Публикувах долното и като пост тук
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=500923.new#new
но в желанието ми да стигне до възможно най-много хора го пускам и като отделна тема.
Със съжаление още един заложник на детското изгаряне в Пирогов се присъединява към вас......
Дъщеря ми се заля с гореща вода. След 15 мин я заведохме в Пирогов. Направиха обикновена превръзка и казаха, че трябва да я приемат. Отказахме категорично, под предлог че имаме и времева и финансова възможност ако трябва да я водим и по три пъти на ден. Лекарят не беше много нахален, както останалите си колеги се разбрахме на следващия ден да отидем пак за превръзка. На следващия ден обаче друг негов колега ни изплаши ужасно, че раната е супер зле и че трябва да бъдем хоспитализирани, за да бъде направена на дъщеря ми терапия с "нанотехнологии". Визирал е т.нар. превръзка със сребърни йони. Пак настоявахме, че ще платим абсолютно всичко, което трябва и не желаем да бъдем приемани, но и др-ът и сестрата ни ИЗЛЪГАХА, че в приемният кабинет те нямали условия за осъществяване на специалната превръзка със сребърни йони, която дори се правела с лека упойка.
Връчиха ми да подписвам 1 камара документи, на които ми се отлистваше само 2рата страница за подпис, без дори да имам възможност да прочета и ни приеха в .......... затвора. Да - вратата на отделението се заключва дори и от вътре и ключът е в джобовете на персонала и на майките се връчва да се подпишат, че няма да напускат. Дори и да искат - няма как освен да скочат от прозореца. Сестрата, която оформи документите по приема ни също ми наблегна, че нямам право да напускам болницата, след като положа и подписа си в/у последния документ, който не ми дадоха възможност дори да прочета. Настаниха ни в супер мизерна стая, но това ни беше най-малкия ни проблем. 3год. ми дъщеря беше най-голямото дете и естествено няма как да затвориш на сила такива малки деца да лежат в леглото цял ден и се разтичаха в коридора. Тогава забелязах с ужас, че всички мъници, освен в изгаряне, са или сополиви, или кашлят жестоко. Сега се чудя дали разпространението тази грипна епидемия в отделението не е била нарочно толерирана за реализиране на средства от лекуване на придружаващи заболявания, но това си е само мое предположение, за останалото ще изложа факти. Първия ден не ни правиха нищо, но за сметка на това в стаята ни и извън нея се изредиха най-различни индивиди с престилки, без баджове, които не спираха да ни крещят по най-различни поводи - защо детето не спяло от 14 до 16 часа; защо сме си хвърлили памперса в кошчето, а не в строго определеното за това място в друго помещение; защо якето ми било в/у леглото, въпреки, че няма закачалка и няма къде другаде да го сложа и т.н. които нямам нерви да описвам в подробности. По време на разходките ни по коридора с малката видяхме как на една друга майка явно не й издържаха нервите пред заключената двойна врата и я разкачи от долната панта, за да излезе, но една надзирателка веднага дойде на бегом с ужасяващи крясъци и закани и си заключи пак. Вдигнах кръвно. Обадих се на мъжа ми да ми донесе лекарства. Помолих отново някакъв индивид (в това отделение не можеш да разбереш с кого говориш, може би неслучайно никой не се представя и не носи значка с името и титлата си) да отключи, за да може мъжа ми да ми подаде лекарствата. Исках да изляза за 2 мин да си кажем две приказки, но индивидът започна да крещи, че не може и дори седя и държа вратата, докато мъжа ми ми ги подаде, за да може да заключи и вероятно да подслуша какво ще си кажем, все 1 че няма телефони.
След ужасна нощ, през която индивиди ходеха по стаите и крещяха на децата да спрат да плачат, на другата сутрин взеха на дъщеря ми гърлен секрет, да се уверят дали е успяла да пипне грипа от другите деца и АНАЛЕН, за който ми казаха, или по-скоро изсъскаха, че "такива били правилата, за това го взимали", а м/у впрочем правилото се отнасяло и за мен като придружител.... И тук ще спестя подробности за тази гадост, само ще кажа, че и за трите секрета беше направен памучен тампон в/у видимо и осезаемо (наложи ми се да пипна едната) ръждясали метални пръчици. Последва една упойка на детето през устата, от която тя леко се замая и я вкараха в манипулационната за извънземната процедура с нанотехнологии. Оказва се, че и вътре са й сложили 2ра, по-силна упойка, за която никой не ме беше предупредил, а нанотехнологията се оказа обикновена превръзка с лепенка със сребърни йони, която се продава във всяка аптека с/у по-малко от 8 лв. След тази "процедура" попитах лекаря, който й я направи (отново без бадж) как й е раната и той ме подмина без отговор. Не разбрах защо трябваше да ме лъжат, че тази процедура може да се направи само в болнични условия, още повече защо трябваше да ми упояват детето с 2 упойки. Поисках да си тръгваме, но не можело - трябвало да седим 3 дни, без да ни правят нищо и на третия да отворят превръзката и да видят какво е положението, но засега никак не било розово и най-вероятно щели да я оперират. Това ми го каза 1 индивид, който по описание по-късно разпознах като др Викторова и просто ми го съобщи, все едно аз нямам никакво право да реша и все едно, че вече е решено от някаква висша сила, която е отговорна за моето дете. Без детайлни, или каквито и да било обяснения. Не се съгласих и настоях да си тръгнем, но отново не можело - ако искам да си ходя, трябвало да си платя сребърната превръзка, която струвала ....... 3000 лв. Отново вдигнах кръвно и вече обмислях варианта да взъня на полицията, за да кажа, че ме държат за заложник докато не им платя 3000 лв, за нещо, което в аптеката струва 8. Мъжа ми дойде, не знам какво им е казал и с кого се е разправял, но по обяд ме извикаха да напиша, че си тръгвам с/у подпис на бланка без дата. Не пожелаха да свалят абоката на детето и си тръгнахме с него, а в къщи й го свалих сама.
