Молба за съвет! от млад кандидат-студент

Здравей ! Първо, да те успокоя, че не е срамно, че питаш. Винаги е по-добре да си осведомен и да събереш максимален брой мнения и впечатления.
За да ти отговорим обаче, мисля, че трябва да ни дадеш поне някакви жокери с какво би желал да се занимаваш (освен медицината, за която си споменал). Защо така лесно я отхвърляш като вариант и се отказваш от първоначалното си желание? Вярно, че в БГ е доста трудно и неблагодарно да се занимаваш с това, но нищо не се знае. Може пък да имаш късмет да се реализираш в родината ни (не забравяй, че и тук имаме нужда от такива квалифицирани кадри), или пък ако искаш да търсиш варианти за реализация в чужбина. Много болно ми става, че споменавам и този втори вариант, но не мога да си го премълча. Реши къде искаш да се реализираш - в БГ, или извън нея. Ако избереш медицината, обаче някак си не си представям кариера преди образованието. Няма да можеш да работиш и учиш едновременно. Тук стигаме и до въпроса къде са родителите ти в цялата тази схема? Ще могат ли да ти помагат. Ти казваш, че искаш да си независим, ама имай предвид, че е доста трудно за млад човек, който тепърва завършва и няма трудов стаж. Ако имат възможност, нека ти помагат на първо време.
Не си писал в кой град живееш и къде мислиш да кандидатстваш? Ако си в по-голям град имаш малко повече възможности да успееш да си намериш някаква работа и да съвместяваш ученето.
Да ти споделя моят опит - аз бях решила също като теб - завършвам и започвам работа, за да съм независима от мама и тати . Завърших икономическа специалност в Търговска гимназия и някак си естествено се бях насочила в тази посока. Веднага започнах работа в счетоводна къща и още същата година ме приеха бакалавър - Счетоводство и контрол, задочно. Не е било проблем за мен да уча и да работя. Живеех при нашите и ми помагаха. Не беше и много лесно, обаче - прибирах се от работа и започвах да уча. Не подценявай образованието си заради работата! Само едно ще ти кажа в тази връзка и се надявам да ме разбереш - докато учиш изграждаш себе си и вдигаш собствената си стойност като ценен кадър, от който работодателите да имат нужда; ако гледаш да работиш и пренебрегваш образованието, то тогава инвестираш и дърпаш назад собственото си развитие за сметка на друг. Аз винаги съм гледала как бих могла аз самата да се развия, за да повиша квалификацията си и да повиша собствената си стойност, пред това просто да работя за някого. Но това си зависи и до собствените ти стремежи - дали имаш желание за собствен бизнес или ти е достатъчно да си работник за някого (не казвам, че е лошо).
След като завърших бакалавър, кандидатствах и магистратура в Свищов (отново икономическа специалност). От както съм започнала работя, уча успоредно с това. Не е лесно, но не е и невъзможно.
Успех и се надявам да вземеш правилното решение за себе си. Изясни си добре представата за това, което искаш да учиш, преди да се хвърлиш в морето от университети и в един момент да се окаже, че не си искал да учиш въпросната специалност, а само си си пропилял годинките.

 

Мислил ли си да се насочиш към стоматология или фармация? Знам, че там отиват неуспелите да влязат медицина и затова на тези факултети се гледа малко като на лузъри, но реално там се учи също толкова сериозно, а реализацията след това по правило може да донесе доста по-добри доходи. И тъй като ученето е сериозно, не зная как стои въпросът със задочното обучение, но мисля, че може. Редовно обучение плюс работа някакси не си го представям. Не казвам, че е невъзможно, но е трудничко.
Щом си се насочил към медицина, значи си добре с хуманитарните науки, а как си с математиката? Компютърни специалисти, програмисти се търсят често и се заплащат добре.

Много правилно. Адмирации, че си даваш сметка за това.

 Vili_R, атти,  благодаря за отговора!

