Хоспитирала съм в училище, което е изцяло по Монтесори, понеже по случайност ми е квартално и стоеше като опция в първи клас. Класовете от първи до трети и от четвърти до шести са слети, тоест има по осем деца от всеки набор. Всяко трябва да покрие материала за своя набор, който работи бързо, може да получи дипълнителен материал или да напредва по-бързо. Залага се изключително на самостоятелната работа, около половината време е предвидено за свободна работа, така се казват и часовете. Децата от всички материали сами избират какво да правят в съответствие със седмичния си план. Има често презентации на свършеното пред класа, както и тематични проекти със задачи на нивото на трите класа. Оценки няма, има много подробни отчети за всеки предмет, казватжсе вербални свидетелства. Бележки пишат само през срока, след който предстои преминаване от основното училище в гимназия или друго училище, за са се впишат децата в системата.
Харесаха ми материалите на Монтесори, но това, което не ми хареса, беше хаосът, който на моменти съществуваше. Двама редят пъзел с думи, друг мери картофи и записва колко тежи всеки, трети пише букви, четвърти пита нещо учителката, други пък нещо обсъждат. Някои деца носеха противошумови слушалки, за да се изолират и концентрират. за деца, които имат нужда от структурирано обучение, каквото е и моето, направо е губи време. В цялото разнообразие от материали се давят и не знаят кое първо да почнат. Имам съседка обаче, която си прати и четирите деца там, и има наблюдения върху различните класове. Според нея за момиченца, които са прилежни и ученолюбиви, за деца над средното интелектуално ниво или за бавноработещи е идеално, но за масата деца, средностатистическите, не било добър вариант.
Иначе материалната база, двор, кръжоци, екскурзии, всичко е супер, децата са доволни и ходят с желание на училище. няма го стреса от оценки в нормалните училища, където са безмилостни и за една точка те порязват с бележката. За сравнение бяхме много учудени вкъщи, че в българското училище деца с 16, 17 точки на контролно по български имаха отличен. В немското това би отговаряло на наше четири.
Та ние избрахме друга пък система, на двуезично училище, където половината предмети се преподават на немски, другата половина на английски. Половината деца от класа са с майчин език немски, а другите с такъв английски. Като разбира се, това е доста относително, има деца от смесени бракове, чисти англичани, австралийци, немци, с два други езика вкъщи, въобще мешавица. Половината деца ги ограмотяват на английски първо по английската система, половината на немски, във втори клас се учат да четат и на другия език. На немски са математика, спорт, религия, който има, на английски са история, география и мешаната скара, която у нас се казва човек и природа, т.е. биология, физика, химия. Рисуване и музика се редуват, бяха на английски, сега по липса на учител са на немски. Системата е предвидена да продължи до края на средното образование, има гимназия и секундарно училище билингвални.
Доволни сме общо-взето, английски в обикновено училище нямаше да знае на това ниво. Само че тук са в другата крайност. Прекалена структурираност, задължително присъствие от осем до четири, даже и да отсъства някой учител, не ги пускат, абе направо си е като казарма. изключено е да се запишеш на спорт или каквото и да е преди четири часа. То и часовете продължават до четири почти всеки ден. Има лънч тайм и часове за игра навън или кръжоци, но учат повече отколкото в обикновените училища. Домашни по принцип няма, но на практика често има да се довършва нещо вкъщи или да се учи за тестове. За групови проекти също трябва да се срещат след училище. Това е огромен минус на системата, че децата се лишават от свободно време само за себе си.
За деца от смесени бракове, които са двуезични по рождение, независимо с кои езици, за деца, на които им вървят езиците, е супер. Френски се учи от пети клас по един час всеки ден, за целта Франция всяка година праща различен гостуващ преподавател. Поради интензивнито езиково обучение деца, които са отгледани като едноезични, много трудно свикват с двата езика и непрекъснатото превеключване. Има случаи на чисто немски или американски деца, приемат ги, но в даден момент им идва нанагорно и напускат системата, когато се усложни учебният материал на езика, който не владеят.
Та всяка система си има плюсове и минуси, май идеална няма.