Обадих се в Скинсистемс. Др. Пеев отсъстваше, но ни прие др Христов - изключително мил човек. Свалиха й "нанотехнологичната" превръзка от Пирогов, за да може д-ра да види раната и каза, че ще я излекуваме медикаментозно. След това й сложиха пак същата превръзка, без упойки, абокати, анални секрети и т.н. и платихме на касата 15 лв. с хиляди извинения, че ни ги изискват, но това е защото нямаме направление, като ни посъветваха за следващия път да си вземем.
Какво повече да кажа, все още треперя от нерви и не мога да си простя на какво подложих детето си. Желая на всички деца много здраве, Бог да ги пази, но не дай Боже, в случай на изгаряне, а може би и във всеки друг случай НЕ ХОДЕТЕ В ПИРОГОВ! Ще пубилкувам този пост и като отделна тема, за да може да стигне до възможно най-много хора.
Виж целия пост
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=500923.new#new
но в желанието ми да стигне до възможно най-много хора го пускам и като отделна тема.
Със съжаление още един заложник на детското изгаряне в Пирогов се присъединява към вас......
Дъщеря ми се заля с гореща вода. След 15 мин я заведохме в Пирогов. Направиха обикновена превръзка и казаха, че трябва да я приемат. Отказахме категорично, под предлог че имаме и времева и финансова възможност ако трябва да я водим и по три пъти на ден. Лекарят не беше много нахален, както останалите си колеги се разбрахме на следващия ден да отидем пак за превръзка. На следващия ден обаче друг негов колега ни изплаши ужасно, че раната е супер зле и че трябва да бъдем хоспитализирани, за да бъде направена на дъщеря ми терапия с "нанотехнологии". Визирал е т.нар. превръзка със сребърни йони. Пак настоявахме, че ще платим абсолютно всичко, което трябва и не желаем да бъдем приемани, но и др-ът и сестрата ни ИЗЛЪГАХА, че в приемният кабинет те нямали условия за осъществяване на специалната превръзка със сребърни йони, която дори се правела с лека упойка.
Връчиха ми да подписвам 1 камара документи, на които ми се отлистваше само 2рата страница за подпис, без дори да имам възможност да прочета и ни приеха в .......... затвора. Да - вратата на отделението се заключва дори и от вътре и ключът е в джобовете на персонала и на майките се връчва да се подпишат, че няма да напускат. Дори и да искат - няма как освен да скочат от прозореца. Сестрата, която оформи документите по приема ни също ми наблегна, че нямам право да напускам болницата, след като положа и подписа си в/у последния документ, който не ми дадоха възможност дори да прочета. Настаниха ни в супер мизерна стая, но това ни беше най-малкия ни проблем. 3год. ми дъщеря беше най-голямото дете и естествено няма как да затвориш на сила такива малки деца да лежат в леглото цял ден и се разтичаха в коридора. Тогава забелязах с ужас, че всички мъници, освен в изгаряне, са или сополиви, или кашлят жестоко. Сега се чудя дали разпространението тази грипна епидемия в отделението не е била нарочно толерирана за реализиране на средства от лекуване на придружаващи заболявания, но това си е само мое предположение, за останалото ще изложа факти. Първия ден не ни правиха нищо, но за сметка на това в стаята ни и извън нея се изредиха най-различни индивиди с престилки, без баджове, които не спираха да ни крещят по най-различни поводи - защо детето не спяло от 14 до 16 часа; защо сме си хвърлили памперса в кошчето, а не в строго определеното за това място в друго помещение; защо якето ми било в/у леглото, въпреки, че няма закачалка и няма къде другаде да го сложа и т.н. които нямам нерви да описвам в подробности. По време на разходките ни по коридора с малката видяхме как на една друга майка явно не й издържаха нервите пред заключената двойна врата и я разкачи от долната панта, за да излезе, но една надзирателка веднага дойде на бегом с ужасяващи крясъци и закани и си заключи пак. Вдигнах кръвно. Обадих се на мъжа ми да ми донесе лекарства. Помолих отново някакъв индивид (в това отделение не можеш да разбереш с кого говориш, може би неслучайно никой не се представя и не носи значка с името и титлата си) да отключи, за да може мъжа ми да ми подаде лекарствата. Исках да изляза за 2 мин да си кажем две приказки, но индивидът започна да крещи, че не може и дори седя и държа вратата, докато мъжа ми ми ги подаде, за да може да заключи и вероятно да подслуша какво ще си кажем, все 1 че няма телефони.
След ужасна нощ, през която индивиди ходеха по стаите и крещяха на децата да спрат да плачат, на другата сутрин взеха на дъщеря ми гърлен секрет, да се уверят дали е успяла да пипне грипа от другите деца и АНАЛЕН, за който ми казаха, или по-скоро изсъскаха, че "такива били правилата, за това го взимали", а м/у впрочем правилото се отнасяло и за мен като придружител.... И тук ще спестя подробности за тази гадост, само ще кажа, че и за трите секрета беше направен памучен тампон в/у видимо и осезаемо (наложи ми се да пипна едната) ръждясали метални пръчици. Последва една упойка на детето през устата, от която тя леко се замая и я вкараха в манипулационната за извънземната процедура с нанотехнологии. Оказва се, че и вътре са й сложили 2ра, по-силна упойка, за която никой не ме беше предупредил, а нанотехнологията се оказа обикновена превръзка с лепенка със сребърни йони, която се продава във всяка аптека с/у по-малко от 8 лв. След тази "процедура" попитах лекаря, който й я направи (отново без бадж) как й е раната и той ме подмина без отговор. Не разбрах защо трябваше да ме лъжат, че тази процедура може да се направи само в болнични условия, още повече защо трябваше да ми упояват детето с 2 упойки. Поисках да си тръгваме, но не можело - трябвало да седим 3 дни, без да ни правят нищо и на третия да отворят превръзката и да видят какво е положението, но засега никак не било розово и най-вероятно щели да я оперират. Това ми го каза 1 индивид, който по описание по-късно разпознах като др Викторова и просто ми го съобщи, все едно аз нямам никакво право да реша и все едно, че вече е решено от някаква висша сила, която е отговорна за моето дете. Без детайлни, или каквито и да било обяснения. Не се съгласих и настоях да си тръгнем, но отново не можело - ако искам да си ходя, трябвало да си платя сребърната превръзка, която струвала ....... 3000 лв. Отново вдигнах кръвно и вече обмислях варианта да взъня на полицията, за да кажа, че ме държат за заложник докато не им платя 3000 лв, за нещо, което в аптеката струва 8. Мъжа ми дойде, не знам какво им е казал и с кого се е разправял, но по обяд ме извикаха да напиша, че си тръгвам с/у подпис на бланка без дата. Не пожелаха да свалят абоката на детето и си тръгнахме с него, а в къщи й го свалих сама.
Обадих се в Скинсистемс. Др. Пеев отсъстваше, но ни прие др Христов - изключително мил човек. Свалиха й "нанотехнологичната" превръзка от Пирогов, за да може д-ра да види раната и каза, че ще я излекуваме медикаментозно. След това й сложиха пак същата превръзка, без упойки, абокати, анални секрети и т.н. и платихме на касата 15 лв. с хиляди извинения, че ни ги изискват, но това е защото нямаме направление, като ни посъветваха за следващия път да си вземем.
Какво повече да кажа, все още треперя от нерви и не мога да си простя на какво подложих детето си. Желая на всички деца много здраве, Бог да ги пази, но не дай Боже, в случай на изгаряне, а може би и във всеки друг случай НЕ ХОДЕТЕ В ПИРОГОВ! Ще пубилкувам този пост и като отделна тема, за да може да стигне до възможно най-много хора.
Опитвали да ги сплашат с разни диагнози. Е, не знам да са ги заключвали, но не можело да си тръгнеш, а ако избягаш, трябвало уж да плащаш не знам какво си. Лапето вдигнало стаята на главата си - търчи насам-натам, врещи, играе му се, или пък му е нервно; отделно, че майката (и на смени бабата - майка ми) стои с него, а нито има условия да се изкъпеш като хората, нито да си починеш, нито храната е хубава, нито нищо - не е болка за умиране да престоиш няколко дни, естествено, ама е гадно, когато е без нужда. Предполагам, че престоят им трябва заради парите по клиничната пътека, може да не съм права, но друго обяснение нямам. 
такива коментари ме втрещяват.Моли се да не ти се нагала,че тогава незнам за каква цигара ще пишем. 
, дано повече не ви се налагат ходения по болниците !!
... 
