Мисля, че темата е специфична и има малко информация по нея, защото приемната грижа в България се развива по-интензивно последните няколко години.
Знаете, приемната грижа е социална услуга, идваща да замени институционалното отглеждане на деца. Тя е временна грижа и въпреки, че в наредбите касаещи приемната грижа е дефинирана като краткосрочна - до 6 месеца, средно срочна - до 3 години и дългосрочна - до навършване на пълнолетие на детето, тези срокове са твърде условни. Условни са, защото социалните от ОЗД има указание да вписват в регистрите за осиновяване всички деца (непотърсени 6 месеца след изоставянето им), без значение в какъв срок са настанени в приемните семейства, поддържат ли връзка с биологичните си роднини, от колко години живеят с приемните си родители и колко свързани с тях се чувстват.
Приемните семейства вече са около 2 000 за цялата страна, ще стават и повече. България има "задача" да затвори всички интституции за деца във вида, в който съществуват в момента. Разбира се част от тях, ще бъдат преобразувани в Центрове за настаняване от семеен тип, Дневни центрове...
Отглеждането на деца в семейна следа вместо в институции има своя смисъл и полза за децата. В обучението на кандидат осиновителите е сериозно застъпена темата за привързаността (на Болби), нейните нарушения и последиците от това за всеки един аспект от развитието на децата. Много е писано в темите тук, има и много хубави лекции на Теа (в закована по-горе тема) по въпроса.
Та в приемни семейства, децата имат възможност да се свържат емоционално с обгрижващите ги възрастни и така да растат и се развиват по оптимален начин.