Жената зодия Риби - 18

  • 62 143
  • 743
# 645
Не мога да търпя да съм в дупки някакви. И обичам да коуникирам. Кат няма с кого, с мене си го правя.
Годината е лежерна за мен, май го писах. Надявам се есенно да се забърза малко с каквто съм си наумила.
Виж целия пост
# 646
Рибки, как сте с комуникацията в последно време?
Аз съм супер! Спрях да говоря с всички, само от време на време сама си говоря и ми е свръх спокойно вече!

1:1. С кучето също. Grinning така отцепих всичко живо и ми е едно мирно на главата. Един клиент ми вика, че изглеждам много весело да няма нещо около мен (демек любов) - казвам "А не. То защото няма такова нещо, затова съм така."
На път съм да приключа приятелство, което значеше много за мен, но не ме натъжава. Допускам даже дали не е по-добре така. Все имах чувството че това приятелство колкото ми е помагало, толкова ми е играло и лоша шега. Понякога трябва да се затвори една врата и да се отвори друга, откъдето може би пък да навлезе по-добър човек - знае ли се?
Времето ми харесва мъгливо, облачно, действа ми успокояващо.Не понасям жегите.
Виж целия пост
# 647
Почивай в мир, мамо!
Последва татко точно след два месеца и половина.
Мир на праха ви, светъл и лек да е пътят ви!
Аз останах сама...
Виж целия пост
# 648
Анра, много съжалявам. Приеми моите най-искрени съболезнования и сълзи. Пътят ни е кратък. Ти си осмислила техния. Прегръщам те,  не знам какво да кажа. Мъчно се чете и пише след такъв пост. Съжалявам.
Виж целия пост
# 649
Благодаря ти!
Все още плача и не знам как ще сбогувам с нея...
Ужасна, ужасна година!!!
Виж целия пост
# 650
С любимите й цветя, безсилие, немощ, благодарност, обич и болка без дъно. Едва ли някой може...🥺 Съжалявам.
Виж целия пост
# 651
Моите най-искрени съболезнования.... прегръщам те , макар и да не те познавам,  това  е брутална загуба ....

Тази 2020 година е жестока  Sad
Виж целия пост
# 652
Анра, моите най-искрени съболезнования.
С тежки новини се включи. Как си? Надявам се малко по-добре...
Другите и вие как сте?
Виж целия пост
# 653
Не съм добре и не се съвземам изобщо.
И двамата си отидоха по мъчителен за тях начин. А за мен е още по - тежко, защото остава дълбаещото чувство, че не съм направила достатъчно. Нищо, че всички около мен твърдят обратното.
Никога не е достатъчно да полагаш грижи за някой, да му казваш, че го обичаш, да му показваш любовта си. Даваш си сметка за това, когато загубиш някой близък. А когато загубиш и двама, е още по - тежко.
Ужасна, ужасна, ужасна година!
Кога ще започне да се развиделява?
Виж целия пост
# 654
Анра, съжалявам.
Клише е, но времето лекува. Не, че ще спре да ти е мъчно, но малко по малко ще ти става по-леко.
Наистина, ужасно е да изгубиш родителите си, а по едно и също време-не ми се мисли какво ти е.
Виж целия пост
# 655
Време, да. Без значение колко хора са наоколо и съчувстват или се опитват да помогнат по някакъв начин, на човек му трябва време и самичък да си мине през трудните моменти, докато поосъзнае нещата.

Мислите ли за почивки някъде, за Нова година планувате ли нещо, започва ли да ви става празнично покрай тая карантина?
Виж целия пост
# 656
Нямам търпение да свърши тази 2020г. С надежда към 2021г. ...

Не мислим да ходим където и да е . Всъщност последните дни , май бая дни станаха, в къщи е мълчанка . Аз пак с моя отвратителен характер съм дала игнор на всички . Хванах се да правя коледни красотички , хем ми носи спокойствие,  хем да си помогна с тъпия бюджет ,хи хи хи - да видим!
Виж целия пост
# 657
Не, няма да пътуваме. Мъжът ми ходи след Коледа при баба си на село(и тя, като него и половината му рода е Козирог), но се надявам тази година да пропусне. Хамалогия ми е на 27.12 да се товарим и да стоим после 2 дни в къщата, където банята е студена, на първи етаж, до който се слиза по външни стълби. Не се и спогаждам с бабата 🤣
Но като цяло не смятам и че е редно, при условие, че децата ни ходя на градина и има +случаи, да и носим потенциални зарази. Жена с диабет и инсулти, по-добре да е жива и здрава.

Мислехме за рождените дни на децата(през 2 дни през декември са) да пътуваме някъде. Убедихме се предишни години, че не става празнуването в този месец, всички са болни, те включително. Тази година е още по-непостижимо.
Но явно и пътуването няма да стане. Евентуално братовчедите ще поканик с преспиване, ако всички сме здрави и не сме в поредната карантина.
2020 за мен не беше чак толкова лоша. Смятам, че я изкарахме добре и нямам право да се оплаквам. На фона на мъките и несполуките на другите. Да, притеснена съм, все нещо ми тегне отгоре, но се разминаваме с всичко и сме си добре.
Но си знаете, че ние няма как да сме добре, защото на нас си ни е добре (🤣)...все мислим другите, мислим за всеки и всичко. Тревожността ни се е увеличила. Аз избягвам да гледам и слушам всякакви неща, че после ги мисля и не мога да спя. Не ми е достатъчно вкъщи нещата да са наред, искам навсякъде да са наред и никой да не страда.
Виж целия пост
# 658
Именно, аз съм станала в пъти по-тревожна. Понякога имам чувството, че имам паник атаки или там както се казва. На няколко пъти си махам маската, за да поема дълбоко въздух, иначе имам чувството, че се задушавам.
Виж целия пост
# 659
Анра, как си??

Влизам и аз с лоши новини...Вчера претърпях ПТП, без кола съм, без работа, днес цял ден лежа и не мога да си събера мислите. Не знам от къде да започна, с кое, как, а най-лошото е че не виждам надежда за нещата и полека встъпвам в депресия... Главата ще ми се пръсне, всичко ме боли, чувствам се половин човек...
Ужасна година за семейството. Две злополуки със сестра ми, две катастрофи - родителите ми, сега аз, изобщооооо...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия