий сълзите. Никому ненужни са.
Буцата от гърлото махни.
Разбий веригите си задушаващи.
Вдигни глава и тихо си тръгни.
Когато късаш нишката със някого...
Уроците житейски запомни!
Натрапеното някому приятелство,
по-тежко е от вражески стрели.
Таня Мезева
Виж целия пост
Когато късаш нишката със някого,
недей да плачеш, даже не тъжи.
Усмихвай се, било ли е приятелство,
оставило е истински следи.
Оставило е мигове запомнящи,
а нишите във твоята душа
не, не са изпълнени с предателства,
ни с черна злъч, а с бяла светлина.
Изтрий сълзите. Никому ненужни са.
Буцата от гърлото махни.
Разбий веригите си задушаващи.
Вдигни глава и тихо си тръгни.
Когато късаш нишката със някого...
Уроците житейски запомни!
Натрапеното някому приятелство,
по-тежко е от вражески стрели.
Таня Мезева
# 523
24 май 2020, 13:17 ч.
Учителю, на теб са ти длъжници
поетите на всички времена...
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.
А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.
Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител -
из стръмното ръката му подал.
Харалампи Харалампиев
Виж целия пост
поетите на всички времена...
От огъня на твоите зеници
са пламвали сърца и знамена.
А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
Не ти е нужен паметник огромен,
щом гледаш с погледа на всеки жив.
На теб са ти останали длъжници
поетите на всички времена...
Догаряли са твоите зеници-
на другите дарили светлина.
Затуй наместо паметник гранитен,
ти в спомените наши си изгрял.
И всеки помни по един учител -
из стръмното ръката му подал.
Харалампи Харалампиев
# 524
1 юни 2020, 17:03 ч.
Да можех пак в дете да се превърна,
светът да бъде приказно вълшебство,
любимата си кукла да прегърна
и да ни топли слънчевото детство.
Край мен усмивки искрени да греят,
сърцата ни да са кристално чисти.
От радост бузките да аленеят,
очите да блестят като мъниста.
Да няма злоба, грижи и тревога,
да няма алчност, завист и омраза
в дете да се превърна знам не мога,
ала сърцето чисто ще запазя.
Свилена Димитрова
Виж целия пост
светът да бъде приказно вълшебство,
любимата си кукла да прегърна
и да ни топли слънчевото детство.
Край мен усмивки искрени да греят,
сърцата ни да са кристално чисти.
От радост бузките да аленеят,
очите да блестят като мъниста.
Да няма злоба, грижи и тревога,
да няма алчност, завист и омраза
в дете да се превърна знам не мога,
ала сърцето чисто ще запазя.
Свилена Димитрова
Препоръчани теми