Здравейте,
от години имам някакъв психиски проблем, с който не мога да се справя. Извинявам се за дългото обяснение, но просто ми е много зле и имам нужда от съвет. С две думи изпитвам някакви периоди на страх, или подтиснатост или лоши стряскащи мисли, които се прояват под различна форма в съзнанието ми и след това отминават. В интерес на истината, колкото повече дълбая в това състояние мога да си задавам различни въпроси и да го уголемявам, но проблема си е един.
Принципно нещата от детството, които ме притесняваха (незнам дали това има общо с проблема ми) са, че имам някакъв придобит фетишизъм някъде в ранни детски години. Това в някаква степен предпогам води до много силна сексуалност и стремеж. Нищо не ми пречеше до момента, в който се запознах с първата ми сериозна приятелка. Запознахме се и аз някакси коренно се промених - почнах да я гледам в очите като богиня (което е нормално за първа връзка може би), но проблема е, че тогава ми се появиха първите такива лоши мисля. Момичето не беше виновно, но аз изпитах някаква малоценност и започна да ме е страх от бъдещето, да се появят някакви стряскащи мисли, които реално ме извадиха от "нормалното". Поради тази причина се разделих с нея като го преживях тежко и след като мина известно време аз пак се почувствах самият АЗ, човека с почти чисто съзнание - в далечината останаха тези лоши мисли. И така със всяка нова жена след това се побърквах и като скъсаме се отпусна. Всязах в казармата и нямах жена. Накрая толко ме хванаха някакви страхови и панически мисли, че трудно изкарах до края на казармата. Ходих на лекар и ми изписа анти депресанти. Те съответно нищо не помогнаха, а се възстанових чрез срещи и хубави моменти с близки приятели.
Мина извесно време. Запознах се с една жена. Не устетих много, че е мой ти въпреки това, че бяхме тотално различни. Имайки предвид моето вманиачаване и приемайки жената като идол аз започнах да се чувствам много добре. Тя с нищо друго не ме впечатли, а с това че е може да бъде отговорна майка и прави много неща за мен - дори чак ме задушаваше от любов. Почнаха депресийте пак, но някакси с времето се достигна до някакъв вътрешен баланс. Към момента имаме прекрасно дете, което много обичам. За съжаление моите стряскащи мисли се завърнаха с пълни сили и това след моментите, които се роди детето. Аз се побърквам от една година близо жестоко, защото не спиме на едно легло от три години, изчезна всякаква тръпка и реално някъде много се разминахме.
Е тука дойде сериозния проблем. Вече тотално се уплетох. Мислите ми станха тройно по-стряскащи и почти неизчезващи. Вече незнам кое ме кара да се депресирам, дали липсата на секс може да ме побърка. Незнам къде се намирам и кой съм. Ходя по улицата и дори вече имам някакво раздвояване на личността. Чатя като ненормален и гледам портно и тотално изключих. Незнам дали мога да го обясня добре моето състояние, но с две думи:
В момента съм в тежка депресия и не мога да разбера дали тя е породена от лиспа на секс, и по-горе описаните неща или е просто, защото си е дошла и тези неща са някакъв предтекст или изразяване на лошите мисли.
Вече обмислям направо да се разведа, но ми изглежда супер безотговорно заради една сексуална тръпка да зарежа семейството. Ако имаше гаранция, че с тази жена се чувствам добре, бих го направил, но внуженията са ми толко големи, че вече съм почти сигурен, че само началто ще е хубаво.
Пия валериани, не спя по цяла нощ, един филм не мога да изгледам. Днес дори припаднах от страх. Всичко ли е илюзия или не... Единственото, за което съм сигурен е, че жена ми не ми харесва сексуално и няма скоро да ми харесва. В главата ми е каша.
Лекарства не ми се пият, защото съм чел за тях Започнах да ходя на психотерапевт. Говорим, говорим, правят се планове, достигам до някакъв баланс и след два дни всичко рухва. Стигам вече до извода, че моите състояние въобще не се командват от това какво правя - просто си идва все с по-голяма сила - все едно с дистанционно някой ме управява.
Ходих дори при извесния сексолог Румен Бостанджийев. Много съм доволен и извода му беше. " Ти вътрешно си се убедил, че тази жена не става за теб и са навиваш да си с нея" Разведи се и ще живнеш. И действително преди предишните ми връзки секс е имало до последно. Та реално от лиспса на секс може ли чак пък толко да се побърка човек (три години). Три години аз гледам жените по улиците и дори се измъчвам, че някоя от тях не е майка на детето ми и да е вкъщи при тези обстоятелства
Ако има някой търпелив човечес да прочета и да ме посъветва какво да правя. В момента плача с глас и пиша и незнам за какво плача - тъжно ми е и имам чувство че вече дори шизофрения започвам да отключвам някаква...
Хормонални изследвания ли да си правя? Да почна ли по врачки да ходя? Дори четох онзи ден за хипнозата и обмислим дали да не си направя? Нещо явно си ми има подсъзнателно от детството и каквото и да правя няма измъкване.... Поне да не ставаше по-зле
Някой може да ми се смее за горното, но реално не го искам - побърквам си се и състоянията ми стават все по-неадекватни. Някой, ще каже - разведи се като не става, но бих се развел ако съм в нормално състояние и тези факти цитирани като проблеми са действително проблеми, а не някакво "оправдание" на дептесията... за едно нещо се сетих - когато съм много зле и ако посля само за една минутка или дремна дори за секунди, когато се събудя всичко е супер наредено. Но после идва - явно си е писано да си умра на 35 години
Мерси много
Виж целия пост
от години имам някакъв психиски проблем, с който не мога да се справя. Извинявам се за дългото обяснение, но просто ми е много зле и имам нужда от съвет. С две думи изпитвам някакви периоди на страх, или подтиснатост или лоши стряскащи мисли, които се прояват под различна форма в съзнанието ми и след това отминават. В интерес на истината, колкото повече дълбая в това състояние мога да си задавам различни въпроси и да го уголемявам, но проблема си е един.
