Здравейте, д-р Проданова,
Осмелявам се да пиша тук, защото бих искала Вашият съвет като професионалист в областта. Накратко ситуацията, от която тръгва всичко. На 32 години съм, имам дъщеря, която скоро ще навърши 6 години. Миналата година поради няколко отключващи фактора се озовах в болница с диагноза "белодробна емболия", от тогава съм на лечение с няколко вида лекарства, едното от които е за разреждане на кръвта. Аз още преди да се случи всичко това исках второ дете, но след диагнозата и лечението, което се наложи, лекарите категорично ме предупредиха да не забременявам, защото лекарствата не са съвместими, а и е опасно за мен
. Към днешна дата все още съм на лечение с лекарствата, предстоят ми още специфични изследвания и все още лекарите не са склонни да ми разрешат бременност, като и не се ангажират със срокове 
. Принципно идеята е, че след такава диагноза, винаги би имало голям риск...и за мен, и за бебето. И тук идва моят проблем. Колкото повече зная, че може това да се случи, толкова повече ми влияе на психическото ми равновесие...Тъжна съм, не спя добре, само като спомене някой думата "бебе"или видя количка и т.н. и аз съм способна да избухна в плач . Близките около мен ми казват да се стегна, да се радвам на дъщеря си и да забравя за това, но аз не мога...Да, на дъщеря ми й се радвам безкрайно, но и точно защото виждам колко прекрасна е тя и искам да имам още едно дете...и пак кръга се завърта отначало. Чувствам се и виновна някак си, ако мога така да се изразя, че се стига до там...така се чувствам като получвам и забележки от лекарите...колкото и да се опитвам да съм стриктна в лекарствата си и режиам си на хранене...
В същото време, явно на някакво вътрешно ниво ми се е отразил и стреса от толкова много прегледи и медицински манипулации, че само като зная, че трябва да отида някъде в тази връзка и усещам как сърцето ми се качва в гърлото. Не зная как да се справя с тези състояния, които се прояват при мен, но усещам, че все по-често преобладават и това не е добре, защото ми влияят на цялостния ритъм на живот....
Ще се радвам да чуя Вашето мнение.
Благодаря!
Виж целия пост
Осмелявам се да пиша тук, защото бих искала Вашият съвет като професионалист в областта. Накратко ситуацията, от която тръгва всичко. На 32 години съм, имам дъщеря, която скоро ще навърши 6 години. Миналата година поради няколко отключващи фактора се озовах в болница с диагноза "белодробна емболия", от тогава съм на лечение с няколко вида лекарства, едното от които е за разреждане на кръвта. Аз още преди да се случи всичко това исках второ дете, но след диагнозата и лечението, което се наложи, лекарите категорично ме предупредиха да не забременявам, защото лекарствата не са съвместими, а и е опасно за мен
. Към днешна дата все още съм на лечение с лекарствата, предстоят ми още специфични изследвания и все още лекарите не са склонни да ми разрешат бременност, като и не се ангажират със срокове . Принципно идеята е, че след такава диагноза, винаги би имало голям риск...и за мен, и за бебето. И тук идва моят проблем. Колкото повече зная, че може това да се случи, толкова повече ми влияе на психическото ми равновесие...Тъжна съм, не спя добре, само като спомене някой думата "бебе"или видя количка и т.н. и аз съм способна да избухна в плач . Близките около мен ми казват да се стегна, да се радвам на дъщеря си и да забравя за това, но аз не мога...Да, на дъщеря ми й се радвам безкрайно, но и точно защото виждам колко прекрасна е тя и искам да имам още едно дете...и пак кръга се завърта отначало. Чувствам се и виновна някак си, ако мога така да се изразя, че се стига до там...така се чувствам като получвам и забележки от лекарите...колкото и да се опитвам да съм стриктна в лекарствата си и режиам си на хранене...В същото време, явно на някакво вътрешно ниво ми се е отразил и стреса от толкова много прегледи и медицински манипулации, че само като зная, че трябва да отида някъде в тази връзка и усещам как сърцето ми се качва в гърлото. Не зная как да се справя с тези състояния, които се прояват при мен, но усещам, че все по-често преобладават и това не е добре, защото ми влияят на цялостния ритъм на живот...
.Ще се радвам да чуя Вашето мнение.
Благодаря!
