Дълго търсих подходяща тема, където да мога да си излея душата...
Аз забременях ин витро, и както си бях поръчала очаквах близнаци момче и момиче! Още преди да забременея знаех и как ще се казват... Започна една нормална бременност със своите си неразположения, но в същото време абсолютно перфектна в предвид, че е двуплодна и че съм над 35 години. Моите бебета бяха всичко, което имам..л вие всъщност знаете какво имам предвид.... Насрочихме дата за планово секцио и в деня, в който ме приеха още от сутринта момиченцето нещо не мърдаше.., а тя беше доста активна и дори пречеше на брат си за се изявява.. Като ме приеха ми казаха, че всичко е наред с бебоците и около десет пъти ми слушаха тоновете...но тя не помръдваше...Трудно хващаха тон и го отдаваха на факта, че тя се е изместила!!!! по-близо до бебо и се препокриват тоновете...Вечерта пак им казах, че нещо не е наред и пак преглед и ехограф и тонове и хак според тях всичко е ОК. Сутринта с твърд корем влезнах да раждам с пълно упойка ( добре че беше с пълна а не с епидурална)...Като се събудих ми донесоха едно бебе...и тогава аз " умрях "...бяха пуснали мъжа ми в стаята за да ме утешава...Никой не знаел какво се е случило...било странно...но толкова бързо се е развело всичко, че се е развила инфекция, която можела да засегне и мен и другото бебе и...всички да ни няма...Оставиха ме в обща стая...никой не дойде да говори с мен...държаха се все едно нищо не се е случило, не ми даваха свиждане и така четири дълги и тягостни дни в болницата....Не вдигах телефона и триех съобщенията без да ги чета...Мъката ми бе огромна...о още е дори по-силна...Аз вече на съм същата и много се мъча, защото траура не ми позволява да се радвам пълноценно на другото бебе...Започнах да ходя на терапия! Много бавно се случват нещата...ако изобщо нещо се случва...Милото ми момченце, колкото е обичано, толкова и ощетено...вече е на девет месеца и с всеки изминал ден се уча все повече да го обичам като само дете...Трудна ми е много! Особено като излизам и ме виждат с едно бебе... Излишните въпроси...нетърсеното мнение от доста нетактични хора...всичко това допълнително ме убива...Дори обмислям да се махна и да живеем в чужбина...
Това е от мен за сега! Благодаря ви, че сте създали такава тема!