Принципно нещата от детството, които ме притесняваха (незнам дали това има общо с проблема ми) са, че имам някакъв придобит фетишизъм някъде в ранни детски години. Това в някаква степен предпогам води до много силна сексуалност и стремеж. Нищо не ми пречеше до момента, в който се запознах с първата ми сериозна приятелка. Запознахме се и аз някакси коренно се промених - почнах да я гледам в очите като богиня (което е нормално за първа връзка може би), но проблема е, че тогава ми се появиха първите такива лоши мисля. Момичето не беше виновно, но аз изпитах някаква малоценност и започна да ме е страх от бъдещето, да се появят някакви стряскащи мисли, които реално ме извадиха от "нормалното". Поради тази причина се разделих с нея като го преживях тежко и след като мина известно време аз пак се почувствах самият АЗ, човека с почти чисто съзнание - в далечината останаха тези лоши мисли. И така със всяка нова жена след това се побърквах и като скъсаме се отпусна. Всязах в казармата и нямах жена. Накрая толко ме хванаха някакви страхови и панически мисли, че трудно изкарах до края на казармата. Ходих на лекар и ми изписа анти депресанти. Те съответно нищо не помогнаха, а се възстанових чрез срещи и хубави моменти с близки приятели.
Мина извесно време. Запознах се с една жена. Не устетих много, че е мой ти въпреки това, че бяхме тотално различни. Имайки предвид моето вманиачаване и приемайки жената като идол аз започнах да се чувствам много добре. Тя с нищо друго не ме впечатли, а с това че е може да бъде отговорна майка и прави много неща за мен - дори чак ме задушаваше от любов. Почнаха депресийте пак, но някакси с времето се достигна до някакъв вътрешен баланс. Към момента имаме прекрасно дете, което много обичам. За съжаление моите стряскащи мисли се завърнаха с пълни сили и това след моментите, които се роди детето. Аз се побърквам от една година близо жестоко, защото не спиме на едно легло от три години, изчезна всякаква тръпка и реално някъде много се разминахме.
Е тука дойде сериозния проблем. Вече тотално се уплетох. Мислите ми станха тройно по-стряскащи и почти неизчезващи. Вече незнам кое ме кара да се депресирам, дали липсата на секс може да ме побърка. Незнам къде се намирам и кой съм. Ходя по улицата и дори вече имам някакво раздвояване на личността. Чатя като ненормален и гледам портно и тотално изключих. Незнам дали мога да го обясня добре моето състояние, но с две думи:
В момента съм в тежка депресия и не мога да разбера дали тя е породена от лиспа на секс, и по-горе описаните неща или е просто, защото си е дошла и тези неща са някакъв предтекст или изразяване на лошите мисли.
Вече обмислям направо да се разведа, но ми изглежда супер безотговорно заради една сексуална тръпка да зарежа семейството. Ако имаше гаранция, че с тази жена се чувствам добре, бих го направил, но внуженията са ми толко големи, че вече съм почти сигурен, че само началто ще е хубаво.
Пия валериани, не спя по цяла нощ, един филм не мога да изгледам. Днес дори припаднах от страх. Всичко ли е илюзия или не... Единственото, за което съм сигурен е, че жена ми не ми харесва сексуално и няма скоро да ми харесва. В главата ми е каша.
Лекарства не ми се пият, защото съм чел за тях Започнах да ходя на психотерапевт. Говорим, говорим, правят се планове, достигам до някакъв баланс и след два дни всичко рухва. Стигам вече до извода, че моите състояние въобще не се командват от това какво правя - просто си идва все с по-голяма сила - все едно с дистанционно някой ме управява.
Ходих дори при извесния сексолог Румен Бостанджийев. Много съм доволен и извода му беше. " Ти вътрешно си се убедил, че тази жена не става за теб и са навиваш да си с нея" Разведи се и ще живнеш. И действително преди предишните ми връзки секс е имало до последно. Та реално от лиспса на секс може ли чак пък толко да се побърка човек (три години). Три години аз гледам жените по улиците и дори се измъчвам, че някоя от тях не е майка на детето ми и да е вкъщи при тези обстоятелства
Ако има някой търпелив човечес да прочета и да ме посъветва какво да правя. В момента плача с глас и пиша и незнам за какво плача - тъжно ми е и имам чувство че вече дори шизофрения започвам да отключвам някаква...
Хормонални изследвания ли да си правя? Да почна ли по врачки да ходя? Дори четох онзи ден за хипнозата и обмислим дали да не си направя? Нещо явно си ми има подсъзнателно от детството и каквото и да правя няма измъкване.... Поне да не ставаше по-зле
Някой може да ми се смее за горното, но реално не го искам - побърквам си се и състоянията ми стават все по-неадекватни. Някой, ще каже - разведи се като не става, но бих се развел ако съм в нормално състояние и тези факти цитирани като проблеми са действително проблеми, а не някакво "оправдание" на дептесията... за едно нещо се сетих - когато съм много зле и ако посля само за една минутка или дремна дори за секунди, когато се събудя всичко е супер наредено. Но после идва - явно си е писано да си умра на 35 години
Мерси много
