Проблеми в училище

  • 16 808
  • 11
Здравейте,

мина доста време от как не съм влизал тук. Мислех, че няма да имам повече нужда от помощта ви, но уви.
 
Бъркал съм.

Имам син. На 9 стана вече. Третокласник сладък.

Винаги съм изпитвал голям страх от срещата на Боби с училището.

Много му е трудно. Трудно е почти по всички предмети. Много е енергичен, трудно се концентрира.

Прави странни грешки като това да разменя числата (вместо 48 пише 84 например). Трудно му е с четенето.
А с английския е направо ужас.

Не ме разбирайте погрешно. Не искам отличник. Искам дете, което не се чувства толкова зле от това, че ходи на училище. Което не се чувства тъпо и различно.

Затова искам да ви помоля за помощ. Моля ви споделете дали имате подобни проблеми и ако имате как се оправяте.

Споделете също така дали не може да има някаква обективна причина (като дислекция например) и има ли някой в или около София, който може да ми помогне да диагстицира това сладко дете.

Умирам от страх, че се провалям като родител. Че не съм направил всичко необходимо да е добре и да се справя добре.

Писането на домашни е малка война:) Омръзна ми да сме лошите, които не спират да мрънкат за това проклето училище. Повтарянето не винаги помага или поне не е толкова ефективно, колкото очаквах.

Обмислям и местене в друго училище, но не мисля, че на този етап е добра идея...
А сме само трети клас...

Помагайте!
Виж целия пост
# 1
Може и да е дислексия. Мисля, че логопед може да я дигностицира.
В тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=798712.0 има и полезни линкове.
Виж целия пост
# 2
Проблема с числата го имам и аз. Полагам огромни усилия когато се налага да работя с числа, което ме изнервя и изморява. Не знам на какво се дължи това.
Нежеланието на детето да учи не е заболяване. Имам син на 16г., който до трети клас беше много амбициозен, учеше доста, беше сред първите в класа, но .... сега е страшно. Ония ден сме се карали до 3 през нощта, ако съседите не ме познават ще пуснат оплакване в закрила на детето. Сподели ми че учението било тъпо и ненужно, че отваря учебника, поглежда урока, решава че не го разбира и не го интересува и затваря учебника ... и резултатите - плачевни. В един момент ми идеше да грабна точилката... Сега съм му поставила ултиматум - или се стяга и ми показва резултати до март месец или го изкарвам от училище и заминава да работи ( ако си намери работа, защото това е почти невъзможно )
Та, ако детето няма някакъв проблем, който трябва да се диогностицира от лекар и да се работи за отстраняването му - не виждам труг изход различен от натискане. Аз направих грешката да оствя синът си да работи самостоятелно и ..... провал.
Виж целия пост
# 3
Благодаря ви за отговорите!

Не съм сигурен, че е просто нежелание да учи. Или може би така ми се иска.

Сякаш някакси не се получава и това го фрустрира. Като сбърка някоя дума направо подивява. Чак ми е гадно да го поправям.

Сякаш нещо още се таи в храстите и той не може да се оправи с него.

Иска ми се да му помогна...

Какво друго освен дислекция може да пречи?
Виж целия пост
# 4
И моя ги имаше, и други ги имат... има теория, че е свързано с развитието на мозъка по времето на живота в институция. Не знам, дали е вярно.

проф. Валя Матанова - там го водих моя миналата година - специалист е по обучителни проблеми. Друг е въпросът, че се оказа, че детето няма обучителни проблеми, но на мен тя много ми помогна.

Смея да твърдя, че тази година сме много по-добре. Казвам сме, защото това зависи и от нас - родителите. Не ми се влиза в подробности - посетете я, ще ви помогне /това не значи, че мисля, че детето има обучителни проблеми/.

ПП Сега се сетих, че вие не бяхте от София, нищо ще оставя линка за всеки случай  Peace
Виж целия пост
# 5
Благодаря ти Дзверче.

Вече сме в София:) Това лято ходихме при нея, но определено нещо я неглижирах.

Ще се радвам да ми разкажеш малко повече за опита ти с нея. Може и на лични.

Благодаря!
Виж целия пост
# 6
Здравейте,

мина доста време от как не съм влизал тук. Мислех, че няма да имам повече нужда от помощта ви, но уви.
 
