Здравейте,
Надявам се историята да не е прекалено дълга, но не знам какво да направя.
С приятелката ми сме заедно от три години. Преди около една година, се започна с един прекален страх от забременяване, което постепенно доведе до свръхпредпазливост и евентуално до абсолютна невъзможност и нежелание за секс, заради страх от забременяване. Започнахме да се възстановяваме, но преди 2 месеца възникна нов, по-голям проблем.
1.След четене в интернет за симптоми се започна някакъв нереален страх, че понеже я е боляла отпред главатал, има мозъчен тумор.
2. След това беше левкемия (защото чете в интернет), ходи два пъти на кръвни изследвания, нямаше проблем.
3.След това понеже едното кръвно изследване беше с малко по висока захар, се започнаха опасения (от нейна страна) за диабет. Отиде на някакво изследване за това, отново се оказа отрицателно.
4. Сега вече няма определена болест, просто "трябва да има нещо"
Започна се за най малкото прилошаване неистови притеснения, че й има нещо. Че трябва да има някаква причина да става това, не може без причина.
В един супермаркет, докато чакала на опашката, за 2 секунди започнала да чува всичко по-силно и й се разфокусирал погледа, но след като се раздвижила й е минало. Беше сигурна, че й има нещо заради това, ходи на лекар, казаха че кръвното й се е променило, за кратко.
После докато била в лекция, имала чувство че ще й прилошее.
Докато бяхме на кино, докосна ухото си и там имаше някаква подкожна пъпка. Веднага усетих че има нещо, ръцете й станаха изключително студени, видях че трепери и пие от някакви билкови успокоителни. Не спря да я пипа и да си мисли че е проблем с щитовидна жлеза или нещо подобно. Лекарката естествено каза, че е просто пъпка.
Сега главното оплакване е, че се чувства "замаяна, сякаш е на кино и не е на себе си", "главата й е тежка", "сякаш е в балон а света около нея се движи", "всички около нея си живеят, а тя не може". Това е в последния половин месец оплакването и е сигурна че трябва да е някаква болест. Казва, че не може да понася това чувство и всеки ден става по-зле.
През цялото това време държанието й не беше като на нормален човек тип "ще видя дали съм болна, най вероятно не съм", а треперейки, плачейки "болна съм от нещо но не знам от какво". Започна да избухва и да ми се кара за малки неща, което не го е правила досега.
Опитах се да й променя дневния режим - има лошия навик да учи по много натоварващ начин от сутрин до вечер понякога, остава будна да учи до 4 сутринта и става в 8. Пише маловажни домашни по часове, изписвайки листи записки, когато няма нужда, докато през това време е под абсолютен стрес от провал, че няма време и т.н. Евентуално винаги всичко минава повече от добре и оценките й са отлични. Казах й да се опита да учи по-ефективно и бързо за да спи повече и да не е толкова стресирана, особено сега, когато й предстои сесия.
Аз, майка й, приятели, един близък до семейството й невролог се опитваме да й обясним че това са необосновани страхове, че не й помагат, че това са проблеми с психиката, а не в тялото, че постоянно си намира оправдание за страховете си. Предложихме някакви билкови успокоителни (не иска да използва антидепресанти в никакъв случай), да си намери някакъв вид хоби. Няма много ефект засега, вече не вярва на лекарите на които е била, каза че ще ходи на лекари докато някой не й каже какво й има. Страх ме е, че проблемът ще се задълбочи, вече има ефект върху отношенията ни и върху живота й (отрицателен, разбира се), но тя е решена, че "за здравето си" е готова да жертва каквото и да е. Понеже съм емпатичен спрямо нея, всички тези проблеми ме подлагат на голям стрес и наистина ни вредят.
Не знам какво да правя, затова се обръщам към вас, въпреки че е 24 декември, имам чувството че това може да провали връзката и човека с когото съм. Съкратил съм от описанието доста неща, някои не си спомням вече, а и не искам да превръщам темата в роман. Благодаря за отделеното време.
Виж целия пост
Надявам се историята да не е прекалено дълга, но не знам какво да направя.
С приятелката ми сме заедно от три години. Преди около една година, се започна с един прекален страх от забременяване, което постепенно доведе до свръхпредпазливост и евентуално до абсолютна невъзможност и нежелание за секс, заради страх от забременяване. Започнахме да се възстановяваме, но преди 2 месеца възникна нов, по-голям проблем.
1.След четене в интернет за симптоми се започна някакъв нереален страх, че понеже я е боляла отпред главатал, има мозъчен тумор.
2. След това беше левкемия (защото чете в интернет), ходи два пъти на кръвни изследвания, нямаше проблем.
3.След това понеже едното кръвно изследване беше с малко по висока захар, се започнаха опасения (от нейна страна) за диабет. Отиде на някакво изследване за това, отново се оказа отрицателно.
4. Сега вече няма определена болест, просто "трябва да има нещо"
Започна се за най малкото прилошаване неистови притеснения, че й има нещо. Че трябва да има някаква причина да става това, не може без причина.
В един супермаркет, докато чакала на опашката, за 2 секунди започнала да чува всичко по-силно и й се разфокусирал погледа, но след като се раздвижила й е минало. Беше сигурна, че й има нещо заради това, ходи на лекар, казаха че кръвното й се е променило, за кратко.
После докато била в лекция, имала чувство че ще й прилошее.
Докато бяхме на кино, докосна ухото си и там имаше някаква подкожна пъпка. Веднага усетих че има нещо, ръцете й станаха изключително студени, видях че трепери и пие от някакви билкови успокоителни. Не спря да я пипа и да си мисли че е проблем с щитовидна жлеза или нещо подобно. Лекарката естествено каза, че е просто пъпка.
Сега главното оплакване е, че се чувства "замаяна, сякаш е на кино и не е на себе си", "главата й е тежка", "сякаш е в балон а света около нея се движи", "всички около нея си живеят, а тя не може". Това е в последния половин месец оплакването и е сигурна че трябва да е някаква болест. Казва, че не може да понася това чувство и всеки ден става по-зле.
През цялото това време държанието й не беше като на нормален човек тип "ще видя дали съм болна, най вероятно не съм", а треперейки, плачейки "болна съм от нещо но не знам от какво". Започна да избухва и да ми се кара за малки неща, което не го е правила досега.
Опитах се да й променя дневния режим - има лошия навик да учи по много натоварващ начин от сутрин до вечер понякога, остава будна да учи до 4 сутринта и става в 8. Пише маловажни домашни по часове, изписвайки листи записки, когато няма нужда, докато през това време е под абсолютен стрес от провал, че няма време и т.н. Евентуално винаги всичко минава повече от добре и оценките й са отлични. Казах й да се опита да учи по-ефективно и бързо за да спи повече и да не е толкова стресирана, особено сега, когато й предстои сесия.
Аз, майка й, приятели, един близък до семейството й невролог се опитваме да й обясним че това са необосновани страхове, че не й помагат, че това са проблеми с психиката, а не в тялото, че постоянно си намира оправдание за страховете си. Предложихме някакви билкови успокоителни (не иска да използва антидепресанти в никакъв случай), да си намери някакъв вид хоби. Няма много ефект засега, вече не вярва на лекарите на които е била, каза че ще ходи на лекари докато някой не й каже какво й има. Страх ме е, че проблемът ще се задълбочи, вече има ефект върху отношенията ни и върху живота й (отрицателен, разбира се), но тя е решена, че "за здравето си" е готова да жертва каквото и да е. Понеже съм емпатичен спрямо нея, всички тези проблеми ме подлагат на голям стрес и наистина ни вредят.
Не знам какво да правя, затова се обръщам към вас, въпреки че е 24 декември, имам чувството че това може да провали връзката и човека с когото съм. Съкратил съм от описанието доста неща, някои не си спомням вече, а и не искам да превръщам темата в роман. Благодаря за отделеното време.