  Живея в София.
   Дългосрочно, бих искал да се занимавам със собствен бизнес. Да работя за някого разглеждам като път към тази цел. Родителите ми могат да ме подкрепят, но откакто се помня, искам сам да мога да си стъпя на краката (адекватните действия по въпроса не бяха много обаче). Най-малкото да си плащам сам сметките, които трупам, храната и пр.
Фактът, че огромна част от живота ми ще отиде в учене и още учене с медицината е една от причините да не ме влече вече. Да, и преди знаех за какво става дума, но все си мислех, че в крайна сметка ще си струва. След като се запознах малко по-отблизо със спецификата на работата сметнах, че това не е така за мен. Лекарите трябва да са отдадени и вдадени идеала за лекуване на хората, а моите съмнения ми говорят че аз не съм в тази позиция. Също, вярвам, че образованието развива човека, това е и причината да не мога да го захвърля с лека ръка. Но колко да се развивам 10 години, като се образовам ? 
   Бих искал да остана в България. Не смятам, че ученето в чужбина ще ми предостави нещо кой знае какво за огромната цена, която трябва да се плати.(отново - приоритет ми е да си стъпя на краката, не да се хвърлям насляпо и да се надявам парашута да се отвори. Цената на образованието където и да е в Европа е поне по две, дори за местата, където университетите са безплатни).
    Също, останал съм с впечатление, че работодателите търсят повече стаж, опит, отколкото университетска диплома? Ето - и в твоя опит, ти си започнала да работиш в счетоводна къща преди да започнеш да учиш! (с други думи - едното произтича от другото).
    Честно казано, нямам против да си спукам гьона от учене и бачкане. Почнах с медицината - зверски тежка специалност и имах представа какво ме чака като критична маса зубрене, за да тръгна изобщо по този път. Не се отказвам заради това.  Номерът е, че за да го правя - трябва да вярвам в него.  Сега блянът ми е да бъда независим - от мама, тате, после и от работодател, доколкото е възможно. Аз съм 190% зад личностното развитие - ученето, четенето по специалността, за работата. Не съм убеден, че университетът  е необходим на човек за това, нито пък, че ползите избиват от една страна задлъжняването откъм пари, от друга - изразходеното време.
      Дали пък да не пропусна година докато си опека акъла? Както казваш, да не си пропилея годинките. (много важен момент!)

     Атти, хуманитарните науки са ми силата. (с други думи, щом се плямпа, там съм ). Биологията ми е на ниво, химията ми е добре. Математиката ми е зле - винаги е била. Не ми чатка мозъка добре по математика - сиреч всички инженерни специалности и като цяло всичко, което изисква над средното ниво математика ми е кажи-речи затворена врата.
      Честно казано, не съм гледал много фармацията, а трябва. Ще поразровя за нея повече - благодаря! Стоматологията никога не ми е харесвала като специалност -  доколкото знам не много хора успяват да се реализират успешно а има зверско обременяване от работата (като се започне от количеството и естеството на работата и се достигне до проблемите с опорно-двигателната система).
       

Мда, въпросът ми беше риторичен - виждам, че не пишеш като математик

Не обхванах икономическите специалности - там следването не е тежко, много от специалностите са универсални, което си има и плюсовете, и минусите - можеш да работиш на много места, но пък има и още много такива като теб. Не те фиксира върху определен бранш за развиване на собствен бизнес, но и не те ограничава. Много зависи от мястото, на което ще попаднеш да работиш, докато станеш самостоятелен, примерно - може бързо да израснеш до мениджърска позиция, но може и да си останеш офисен планктон доста дълго време.

 Икономическите специалности не изискват ли повечко математика? Хвърлих око на ЕПИ по математика в УНСС, не ми се стори кой знае колко труден, но не съм наясно с това какви са изискванията по-нататък.

Защо не пробваш с журналистика? Както гледам имаш дар слово

- искам да мога да работя докато следвам, така че да изкарвам доход достатъчен за самостоятелен живот (без да разчитам на нашите)
  - съответно, искам да запиша специалност, която да не е твърде ангажираща, така че да мога да се фокусирам върху кариерното си развитие.


След тези две уточнения идва естествения извод да учиш в чужбина.

Хм, стаж и опит преди да си се дипломирал - мисля, мисля и не мога да си представя как ще стане.
Освен да натрупаш стаж като продавач, сервитьор и т.н. професии, за които не се изисква висше образование. Но пък този стаж за къде ще ти послужи после??? Просто няма начин да работиш това, за което следваш, преди да си взел диплома. Това се отнася почти за всички специалности. Освен нелегално, но пак оставаш прецакан относно стаж и опит - защото с нищо не можеш да ги докажеш после. Вариант да работиш по специалността си е да работиш във фирмата на вашите, ако имат такава. Но и тогава този стаж пак само ти ще си го знаеш - т.е. няма как да ти се води стаж на архитект /примерно/ през времето, в което ти изобщо не си придобил тази специалност. Дано да си ме разбрал.
Иначе нищо не ти пречи да си работиш нещо си докато следваш и да си изкарваш някакви пари.

Между другото - за стоматолог не се учи 1000 години, както за доктор, а е сякаш по-перспективна професия.  
Аз завърших право, но ако сега избирах, щях да запиша стоматология при всички положения!

zvezdogled, първо искам да те поздравя как разсъждаваш  ! Личи си, че си интелигентно момче и имаш глава на раменете си. Допадаш ми !
Това, че се виждаш след време със собствен бизнес е чудесно. Следвай тази цел и прави всичко възможно да извлечеш максимално много информация от опита,който ти предстои да натрупаш. За да постигнеш тази цел, ще трябва да се опиташ да вникнеш във всяко едно нещо, което правиш. Казвам го това, защото много хора работят на автопилот без да вникват в това, което правят и след време даже не могат да ти отговорят с какво точно се занимават. А това е много важно!

Абе да ти кажа, в последно време оставам с едно друго впечатление - колкото по-малко опит, стаж и образование има един човек, толкова повече е търсен като кадър. Сега ще ти обясня и защо става така - масово в БГ се назначават неквалифицирани и неопитни хора, с едната идея, че въпросните не могат да изказват мнение, няма да се противопоставят и ще слушкат повече . Колкото повече опит и знания имаш, толкова повече си обигран и реагираш в различните ситуации. Запомни само едно - където и да започнеш работа, не позволявай да ти се качват на главата. Каквото и да ти възложат да правиш, знай че ти се плаща за това и САМО за това. Не поемай повече ангажименти от това, което ти се възлага и не се бутай излишно . Цени труда си!
Аз започнах работа в счетоводна къща, но започнах от най-ниското стъпало - момичето, което да чисти и мие чашите, хладилника, да тича по етажите и да върши черната работа в офиса  . Отношението не беше колегиално, а все едно си имат слугинче, което от време на време да върши елементарната работа. Еми, поработих 1 год там, реших, че това ежедневие не ме одовлетворява и си потърсих друга работа. Просто не се примирих с това и реших, че трябва да се развивам. Там не ми се даваше такъв шанс.
Ти си млад. Тепърва ще сменяш работни места и ще изземваш най-полезното от всяко едно място . Просто си имай самочувствието и не се примирявай да те тъпчат.
utro77, не съм съгласна, че не можеш да трупаш едновременно и опит и знания. Аз съм точният пример за това . Но пък и моята специалност го позволява. През 5 годишното си образование (бакалавър и магистратура) съм работила все по специалността си, като държа да отбележа, че съм започнала от най-ниското стъпало. Е, в крайна сметка, стигнах до там, че успях да си отворя собствена фирма и смея да твърдя, че имам успех. Не е невъзможно! Стига да си достатъчно уверен в това, което гониш като цел

И последно, че стана много дълго - ако е необходимо помисли още 1 година, преди да кандидатсваш . Ако това време ти помогне да преосмислиш бъдещите ти планове, няма нищо страшно и лошо. По-добре така, отколкото да съжаляваш после. Имам и такива познати, които все още се лутат в мислене какво да правят. Докато решат, завършиха една специалност, решиха, че не е за тях, записаха втора и резултатът е че на 30 год нямат нито опит нито пък са завършили, че да работят. 
 