Бъркал съм.

Имам син. На 9 стана вече. Третокласник сладък.

Винаги съм изпитвал голям страх от срещата на Боби с училището.

Много му е трудно. Трудно е почти по всички предмети. Много е енергичен, трудно се концентрира.

Прави странни грешки като това да разменя числата (вместо 48 пише 84 например). Трудно му е с четенето.
А с английския е направо ужас.


Не ме разбирайте погрешно. Не искам отличник. Искам дете, което не се чувства толкова зле от това, че ходи на училище. Което не се чувства тъпо и различно.

Затова искам да ви помоля за помощ. Моля ви споделете дали имате подобни проблеми и ако имате как се оправяте.

Споделете също така дали не може да има някаква обективна причина (като дислекция например) и има ли някой в или около София, който може да ми помогне да диагстицира това сладко дете.

Умирам от страх, че се провалям като родител. Че не съм направил всичко необходимо да е добре и да се справя добре.

Писането на домашни е малка война:) Омръзна ми да сме лошите, които не спират да мрънкат за това проклето училище. Повтарянето не винаги помага или поне не е толкова ефективно, колкото очаквах.

Обмислям и местене в друго училище, но не мисля, че на този етап е добра идея...
А сме само трети клас...

Помагайте!


Здравей, Магьоснико!

Ето това, което съм маркирала в червено е характерно за дислексията, но не е достатъчно, за да се каже, че е дислексия. Възможно е да е това, за което е писала Дзверчето!

Племеничката ми е с дислексия, но я хванахме още в средата на първи клас и от мъчение ученето стана удоволствие - след известна интервенция, разбира се  Simple Smile Бих те посъветвала детето да го види логопед, за да изключите евентуално дислексията, а след това ако е необходимо да се посъветваш с други специалисти. Ние се консултирахме с логопед, който ни препоръчаха тогава ( преди 7 години) и който имаше опит в диагностиката на дислексията. Ако прецениш за необходимо пиши на лични - ще ти дам информация за всичко, което знам по въпроса.
Виж целия пост
# 7
Магьосникът от ОзHug- помниш ли ме? Здравей! Не се плаши! Не си за тоя подфорум- ето темата с полезна информация за теб , а и за всички други, които имат подобни проблеми .

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=698550.new;topicseen#new

Питай, каквото искаш на лични. Имам какво да ти кажа.  Grinning
Виж целия пост
# 8
Здравей, Оз!
Надявам се, че помниш и врътльото ми  Андрей Simple Smile Много са ми познати твоите вълнения.

Първо - се успокойте, нищо не е опропастено и нищо не е толкова страшно или непоправимо.

От училището - като имам предвид програмите и учебниците, неумението да се работи с по-активни деца, с лесно възбудими деца, с деца с по-неустойчиво внимание - ние никак не бяхме доволни и ни беше трудно, много трудно на моменти. И аз напълно си разбирам момчето  Mr. Green То почти няма какво да ти хареса в училище…

Особено отчайващи за нас бяха втори и трети клас. Остави породеното нежелание да учи, съобразителен и бърз, синът ми бе решил, че е глупав, тъп и какво ли не още... Това бе най-голямата беда. И това не бе само ширма, зад която да се скрие. Той наистина беше блокирал по някои предмети и наистина му бе трудно. Ако и при вас е така не е късно да реагирате. Но тук спокойствието – като започнете от вашето! - има огромно значение. Окуражавайте го, учете го да учи, правете чести почивки, ако можете не ходете на занималня – там правят домашни, но не учат.

Подозирах Андрей в лека дислекция понеже му се случваше да бърка в началото буквичките т, д, б – ако не ги обръщаше, то те определено го затрудняваха. Първи клас бе влюбен в математиката, не ни даваше да вечеряме на спокойствие искаше да давам задачки за устно смятане. С таблицата на умножение, а пък але с делението настана ужас! Научи я и след две седмици в главата няма никой. Помни бързо, но й бързо забравя това, което не му е „хипервпечатлително“. Ето това го свързвам с нашата специфика – много информация накуп поглъщат в началото, няма го това постепенно натрупване, от тук и (освен темперамент и характер) известна лесна възбудимост, неустойчиво внимание. Писала съм тук как го караше в началото на „екс“. Сега леко се успокоиха нещата, въпреки че и сега поне в ръцете все нещо трябва да върти… Съчувствам на учителите, представям си как ги вбесява това...
 
