"В очите на Тим се четеше гордост, когато за пръв път стана от гърнето. За хората без деца тази ситуация не е никак привлекателна. Разбираемо. А радостта му, когато го взех от ясла...
Това са силните моменти в живота на бащата – малки, прости и въпреки това – велики.

Когато Андреа трябваше да отиде на учителски конгрес, си взех една седмица отпуска, всъщност първата си седмица, откакто бях станал баща, за да си остана вкъщи. Винаги съм знаел, че жена ми се справя страхотно, но едва когато станах баща на пълен работен ден, можах да го оценя. Това не е ваканция. Точно обратното, означава нонстоп дежурство, 24 часа на ден и 7 дни в седмицата.

Да, постоянният стрес ми идваше в повече. Един ден прекарах следобеда с Тим на площадката. Бях си взел кафе и се опитвах да остана буден, докато слушах как групата майки и татковци обсъждат нов детски център. Тогава на Тим му растяха зъби и ме бе държал буден цяла нощ с раздразнителното си настроение. Моето собствено настроение се влошаваше с всяка изминала минута. Единственото нещо, което исках да правя, бе да спя. Вместо това трябваше да го заведа вкъщи, да приготвя вечеря, да го изкъпя, да го сложа да ляга и след това да мия.

С радост се върнах на работа след това и никога не съм подценявал работата на жена си отново. Не е лесно, но прекарването на времето с детето е най-добрата награда за таткото или майката.
"
Виж целия пост