Вили, не съм казала, че не може да трупа опит и знания. Аз лично разбирам, че момчето иска едва ли не да работи по специалността, която ще учи. Да, може да започне от някое ниско или странично стъпало, но да трупа официален стаж по съответна специалност  не. Или поне за повечето специалности се отнася.

Vili_R, обмислях да пропусна една година! Страшно ме кефеше идеята, най-вече защото ми се искаше (и все още ми се иска) да разчупя постоянното зубкане по това и онова в училище и да се хвърля в живота - да видя от първа ръка за какво става дума. Притеснявам се обаче, че ако пропусна една година, с 99% вероятност няма да се върна да уча. Ще си намеря някаква работа, ще започна да специализирам в нея - да уча как, защо, да ставам по-добър в нея и пр. и така ще се пристрастя към това сам да си изчуквам хляба, че навярно изобщо няма да се върна към кандидатстване. Макар че това е само предположение, имам усещането, че нещо такова ще се случи, ако се подлъжа да пропускам години.  И оттам си отиват всичките контакти от университета, плюс социалната стигма на "нямащ вишо" и пр.
    Разбирам те отлично. Уча се да вниквам, да мисля за нещата. Дълго време и аз самия го карах на автопилот, но в последната година наистина започнах да се осъзнавам, започнах да мисля и да се опитвам да вниквам в това, което се случва, в това, което правя. Наясно съм, че мечтата ми ще си остане само мечта, ако не мисля критично и внимателно за случващото се, а и за това, което правя.
  Историята ти е вдъхновяваща. Откровено - това е именно подходът, който имам намерение да следвам - да работя в някоя фирма (за сайтове например - имам известни познания по кодиращите езици; за интернет мрежи или за нещо друго - каквото ми хрумне/изникне), да надобрея в работата си, да науча нещата, които трябва да се вършат и с времето да си учредя собствена фирма.
    Дерзая. Засега виждам три възможности - да запиша фармация (което ме улеснява откъм кандидатстване значително), да запиша някаква икономическа специалност - в УНСС например, или, да запиша някаква филология (с идеята, че ще мине по-лесно и няма да ми затвори възможностите за работа). Ще видим. Бизнесът ми е основна идея, основна цел, така че УНСС не изглежда никак зле, особено със специалност задочно (специалностите ще ги разгледам в най-скоро време подробно) , ако ще ми помогне да работя в някоя по-голяма компания, за да видя за какво иде реч.

Аз ако съм на твое място ще запиша фармация.
 Е няма да можеш да работиш докато учиш,но като завършиш ще имаш осигурена работа и то за 4-на сума. Фармацевти се търсят много, пък като напреднеш в работата може да си отвориш и твоя аптека .... 

  AnnNikol,
  Определено това е много силен довод за фармацията. Интересно дали нещата ще са такива, и като излезна от университета обаче? Кой знае дали можеш да разчиташ на това.

Точно това е най-малко вероятното, което може да ти се случи, дори и в София. Освен ако семейството ти няма някакъв бизнес, където да започнеш. Или ако те влекат по-специфични професии като автомонтьорство (но и там иска учене), автотенекеджийство, фаянсаджийство и т.н.
Ако си завършил професионална гимназия и имаш някаква професия - може и да се получи, но ако си от обикновена, езикова или математическа гимназия, не четеш и не се развиваш самостоятелно в някаква област (напр. програмиране, графичен дизайн), не виждам каква чак толкова печеливша работа можеш да подхванеш. Барман или сервитьор? Момче на автомивка? Много несериозно.
В НБУ има възможност да учиш редовно и да работиш, защото програмите са по-гъвкави. Но добро образование не се получава между другото, не и в държавен университет. Неслучайно в най-сериозните дисциплини няма задочно обучение. И има защо.
Така че общо взето изборът ти е ясен - налягаш си парцалите и учиш здраво, за да имаш шансове за по-добра работа след завършване, или работиш нещо си, а между другото се явяваш там на някакви си изпити, колкото да получиш диплома. Във втория случай не очаквай да завържеш кой знае какви връзки и ценни познанства. То и в първия е малко под въпрос, ама да кажем, че ако избереш умно специалността, може да попаднеш сред каймака.