На нас ни провървя с попадането в занималнята на единствената читава учителка, която имахме за всички тези години. В момента, когато бе заредил двойки след двойки в 3-ти клас, тя откри у него... математически талант. Сега вече в пети, това ни е любим предмет, защото имаме добър, нормален и организиран учител. Господи, колко хубаво, че вече не сме при учителката от 1-4 клас!!!! Тя направо го съсипа!

Мога да ти дам координати на „любимата“ му учителка - тя е с 20 години трудов стаж, има квалификации за работа с деца с дислекция, неустойчиво внимание. Иначе помага и работи с деца от 1-4 клас. Тя уважава децата и те това го чувстват. Тя не е в тези центрове за "диагностициране", където слагат етикети, което още повече пречи в училище. Тя категорично отрече дислекцията за Андрей. При нас по-скоро е проблем с концентрирането. За да се усмихнеш ще споделя един скорошен монолог на Андрей: „Мама, знаеш ли имам ужасяващо въображение! Като започна да си представям нещо – нищо не чувам наоколо. Така днес нищо не чух в час по български. Ужасно въображение имам! Какво да правя?“ Гледам в тетрадката по български. Пише Работа в клас – и …. нито думичка, нито ред…

Мога като филолог да напиша много неща за идиотските програми и липса на методология. Как вместо до затвърждаване да четат по срички и да пишат, да преписват, от първия срок на първи клас започват да им „диктуват“ – това е слухово възприемане на текст, което е нещо съвсем друго, а те трябва да го възпроизведат писмено… Но май няма смисъл да чоплим всичко това. Те там глупостите са една след друга. Вие трябва да сте на „Човек и Общество“? Е ще дойдете и до Историята в – 5 ти клас – няма такова чудо!

Сега борим по-високите изисквания с моя "схватлив и разсеян ум" както казва една от новите му учителки, пак трудно поради разсеяност, краткотрайна памет, поради мързел и увлечения по електроника, поради започващия пубертет Simple Smile,  но вече е съвсем друго нещо...

При желание на лични мога да ти дам координатите на учителката. Тя е в София.
Виж целия пост
# 9
Мина време. Да ви разкажа как аз отразих тази ситуация.

Боби няма проблеми. Аз имам проблеми. Той си е супер:)

А моя проблем, е че не разбирам защо, когато едно дете чете по бързо на обратно отколкото напред е проблемно дете? Глупаво? Неспособно?

Неспособно да влезне в рамките създадени за всички нас. Че от кога това е лошо? Да си различен? И какво ме интересува мене, че има смотана учителка, която вижда в него само повече работа?

Та как отразих аз това? Просто. Спрях да се карам с него за училище. Не се справил според очакванията на учителката си - шанс. Не се справил спрямо оценъчната система на нашето прекрасно образование - шанс. И да ви кажа ни се промениха коренно взаимоотношенията с него. Към по-добро.

Той сега е 4ти клас. И половината мина. Не ме интересува колко е научил от тази жена. Всъщност ме интересува.

Колкото по-малко, толкова по-добре.

Защото тя го учи само колко е смотан. Което не е вярно.

Та сменяме училището от догодина. Намирам се период от живота ми, в който мога да посрещна по-сериозни разходи и решихме да потърсим алтернатива. От стандартния шит.

От догодина тръгваме в едно частно училище в Кокаляне. Отидох - харесах го. Боби отиде да го види - хареса го. От училището харесаха Боби. Така, че смело напред.

И не очаквам много от тях. Искам да ми помогнат само да стане Боби по-самоуверен, да спре да се чувства смотан и тъп и съм сигурен, че ако той се чувства така ще си проличи.

Успех на всички, които се опитват да се изправят срещу образователната система. И късмет. Ще им трябва!
Виж целия пост
# 10
Изключително полезна философия! Много се радвам на родители, които искат просто детето им да е щастливо, а не да се впише в нечии рамки. Дано и аз да съумея да бъда същата майка.
Благодаря!
Виж целия пост
# 11
Здравей,може ли да помоля за координати  Praynig
Цвети
Здравей, Оз!
Надявам се, че помниш и врътльото ми  Андрей Simple Smile Много са ми познати твоите вълнения.

Първо - се успокойте, нищо не е опропастено и нищо не е толкова страшно или непоправимо.

От училището - като имам предвид програмите и учебниците, неумението да се работи с по-активни деца, с лесно възбудими деца, с деца с по-неустойчиво внимание - ние никак не бяхме доволни и ни беше трудно, много трудно на моменти. И аз напълно си разбирам момчето  Mr. Green То почти няма какво да ти хареса в училище…

Особено отчайващи за нас бяха втори и трети клас. Остави породеното нежелание да учи, съобразителен и бърз, синът ми бе решил, че е глупав, тъп и какво ли не още... Това бе най-голямата беда. И това не бе само ширма, зад която да се скрие. Той наистина беше блокирал по някои предмети и наистина му бе трудно. Ако и при вас е така не е късно да реагирате. Но тук спокойствието – като започнете от вашето! - има огромно значение. Окуражавайте го, учете го да учи, правете чести почивки, ако можете не ходете на занималня – там правят домашни, но не учат.

Подозирах Андрей в лека дислекция понеже му се случваше да бърка в началото буквичките т, д, б – ако не ги обръщаше, то те определено го затрудняваха. Първи клас бе влюбен в математиката, не ни даваше да вечеряме на спокойствие искаше да давам задачки за устно смятане. С таблицата на умножение, а пък але с делението настана ужас! Научи я и след две седмици в главата няма никой. Помни бързо, но й бързо забравя това, което не му е „хипервпечатлително“. Ето това го свързвам с нашата специфика – много информация накуп поглъщат в началото, няма го това постепенно натрупване, от тук и (освен темперамент и характер) известна лесна възбудимост, неустойчиво внимание. Писала съм тук как го караше в началото на „екс“. Сега леко се успокоиха нещата, въпреки че и сега поне в ръцете все нещо трябва да върти… Съчувствам на учителите, представям си как ги вбесява това...
 
На нас ни провървя с попадането в занималнята на единствената читава учителка, която имахме за всички тези години. В момента, когато бе заредил двойки след двойки в 3-ти клас, тя откри у него... математически талант. Сега вече в пети, това ни е любим предмет, защото имаме добър, нормален и организиран учител. Господи, колко хубаво, че вече не сме при учителката от 1-4 клас!!!! Тя направо го съсипа!

Мога да ти дам координати на „любимата“ му учителка - тя е с 20 години трудов стаж, има квалификации за работа с деца с дислекция, неустойчиво внимание. Иначе помага и работи с деца от 1-4 клас. Тя уважава децата и те това го чувстват. Тя не е в тези центрове за "диагностициране", където слагат етикети, което още повече пречи в училище. Тя категорично отрече дислекцията за Андрей. При нас по-скоро е проблем с концентрирането. За да се усмихнеш ще споделя един скорошен монолог на Андрей: „Мама, знаеш ли имам ужасяващо въображение! Като започна да си представям нещо – нищо не чувам наоколо. Така днес нищо не чух в час по български. Ужасно въображение имам! Какво да правя?“ Гледам в тетрадката по български. Пише Работа в клас – и …. нито думичка, нито ред…

Мога като филолог да напиша много неща за идиотските програми и липса на методология. Как вместо до затвърждаване да четат по срички и да пишат, да преписват, от първия срок на първи клас започват да им „диктуват“ – това е слухово възприемане на текст, което е нещо съвсем друго, а те трябва да го възпроизведат писмено… Но май няма смисъл да чоплим всичко това. Те там глупостите са една след друга. Вие трябва да сте на „Човек и Общество“? Е ще дойдете и до Историята в – 5 ти клас – няма такова чудо!

Сега борим по-високите изисквания с моя "схватлив и разсеян ум" както казва една от новите му учителки, пак трудно поради разсеяност, краткотрайна памет, поради мързел и увлечения по електроника, поради започващия пубертет Simple Smile,  но вече е съвсем друго нещо...

При желание на лични мога да ти дам координатите на учителката. Тя е в София.

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия