Здравейте!
Моля за помощ!
На 4-я ден след, като родих (преди 2г и 9м), започна болката в корема. Обхваща абсолютно целия корем от-до. Не е локализиран точно някъде. Първата ми асоциация беше да отидем там, където родих. Преглеждаха ме от-до, пускаха ми изследвания - нищо. Всички бяха добре. За всеки случай ми изписаха антибиотик. Може би за презастраховане, да не е някоя инфекция. Полза обаче нямаше. Не можех да спя по цяла нощ. Малката спеше без да се събуди, а аз будувах.
Отидохме на гастроентеролог - уж ми бил раздразнен корема от бременността. Изписаха ми хапчета - никаква полза. Болката е тъпа и постоянна. Не се повлиява от обезболяващи. Започнаха да ми треперят краката и ръцете, започна да ми става нервно. не можех да стоя на едно място... не можех да се грижа за малката изобщо. Отидохме на психиатър, уж съм имала следродилна депресия. Но аз не се чувствах депресирана. Само ме болеше корема. Изписа ми АД (първо стимулотон, после го сменихме с Есцитазан) - никаква полза и ги спрях след 2 месеца пиене. Не знаеше какво да ме прави и ме изпрати в София, уж при някакъв по-добър. Пак хапчета, само за през нощта (ремирта), пак нищо. С тази разлика, че те ме караха да спя. Обаче болката не спира. Каза ми да съм пиела някакви хапчета, но ги няма в бг. Предполагам за да ме разкара от главата си. намерих и тях обаче, и тях пих... нищо. Ходихме после на ендокринолог за хормоните... всички бяха наред. Поне така показаха изследванията. Посетила съм още поне 4-5 гастроентеролога и още толкова гинеколози, 2-ма ендокринолога - нищо. С 300-та зора накарах гастроентероложката във варна да ми направят гастроскопия. От нея се видя, че жлъчката връща сок в стомаха, но болката ми не идва от там. Изписани още хапчета, като ми каза, че след месец ще съм пушка. Да, обаче не съм. Обаждах й се - каза да ги вземам още месец - пак нищо. Правили са ми поне 20 кръвни картини и урина, иригография, поне 10 ехографии на корем - нищо не се вижда. Накрая реших да отида на скенер - и там нищо няма. През това време ми казаха, че съм имала пъпна херния. Мамите, когато са бременни и имат големи стомахчета имат. После се прибира сама. Нищо външно не се виждаше. Реших да се оперирам с 1000 уговорки и болката просто да спре. Уви, не спря. После разбрах, че такава херния си се оправя сама, когато матката се прибере и се прибере корема. Ако знаех, нямаше да го позволя. Просто беше, като последна надежда. Сега болката ми не е толкова силна всеки ден. Има дни, в които пак не мога да стоя и едва се грижа за малката, но това са примерно 2-3 дни от седмицата. Винаги имам болка. Всеки БОЖИ ден. Понякога по-слаба, понякога по-силна. Но съм нямала ден, в който да кажа "Ето, вижте, сега не ме боли". Болката в момента я усещам повече около пъпа. Бях при една баба , която намества пъпове. Уж щеше да има полза, но нямаше. Пъпа ми не биеше на място.
Това несправяне с болката ме накара да започна да мисля всички тези лоши неща. Не искам да ги мисля, но не мога да спра. Пробвах с психотерапия, но не усещах никакъв ефект и спрях.
Много ме е страх, че няма да се оправя, много! Искам да бъда единствено добре и да се грижа, както другите майки, за детенцето си.
П.С. майка ми не харесва съпруга ми. 2 години не я бях чувала и виждала. Даже не знаеше от мен , че съм бременна. Може би знаеше от някой друг. Когато родих, няколко часа след това, тя ми прати смс. Първия да ми честити, а втория пишеше" Дано твоята дъщеря не те накара да страдаш, както ти нас". Тъжно е ... Сега се виждаме честно, но и дума не става за Денислав. А когато детето ми порасне, какво ще й обясня? Искам сега само да спре болката в корема. После всичко ще се нареди. Страх ме е... Не знам от кого да потърся помощ и какво би помогнало... Отчаяно ми е!
Посетих в нашия малък град друг психиатър. 3 месеца пих Тифаксин, мисля, че бях до някаква степен по-добре, но болката остана. Сега пси ми го смени с Иксел. Не знам какво да правя. Увеличихме дозата до 200мг на ден, но ползата май е никаква. Страх ме е дали после ще мога да се откъсна от тези хапчета
Сега съм го спряла по схема. Болката все още си я имам.
Тази болка породи в мен страх от старостта, от смъртта. Не мога да се примиря, че това някога ще се случи. Страх ме е, че някой ден няма да бъда нужна на никого и на никой няма да му "трябвам". Страх ме е, че няма да съумея да науча детенцето си да цени най-малките неща. Страх ме е да не загубя връзката помежду ни.
За някои може да е смешно, но така го усещам. Притеснявам се за всичко това, но защо?
Защо не съм, като другите и аз? Да се радвам на детенцето си и да не си мисля подобни неща?
По този начин сякаш убих и любовта си. Много бързо чувствата ми преминаха в обич, отколкото тези, които изпитваш в началото. Липсват ми тези моменти.
В страховете и безпокойствието си се изгубвам в тревоги за бъдещето, изтървам сегашните моменти, а после съжалявам за тях.
Не знам какво да правя...
Искам просто това да спре...
Искам да бъда добре!
Бихте ли ми дали съвет или да ми препоръчате някого,който би ми помогнал?
Смятате ли, че всичко това може да спре някой ден и да живея нормално?
Благодаря ви!
Виж целия пост
Моля за помощ!
На 4-я ден след, като родих (преди 2г и 9м), започна болката в корема. Обхваща абсолютно целия корем от-до. Не е локализиран точно някъде. Първата ми асоциация беше да отидем там, където родих. Преглеждаха ме от-до, пускаха ми изследвания - нищо. Всички бяха добре. За всеки случай ми изписаха антибиотик. Може би за презастраховане, да не е някоя инфекция. Полза обаче нямаше. Не можех да спя по цяла нощ. Малката спеше без да се събуди, а аз будувах.
Отидохме на гастроентеролог - уж ми бил раздразнен корема от бременността. Изписаха ми хапчета - никаква полза. Болката е тъпа и постоянна. Не се повлиява от обезболяващи. Започнаха да ми треперят краката и ръцете, започна да ми става нервно. не можех да стоя на едно място... не можех да се грижа за малката изобщо. Отидохме на психиатър, уж съм имала следродилна депресия. Но аз не се чувствах депресирана. Само ме болеше корема. Изписа ми АД (първо стимулотон, после го сменихме с Есцитазан) - никаква полза и ги спрях след 2 месеца пиене. Не знаеше какво да ме прави и ме изпрати в София, уж при някакъв по-добър. Пак хапчета, само за през нощта (ремирта), пак нищо. С тази разлика, че те ме караха да спя. Обаче болката не спира. Каза ми да съм пиела някакви хапчета, но ги няма в бг. Предполагам за да ме разкара от главата си. намерих и тях обаче, и тях пих... нищо. Ходихме после на ендокринолог за хормоните... всички бяха наред. Поне така показаха изследванията. Посетила съм още поне 4-5 гастроентеролога и още толкова гинеколози, 2-ма ендокринолога - нищо. С 300-та зора накарах гастроентероложката във варна да ми направят гастроскопия. От нея се видя, че жлъчката връща сок в стомаха, но болката ми не идва от там. Изписани още хапчета, като ми каза, че след месец ще съм пушка. Да, обаче не съм. Обаждах й се - каза да ги вземам още месец - пак нищо. Правили са ми поне 20 кръвни картини и урина, иригография, поне 10 ехографии на корем - нищо не се вижда. Накрая реших да отида на скенер - и там нищо няма. През това време ми казаха, че съм имала пъпна херния. Мамите, когато са бременни и имат големи стомахчета имат. После се прибира сама. Нищо външно не се виждаше. Реших да се оперирам с 1000 уговорки и болката просто да спре. Уви, не спря. После разбрах, че такава херния си се оправя сама, когато матката се прибере и се прибере корема. Ако знаех, нямаше да го позволя. Просто беше, като последна надежда. Сега болката ми не е толкова силна всеки ден. Има дни, в които пак не мога да стоя и едва се грижа за малката, но това са примерно 2-3 дни от седмицата. Винаги имам болка. Всеки БОЖИ ден. Понякога по-слаба, понякога по-силна. Но съм нямала ден, в който да кажа "Ето, вижте, сега не ме боли". Болката в момента я усещам повече около пъпа. Бях при една баба , която намества пъпове. Уж щеше да има полза, но нямаше. Пъпа ми не биеше на място. Това несправяне с болката ме накара да започна да мисля всички тези лоши неща. Не искам да ги мисля, но не мога да спра. Пробвах с психотерапия, но не усещах никакъв ефект и спрях.
Много ме е страх, че няма да се оправя, много! Искам да бъда единствено добре и да се грижа, както другите майки, за детенцето си.
П.С. майка ми не харесва съпруга ми. 2 години не я бях чувала и виждала. Даже не знаеше от мен , че съм бременна. Може би знаеше от някой друг. Когато родих, няколко часа след това, тя ми прати смс. Първия да ми честити, а втория пишеше" Дано твоята дъщеря не те накара да страдаш, както ти нас". Тъжно е ... Сега се виждаме честно, но и дума не става за Денислав. А когато детето ми порасне, какво ще й обясня? Искам сега само да спре болката в корема. После всичко ще се нареди. Страх ме е... Не знам от кого да потърся помощ и какво би помогнало... Отчаяно ми е!
Посетих в нашия малък град друг психиатър. 3 месеца пих Тифаксин, мисля, че бях до някаква степен по-добре, но болката остана. Сега пси ми го смени с Иксел. Не знам какво да правя. Увеличихме дозата до 200мг на ден, но ползата май е никаква. Страх ме е дали после ще мога да се откъсна от тези хапчета
Сега съм го спряла по схема. Болката все още си я имам.
Тази болка породи в мен страх от старостта, от смъртта. Не мога да се примиря, че това някога ще се случи. Страх ме е, че някой ден няма да бъда нужна на никого и на никой няма да му "трябвам". Страх ме е, че няма да съумея да науча детенцето си да цени най-малките неща. Страх ме е да не загубя връзката помежду ни.
За някои може да е смешно, но така го усещам. Притеснявам се за всичко това, но защо?
Защо не съм, като другите и аз? Да се радвам на детенцето си и да не си мисля подобни неща?
По този начин сякаш убих и любовта си. Много бързо чувствата ми преминаха в обич, отколкото тези, които изпитваш в началото. Липсват ми тези моменти.
В страховете и безпокойствието си се изгубвам в тревоги за бъдещето, изтървам сегашните моменти, а после съжалявам за тях.
Не знам какво да правя...
Искам просто това да спре...
Искам да бъда добре!
Бихте ли ми дали съвет или да ми препоръчате някого,който би ми помогнал?
Смятате ли, че всичко това може да спре някой ден и да живея нормално?
Благодаря ви!
