Болката от раздялата с любим човек

Ще се опита да те баламосва, разбира се.
Такива дребни душици обичат да разиграват хората. Ти не му обръщай внимание, каквото и да ти каже. Лъжа е. Обичащите хора не правят така

Толкова съм смотана толкова,че се мразя. Ако някой мой приятел дойде при мен и сподели, че преминава през нещо такова и е толкова слаб няма да повярвам. Днес пак среща, усмихна ми се и вдигна ръка,аз нищо. След 10 мин звънна не вдигнах,но после ме обзе онази моя лудост която уж беше преминала. Аз звънях два пъти не вдигна и сега пак в първи клас, питам се кога човек преодолява това, защо съм толкова слаба 😤😤😤 😢😢

Не става дума за слабост на характера. Ти си като молец, който лети към огъня - виждаш, че не е добре за теб , но не можеш да се спреш. Такива хора (егоисти, нарциситси, боклуци, пустиняци - както искаш ги наречи) те правят психически нестабилен и пристрастен чрез наложения тормоз и игри на "иди ми-дойди ми".
Не се обвинявай.  От тук нататък може да се случат две неща:
Да продължиш да се бориш със себе си, накрая да му вдигнеш телефона, да се видите, да му изслушаш извиненията ( ако изобщо си направи труд за такива), пак ще те заедно и всичко това ще се повтори, потрети, докато не му стане съвсем скучно с тебе и не омотае някоя друга. Тогава няма и да ти звъни вече, защото не му трябваш. А ти ще си съсипеш нервите и самоуважението и ще трепериш като зайче още много месеци след това. Докато той си го вее.
Вариант две: Решаваш, че животът ти не е толкова дълъг, че да можеш да отделиш още година на този пикльо и категорично спираш контакт, триеш, блокираш, сменяш си номера ако се налага.  Ще поплачеш, ще ти е гадно, пък ще излезеш с някоя приятелка, ще пиешеш тук, ще ти липсва - насилниците много липсват! - ще се чувстваш като настъпена бубулечка известно време и накрая ще ти олекне и ще мислиш все по-малко за него. Накрая ще го видиш какъвто в бил винаги и ще си благодариш на всички божества,че си се отървала.
Жените са казали вече - човек с доблест, достойнство и почтеност не би се държал по такъв начин никога. Той не те обича и не е качествен човек. Това са два абсолютно достатъчни повода да го оставиш в миналото си. Най - вероятно е с някоя друга невеста когато изчезва. Горката и тя...
И аз имах такъв опит. Насилие, лъжи, грозно поведение, страст, скандали и толкова още глупости, които сте чели всички тук. Не ми се влиза в подробности, краят беше подобен - потъна в дън земя. С друга жена, даже като го питах директно нямаше очи да признае.
Такива пухльовци не заслужават и мъж да ги наречеш.
Горе главата и кураж. Ще ти мине накрая. Дали сега или след н-брой години обаче си е твой избор.
Но на нашата възраст май не е добре да си губим времето с подобни охлюви.

Добре, звъннала си, голям праз - не е болка за умиране, никой няма точен протокол за справяне с такава ситуация. Видяла си и си усетила адреналина в случая "ами ако вдигне", сега вече можеш да си го спестиш следващия път. Не е нищо фатално, просто ще вървиш с твоето темпо по пътя, къде с успех, къде с по-голям успех. Горе главата, и това ще мине.

Идея си нямаш колко добре те разбирам.
Хубавите и лошите спомени с такъв човек водят борба за надмощие, но в крайна сметка, болката от лошите е по-силна.
Сякаш има две версии на човека - такава, която ти е показвала колко те обича и която не можеш да забравиш.
И такава, която е точно обратната на първата - тази, която е изрекла унищожителните думи.
А всъщност човекът си е бил един и същ през цялото време.
Това, което си видяла, са били роли.
Обикновено винаги става дума за пари накрая.

Толкова много за писане...

Аз смятам че всъщност има много видове любов. Но тази не е от тази, която я пише по книгите. Изобщо как може някой да те обича, да изпитва любов към теб и изведнъж да си причини страданието да не те вижда две седмици!!! Всичко друго, всякакви любови но не и тази. И да предположим че има основателна причина за раздяла. Той казва,, обичам те,, и изчезва... И ти причинява най шибаната болка от неведение то!!!! Егати!!! Че чисто по човешки един обичащ те човек никога няма да ти го причини ако наистина те обича па било то и да има да ти казва най страшната истина!!! По начало не те е обичал така както си го представяш ти. Ти си си добре. Той не е. Той е тоя с психичен недъг без капка състрадание, страхливец. Издръж на всичко. Издръж да не вдигаш телефона. Издръж да се размине те без да се обърнеш. Положи усилия да вървиш изправена и горда, усмихни се.. Издръж на любопитството си да разбереш,, защо,,. Защото е егоист. За това. А свръхегоист обича само себе си. Издръж и ще се смееш един ден. Тия спомени ги затвори в килера, гаси лампата и стига. Оцени факта че те е оставил сама сега.. Отворени пътища. А не сама с двете ви деца. Ядосай се!!! Спри да мислиш за този човек. Даже почни да го наричаш,, тоя,,.. Лиши го от име даже. Умаловажи го в мислите си, смали го мислено до прашинка и го издухай през прозореца.

Много точно сте го казали момичета,чета ви, разбирам всичко и тъпата ми главата не го проумява. Иска ми се да замина някъде далече и да не  се върна повече. Виждам го почти всеки ден и това ме убива бавно. Все си мисля умрял да беше до сега да го бях прежалила.

Здравейте момичета! За първи път се включвам в темата. Наскоро и на мен ми се случи раздяла, първата в живота, връзка от 4 и половина години. На 22 съм и летях буквално в небесата. Мечтаех за бъдещето, затварях си очите за неговото поведение и наскоро намалялото внимание (е, скоро, 1 година), мислех, че е нормално. Но той накрая събра смелостта да каже, че не му е добре и не иска повече връзка с мен. Разбираемо, живота ми се срина, не очаквах да чуя тези думи никога. След училище отидох да уча при него в чужбина, само заради него. Последните месеци ги прекарахме връзка от разстояние, защото ми предложиха временна работа в друг град.
Както и да е, говорихме на дълго и на широко, обясни ми вижданията му и аз най-накрая прогледнах, осъзнах колко токсично сме се държали. Много ми е трудно, постоянно споделям с приятели и семейство, но промяната ще дойде от мен. Вече минаха 3 седмици и ту се чувствам добре, ту на дъното. Той ме търси от време на време, това ми пречеше и му казах да не се търсим повече. Но минаха 4 дни и се чувствам ужасно. Следя го на линия ли е, не че има значение, трябва да се изнасям, да живеем отново в един град от есента и мд е страх от срещата с него. Ние бяхме много добри приятели и двамата очаквахме да задържим поне привтелството, но не виждам шанс. Писнало му на момчето да е във връзка и сега иска да излиза и да прави каквото си поиска, без угризения. Не ме обичал, не искал друга, а просто да се забавлява. Колкото и да виждам, че не е за мен, все се надявам на нещо. Не го искам повече в живота си, но пък има толкова спомени от миналото, че ме задушават и не дават да мисля трезво. Мислите ли, че скоро ще се оправя и ще спре да ме боли? Само това искам...

Ще ти мине, колкото и да те боли в момента. Първата раздяла винаги най-тежко се приема. И аз преживях нещо подобно, доста време ми отне, но мина. И при теб ще мине. Не се насилвай, чувствай си чувствата на воля, както се казва. Възползвай се и ти от свободата да не се съобразяваш с никого. Споко, скоро пак ще се почувстваш добре. Нормално е някои дни да си горе, други дни долу... цял живот е тая въртележка така или иначе.

Ще мине, животът е пред теб.
Но друг път не прави жертви за мъж, който не ти е никакъв на практика. Визирам местенето в друга държава заради него.
И не вярвай сляпо на "не че искам друга". След 2-3 седмици ще цъфне с ново гадже, което погледнато от правилния ъгъл, би трябвало да те облекчи.

Направо не искам да си го помислям. Искам да е щастлив, но в същото време искам и той да поеме малко болка, да знам, че страда, а не че всяка вечер е навън и намира нави приятели. Чувствам се предадена и много наранена. Искам да си го избия от главата, но корема ми постоянно е на топка... Искам да си намеря rebound връзка и да го нараня както той мен. Искам да ме гледа как успявам и да съжалява, нищо че аз съм виновна донякъде, че съм го допуснала да има такова влияние над мен.

При всеки е различно, аз например се съвземам за дни. Е не ми е било ежедневно такова, но смея да кажа, че на сутринта съм си ставала нормално с идеята за един прекрасен ден. Пия кафе с приятелки, говоря много гледам да не оставам сама и така. Минава и това ще мине.

Ако мъж отрече, че няма друга без да си го питал, работата е ясна. :Д

Ако по цял ден мислиш как да го нараниш и чакаш да види какво е изпуснал, все още си във връзка с него. Просто е едностранна. Живей си живота и не губи повече време