Загубихме детето си!

  • 52 253
  • 80
# 75
Здравейте и от мен!
Дълго търсих подходяща тема, където да мога да си излея душата...
Аз забременях ин витро, и както си бях поръчала очаквах близнаци момче и момиче! Още преди да забременея знаех и как ще се казват... Започна една нормална бременност със своите си неразположения, но в същото време абсолютно перфектна в предвид, че е двуплодна и че съм над 35 години. Моите бебета бяха всичко, което имам..л вие всъщност знаете какво имам предвид.... Насрочихме дата за планово секцио и в деня, в който ме приеха още от сутринта момиченцето нещо не мърдаше.., а тя беше доста активна и дори пречеше на брат си за се изявява.. Като ме приеха ми казаха, че всичко е наред с бебоците и около десет пъти ми слушаха тоновете...но тя не помръдваше...Трудно хващаха тон и го отдаваха на факта, че тя се е изместила!!!! по-близо до бебо и се препокриват тоновете...Вечерта пак им казах, че нещо не е наред и пак преглед и ехограф и тонове и хак според тях всичко е ОК. Сутринта с твърд корем влезнах да раждам с пълно упойка ( добре че беше с пълна а не с епидурална)...Като се събудих ми донесоха едно бебе...и тогава аз " умрях "...бяха пуснали мъжа ми в стаята за да ме утешава...Никой не знаел какво се е случило...било странно...но толкова бързо се е развело всичко, че се е развила инфекция, която можела да засегне и мен и другото бебе и...всички да ни няма...Оставиха ме в обща стая...никой не дойде да говори с мен...държаха се все едно нищо не се е случило, не ми даваха свиждане и така четири дълги и тягостни дни в болницата....Не вдигах телефона и триех съобщенията без да ги чета...Мъката ми бе огромна...о още е дори по-силна...Аз вече на съм същата и много се мъча, защото траура не ми позволява да се радвам пълноценно на другото бебе...Започнах да ходя на терапия! Много бавно се случват нещата...ако изобщо нещо се случва...Милото ми момченце, колкото е обичано, толкова и ощетено...вече е на девет месеца и с всеки изминал ден се уча все повече да го обичам като само дете...Трудна ми е много! Особено като излизам и ме виждат с едно бебе... Излишните въпроси...нетърсеното мнение от доста нетактични хора...всичко това допълнително ме убива...Дори обмислям да се махна и да живеем в чужбина...
Това е от мен за сега! Благодаря ви, че сте създали такава тема!
Виж целия пост
# 76
smatche,много съжалявам мамче,за всичко което си преживяла.Не веднъж съм го казвала,думите са безсилни,времето при мене не излекува раните,просто ме научи да живея с мисълта,че първото ми момиченце го няма.Прегръщам те силно,бъди силна,трябва да бъдеш  Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 77
Мила, щях много неща да пиша, но ще ти кажа едно: никога, ама никога няма да забравиш твоето момиченце, но бъди щастлива, че имаш това съкровище до себе си! Радвай му се, боготвори го! Той го заслужава, защото все пак е избрал ти да си му майка, такава чувствителна, ранима, добра.
През 2012 аз се прибрах с празни ръце от родилния дом по същия начин като теб. Една седмица преди термин просто спря завинаги да тупти сърчицето му. Ужас, който не искам да изпитва никоя майка. Но с много вяра, търпение и кураж сега се радвам на една 8 месечна бебка.
Пожелавам ти от сърце да се възстановиш психически, което ще стане постепенно и с времето и да се отдадеш на твоето момченце  така, както ти го усещаш! А защо не пък и да се зарадваш и на една нова бременност? Приеми моите далечни оптимистични пожелания за много здраве, весели и усмихнати  очи и щастие, което да те промени поне мъничко! Hug
Виж целия пост
# 78
Здравейте, мили мами. Преди 4 години родих в деветия месец мъртвото си бебе. Прибрахме се у дома с празни ръце и свити сърца, питах се защо, и отговор нямаше, само страшна тъга. Направихме някои изследвания със супруга ми и след уверенията на лекарите, че всичко е наред правихме опити за забременяване и за наша радост, това се случи бързо, и така на 18.11.2011г. се роди Ванеса.

Толкова чакано и обичано дете, гледано с такава любов, докато  преди  месец и половина не каза, че я боли коремчето, отидохме в спешен център и след някои изследвания и преглед на ехограф ни съобщиха, че има тумор в корема. Започна страшно ходене по мъките. След един месец местене от болница в болница и голямо мъчение на 18.05.2014г. , точно когато навърши 2г. и половина - тя почина. Едно прекрасно дете си отиде, нашата дъщеря, не мога да повярвам, мъката е огромна, загубата е жестока, кървящо сърце, река от сълзи и .... една дълбока, страшна, мъчителна самота. Кажете мили мами, как се справяте?  Поклон и пред вашите дечица! Нашите слънца ги няма! А сега накъде?  Sad




Zdravei mila maichice!stoq i placha na tvoq post .I nasheto semeistvo ni spoletq sashtoto kato pri vas Sad v pyrvata vi bremennost.Na 28.06.2015 rodih bebenceto mi 9 dni predi termina myrtvo.Nqma takava bolka nqma .Bydi silna mnogo silna zaradi sebe si i semeistvoto ti.Znam dori i az ne moga da sam,no se opitvam.Na men mnogo mi pomaga psiholojkata probvai varvete .Iskreni saboleznovaniq priemete pregryshtam te silno mila Sad
Виж целия пост
# 79
Много съжалявам за загубата ти, мила Деница! Преживяла съм го и още живея с болката. Струва ми се, че си изпълнена с решимост за нов опит. Недей да я губиш, само една нова бременност ще те спаси. Мъката по това детенце ще остане, но радостта от едно друго прекрасно създание ще я трансформира. Дано да се случи по-скоро, желая ти го от все сърце!  Praynig
Виж целия пост
# 80
Много съжалявам за загубата ти, мила Деница! Преживяла съм го и още живея с болката. Струва ми се, че си изпълнена с решимост за нов опит. Недей да я губиш, само една нова бременност ще те спаси. Мъката по това детенце ще остане, но радостта от едно друго прекрасно създание ще я трансформира. Дано да се случи по-скоро, желая ти го от все сърце!  Praynig
+1 точно така  Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия