ОТБИВАНЕ - 2

  • 136 453
  • 781
# 480
Около годинката децата могат по-лесно да бъдат отбити, но на 2 г нещата вече са съвсем различни. Те са доста осъзнати, започва ината, характерен за тази възраст и вече изграждат собствено мнение. Може да опиташ с разсейване-като си поиска, да измислиш нещо интересно за нея за правене. Това означава, че за цял ден трябва да си подготвиш интересни дейности и занимания. Друг подход за по-големи кърмачета е да обясниш, че мама няма мляко или нещо от този сорт. Понякога обясненията вършат работа, стига да кажеш нещо интересно и впечатляващо за детето. Всичко зависи от самото дете за това какъв подход да използваш. Със сигурност, обаче, трябва да създадеш нов ритуал за приспиване. Третият вариант е да оставиш детето да се отбие само'. Кърмачетата обикновено се отбиват сами между 2 и 3 годишна възраст.
Виж целия пост
# 481
Много зор ще видиш с двегодишно да го отбиеш. Почти невъзможно е, освен ако не реши само... Ще има не просто ревове, а истерии и то сериозни. Изобщо двегодишноте са си трудни. Успех каквото и да решиш и помни, че все пак някога ще я отбиеш така или иначе.
Виж целия пост
# 482
Благодаря за съветите!
Със сина ми минах по същия път. При него поради здравословни причини /мои/, се наложи рязко отбиване, когато беше на 1г. и 7 м. Той обаче беше изключително спокойно бебе, докато малката не е така. Решила съм след рождения й ден, за около седмица да не поемам никакви работни ангажименти и да направим пореден опит. Сега да не кажете - щом работиш и не те търси през деня, ще е лесно. Да, работя. Но съм самоосигуряващо се лице, работя предимно от дома си. А когато имам да свърша определени неща, отнемащи повече от три часа, я взимам със себе си. Като цяло е вкопчена в мен постоянно. Като обсебена е. Почти не се заиграва с нищо. Преди време бях чела споделено от друга майка, че след отбиването детето й е станало по-спокойно, по-уверено. Надявам се и при нас да е така.
Ще пиша как се движат нещата и съответно пак ще моля за съвети. Ако споделите такива, ще съм благодарна!
Виж целия пост
# 483
Благодаря за съветите!
Със сина ми минах по същия път. При него поради здравословни причини /мои/, се наложи рязко отбиване, когато беше на 1г. и 7 м. Той обаче беше изключително спокойно бебе, докато малката не е така. Решила съм след рождения й ден, за около седмица да не поемам никакви работни ангажименти и да направим пореден опит. Сега да не кажете - щом работиш и не те търси през деня, ще е лесно. Да, работя. Но съм самоосигуряващо се лице, работя предимно от дома си. А когато имам да свърша определени неща, отнемащи повече от три часа, я взимам със себе си. Като цяло е вкопчена в мен постоянно. Като обсебена е. Почти не се заиграва с нищо. Преди време бях чела споделено от друга майка, че след отбиването детето й е станало по-спокойно, по-уверено. Надявам се и при нас да е така.
Ще пиша как се движат нещата и съответно пак ще моля за съвети. Ако споделите такива, ще съм благодарна!
Кураж! И аз мисля, че ще се промени доста като я отбиеш към добро, ще спи, ще яде, ще е независима! Ти си знаеш най-добре детето кога ще го понесе, но това не означава да спираш да пробваш. И в един момент ще успееш!
Виж целия пост
# 484
Здравейте!
Този месец дъщеря ми става на две години. Все още я кърмя. Решила съм до лятото да я отбия. На няколко пъти опитвах, но не рязко. Уж постепенно да се случат нещата. Не се получи. Търси си и през деня, и през нощта. Дори да успея някак да удържа през деня, вечерта предполагам ще е...
Проблемът е, че тя заспива сучейки. А още по-големият проблем е, че се буди вечер. По много пъти. Предлагам й вода - пие, но въпреки това пак си търси. Ако не й дам, започва да се сърди, успокоява се само по този начин.
Адаптирано и други млека не харесва и съответно никога не е приемала. Яде малко неща и често в недостатъчно количество. Дори и в случаите, в които се е нахранила добре, пак си търси настойчиво и ако не получи - драми... Simple Smile
Приемам всякакви съвети!
съвсем нормално поведение. просто, когато решиш спираш да даваш и толкова, въоръжи се с търпение и така
Виж целия пост
# 485
За спането, поне, със сигурност ще спи повече без да се буди(ако сега се буди често през нощта). Около мен всички майки на кърмени деца се оплакват от събуждане през нощта, независимо дали на 1 или 2-3 годинки. Аз направо се родих, след като отбих, защото започнах да се наспивам и станах по-спокойна, защото когато не съм се наспала, съм кисела и изнервена. Grinning
Виж целия пост
# 486
Вече две години не знам какво е да спиш повече от два часа, без прекъсване.
След отбиването, тя и да започне да спи, аз сигурно още шест месеца ще съм на този режим! Simple Smile
Виж целия пост
# 487
Вече две години не знам какво е да спиш повече от два часа, без прекъсване.
След отбиването, тя и да започне да спи, аз сигурно още шест месеца ще съм на този режим! Simple Smile
Да ти кажа кърменето влияе, но си е до дете, с приятелка родихме и кърмихме заедно, ми нейното си заспиваше само и се будеше по веднъж, мойто на 1-2 часа докато тотално ми се разби съня. Еле започна да заспива сама, отбих я, имаше подобрение да, но продължава да се буди по 5-6 пъти някои нощи, повечето всъщност. Пийне вода, иска гуш, после изреве от зъбче, абе все нещо си намира...
Подобрение има, но не е да съм се наспала.
Обаче ето, че други са почнали да спят. Супер индивидуално е, но подобрение ще има!
Виж целия пост
# 488
Да, децата са различни. Моята спи непробудно цяла нощ. Понякога се буди по веднъж да пие вода и веднага заспива пак. Една от причините да я отбия беше за да се наспивам, защото не бях пълноценна през деня. Тя по цяла нощ се будеше да суче, което беше започнало много да ми тежи. Възхищавам се на майките, които кърмят децата си по-дълго, аз не мога. Grinning Лимитът ми е до годинка, годинка и малко.
Виж целия пост
# 489
]Голямата се отби когато беше на 1.9 год. Просто една вечер отказа да суче и реших да не настоявам. На следващата се повтори и това беше краят. Нооо нито прояде, нито започна да спи непробудно. Сега е на 5 год. и въпреки това продължава да се буди и да реве... С храненето пак е драма, но вече не го мисля. Очевидно разби представите, че децата, растат от храна и сън Grinning
Виж целия пост
# 490
Кърмаче 1 - отбито без рев и драми и супер бавно на 1.10 г!
Кърмаче 2 - отбито без рев и драми на 1.8 г!
Това беше от мен! Grinning
Успех на всички!
Виж целия пост
# 491
Виждам, че отдавна никой не е писал тук, но реших, че няма смисъл да отварям нова тема.
В процес на отбиване съм със сина ми, който е почти на 16 месеца. Много плавно спрях първо нощните кърмения, после дневните и ни беше останало само едно кърмене за деня рано сутрин като се събуди. Вече трети ден сме и без него. Колко дена трябва да минат, за да се води отбит? А също дали сте се чувствали по-емоционални в този период? Предполагам, че се случват промени с хормоните и се чудех дали това е причината да съм нервна без повод тези дни.
Виж целия пост
# 492
До 10 дена ще забрави какво значи кърмене и сучене. Браво на теб!

И аз отбих двете си деца на по 18 месеца, съвсем плавно, без дори да имам напрежение в гърдите, изключвайки кърмене по кърмене. Драми, обаче си имаше... Реваха си здраво за всяко кърмене и си го търсеха като бащиния по 2-3 дена Simple Smile
Виж целия пост
# 493
Аз отбих дъщеря ми на 12 месеца и за около 2-3 дни забрави за кърменето. Колкото по-големи са, обаче, толкова по-дълго могат да се сещат за кърменето.

На самата кърма й трябват около 2 седмици за да спре изцяло, като след това месеци наред може да се появяват капчици при стискане на зърното, което е нормално.

По-емоционална не съм била, а по-скоро много ми олекна. Заради нощното кърмене бях много изтощена и след отбиването, и двете започнахме да спим нормално.

Сега синът ми е на 12 месеца и наскоро успяхме да прекратим нощното кърмене и остана само сутрин и вечер.
Виж целия пост
# 494
А прави ли се нещо специално за гърдите? Като цяло при мен са спокойни и не ми се налага да цедя.

Синът ми вече почти не се сеща, за момент може би, ако ме хване в някоя кърмаческа поза, но бързо се разсейва.
Да ви призная малко ми е мъчно, преживявам го като някакъв вид раздяла. На мен не ми тежеше това едно останало сукане сутрин като се събудим, но чувствах, че ако не го махна сега, после ще е по-трудно. Може би ми е носталгично, защото трябва да пусна онова малко сгушено в мен бебенце, което ме търси да суче и не може да оцелее без мен и на негово място идва едно вече порастнало момченце, което ще става все по-самостоятелно. Знам, че това е естествения ход на нещата, просто емоция...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия